Сандра К. Роудс
Ирония на съдбата (4)

Четвърта глава

Ели застина в обятията му. Ако беше арогантен, остро би се противопоставила. Но устните му бяха студени и безстрастни, прегръдката му — не особено настоятелна и почти безучастна. Само една приятелска машинална целувка и нищо повече. Мъжът играеше някаква нелепа игра. Тя ясно го съзнаваше и въпреки това не можа да потисне залялата я огнена вълна. И преди я бяха целували страстно, с изгарящо желание, но тя никога не беше изпитвала странното напрежение, което сега я завладя. Ели се отпусна върху гърдите му и обви ръце около врата му. Устните й се разтвориха и тогава почувства колебанието му. Линк сякаш беше готов да се отдръпне. Несъзнателно се притисна към него. Сега най-важното нещо на света беше той да не я изостави, да не я отблъсне. Чувстваше, че ако това се случи, няма да понесе удара. Линк потръпна, ръцете му се спуснаха по гърба й и плътно я обгърнаха. Сега вече знаеше, че няма да я изостави. Той трескаво впи устни в нейните. Дланта му притисна гърдите й. Горещите му устни сякаш оставиха пареща следа върху лицето и шията й. Пръстите му погалиха сатенената й кожа и разкопчаха блузата й. Силните му ръце я извиха към леглото.

— Ели!

Гласът на Клер долетя от всекидневната. Двамата застинаха.

— Къде си?

Ели се освободи от прегръдката на Линк и впери невиждащ поглед в лицето му. Едва сега случилото се достигна съзнанието й. Ако не беше Клер…

Линк не сваляше очи от нея. Изглеждаше зашеметен, но пое дълбоко дъх и лицето му стана безизразно като маска.

— Тук сме. — Гласът му прозвуча самоуверено. — Развеждам Ели из вилата. — Направи крачка към вратата и рязко се обърна към младата жена: — Оправи си дрехите!

Ели машинално вдигна ръка. Непохватно закопча блузата си с разтреперани пръсти и погледна Линк. Лицето му беше безизразно, но тя почувства гнева, който го бе завладял.

— Линк? — Гласът й прозвуча неуверено.

Той плъзна поглед по тялото й, после извърна очи към леглото и накрая се взря в лицето й. В очите му светеше неприкрито презрение.

— Готова ли си вече?

— Ти започна всичко. — Ели като че ли не чу въпроса му. — Ти ме целуна. — Извърна поглед, но се задушаваше от унижение.

— О, беше на шега. — Линк сви рамене. — Жалко, че Клер се появи точно сега. Започваше да става интересно. — Усмихна се.

Ели пребледня. Ако я беше ударил, едва ли би я заболяло повече. Болката в очите й изтри усмивката от лицето му. Той приближи и протегна ръка.

— Прощавай. Беше глупаво.

— Върви по дяволите — рязко рече тя. Бързо мина покрай него и се отправи към вратата.

Клер стоеше във всекидневната и за щастие, беше прекалено впечатлена от промяната във вилата, за да забележи, че Ели е разстроена. А после двете започнаха да разтоварват кухненските съдове и домакинските принадлежности, с които Клер беше напълнила колата, и Ели възвърна самообладанието си. Освен това Линк си тръгна и когато остана сама, Ели се почувства много по-уверена. Все пак той предложи помощта си при разопаковането на нещата й, но когато Ели отказа, не настоя. Тя подозираше, че Линк едва ли желае да останат заедно.

Клер също си тръгна веднага щом разтовариха колата. Гостите й пристигаха още същия ден и тя трябваше да ги посрещне на пристанището в Нанаимо, където спираше фериботът от Ванкувър. Ели остави кашоните с кухненски съдове, готварски принадлежности и спално бельо струпани в средата на кухнята, и започна да разтоварва колата си. Имаше само два куфара с дрехи, но кутиите с книги, статии и компютърни дискети бяха много повече. И накрая, разбира се, трябваше да свали и Харолд.

Към тавана водеше вита стълба от ковано желязо и Ели реши да превърне горния етаж в кабинет. Линк не го беше обзавел. Вероятно е решил, че тя няма да има нужда от него, но подът беше покрит с килим, а стените — прясно боядисани. Ако поставеше маса и стол, помещението щеше да се превърне в чудесно работно място, още повече че сега тя съвсем не беше дотолкова очарована от долния етаж, както в първия миг, когато го видя.

Глупаво беше наистина, но не можеше да контролира чувствата си. Линк остана и размени няколко думи с Клер. Естествено, Клер изказа възхищението си от промяната във вилата. И тогава той спомена, че обзавеждането е направено не без помощта на Илейн. И Ели започна да открива недостатъци в интериора на вилата. Разбира се, това нямаше нищо общо с намесата на Илейн. И естествено, тя не ревнуваше от другата жена. Как би могла? Дори не харесваше Линк, така че присъствието на Илейн беше добре дошло. Навярно всичко се дължеше на факта, че след като изненадата й попремина, вече можеше по-добре да прецени обстановката. Реши, че съчетанието от розово и сиво за всекидневната е прекалено безлично, прекалено сладникаво. А що се отнася до английската бродерия в спалнята, тя създаваше усещане за уязвимост и особена романтика, която може би беше подходяща за стаята на малко момиче, но не и за жилището на зряла жена.

Когато пренесе всичко на тавана, бяха й нужни само няколко минути, за да разопакова Харолд. После реши да провери дали компютърът не се е повредил по време на пътуването. Откакто напусна института, не го беше изваждала от кашона. Но щом седна пред екрана, изгуби представа за времето. Денят премина неусетно и едва когато изпита непоносим глад, си спомни, че е време за вечеря.

Долу кухнята изглеждаше като картонена фабрика след бомбена експлозия. Всички кашони лежаха точно там, където с Клер ги бяха захвърлили в бързината. Ели се намръщи и огледа шкафовете и хладилника. Бяха празни. А вече бе невъзможно да напазарува.

— К’во правиш?

Сепната от непознатия глас, тя рязко се изправи и събори кашона, в който ровеше. Извърна се. На прага на задната врата стоеше малко момче, вперило поглед в нея. Детето пристъпи в кухнята и се зае да я разглежда с неприкрито любопитство. После огледа и струпаните кашони. Сбърчи носле. Вилата беше затворена цял ден и сега миризмата на прясна боя беше доста остра.

— Тука вони гадно. — Ритна топка вестник, която лежеше пред крака му и я запрати под кухненската маса.

Ели обичаше децата, макар че общо взето, нямаше голям опит с тях. Но по всичко личеше, че сега си има работа с истински малък грубиян, който явно не беше чувал, че трябва да почука, преди да влезе в чужда къща. Не че беше подходящо облечен, за да ходи на гости. Носеше изцапана фланелка и къси панталони, лицето му беше покрито с тъмни ивици мръсотия, а черната му коса висеше на сплъстени кичури. Преди да му предложи да си тръгне, той повтори въпроса си:

— К’во правиш?

— Търся нещо за ядене. — Отговорът й не прозвуча любезно. — Може би е по-добре да се прибереш вкъщи и да ме оставиш да си върша работата?

Той пренебрегна предложението й, приближи до нея и надникна в кашона, който тя претърсваше. После отиде до хладилника и явно не се нуждаеше от покана, защото го отвори и огледа вътрешността. После затръшна вратата и се извърна към Ели.

— Ти защо не си държиш храната в хладилника като нас?

Ели наистина не можеше да разбере защо се почувства длъжна да му даде някакво обяснение, но се чу, че казва:

— Аз също държа храната си в хладилника или в шкафа, но сега нямах време да напазарувам. И исках да проверя дали моята приятелка не е сложила някоя кутия бисквити.

Той вдигна поглед и очите му светнаха:

— Обичам бисквити.

Ели сви устни. Той беше нахакан малък негодник, но въпреки това бе непреодолимо очарователен.

— Така ли? — сухо попита тя.

— Ама много обичам бисквити. — Той сведе очи към кашона и замислено обходи съдържанието му с блеснал поглед, като че ли пред него лежеше ковчеже със скъпоценни камъни. После отново вдигна глава. — Аз съм страхотен търсач на бисквити. Намирам ги дори когато госпожа Даркъс ги сложи на някое много тайно място, като зад шкафа над хладилника, да речем.

Изведнъж той започна да рови в кашона, набързо измъкна вестниците, които обвиваха чашите и съдовете и ги разхвърля по пода.

— Джейсън! Какво правиш?

Ели се извърна. На прага бе застанал Линк Съмървил. Тази сутрин мислеше, че би било истинско щастие, ако никога повече не го срещне. Сега обаче й се стори, че на вратата е застанал пратеник на провидението. Наистина нямаше представа как би могла да се справи с малкото чудовище, което превзе кухнята й.

Малкото чудовище вдигна поглед. Изобщо не изглеждаше изненадано.

— Здрасти, тате. — В гласа му не се прокрадна въодушевление. Момчето продължи да рови из кашона.

Мина доста време, преди Ели да осмисли факта, че малкият негодник в кухнята е син на Линк. Междувременно мъжът прекоси стаята с широки крачки, хвана хлапето за колана на панталоните и го измъкна от кашона. Закрепи го на крака и сведе поглед към него. В очите му проблясваше стоманена твърдост и устните му бяха стиснати по начин, който не предвещаваше нищо добро за сина му.

— Попитах те какво правиш тук! Казах ти да играеш в двора, докато вечерята стане готова.

Джейсън изглежда не се впечатли от тона му.

— Търсех бисквитите на дамата тук. — Ухили се и отново се обърна към кашона, но Линк го задържа на мястото му. Намръщи се и погледна Ели.

Младата жена се опита да обясни, но Джейсън припряно я изпревари:

— Тя ми каза, че са тук, в тая кутия, но аз мисля, че ме излъга. Няма ги, а аз търсех ли, търсех… — Когато подритна кашона с върха на обувката си и отвътре се разнесе силно тракане, върху лицето му се изписа отвращение. — Знаеш ли, че тя няма нищо за ядене в хладилника си? — Гласът му потрепваше от възмущение. — Каза, че има бисквити, ама аз не ги намерих.

Линк я изгледа озадачено и Ели пламна. Не знаеше дали, ако я види без страните й да са зачервени до кръв, изобщо би я познал. Преди никога не се изчервяваше, но откакто го срещна, изглежда, не правеше нищо друго. Този мъж имаше невероятната способност винаги да я изненадва в компрометиращи ситуации.

— Нямах време да напазарувам — каза тя, за да прекъсне настъпилото мълчание.

— Разбирам — каза Линк и обходи с поглед разхвърляната стая.

На Ели й прилоша от неудобство. Явно не беше прекарала деня, за да разопакова багажа си. Представа нямаше какво би могла да му отговори, ако я попита какво е правила толкова време. За щастие такъв въпрос не беше зададен. Джейсън делово продължи прекъснатия разговор.

— Гладен съм. Готова ли е вечерята?

— Да — сухо отговори Линк и се извърна към сина си. — Но може би трябва да те изпратя в леглото без нея. Казах ти да не се отдалечаваш от къщата и да не безпокоиш госпожица Смит. Ти не ме послуша и трябва да понесеш наказанието си.

— О, тате — захленчи Джейсън, — ще умра от глад, ако ме оставиш без вечеря. — Хвана се за стомаха и зарида сърцераздирателно. — Без моята храна аз ще умра и… и… ти ще трябва да ме погребеш и да сложиш цветя на гроба ми. — Все още превит, той нададе нов пронизителен писък и изви изпълнени със страдание очи към баща си. — Моля те, тате, не искам да съм мъртъв като мама. — По бузата му бавно се търкулна сълза. — Толкова ми липсва мама. — Измъкна се от ръцете на баща си, втурна се към Ели, зарови глава в скута й и неудържимо зарида.

Ели вдигна очи и срещна ледения поглед на Линк. Челюстите му бяха гневно стиснати. Приближи се до момчето и откопчи ръцете му от дрехите на Ели. Извърна го към себе си и когато заговори, гласът му звучеше остро.

— Джейсън, искам веднага да се прибереш вкъщи… Когато се върна, искам да те видя изкъпан и с пижама в леглото. Ясно ли е?

— Да, татко. — Джейсън сведе плувналите си в сълзи очи. Устните му болезнено потръпваха. Наведе глава и безмълвно се измъкна през вратата.

Линк се обърна към Ели и заговори спокойно, сякаш нищо не се беше случило.

— Щом не си имала възможност да напазаруваш, ела да вечеряш с мен.

Ели впери объркан поглед в него. Беше изумена. И преди нямаше високо мнение за Линк Съмървил, но никога не би предположила, че той… Че който и да е, би могъл да бъде дотолкова безчувствен към беззащитно дете без майка.

— Какво, за бога, правиш през свободното си време? Късаш крилцата на мухите ли? — Беше отблъскващо груба. Разбра го по изражението му. Но той си го заслужаваше.

Линк се извърна. Направи няколко крачки към вратата, но спря и отново я погледна.

— Не мисля, че ти дължа обяснение, но ако останеш през лятото тук, неизбежно ще се налага да срещаш сина ми. Няма да е излишно да знаеш, че Джейсън върши доста неща само за да направи впечатление на някого. — Тя не отвърна и Линк рязко продължи: — Обърни се, за бога! Нямам намерение да стоя тук и да водя разговор с гърба ти.

И тя нямаше намерение да бъде толерантна към него, но откри, че се извръща.

— Джейсън не търсеше ефект. Скръбта му беше непресторена.

Линк я изгледа раздразнено.

— Напротив. Това беше театър. Майка му почина, когато той беше едва двегодишен. Тъжно е наистина, но едва ли я помни. Той не страда за майка си. Дори аз вече рядко се сещам за Натали.

Ели го изгледа с любопитство. Може би не му беше лесно да бъде самотен баща, но нямаше вид на страдащ вдовец. Сама не знаеше защо, но изведнъж почувства странно облекчение. Линк продължи:

— Джейсън наскоро разбра какво означава да бъдеш бедно, малко, беззащитно сираче. Сърцераздирателното излияние, което току-що направи, дума по дума е копирано от телевизионен филм, който наскоро е видял. Гледал го е в свой приятел. За нещастие, майката на детето обърнала внимание върху приликата между образа от филма и него самия. Подозирам, че и там е разиграл същия театър, за да измъкне втори десерт от нея. Оттогава го изпробва върху всеки непознат, когото види.

Ели го погледна объркано. Обяснението му звучеше правдоподобно. Но все пак…

— Наистина ли ще го оставиш без вечеря?

— Той това и заслужава. Само че… — Линк вдигна рамене. — Страхувам се, че моята икономка няма да допусне такова нещо. Ще му занесе в стаята поднос с ястията, които обича най-много, каквото и да кажа. Джейсън върти госпожа Даркъс на малкия си пръст.

— Разбирам. — Ели наистина нямаше какво повече да добави. Изведнъж се притесни от присъствието му. Объркано се наведе и вдигна смачкания вестник от пода.

— Какво реши за вечеря?

— За вечеря?

— Поканих те на вечеря, не помниш ли?

— Да… Да, разбира се.

— Ще дойдеш ли?

Ели го погледна озадачено. От една страна, отчаяно копнееше да тръгне с него. Ала присъствието му винаги я объркваше и я караше да се чувства неловко. Освен това не искаше сцената от тази сутрин да се повтори.

— Тук е много разхвърляно. По-добре да остана и да почистя.

— Винаги можеш да подредиш, а все пак трябва да се нахраниш. Нямаш дори бисквити, поне така твърди синът ми. — Усмихна се и в ъгълчетата на очите му се появиха леки бръчици.

— Така е — съгласи се Ели.

Все пак, недалеч оттук имаше малък магазин. С колата щеше да стигне дотам само за няколко минути и щеше да напазарува. После щеше да си приготви супа, а след това да се залови с къщата. Искаше да му обясни всичко това, но думите замряха на устните й, когато видя изражението му.

— Ела да вечеряш с мен, Ели. — Гласът му звучеше нежно и настоятелно.

— Трябва да се преоблека.

— Ще те почакам.

— Бързо ще се приготвя. — Ели с изненада откри, че се усмихва.

* * *

Домът на Линк беше разположен върху същия нос, върху който беше построена и вилата. Стръмна пътека, криволичеща между дърветата, свързваше двете постройки. Докато вървеше по нея, Ели не можеше да реши дали постъпи добре, като облече роклята с дълбоко деколте и си сложи обувки с високи токове. Това беше един от тоалетите, които Клер й помогна да избере, и който прилепваше плътно към стройното й тяло. Не можеше да си обясни и защо се опитваше да изглежда сексапилна в присъствието на Линк. При това имаше усещането, че всеки момент ще си счупи глезените по стръмната пътека, и тогава наистина не би имало значение каква рокля носи, пък и тръните на къпиновите храсти скоро щяха да я превърнат в дрипи.

Линк я хвана за ръка, за да й помогне да слезе по пътеката и тя сякаш загуби способността си да разсъждава. А когато в края на пътеката мъжът пусна ръката й, беше й нужно известно време, за да събере мислите си. Почти не видя и фасадата на къщата. Остана й само впечатлението, че сградата е изградена от кедрово дърво и стъкло. Последва Линк във фоайето.

— Почакай ме във всекидневната, докато предупредя госпожа Даркъс, че съм довел гости за вечеря — посочи той към галерията под високата арка зад Ели и продължи по коридора.

От остъклената стена във всекидневната се откриваше изглед към океана. Водната повърхност и островите сред нея блестяха, огрети от лъчите на залязващото слънце. Ели устоя на изкушението да се наслади на магията на пейзажа. Много повече я интересуваше интериора във всекидневната на Линк. Навярно тук обстановката би й подсказала нещо за характера на домакина.

Мебелите в стаята бяха в елегантен непринуден стил. Усещането за лукс и уют, което ламперията от червен кедър създаваше, се допълваше от златистите персийски килими. Срещу камината от дялан камък бе разположено дълго канапе, тапицирано с кожа. Вниманието й беше привлечено от шахматна дъска, поставена върху ниска маса пред камината. Фигурите бяха от зелен нефрит — в тъмен и по-светъл оттенък. Квадратите на дъската бяха от същия материал. Очарована, Ели пристъпи към дъската.

— Татко ще те убие, само да пипнеш шаха му.

Извърна се и срещна неодобрителния поглед на Джейсън.

— Наистина ли? — Ели се усмихна при вида на пижамата, която беше навлякъл. Помисли си, че изглежда много по-мил, когато е измит… макар и не съвсем чист. Върху брадичката му имаше тънка червена следа. Същото червено петно имаше и върху предницата на пижамата му. Приличаше на кетчуп или може би сос за спагети. Каквото и да беше, във всеки случай, Джейсън нямаше вид на дете, лишено от вечерята си. Сега момчето тържествено кимаше в отговор на въпроса й. Ели приближи към шахматната дъска и Джейсън пристъпи до нея.

— Това е царят — посочи той и пръстът му спря на милиметър от фигурата.

Ели се чувстваше особено. Не откъсваше поглед от момчето, но почувства, че Линк влиза в стаята, въпреки че дебелите килими заглушиха стъпките му. Вдигна поглед и срещна тъмносините му очи. Какво го правеше много по-привлекателен от останалите мъже, с които Клер я беше запознала? Тя прие няколко покани за срещи от различни мъже, с които се запозна на партито у Клер, беше й приятно да излезе с тях, и все пак… Макар и подсъзнателно, би предпочела да излезе с Линк, той да я целуне за лека нощ.

Джейсън подръпна ръката й и отново привлече вниманието й. Беше се поддал на изкушението и сега държеше шахматна фигура.

— Прилича на кула, а го наричат топ. Нали е тъпо? — Разсмя се. — Трам-та-там-та-там. — Малката фигура премина в галоп по дланта и рамото му.

Вдигна очи и видя баща си. Въодушевлението му внезапно секна. Сви пръсти и се опита да скрие фигурата в дланта си, а лицето му се вкамени. В стаята настъпи напрегнато мълчание, което сякаш продължи часове, преди Линк да заговори.

— Постави фигурата на мястото, откъдето я взе.

Джейсън се намръщи вироглаво.

— Просто показвах на дамата — каза той кисело и шумно постави фигурата върху масата.

Ели забеляза, че Линк трепна и плъзна поглед по дъската. Топът не изглеждаше повреден, но върху една или две от другите фигури имаше фини пукнатини. Сякаш са били счупени и после внимателно слепени. Явно желанието на Линк да ограничи достъпа на сина си до фигурите не беше само приумица на деспотичен баща. И все пак, когато отново се обърна към него, гласът му звучеше спокойно.

— Не трябваше ли да си в твоята стая?

— Стана ми скучно. Там няма какво да правя.

— Сякаш говори за Сибир — обърна се Линк към Ели. — Магазин за играчки по време на коледните празници би бил по-точно описание.

— Ами че аз почти нямам играчки — шумно възрази Джейсън. — Нямам „Планината на змиите“ като Дерил…

— Това, което имаш, ти е напълно достатъчно — рязко го прекъсна баща му. — Време е да се качиш в стаята си. В случай, че си забравил, трябваше да бъдеш там, защото не остана около къщата, както ти беше казано.

— Ама, тате — проплака Джейсън, — моля те, нека остана. След малко започва любимата ми програма. Искам да гледам телевизия!

— Никаква телевизия тази вечер! И без това вече е време за сън. Така че тръгвай!

Джейсън впери упорит поглед в баща си. Беше готов да спори. Ели бързо се намеси:

— Искаш ли да ти прочета една приказка в стаята ти? Нямаш нищо против, нали, Линк?

Преди мъжът да отговори, синът му го изпревари и се разкрещя:

— Не искам приказка! Мразя книгите! Те са тъпи! Искам да гледам телевизия!

— Достатъчно, Джейсън — кресна Линк. — Извини се на госпожица Смит заради грубостта си и отивай право в стаята си.

— Няма! Няма да се извиня! Искам да гледам телевизия! — проплака той.

Беше като обезумял. Хлипаше и се задъхваше. Линк го хвана за ръката и го изнесе от стаята. Извърна се и рече през рамо на Ели:

— Ще се върна след минута.