Ричард Осбърн
Разрушител (25)

24

Тримата криозатворници се изсипаха през вратата право срещу Спартан. Първият от тях, Гънтър, не стигна много далеч. Спартан го застреля с един-единствен изстрел в челото. Обаче, преди да може да стреля втори път, другите двама се нахвърлиха отгоре му.

Джед блъскаше Спартан с юмруци по ребрата и гърдите, докато Хауи се опитваше да изтръгне пистолета от ръката му. Спартан вдигна ръка, сякаш си играеше на „стой далеч“ и замахна към Джед, който започваше да му досажда. Юмрукът му попадна в челюстта и устата на Джед сякаш се разпадна на дузина малки парченца. Джед се смъкна на пода.

Сега беше ред на Хауи. Криозатворникът не беше престанал да се бори за пистолета и това също омръзна на Спартан. Той му протегна оръжието.

— На. Тук е. Вземи го.

Хауи сграби пистолета, все още в шок и изкуствено събуден от мега адреналина, опитвайки се да накара объркания си мозък да му подскаже какво трябва да прави по-нататък.

Той така и не можа да реши простото равенство: пистолет плюс изстрел, равно на смърт. Спартан замахна с двете ръце и му счупи врата.

През това време Джед се беше съвзел. Той налетя и ръцете му се обвиха около врата на Спартан. Джон беше съборен и затиснат от сто и двадесет килограмовия бандит, но съумя да измъкне пистолета от вдървяващите се пръсти на Хауи и го насочи през рамото си.

— Слез от гърба ми — каза Спартан. Стреля три пъти и Джед се смъкна на пода.

Спартан не продължи да се върти наоколо, а се хвърли през двойната врата и затича към сърцето на зданието. В отделението за дългоживотни присъди нямаше никой, но подът беше осеян с празни криоконтейнери. Спартан не си направи труда да ги преброи, но новината не беше добра, Финикс се беше изхитрил да задейства мнозина от лошите момчета и те вероятно се освежаваха навсякъде из зданието.

Тогава се чу гласът на Финикс, кънтящ в полутъмната зала.

— Не разбираш ли, какво значи да се откажеш?

Спартан залегна и се претъркаля, като едновременно се опитваше да установи къде е източникът на този глас. Той идваше някъде от високо, от сенките, които обгръщаха гредите под покрива.

— Закъсня, Спартан — изкрещя Финикс. — Имам още три групи от тях в печката.

Тогава той го видя, застанал на един контейнер на пет или шест метра по-високо. Помощник Боб беше до новия си господар. Спартан стреля, но не уцели и куршумът изсвири в тъмнината.

Финикс държеше автомат и изстреля цял пълнител от деветмилиметрови патрони. Сякаш цялата зала внезапно оживя от куршуми. Тръбите на фризерите се пръскаха като гранати, изхвърляйки преохладен фреон. Температурата започна бързо да пада.

Помощник Боб беше преценил, че вече е видял достатъчно и започна да се измъква.

— Къде тръгваш, по дяволите? — попита Финикс.

— Желая ви много щастие, сър — каза Боб с глас, пропит от искреност. — Но това тук е една дейност, за която наистина са необходими чифт тестиси.

Финикс можа да съзре в това необходимия резон.

— Така е, Боб. Ще се видим след шоуто. Бъди здрав. — Финикс скочи от високото и падна на пода на залата за замразяване. Навсякъде беше започнало да се заледява…

 

 

Спартан се изтъркаля от облака замразяващ фреон и се хвърли в гъсталака на машинариите. Всичко беше покрито с преохладен лед и ходенето започваше да става опасно.

Финикс пръв видя Спартан и изпрати една броеница от куршуми срещу него от автомата си, обсипвайки мястото около него. Вихрушката от куршуми сигурно щеше да разреже Спартан, но Финикс не можеше да държи устойчиво оръжието си. Мощният откат го тласкаше назад и го караше да се пързаля по леда.

Спартан се завъртя и стреля по посока на началото на потока от куршуми, но също беше тласнат назад от отката на тежкия си пистолет. Той обхвана с ръката си едно голямо желязо и стреля отново, само за да получи нова вихрушка от опустошителен огън от автомата на Финикс. Със залитане и подхлъзване Спартан се опита да се прикрие, смъквайки се по няколко заледени стъпала и се намери на основния етаж за замразяване, Финикс вероятно го виждаше, но не стреляше.

Спартан се изправи предпазливо на крака, но само за да бъде съборен отново от една механична ръка, която падна от тавана. Двата му пистолета изтрополяха и той се пресегна към тях, но бяха извън неговата досегаемост.

Ръката се затвори около тялото му и Спартан чу лудешкия кикот на Финикс, когато кранът го вдигна във въздуха и го помъкна към облака от преохладен газ.

Само след миг ледените частици, които се образуваха по дрехите и кожата на Спартан започнаха да парят от студ. Той се дърпаше в стоманената прегръдка, ледът по тялото му се трошеше като стъкло и се образуваше отново след секунди.

Финикс беше точно под него, гледайки нагоре и възбудено наблюдаваше как Спартан започва да умира от студ пред собствените му очи.

— Това е по-добро от стрелба — крещеше той. — Много по-забавно!

Спартан нямаше намерение да забавлява, когото и да било със собствената си смърт. Той се пресегна към замразяващата тръба и я отклони надолу, обливайки Финикс с порой от свръхстудени пари. Сега беше негов ред. Той замръзна на мястото си, ледът превърна дрехите му в ледена броня.

— Няма начин! — изпищя Финикс. Той се раздвижи енергично, трошейки ледения си костюм. Изрева и се освободи, измъквайки се от преохладената мъгла.

Спартан пусна тръбата, измъкна се от механичната ръка и падна на заледения под, подхлъзна се и влетя със сила право в един празен криоконтейнер.

Гигантският диск полетя по гладкия под, една двеста килограмова шайба за хокей, насочена право срещу Финикс. Главното лошо момче се хвърли настрана, за да избегне снаряда и успя да се измъкне само секунда преди контейнерът да се тресне в желязната стена на залата.

— Няма смисъл да се воюва срещу стихиите — каза Спартан.

Той се оттласна напред по следата на контейнера. Трябваха му три четвърти от секундата, за да пресече пода и да завърши малкото си пътешествие със страхотен десен прав в изненаданото лице на Финикс. След всичко, което беше изтърпял през последните двадесет и четири часа, той изпита от този удар и дълбоко удовлетворение.

Финикс се хлъзна назад от силата на удара и удари главата си в сплитането на тръбите. Но само след секунда той беше на крака и се усмихваше.

— Хей! Добър удар, Спартан!

И двамата бяха издържали напрежението досега, но конструкцията на затвора не можеше да се мери с тях. Лампите гърмяха от студа, тръбите се пукаха наред, а машините скърцаха и стенеха, когато силният студ изкривяваше и трошеше метала.

Спартан се нахвърли върху Финикс и стовари страхотен удар в лицето му, с който едва не изкара носа и очите му отзад на тила. При удара се поряза на някаква изпъкнала кост, от раната рукна кръв, но почти моментално замръзна и я запечата.

Двамата мъже паднаха върху една инструментална количка и разпръснаха съдържанието й по лъскавия под. Спартан сграбчи най-страхотното оръжие, което можа да докопа, един петнадесеткилограмов тръбен ключ, голямо парче старомодно желязо.

Финикс реши да използва по-съвременни средства и хвана един режещ лазер от лъскава черна стомана. Той го включи и увеличи до край мощността му, което личеше от десетметровия фонтан от ярка магнезиева светлина, нажежен до бяло, който помиташе силния студ. Във въздуха се образува пара и преохладеният метал се огъваше и пукаше.

Внезапно всичкият лед в залата започна да се топи, изпарявайки се във вид на горещи облаци кондензат.

Спартан нямаше накъде да бяга и нямаше никакво друго оръжие, освен голямото желязо. Пещерният човек срещу техниката на двадесет и първия век…

Единственото, което той можа да направи, беше да се хвърли зад един празен криоконтейнер и да се опита да избяга от смъртоносния лазерен лъч за достатъчно дълго време, та да може по-късно да се опита да обърне нещата в своя полза.

Спартан се взираше над ръба на контейнера и гледаше как лазерът мете из залата като лъч на смъртоносен прожектор, топейки и изгаряйки всичко по пътя си.

След това погледна в самия контейнер. Белият криочип, сърцето на цялата система за замразяване, лежеше в една камбановидна вакуумна стъкленица. Спартан грабна стъкленицата и се повдигна на ръце над поддържащата решетка над контейнера.

— Идвам да те хвана, Спартан — изкрещя Финикс. — Излез, излез, където и да си…

Спартан търкулна стъкленицата в краката на Финикс, стъклото се счупи и белият замразяващ чип се изтъркаля от него. Той самият също се хвърли подир стъкленицата, прелетя над главата на Финикс и загаси смъртоносния лъч. Падна зад него и се обърна със страхотен удар с лакът в бъбрека, Финикс се сви на две и изтърва лазера.

Финикс замахна и го удари силно в нервния сплит отстрани на врата. Внезапно всичко му се скова, но той продължи да отговаря на ударите вляво, вдясно и отново вляво, Финикс кашляше, плюеше кръв и отстъпи няколко крачки, олюлявайки се. Около замразяващия чип се беше събрала вода и когато Финикс стъпи в нея, тя замръзна, обхващайки краката му.

— Хей! — той погледна надолу и видя, че бързо се вкоренява на място, ледът се събира около него. След това студът тръгна по краката му. Чувстваше, че краката му вкочанясват, след това гърдите и раменете. Ледът стигна до врата му, проникна в главата и косите му.

Финикс се мъчеше да извика и да се освободи от ледената си глазура, отчаяно опитвайки се да разпери втвърдяващите се ръце далеч от тялото. Но той беше вкаменен, замръзнал и съвсем изправен. Очите му започнаха да се разширяват, когато гледаше Спартан — неговият удар сякаш започна от пода и се насочи към челюстта му, юмрукът му се носеше като снаряд.

Спартан удари Финикс с всичката сила, на която беше способен, в удара вложи цялата си тежест. Юмрукът изтрещя в челюстта му. Взривният удар в замръзналото лице на лудия просто откъсна главата от врата му, като цвете от стъблото.

Главата на Финикс се удари в полирания железен под и заподскача с тропане към ъгъла, като изтърван сачмен лагер.

Спартан се огледа наоколо. Зданието беше преминало от свръхстуд в свръхгорещина и обратно. Това беше повече, отколкото конструкцията би могла да понесе. Гредите се чупеха и падаха от тавана, от тях изскачаха искри от статично електричество и осветяваха цялата зала. Спартан се спря и вдигна лазера.

— Май е време да си вървя… — каза той.