Сандра К. Роудс
Ирония на съдбата (8)

Осма глава

Ели наистина се наслаждаваше на посвещението си в готварското изкуство. Оказа се, че госпожа Даркъс е чудесен учител с неизчерпаемо търпение и подробно отговаряше на въпросите й. Като повечето интелигентни хора, Ели не се задоволяваше с прости обяснения. В готварските книги подробно се обясняваше как да се забърка тестото за бисквитите, но тя винаги искаше да разбере защо… и как може човек да бъде сигурен, че тестото е добре замесено?

За щастие, изглежда икономката на Линк знаеше отговорите на всички тези и още милион други въпроси, с които Ели я обсипваше и което беше по-важно, нямаше нищо против да бъде разпитвана. Когато близо половин час по-късно Линк ги откри, двете задълбочено обсъждаха качествата на битата сметана и начините, по които може да бъде използвана за приготвяне на масло.

Няколко минути той остана загледан в тях, докато накрая госпожа Даркъс вдигна очи и го видя да стои до вратата. Хвърли поглед към часовника и побърза да се отдалечи от масата, където двете разговаряха до този момент. Избърса ръцете си в престилката и каза:

— По-добре да сложа зеленчуците. Сигурно ще поискате да вечеряте рано.

— Не бързам. Търсех Ели, за да й предложа да пийнем нещо преди вечеря. — Млъкна и любопитно изгледа двете жени. Върху устните му заигра усмивка. — Какво правите?

Ели стана и тръгна към него.

— Франсис тъкмо ми обясняваше някои готварски тънкости.

Линк вдигна вежди когато чу, че Ели се обръща към икономката с малкото й име. По-възрастната жена беше вече няколко години при него, но никога досега не му беше предлагала да изоставят формалното „госпожа Даркъс“.

Ели го погледна неуверено. Тя не беше домакинята на този дом и се надяваше той да не си помисли, че сега се опитва да си присвои тази роля само заради случилото се по-рано между тях.

— Надявам се, не ти е неприятно — додаде тя плахо.

— Не, разбира се, че не — увери я той. Като че ли сега усмивката му беше леко подигравателна. — Тя е смела жена. Навярно трябва да й предложа заплащане при изключително опасни условия на труд.

В първия момент Ели не разбра какво точно има предвид. После си спомни инцидента със соса за салата в кухнята на Клер. Погледна го внимателно и видя, че очите му дяволито проблясват. Ъгълчетата на устните й леко потръпнаха и върху лицето й се появи усмивка. С изненада установи, че той притежава чувство за хумор. А гледката, която Линк представляваше тогава, гарниран със соса, наистина будеше смях.

Когато той високо се разсмя, тя с изненада установи, че също не може да спре смеха, който напираше върху устните й. Той обви раменете й с ръка и нежно я притисна до себе си.

— Какво ще кажеш да отидем да пийнем? Мой ред е да ми правиш компания.

Стана й приятно от начина, по който изрази желанието си да бъде с нея. Линк не сне ръката си, докато вървяха към всекидневната. Когато я остави, за да приготви чашите, Ели го проследи с любов и обожание. Струваше й се, че сънува. Линк олицетворяваше всичко, което една жена… Което тя би искала да види в един мъж. Силен и сексапилен, интелигентен, остроумен, нежен… И тя го обичаше. А чувстваше, че й той не е безразличен към случилото се между тях.

Линк отново дойде при нея и й предложи чашата с портокалов сок, който тя поиска.

— Доста се изненадах, като те открих в кухнята при госпожа Даркъс. Когато някой доближи царството й, тя се превръща в истинска тигрица.

— Да, когато отначало отидох при нея, не изглеждаше особено доволна — призна Ели. — Но само след няколко минути започна да се държи наистина много мило с мен.

— Радвам се, че се разбирате така добре. Все пак ще останеш тук известно време. Двете с Илейн не се погаждат. Когато е тук, Илейн не смее да стъпи в кухнята. Госпожа Даркъс я сряза на няколко пъти.

Ели не откъсваше поглед от чашата си. Би предпочела сега да не споменават Илейн. Не искаше дори да мисли за другата жена в живота му. Разбира се, не беше сигурна, че Илейн е от такова значение за Линк. Би било много добре, наистина, ако тя беше просто негова добра позната, а клюките, които бяха достигнали до нея, си останеха наистина само клюки. Линк беше мъж с характер и за него не би било привично да започва нова връзка, ако е дълбоко обвързан с една жена.

Ели отпи от сока и го погледна през миглите си. Не, той наистина не би направил такова нещо. Добре изразените черти на решителното му лице и откровеният поглед на тъмните му сини очи говореха за човек с твърд характер, който не бяга от отговорност. Не, Линк не би могъл да бъде евтин развратник.

Ели се почувства по-самоуверена и върху устните й заигра лека усмивка. Дори Илейн да не беше нейна съперница, все пак мисълта, че тя не се разбира много добре с икономката на къщата, й носеше известно спокойствие.

Сега, когато отново премисляше първите няколко минути, прекарани в компанията на Франсис, Ели не се нуждаеше от университетските си степени, за да проумее защо икономката не понася Илейн. Тя й беше казала, че е самоука готвачка, която не умее да приготвя специални сосове. И не беше трудно да се предвидят последствията от амбициите на Илейн да завладее кухнята с някой от своите кулинарни шедьоври. Ели не винеше Франсис, че е прогонила Илейн от кухнята. Кой понася хората, които те карат да се чувстваш не на място или създават комплекс за малоценност у теб?

А госпожа Даркъс нямаше основание да храни подобни притеснения относно качествата си на добра домакиня. Когато малко по-късно седнаха на вечеря, Ели реши, че масата е чудесно сервирана. Не беше обядвала и сега гореше от нетърпение да опита пилето, което изглеждаше все така вкусно, както й се беше сторило в първия момент в кухнята или салатата от картофи, пресен грах и моркови, която Франсис беше приготвила. После щеше да опита и ягодовите кексчета.

Ели взе от зеленчуците от препълнената чиния пред себе си, после хвърли поглед към Линк. Той режеше сочно парче от пилешките гърди. Младата жена сведе очи към собствената си чиния и пилешкото бутче, положено в нея. С тази превръзка просто нямаше как да среже месото, дори и животът й да зависеше от това. Хранеше надежда, че биха могли да ядат пилето с пръсти, но сега, докато оглеждаше прекрасния порцелан и изящната ленена покривка върху масата, подобна мисъл й се стори наистина нелепа.

— Нещо не е наред ли? — изведнъж попита Линк, явно забелязал притеснението й. — Ръката ти? Днес следобед… конците не са се скъсали, нали?

— Не, не. Съвсем добре съм. — Сведе глава, за да скрие смущението, предизвикано от намека за споделената им страст, и бързо додаде: — Всичко изглежда наистина толкова вкусно. — Загреба пълна вилица от салатата и я поднесе към устата си. Мислеше как да го помоли да нареже месото в чинията й. Чувстваше се объркана и много притеснена. Искаше в неговите очи да изглежда много женствена, а се държеше като дете.

Той замълча за миг, после остави ножа и вилицата настрана.

— Знаеш ли, пържените пилета на госпожа Даркъс са наистина любимата ми храна — вдигна пилешките гърди от чинията си с ръка и отхапа голямо парче. Преглътна и отново остави пилето в чинията си. С явна наслада облиза мазните си пръсти и продължи: — Наистина винаги ми е по-вкусно, когато го ям с пръсти.

За момент Ели впери недоверчив поглед в него, после видя, че весело й намигна. Тя му се усмихна в отговор, после взе своето бутче с лявата си ръка и отхапа голяма хапка. Имаше божествен вкус.

По време на вечерята между тях се създаде атмосфера на доверие и усещане за близост. Непринуденият разговор, който водеха, й подейства толкова успокояващо, че когато излязоха на верандата, за да изпият кафето, Ели едва не прехвърли границата, отвъд която, както мислеше тя, връзката им би била невъзможна. До този момент, не беше необходимо да полага някакви особени усилия, за да прикрие интелекта си от Линк. Съдбата в това отношение се оказа повече от щедра — Линк винаги я откриваше заплетена в невероятно идиотски ситуации и тя беше убедена, че я намира, меко казано, за не особено умна.

И затова не очакваше той да заговори за работата си в нейно присъствие. Може би само някоя и друга незначителна реплика. Повърхностният разговор течеше леко. Но изведнъж Ели беше обзета от усещането за приближаваща опасност. Една само грешка можеше да разруши крехкото доверие, създало се току-що между тях.

Всичко започна от момента, в който той заговори за всекидневието си.

— Предполагам, когато изляза сутринта, ти все още ще спиш. Мисля утре да отида по-рано до офиса, за да не се забавя прекалено много следобеда. Джейсън се връща от училище около три часа, така че ще се опитам и аз да се прибера по това време.

— Знам, че винаги излизаш рано. Чувах самолета ти.

— Събуждаше ли те? Съжалявам!

— И аз се събуждам рано — поклати глава Ели.

Линк нежно погали дланта й и настоятелно се взря в очите й.

— Тогава между нас има нещо общо — каза той тихо.

От нежното му докосване по тялото й се разля топлина, която разбуди заспалите й желания. Мълчаливо отвърна на погледа му. Дълбоките му сини очи грееха от любов и копнеж.

След миг той пусна ръката й. Облегна се назад и отпи от кафето си.

— Лошото е, че напоследък наистина нямах възможност да се прибирам по-рано вкъщи. Бях много зает.

— Работата ти е свързана с компютри, нали? — попита Ели, въпреки че отговорът й беше много добре известен.

— Да. Разработваме шаблонни софтуерни продукти по конкретни поръчки, но напоследък все по-често работим по наши проблеми.

Ели кимна, явно заинтригувана.

— Трябва да е много интересно.

Сведе поглед към ръката си, за да не му позволи да види, че наистина е много впечатлена. Знаеше колко интересно може да бъде създаването на компютърна програма. Та тя самата се занимаваше със същото и намираше, че работата й е фантастична!

— А и напоследък не се занимавам толкова с програмиране. Доста време губя за разрешаване на административни въпроси. Но си имам и аз една малка програма, която пазя единствено за себе си. — Той се наклони към нея и опря лакът на масата. Погледът му гореше от възторг. — Преди няколко месеца пристигнаха клиенти — пропаднали иманяри. Та те направили нов тип ехолот за картиране на океанското дъно и искат моята компания да разработи програма, която да разчита данните, регистрирани от датчика. С новото оборудване се надяват да получат поточна представа за релефа под водата.

Ели не успя да овладее вълнението си и вдигна поглед. Хиляди въпроси бяха на върха на езика й. Връзката със собствената й разработка беше очевидна. Дали не беше възможно да се използва подход, аналогичен с преброяването на рибите? Тогава отчитането на данните би било много по-прецизно. Ако разполагаше с повече информация, дали не би могла да…

Застави се да не мисли повече за това, макар че думите напираха върху устните й. Линк беше вперил в нея изпълнен с любопитство поглед. Знаеше естествено, че коментарите й не биха могли да бъдат от голямо значение за него, но почувства, че той ги очаква с особено нетърпение.

И тя почти беше готова да изостави играта. По-рано тази вечер си даде сметка как Илейн си беше навлякла ненавистта на Франсис с ролята на всезнаеща. И ето сега щеше да допусне същата грешка!

Мъжете не харесват интелигентни жени! И особено когато те се изявяват в същото поле като самите тях.

Тя леко сви рамене и отправи към него, както на нея й се стори, извинителна и очарователна усмивка.

— Боя се, че нищо не разбирам от това. Като че ли ми говориш на непознат език. — Погледът му помръкна и тя побърза да добави: — Вечерята беше превъзходна. Може би трябва да разтребя масата вместо Франсис. Предполагам, че тя предпочита да почисти кухнята, преди да приключи за днес.

Бързо смачка салфетката, остави я до чинията си и се изправи.

— Не е нужно да се притесняваш за това. Ти си гостенка тук — каза Линк и гласът му прозвуча напрегнато.

Но Ели беше доста развълнувана от опасността, която току-що беше избегнала, и не обърна особено внимание на думите му.

— О, ще ми е приятно да помогна — увери го тя и започна да събира чиниите.

Удоволствието от прекараната вечер сякаш беше изчезнало и сега тя се нуждаеше от няколко минути, за да възвърне самообладанието си.

Ели остана в кухнята по-дълго. Помогна на Франсис да зареди машината за миене на съдове и да прибере останалата след вечерята храна. Когато най-после се върна във всекидневната, намери Линк застанал до прозореца и вперил поглед в океана, който се разстилаше пред него. Обърна се, когато чу стъпките й, и въпреки че й се усмихна, тя долови резервираност в погледа му. Сякаш се беше затворил в себе си.

По дяволите! Защо допусна това! Беше й казал, че е гостенка тук, но тя не обърна внимание на думите му. И сега той вероятно беше притеснен от намерението й да се намесва в домакинството на икономката му.

— Надявам се, че не си се отегчил, докато ме чакаше — започна тя предпазливо. — Аз… Франсис имаше много работа и аз й помогнах. Нямаш нищо против, нали?

— Не, разбира се. — Линк изглеждаше изненадан.

— Не е необходимо да се извиняваш. Много мило от твоя страна. Госпожа Даркъс винаги е претоварена с работа и за нея подобна помощ е добре дошла.

Гласът му звучеше искрено, но въпреки това Ели отново почувства известна резервираност в тона му. Макар да не мислеше, че проблемът е точно в това, Ели си обеща да отклони предложението на госпожа Даркъс за няколко урока по готварство. И за в бъдеще да стои вън от кухнята. Наистина не биваше да забравя, че е гостенка тук и не трябва да се намесва в домакинството на Линк.

Няколко минути по-късно Ели забеляза, че атмосферата на близост между тях е изчезнала. Беше отклонила предложението му да изпият по чаша след вечерята и сега седеше пред камината. Линк си наля бренди и приближи до нея. Но разговорът течеше вяло и често беше прекъсван от дълги паузи. Ели прокара пръст по квадратите на шахматната дъска, сложена върху масата до нея. Искаше й се да върне стрелката на часовника назад и отново да възстанови близостта помежду им. Но не знаеше какво да каже или направи, нито откъде да започне.

— Играеш ли шах?

Неочакваният въпрос на Линк я изтръгна от тъжните мисли и съвсем импулсивно тя потвърди. Разбира се, трябваше да отрече. Осъзна го в момента, в който видя изненадата, изписана върху лицето му, и любопитството, което проблесна в погледа му. Откакто приключиха вечерята, нещата между тях не вървяха и сега, последното нещо, което можеше да си пожелае, беше Линк да разбере, че го е мамила за себе си.

— Ами да изиграем една партия, тогава — предложи той и остави чашата си.

Преди да съумее да го спре, той издърпа малката масичка с дъската за игра пред Ели. После донесе стол за себе си. Ели впери объркан поглед в дъската. Защо призна, че играе шах? Потвърждението неволно се изплъзна от устата й.

— Когато казах, че мога да играя, всъщност нямах точно това предвид. — Но като видя бръчката, появила се върху челото му, продължи: — Исках да кажа, че съм играла само няколко пъти… доста отдавна. Едва разпознавам фигурите.

За момент той не каза нищо, после стисна челюсти.

— Да опитаме — рече примирено. — Аз ще ти обясня и ще ти помагам да играеш. Можеш да започнеш. Помниш ли кои са пешките и как се движат?

Ели кимна неохотно, взе най-близката пешка и я премести една позиция напред. Всичко това започваше да й досажда. Характерът й беше такъв, че трудно понасяше компромиси, а и беше много темпераментен, много добър състезател. И сега да се преструва на начинаеща, така че Линк да не се досети колко е добра всъщност, щеше да бъде една от най-неприятните игри на криеница, откакто прие да бъде глупава блондинка.

— Можеше да преместиш пешката две квадратчета напред, защото това е първият ти ход?

— Забравих — излъга Ели и плъзна пешката по дъската.

Линк кимна, после премести една от собствените си пешки.

Играта продължи около четирийсет и пет минути. Линк наистина беше много търпелив и мил, но Ели беше почти на ръба на истерична криза от отвращение и раздразнение. Когато Франсис й показваше как готви беше различно — Ели просто не знаеше да готви. Но умееше да играе шах и едва се сдържаше да не изкаже несъгласие със съветите му или да аплодира всеки негов по-уместен ход. Винаги, когато той й показваше грешка върху нейната страна от дъската, тя трябваше да стисне зъби, за да не изкрещи, че знае какво е направила. Оправданата му критика я влудяваше.

Наистина не беше почтено спрямо него — все пак Линк беше много добър играч и тя ужасно искаше да направят една истинска партия шах.

Предполагаше, че би трябвало да се извини и да се прибере, преди да е казала някаква глупост, или направила грешка, която да я издаде. За съжаление, в този момент се поддаде на изкушението. Нейните фигури в бледозелено явно намаляваха и губеха позиции срещу тъмнозелените фигури върху дъската. Но знаеше, че ако пожертва единственият й останал топ, би могла с шест хода да матира тъмните фигури. Съвсем неблагоразумно, тя премести топа си четири квадратчета напред и взе една пешка. Несъзнателно върху устните й изплува лека усмивка, и тя самодоволно кимна. Линк охлади ентусиазма й с гневен поглед.

— Ели, нищо ли не запомни от онова, което ти обяснявах досега? — Явно вече губеше търпение. — В тази игра човек предварително обмисля всеки ход и не изпуска от поглед противниковите фигури! Ще изгубиш топа си, а срещу това си взела само една нищо и никаква пешка. Виж заплахата от коня ми.

— Знам — рече остро, наранена от грубия му тон и вече изчерпала търпението си. Ако той беше отегчен от явната й глупост, добре, дотук! И на нея вече й омръзнаха честите съвети. — Но това е ходът, който искам да направя.

Той изръмжа и хвърли изпълнен с отвращение поглед към дъската.

— Явно това не беше добра идея. — Взе една от фигурите, които беше пленил малко по-рано и протегна ръка към дъската.

— Какво правиш? — попита тя и му попречи да постави фигурата на мястото й. — Няма ли да довършим играта?

— Аз свърших — каза той и решително постави коня на мястото му.

Раздразнена, Ели дори не се замисли, когато каза:

— Искаш да спрем дотук само защото аз щях да спечеля?

Линк й хвърли унищожителен поглед и вдигна вежди:

— Не се заблуждавай, миличка. Аз наистина не знам дали просто не искаш да се научиш, или действително не можеш. Както и да е, нямаш никакви шансове да ме победиш, така че хайде да сложим край на този нелеп спор!

Ели понечи да му отвърне, но се овладя. Сама не знаеше какво иска по-силно — да ругае или да плаче. Естествено беше Линк да мисли, че не може да бъде победен от нея. До този последен ход тя или местеше фигурите, без да се замисля, или преднамерено грешеше. Нямаше как той да се досети, че жертването на топа беше начало на комбинация, която щеше да се превърне в капан за царя му само след няколко хода.

Както и да е, прекратяването на играта беше щастливо избавление за нея. Ако беше продължила, неминуемо щеше да го матира. И как тогава щеше да обясни станалото? Не искаше той да се досети за нейните умения, да разбере, че е много по-интелигентна, отколкото го беше накарала да повярва. Сега можеше леко да се измъкне и би трябвало да бъде доволна, но защо не чувстваше облекчение?

Линк мрачно мълчеше, докато върна стола си на мястото му и постави дъската на масата до Ели. После отиде до камината и преднамерено демонстративно погледна часовника си.

— Часът е почти десет.

Това трудно можеше да се нарече намек и Ели нямаше намерение да се прави, че не го е разбрала. Явно не прекарваха добре заедно и това можеше да бъде повод за нея да се прибере в стаята си. Стана и отправи ледена усмивка към Линк.

— Наистина е станало късно. Мисля, че е най-добре да си легна. Лека нощ.

— Лека нощ — отвърна той лаконично.

Чувстваше погледа му върху себе си, докато прекосяваше стаята. По-рано тази вечер не вярваше, че ще си легне сама. Вървеше по коридора и си представяше, че Линк е до нея и ръката му е около кръста й.

Но Линк не направи опит да я придружи. Ели си каза, че това само я радва. Нямаше настроение за секс. Не искаше да потъне в прегръдките му, не желаеше ласките му. Не искаше той да тръгва след нея… Наистина ли не го искаше?