Сандра К. Роудс
Ирония на съдбата (7)

Седма глава

Линк спря черния форд на паркинга и изключи мотора. Извърна се и изпитателно погледна Ели.

— Сигурна ли си, че лекарят е позволил да се прибереш още тази сутрин?

Ели сведе глава и кимна. Би предпочела лицето й да беше покрито с тъмен воал. Не искаше Линк да я вижда в такъв вид. Не изглеждаше добре. Прекара неспокойна нощ и сега имаше тъмни сенки под очите и лош тен. Ако носеше повече козметика, навярно би съумяла да прикрие следите от неспокойната нощ, но в чантата си намери единствено червило, което не й беше от голяма полза. Вчера следобед, когато Линк я доведе в болницата, нямаше време да мисли за грима си.

Мъжът не откъсваше поглед от нея. Върху лицето му беше изписано съмнение.

— Наистина съм добре — увери го Ели, но изглежда не успя да го убеди. — Просто не спах добре. Знаеш как е — чуждо легло и сестрите, които непрекъснато влизат и излизат. — Вдигна рамене и в същото време изпита угризение към екипа в болницата, който положи толкова грижи за нея. Само мислите за Линк не й даваха покой и й пречеха да заспи.

— Трябваше да помолиш да ти дадат нещо за болката в ръката.

По дяволите, той трябва да е забелязал подпухналите й клепачи. Прекара дълга безсънна нощ. Плака, но не наранената й китка беше повод за сълзите й. Чувстваше се объркана, несигурна, неудовлетворена, отсъствието му й причиняваше болка.

Вдигна глава и срещна погледа на тъмните му очи. В тях се четеше нежност и загриженост. Сега почувства, че в дългата нощ на нерешителност и колебание е взела правилно решение. Линк беше различен от Кевин. Той беше мил, наистина беше загрижен за нея. Никога не й беше казвал, че я обича, но навярно това нямаше значение. Кевин с лекота сипеше уверения в любов, но думите му не бяха искрени. Линк й беше казал, че се чувства отговорен за нея и я желае. Думи, произнесени от мъж със силен характер, които означаваха много повече от всички „Обичам те“ на света, повтаряни от някой като Кевин.

— Каза, че лекарят ти е предписал обезболяващо? Защо не почакаш в колата, докато аз занеса да изпълнят рецептата. Затвори си очите и се опитай да починеш малко.

— Нали ти казах, че съм добре. Аз ще я занеса — каза Ели и несъзнателно стисна чантата.

Вече беше взела решение, макар че нямаше представа как ще го покаже на Линк. Но сега не можеше да му позволи да види, че освен обезболяващото лекарство, лекарят по нейна молба, й предписа и хапчета против забременяване.

Линк се намръщи отново.

— Трябва да взема още някои неща от аптеката. — Ели се опита да предотврати спора, който неизбежно щеше да последва. — Трябва да отида сама.

Уверена, че го е убедила, тя се извърна към вратата. Но забрави за превръзката върху рамото си. Обърка се и се опита да достигне дръжката на вратата с лявата си ръка. Бравата беше заключена. Протегна се, за да я отключи, но, без да иска, докосна китката си и изстена от острата болка. Прехапа устни и притисна ранената ръка до гърдите си.

— Защо трябва винаги да се опитваш да бъдеш толкова независима, по дяволите. — Гласът му прозвуча остро. Линк протегна ръка, за да отключи вратата. После обви раменете й. Дланите му нежно я докоснаха и Ели почувства, че я облива топлина, която я накара да забрави болките в ръката си. Извърна глава. Лицето му беше съвсем близо до нейното и дъхът му галеше кожата й. Линк спря поглед върху устните й и очите му потъмняха. Доближи глава, но за нейно разочарование, само леко докосна слепоочието й, преди отново да се отдръпне.

— Сигурна ли си, че не искаш аз да занеса рецептата, а ти да си починеш?

Ели премигна и опита да се отърси от унеса. Накрая поклати глава:

— Сама ще отида.

— Добре, поне ми позволи да ти помогна да слезеш от колата. — Линк отвори страничната врата.

Ели не можеше да се отърси от притеснението, че той ще настоява да я придружи до аптеката. Линк й помогна да слезе от колата и в движенията му беше вложено цялото внимание на човек, който държи фин порцелан. Като че ли се опасяваше, че в момента, в който стъпи върху асфалта, тя може да се разстроиш. Все пак, за нейно голямо облекчение, той я остави до входа на аптеката и предложи да я почака в кафенето.

Не останаха дълго в кафенето. Ели не искаше да признае, но няколкото минути, прекарани в аптеката, изчерпаха и малкото останали й сили. И когато тръгна към кафенето, където Линк я чакаше, тя наистина имаше усещането, че е направена от тънък порцелан. Горещото кафе възвърна силите й донякъде, но когато Линк предложи да тръгват за вкъщи, думите му не й донесоха ни най-малко облекчение.

Качиха се в колата и Ели впери поглед през прозореца. Нямаше настроение. В кафенето не говориха много с Линк, той не каза нищо и докато вървяха към колата. Тогава бързаше, но едва ли заради нейната умора. Навярно беше отегчен от цялата сутрин, прекарана с нея. Беше събота, наистина, но това не значеше, че няма ангажименти. Не правеше впечатление, че е от онзи тип мъже, които приключват с работата си в петък вечер, за да се заемат с нея отново едва в понеделник сутринта. Дори да нямаше служебни ангажименти, навярно би предпочел да прекара сутринта със сина си. Чувстваше, че той е грижлив, любящ баща. А навярно рядко оставаше време за сина му и уикендите бяха ценни и за двамата.

А сега тя щеше да се натрапи.

Приближаваха завоя, зад който беше разклона към вилата й. Ели нервно се извърна към Линк и го докосна по ръката, за да привлече вниманието му. Той я погледна, после отново отмести очи към пътя и наближаващия завой.

— Защо не ме оставиш при вилата? Наистина няма нужда да идвам с теб. Все пак едната ми ръка е здрава и мога да се оправя.

Видя, че Линк стисна устни и впери поглед в асфалта пред себе си. Не отговори, но когато минаха покрай разклона, леко натисна педала. Ели се извърна. Впери поглед в пътеката, преди отново да се обърне към него.

— Помолих те да спреш. — В гласа й прозвуча раздразнение. Пренебрежението му я оскърби и тя не успя да прикрие студенината в думите си. — Задължена съм ти, че ме взе от болницата, но сега бих предпочела да се прибера вкъщи.

Линк намали скоростта, но само за да свие в алеята към дома си. Мълчеше и когато бавно продължи към къщата. После удари спирачки. Изключи мотора и едва тогава се извърна към нея.

— Мислех, че се разбрахме вчера следобед. Ти се съгласи да останеш тук.

— Да, но после промених решението си.

— Ами промени го отново, тогава — рязко отсече той. Задържа погледа си върху нея за момент, после пое дълбоко дъх. — Знаеш, че докато си с тази превръзка, няма да можеш да използваш дясната си ръка. Няма да се справиш сама.

Ели рязко се извърна и сведе поглед към превързаната си ръка. Имаше право. Наистина тази сутрин успя да се облече сама, но сестрата трябваше да й помогне да затвори ципа на роклята и да намести превръзката. Помогна й също да измие и разреше косата си. А закуската се превърна в истинско предизвикателство. Преди никога не се беше опитвала да намаже масло върху хляб с една ръка.

Но беше убедена, че може да се справи. Чувстваше погледа на Линк върху себе си и упорито продължаваше да се взира в превързаната си ръка.

— Просто си помислих, че за всички ще бъде по-добре, ако се прибера вкъщи. — Гласът й прозвуча тихо, но твърдо.

Последва мълчание, изпълнено с напрежение. Накрая Линк избухна.

— Имам чувството, че съм в състояние да те удуша, ако сега ми кажеш, че не искаш да натрапваш присъствието си. Що се отнася до някакви други твои опасения, мисля, обещах, че ще бъдеш в безопасност тук. Какво повече мога да направя? Да си обръсна главата и да облека расо ли? Няколко пъти наистина те целунах. Това не означава, че си неотразима. Нямам намерение да те похищавам, ако прекараш някоя и друга вечер в къщата ми. Това изобщо не ме вълнува. Уверявам те, моминската ти чест ще остане непокътната.

— Аз… аз…

Когато думите му достигнаха до съзнанието й, Ели млъкна. Бързо наведе глава, за да прикрие сълзите, внезапно бликнали от очите й. Хвърли замъглен поглед към пакета, който взе от аптеката. По дяволите! Усвояваше физика и програмиране с лекотата, с която другите запаметяваха телефонните си номера, но изглежда нищо не беше научила от връзката си с Кевин. Тогава целувките му я накараха да си въобрази, че между тях започва истински любовен роман. Но тя беше негов шеф и той просто се съобразяваше с желанията й.

Каквото и да е означавала целувката на Линк вчера или думите му, че я желае, явно той нямаше намерение да спи с нея. Каза й го тогава, но тя явно беше прекалено глупава, щом го повярва.

— Хайде да отидем вкъщи, Ели. — Той говореше тихо и в гласа му вече не се долавяше гняв. — Днес не беше лек ден за теб и мисля, че си изморена. Можеш да подремнеш преди обяда. Когато госпожа Даркъс отиде до вилата, за да ти вземе дрехи за днес сутринта, донесе и тук някои твои неща.

Той слезе от колата и дойде до нея. Отвори вратата, но Ели не пое подадената й ръка. Слезе изправена, доколкото силите й стигаха и го последва в къщата. Отнасяше се с нея като към капризно дете. Докато се държеше по този начин, безсмислено беше да спори с него. Сигурно щеше да се опита да я спечели с бонбонче или пък, кой знае, можеше и да й удари плесница, ако продължаваше да настоява. Ели вирна брадичка и мълчаливо тръгна към вратата. Да демонстрира малкото достойнство, което й беше останало, навярно беше единственият изход в тази ситуация.

Независимо дали беше капризно дете, или не, но след няколкото часа сън, Ели се почувства много по-добре. Явно й бе нужна почивка, защото не се събуди за обед, спа и през по-голямата част от следобеда. А сега вече можеше да погледне на нещата по-хладнокръвно. Линк й беше добър приятел, а освен Клер тук тя нямаше много познати. Не само й беше предложил да се възстанови в дома му, но беше уредил Джейсън да прекара уикенда при баба си и дядо си, за да не би с шумния си характер да обезпокои почивката й.

Ако погледнеше на ситуацията по този начин, наистина беше крайно нелепо от нейна страна да се сърди и недоволства, че той не изпитва към нея нещо повече от приятелство. След като скъса с Кевин, беше се примирила, че не е от типа жени, в които мъжете се влюбват. Навярно желанието й да изглежда по-неинтелигентна, отколкото в действителност беше, я подтикна да гледа на нещата различно, но вътре в себе си не се беше променила. Линк сигурно го е почувствал. И навярно това е била причината, за да й каже, че държи на нея и е загрижен за нея. Просто като приятел.

Подобни мисли не я ободриха, но когато отметна завивките от себе си и спусна крака от леглото, вече знаеше, че трябва да се примири със ситуацията. И щеше да се отнася към Линк като към приятел. Все пак по-добре приятелството му, отколкото нищо.

Обеща си да направи усилие още днес, на вечеря. Вдигна халата си от леглото, наметна го над превръзката на дясната си ръка и леко завърза пояса. Банята беше до стаята й и тя искаше да вземе душ преди вечеря. За късмет, една от дрехите, които госпожа Даркъс беше донесла тук, беше току-що взета от химическо чистене и все още стоеше в найлоновия плик. Сега щеше да го използва, за да предпази ръката си от водата.

Справи се с душа без особени проблеми. Непрекъснато си повтаряше да не прави нищо с дясната ръка. Почувства се добре от топлата вода и реши да измие и косата си. Несръчно натри шампоана с една ръка, после се опита да отмие пяната. Сапунът потече надолу по лицето и очите й и Ели изстена от болка. Заслепена, протегна ръка през завесата на душа и се опита да достигне до хавлиената кърпа. Тогава забрави, че дясната й ръка е наранена. Изкрещя, когато остра болка прониза цялото й тяло. Дръпна ръката си и я притисна до гърдите. Тогава някой дръпна завесата на душа и спря водата. От затворените й очи се стичаха сълзи. До ушите й достигна разтревоженият глас на Линк.

— Добре ли си? Чух, че изкрещя.

— В очите ми попадна шампоан — обясни Ели и се опита да ги изтрие с дланта на лявата си ръка.

Линк леко отдръпна ръката й и се зае да подсуши лицето й с хавлиената кърпа. После й помогна да излезе от банята. Когато почувства мекотата на килима под краката си, Ели предпазливо отвори очи и с облекчение установи, че светлината вече не й причинява болка.

Освободи дясната си ръка от найлоновия плик и се обърна към Линк, за да се извини за безпокойството. Но не пророни нито дума. Той все още държеше кърпата и унесено гледаше Ели.

Дълго не откъсна очи от пълните й гърди, после спусна поглед към талията й и още по-надолу…

Ели почувства, че я заливат горещи вълни и потръпна, когато срещна погледа му. В очите му гореше неприкрито желание. Ели смутено впери поглед в него и притаи дъх. Страстният огън, който гореше в тъмните му зеници, запали искра в дълбоките й очи. Всички решения за приятелските взаимоотношения, които трябваше да изгради с него, излетяха от главата й. Той никога не би могъл да бъде неин приятел, когато всяка фибра на тялото й копнееше за него. Всичко останало беше без значение.

Дишаше трескаво и задъхано, гърдите й възбудено се повдигаха. Линк сведе поглед. Изпусна кърпата, унесено протегна ръка и положи длан върху меката извивка на бюста й. Почувства лудите удари на сърцето й, когато Ели се притисна към него.

— Ели — дрезгаво прошепна той и потърси погледа й. — Толкова си красива.

Нежно погали копринената й кожа, пръстите му потърсиха твърдите й зърна, дланите му обхванаха гърдите й. Докосването му я накара да потръпне и от устните й се откъсна стон, изпълнен с неизказан възторг. Гласът й изтръгна Линк от унеса му. Мъжът застина и отпусна длани.

— Обещах ти, Ели — припомни й той. В гласа му се долавяше остра болка. — Трябва да ми кажеш да си тръгна. Не бяхме предвидили това да се случи.

Измина дълга, изпълнена с напрежение минута, през която тя не откъсваше поглед от него, разкъсвана от страх и копнеж. Той й даваше възможност за избор. Не искаше да я прелъстява, привличането трябваше да бъде взаимно. Тя явно се колебаеше. Линк рязко се отдръпна. Това разсея всичките й съмнения и потвърди решението й. Бързо хвана дланта му с лявата си ръка и я положи отново върху гърдите си.

— Не искам да си тръгнеш — задъхано прошепна Ели и застина, ужасена да не би сега той да я отблъсне.

— Знаеш какво ще се случи, ако не си тръгна веднага, нали?

Тя кимна. Ръката му я обгърна, дланта му се плъзна по гърба й и спря върху заоблените й бедра. Нежно, за да не нарани ръката й, Линк я притисна до себе си.

— Не е късно и сега да ми кажеш да си тръгна. Ако остана, ще те направя моя.

Напрежението, което я сковаваше до този момент, изведнъж я напусна. Заля я неочаквано усещане за лекота и тя се притисна към мъжа. Негова беше. Той владееше сърцето й, душата й.

— Твоя съм — прошепна тя и вдигна лице към него.

Устните й леко се разтвориха в очакване на докосването му. Той не я отблъсна. Устните му бяха топли, настоятелни и жадни. Нежно докосваше бледата й кожа, вдишваше уханието й, опиваше се от вкуса й. Върхът на езика му проследи извивката на ухото й.

— Да отидем в спалнята ти. — И без да дочака отговора й, той я вдигна и я занесе в съседната стая.

Допирът на хладния сатен до горещата й кожа, когато я положи върху леглото, й достави неизказано удоволствие. За момент Линк остана загледан в нея. Жадно пиеше с очи красотата на съвършените й форми. Когато погледът му спря върху превързаната й ръка, мъжът леко се намръщи.

— А може би идеята не е добра? Не искам да ти причиня болка.

Ели не отговори. Повдигна се и започна да разкопчава ризата му със здравата си ръка.

— Няма да ми причиниш болка. Освен… ако сега ме изоставиш.

Дланта му притисна ръката й към гърдите, където сърцето му лудо биеше.

— Това би наранило повече мен.

Ели отпусна ръка. Мълчаливо го наблюдаваше, докато той свали дрехите си.

Изпълнен с нежност, Линк легна до нея. Прокара ръка по кадифената й кожа, пръстите му докосваха най-интимните кътчета на тялото й. Ели плъзна длан по раменете му.

Ласките им ставаха все по-неудържими и страстното желание, което и двамата изпитваха, се превърна в остра, болезнена жажда. Линк бавно проникна в тялото й. Заредиха се мигове, които ги оставиха без дъх. Навярно Ели си внушаваше или това беше отглас на собствените й мисли и усещания, но й се струваше, че от устните му се отронват нежни, много нежни думи.

* * *

Недоволна от онова, което виждаше, Ели критично се вгледа в отражението си в огледалото. Но вече беше прекалено късно, за да промени каквото и да е. Щом е трябвало да се наранява, защо това не се беше случило с лявата й ръка вместо с дясната? Няколко пъти вече правеше безуспешни опити да нанесе малко грим върху лицето си. А за усилията, които положи, за да навлече лятната рокля върху себе си, сега не й се искаше да мисли.

Отново хвърли критичен поглед към огледалото, но този път откри, че не изглежда чак толкова зле. Следобедният сън беше изтрил сенките под очите й, така че сега наистина нямаше нужда от грим, а с червилото можеше да се справи. Роклята й беше елегантна. Наистина, би предпочела ефектът да не беше развален от грозната превръзка. Намръщи се и сведе поглед, изкушена да се раздели с нея, поне по време на вечеря. Но леката болка й напомни, че ако сега се опита да я махне, ненужно ще предизвика съдбата. От следобеда, който прекара с Линк, раната по-често й напомняше за себе си.

Върху устните й заигра загадъчна усмивка. Дори ако състоянието на ръката й се влошеше, нямаше да съжалява за минутите на интимност, споделени с Линк.

Не го видя във всекидневната. Когато излезе от спалнята, чу телефона да звъни и реши, че навярно е в кабинета си.

Известно време остана в стаята, отиде до прозорците, разгледа библиотеката. Безпокойството й нарастваше. Дали той споделяше чувствата й? Почти не говориха след това. Съвсем изтощени, останаха да лежат прегърнати и унесени. Накрая Линк я остави да се облече за вечеря.

Дали и той като нея гледаше на случилото се като на обвързващо начало? Или за него това е било просто моментна страст, изблик, който никога вече няма да се повтори? Как ли ще я поздрави, когато отново се присъедини към нея?

Обхваната от внезапен изблик на неувереност, Ели избра възможно най-глупавия начин да отложи срещата им. Излезе от всекидневната и отиде до кухнята. В крайна сметка, тя наистина дължеше извинение на госпожа Даркъс за пропуснатия обяд.

Кухнята се оказа истинско олицетворение на домашен уют и рай от влудяващи аромати. Къщата беше нова и Ели очакваше да види съвременно, стерилно помещение за приготвяне на храна, но в огромната стая, въпреки всичките модерни електроуреди витаеше духът на отминали времена. На тавана имаше огромни греди, по които бяха накачени медни тигани и старинни порцеланови съдове. Тъкани черги покриваха пода от матови теракотни плочи, на прозорците висяха ленени завеси, а в средата на стаята имаше огромна маса, покрита с мушама.

Икономката стоеше до модерна печка, вадеше порции панирано пиле от тигана и ги слагаше в блюдо, поставено върху шкаф с мраморен плот. Чу стъпките на Ели и се извърна. Върху лицето й беше изписан ням въпрос.

— Просто исках да се извиня и се надявам, че моето отсъствие на обед не ви е притеснило.

Ели долови недоволство в поведението на по-възрастната жена и почувства, че се изчервява. Дали госпожа Даркъс се досещаше за случилото се между Ели и Линк този следобед и това беше начин да изрази неодобрението си? От друга страна, и при предишните им срещи госпожа Даркъс не преливаше от излишна любезност и може би просто характерът й беше такъв.

— Нямаше никакви проблеми. Помислих си, че навярно се нуждаете от почивка — отвърна госпожа Даркъс и отново се обърна към тигана. — Вечерята ще бъде готова скоро. — Тонът, с който беше произнесено последното изречение недвусмислено показваше, че икономката не държи на присъствието й тук.

Ели знаеше, че трябва да си тръгне, но беше и любопитна да остане и да погледа. Забавно беше. Единствените панирани пилета, които бе опитвала, се продаваха в картонени кутии в магазините за полуфабрикати и върху капака им винаги имаше етикет с рисунка на възрастен джентълмен от юга. Удивително беше наистина, ако човек се замислеше, че госпожа Даркъс беше взела едно от ония оскубани същества от магазина и сега ги превръщаше във вкусни хапки, при вида на които устата се пълнеше със слюнка.

Когато извади пилето, икономката прибави брашно към маста в тигана и започна да разбърква. В тигана зацвърчаха вкусно миришещи мехурчета и тя прибави към запръжката вода от тенджерата, в която вряха картофи. Продължи да разбърква сместа и когато случайно вдигна очи, видя че Ели все още стои до масата. Погледът й не беше ни най-малко предразполагащ и младата жена пламна.

— Извинявайте, не исках да ви притесня. Просто ми е интересно да наблюдавам как приготвяте соса.

— Не умея да приготвям специални сосове. Аз съм самоука готвачка — отвърна тя предизвикателно, явно изтълкувала отговора на Ели като опит за критика.

— Но готвите чудесно. — В думите й прозвуча неподправена искреност. — Пилето на фурна, което сервирахте преди няколко дни, беше много вкусно. — Комплиментът й изглежда ни най-малко не умилостиви по-възрастната жена и Ели се почувства съвсем безпомощна и отчаяна. Изглежда, по някакъв начин беше огорчила икономката на Линк, а той едва ли щеше да е очарован от това. Вероятно не му е било лесно да намери жена, която да се грижи за къщата и Джейсън вместо него.

Но пък и не мислеше, че лошото настроение на госпожа Даркъс е предизвикано от случилото се между нея и Линк днес следобед. Но понеже икономката отново й беше обърнала гръб, Ели реши, че единственото нещо, което може да направи, е да се оттегли във всекидневната.

— Извинявайте, не знаех, че не обичате да ви гледат, докато готвите. Аз самата не умея да готвя и просто исках да видя как се прави сос. Никога не съм опитвала.

Преди Ели да успее да излезе, госпожа Даркъс се извърна към нея:

— Не можеш да приготвяш сос? — Изглеждаше ужасена. — Ами какво правиш?

— Понякога купувам консерви — призна. Ели. — Най-често… Е, приготвям си сандвичи.

По-възрастната жена изсумтя. Едва ли щеше да изглежда по-ужасена, ако Ели й беше казала, че вечеря с консерви за кучета.

— Не можеш ли да готвиш?

Ели поклати глава с огорчение. Никога не беше имала възможност да се научи. Детството й премина в специализирани училища, пансиони и колежи. Персоналът в кухните на тези колежи не би погледнал с добро око дете, което се навърта наоколо, за да се научи да готви.

— С тази ръка не можеш да направиш кой знае какво, но ако искаш, можеш да погледаш. Ела по-близо — грубичко нареди госпожа Даркъс. Думите й не прозвучаха особено любезно, но в тях се чувстваше топлина, от която по-рано нямаше и следа.

— Видя, че слагам брашно — каза тя, когато Ели приближи до печката. — Вземаш достатъчно мазнина, после оставяш да заври, разбъркваш, за да изчезнат гранулите, после прибавяш…