Мари Кордоние
Джулия (2)

II

— Всъщност имате ли представа къде се намираме в момента? — попита Тим, докато тя заемаше място на една от дискретно осветените маси.

— Не знам. — Джулия погледна през прозореца. Навън вече бе тъмно като в рог. — Мисля, че сме някъде в близост до Скрентън.

— Чудесно — отвърна той, — тогава ще мога на спокойствие да изям стека си!

— Но до Чикаго има още повече от осемнадесет часа!

— Точно по тази причина. Дотогава със сигурност ще съм се преборил с месото!

Тя се усмихна.

— Знаете ли, че изглеждате прекрасно, когато се усмихнете?

Тим я погледна през масата със странно изражение в очите, което предизвика у младата жена непознато до този момент чувство. Гореща тръпка проряза стомаха й.

Бързо взе менюто, но мислите й се въртяха около мъжа, който седеше срещу нея и не откъсваше очи от лицето й. Тя усещаше погледа му, който изгаряше като огън тялото й. Тим я караше да се чувства страшно объркана. Пръстите й изведнъж започнаха да треперят. Младата жена нервно остави менюто настрани. В този момент келнерът се приближи до масата им и ги попита какво желаят.

— Пилешко месо и салата, минерална вода, а за десерт кафе — поръча тя и тайно си отдъхна.

Макар и с резерви, Тим си избра стек, а за аперитив уиски.

— Трябваше да си вземете и аперитив — забеляза той. — Ще ви подейства изключително добре и ще се отпуснете!

— Не обичам много алкохола.

— Заради фигурата ли?

— Не, по-скоро заради черния дроб.

— Да не би да имате проблеми с него?

— Не съвсем, но не бих искала да си ги навлека.

— Страшно интересно. — Тим облегна ръка на масата, подпря брадичка на дланта си и я погледна любопитно. — Разкажете ми нещо повече за това!

Джулия приглади с ръка назад къдриците си. За миг големите й очи заискряха.

— Черният дроб е най-важният орган в човешкото тяло… — Изведнъж млъкна, забелязвайки изражението на лицето му. — По принцип тази тема въобще не ви интересува, нали?

— Права сте, но ми доставя страшно удоволствие да слушам гласа ви — призна си той.

В този момент се появи келнерът с напитките.

Минералната вода искреше в чашата й. Когато Джулия я поднесе към устните си, от въглената киселина носът я засърбя и тя се засмя.

Тим я наблюдаваше развеселен.

— Вие сте удивителна жена — отбеляза той.

— Какво ви кара да мислите така?

— Повечето от представителките на женския пол, които познавам, изпадат в истинско настроение едва при шампанското. А при вас, изглежда, действа дори минералната вода.

„Пак ми се присмива — помисли си Джулия и рязко постави чашата на масата. — Обикновено не оставам длъжна при подобни обстоятелства, но този мъж постоянно успява да ме накара да загубя ума и дума. А го познавам едва от няколко часа! Имам чувството, че Франк и Ню Йорк се намират на светлинни години разстояние от мен.“

— Човек може да прочете като от отворена книга какво става зад челото ви — чу го тя да казва и се стресна.

Погледна го в очите и кръвта закипя във вените й. Бързо се овладя.

Сервитьорът поднесе вечерята. Тим погледна учудено към чинията й.

— Вие наистина ли си избрахте пилешко?

— Да. Имах намерение да поспя няколко часа, преди да стигнем в Чикаго!

Той избухна в непринуден, силен смях.

— Харесват ми находчивите жени!

Джулия беше толкова изненадана от реакцията му, че когато понечи да посегне с трепереща ръка към минералната вода, обърна чашата.

— Моля за извинение — каза тя смутено. — Днес съм малко непохватна. Първо билетът ми се залепи за пръстите на кондуктора, защото го бях сложила до едни бонбони, после прищипах мантото си на вратата, накрая сбърках купетата, а сега и това. Да се надявам, че тази вечер няма да ми се случи още нещо.

— Каквото и да стане, от моя страна няма да имате никакви възражения.

Тим я погледна многозначително. Младата жена не можа да издържи на погледа му и се опита да се съсредоточи върху вечерята. Но вътрешно бе толкова възбудена, че не можеше да преглътне нито хапка. „Какво целеше той с намека си?“ — запита се, макар че много добре знаеше. Обзе я странно чувство за щастие. Нескритият му интерес към нея я объркваше и я караше да се чувства неуверена.

По време на вечерята Джулия мълчеше упорито и постоянно отбягваше погледите му.

— Трябва да променя мнението си за стека във влака — започна Тим, след като постави вилицата и ножа върху чинията. — Беше превъзходен. Така ще мога и аз да поспя няколко часа, ако, разбира се, не се случи нещо непредвидено!

Отново погледна жената срещу себе си многозначително.

— Какво толкова може да се случи? — отвърна тя с уж непринуден тон, макар че сърцето й биеше до пръсване.

— Е, мога да си представя доста неща — ухили се той. — Например възможно е влакът да дерайлира или пък на връщане към купето да си счупя крака, или…

— Само за катастрофи ли сте в състояние да мислите?

— Бих могъл да си представя и по-хубави неща, но се опасявам, че те ще ви допаднат още по-малко.

— Може ли да се разговаря разумно с вас? — полюбопитства Джулия.

— Това неразумно ли ви се струваше?

— Разбира се.

— Защо всъщност сте толкова много разумна?

Той потърси през масата ръката й.

В продължение на няколко секунди тя се наслади на нежния му жест, но после бързо я отдръпна.

— Сигурно има връзка с професията ми, която в своята същност се ограничава с фактите.

— А-ха. Вие сте счетоводителка? — опита се да отгатне Тим.

— Не, лекарка съм, но смятам, че е уместно да сменим темата.

Нямаше желание да говори с него за професията си. Най-вече защото това й напомняше твърде много за Франк, а в момента наистина не искаше да мисли за годеника си.

— Казах ли ви вече, че със спусната коса изглеждате много по-симпатична, отколкото с високо вдигната прическа? — попита я меко, почти нежно.

— Много мило, че сте искрен с мен.

Джулия смутено отпи глътка кафе.

— Тъмните цветове също не ви подхождат. Зелено или яркочервено ще ви отиват повече, отколкото тъмнокафяво — констатира той.

Тя се изкашля и погледна роклята си.

— Но това са новите модерни цветове за есенния сезон — отговори му колебливо.

— Човек трябва да носи само онова, което му прилича.

— Мислите ли, че сакото, с което сте в момента, е за предпочитане? — не му остана длъжна.

— Не, не е удобно — засмя се той. — Виждам, че за мода с вас не може да се говори. Остава само още една тема незасегната.

— Какво имате предвид?

Внезапно усети ужасно напрежение.

— Любовта — отговори й кратко, без да откъсва очи от хубавото й лице.

— Може би ще е най-добре да проверим дали кондукторът е поправил вече вратата — отклони разговора в друга посока тя.

Тим кимна примирено.

— Явно отбягвате и тази тема. Но вашето желание е заповед за мен. Окей, нека видим дали е сложен край на нашата връзка.

В купето си Джулия с облекчение установи, че ключалката е поправена и вратата затворена. Не знаеше дали да се радва на това, или да съжалява. „Така е по-добре. Трябва да забравя този мъж. Та нали съм сгодена за Франк…“

 

 

Джулия вдигна куфара, който трябваше да попречи на Тим да нахлуе внезапно при нея и го сложи на леглото. Вратата беше затворена, така че от него вече нямаше нужда. Погледна часовника си — бе едва 21:30. По принцип никога не си лягаше толкова рано. Обикновено по това време двамата с Франк седяха един до друг и си бъбреха непринудено — обсъждаха случаи в клиниката, разговаряха на специални теми от областта на медицината, играеха шах или слушаха музика, четяха.

Извади от куфара бяла прозрачна нощница и я постави внимателно на леглото.

„Би трябвало да носите зелено или яркочервено“ спомни си думите на Тим, докато се събличаше.

„Какво има против тъмнокафявата ми копринена рокля? Стига! — поклати глава. — Какво ме интересува дали му харесва роклята ми, или не. Да не ме е гледал!“

Тя се изми и среса косата си. Както беше гола, отиде до леглото. „Може би утре трябва да си облека джинсите и блузата“ — мина й през ума. Но после се спря на белия костюм и дългия шал. Предизвикателно натъпка останалото обратно в куфара. „Да си мисли каквото си ще! Сакото, което той носеше, също не ми е съвсем по вкуса!“

Беше толкова погълната от мисълта какво да облече на следващия ден, че не забеляза кога вратата към съседното купе отново се бе отворила.

Запленен от гледката на голата жена, Тим лежеше безмълвен в леглото си. Не смееше дори да диша. Искаше му се да се наслади още малко на възбуждащата картина, която се разкриваше пред него.

„Колко съблазнително е тялото й!“

Внезапно го обзе изгарящо желание да я целуне и да я люби. Само мисълта за близостта на изящно сложеното й, нежно тяло го възбуждаше до полуда.

Джулия облече бялата нощница — фантазия от коприна и дантела. Всеки път, когато я носеше, се чувстваше в нея като принцеса.

С въздишка приседна на ръба на леглото и си запали цигара. Потънала в мисли, изпусна тютюневия дим, проследявайки с поглед малките облачета, докато се разсеяха във въздуха. Едва сега забеляза, че вратата е отворена, и скочи уплашено.

Подчинявайки се на някакъв вътрешен импулс, той също се бе изправил. Внезапно двамата се озоваха толкова близо един срещу друг, че усещаха дъха си. Джулия не бе в състояние да пророни нито дума. Впери омагьосан поглед в тялото на Тим, който в момента беше само по доста изрязан слип. Тя не осъзнаваше, че вместо да я скрива, нощницата показваше цялата й прелестна голота. Той също не можеше да откъсне очи от хубавата млада жена. Няколко секунди стояха мълчаливо изправени лице в лице с погледи, впити един в друг. После Тим се изкашля смутено, за да отбележи веднага след това по обичайния си арогантен начин:

— Вероятно кондукторът е искал пътуването ни да бъде забавно.

Пъхна под носа й една бележка, на която пишеше:

„Много съжалявам, но трябва да ви съобщя, че ключалката не може да се ремонтира. Наистина направих всичко по силите ми, но вратата няма да издържи дълго затворена. Ще трябва да сложим нова в Чикаго. Случилото се е много неприятно и аз ви моля от името на железопътната компания да ни извините за тази повреда.“

— Къде намерихте листчето?

Джулия го изгледа подозрително.

— Висеше на моята врата. А на вашата нямаше ли?

— Не, тук няма никаква бележка.

— Сега си мислите, че аз съм я написал, нали? За съжаление обаче не се бях сетил за тази мъдра идея. Наистина е бил кондукторът.

Тим се усмихна и се наведе към един малък лист хартия, който лежеше на пода. Прегледа го бегло и го вдигна победоносно пред очите й.

— Виждате ли, и вие имате бележка! Трябва да си изберете леко оцветени стъкла за новите очила. По този начин ще изглеждате още по-възбуждащо!