Ричард Осбърн
Разрушител (12)

11

Спартан се затича към полицейската кола на Ленина Хъксли, опитвайки се отчаяно да стигне сананджелиския музей на изкуството и историята, преди Саймън Финикс да е успял да се въоръжи и да се превърне наистина в опасен противник. Ленина и Алфредо тичаха зад него един до друг.

— Откъде сте сигурен, че е отишъл в музея? — попита Ленина.

— Това е предчувствие — обясни Спартан. — Имайте ми доверие за тези работи. Шесто чувство…

Той дръпна вратата на колата, която се отваряше нагоре, и се напъха в нея.

— Ще карам аз.

За секунда той се вгледа в напълно непознатото табло с лостове и уреди и се обърна към Ленина Хъксли:

— Ще карате вие.

 

 

На шеф Джордж Ърли се падна да докладва на мер-губернатора д-р Реймънд Кокто какво е направено досега за откриването и унищожаването на Саймън Финикс. Шефът се потеше от неудобство и потиснатост в присъствието на великия вожд, макар това да беше само видеотелефон. За разлика от шефа на полицията си мер-губернаторът беше толкова спокоен и безметежен, че чак внушаваше страх.

— Не се вълнувайте, шефе — каза Кокто успокоително. — Моля, споделете вашето безпокойство.

— Господин губернатор Кокто — започна нервно Ърли, — на моето внимание беше предложена съществуващата възможност избягалият криозатворник г-н Саймън Финикс да се е насочил към Сананджелиския музей на изкуството и историята…

— И каква пермутация ви доведе до този странен извод? — прекъсна го Реймънд Кокто. — Вие очаквате да го е хванала носталгията по старото време? — Мер-губернаторът се изсмя късо, изпитвайки огромно задоволство от собствения си здрав разум.

Шеф Ърли поклати глава.

— Не. Не, сър. Вие не сте ли информиран за оръжейната изложба в това заведение? Ние стигнахме до извода, че той ще направи опит да се въоръжи в залата на насилието.

Изразът на Кокто се промени.

— Не, нямах предвид това. Не сега…

 

 

Оръжейната изложба в залата на насилието щеше да бъде нищо, ако не беше всеобхватна. Стъклените витрини, подредени край стените, бяха претъпкани с оръжия, които разказваха цялата история на човешката изобретателност в областта на нараняването, осакатяването, изтерзаването, разсичането, разчленяването или клането на брата-човек.

Изложбата започваше от началото на времето с грубите оръжия на пещерния човек — тояги, каменни брадви и върхове на стрели. След това тя следваше историята, показвайки на ужасеното гражданство на Сан Анжелис как техните предшественици са се кълцали един друг през Средновековието, Ренесанса, епохата на просвещението и през осемнадесетия, деветнадесетия и двадесетия век.

Саймън Финикс огледа всеки отделен пистолет и пушка, но нищо не му хареса истински. Имаше старинни пистолети „Колт“ от едновремешния Запад, пушките „Томи“ от „ревящите двадесет години“ и голямо оръдие от Гражданската война, сложено в средата на помещението до една пирамида от железни топовни гюллета.

— Ако това е бъдещето, къде са тогава шибаните фазови пистолети?

Той продължаваше да върви по пътеката, през Първата световна война, Втората, Корея и Виетнам. Прескочи осемдесетте и деветдесетте и се спря пред оръжие, което не беше виждал изобщо.

На малко картонче беше написано, че това гигантско оръжие е пушка с магнитен ускорител — „магнус“, за по-кратко, — на фирмата „Смит енд Уесън“.

— Ей това ми харесва — каза Финикс с усмивка. — Завийте ми го. Ще го взема. — Той се изправи и удари витрината с всичка сила. Юмрукът му отскочи от стъклото.

— Ох! — Той пъхна натъртената си ръка под мишница. — Че то боляло! Удари един ритник на витрината и продължи да я блъска, но все не можеше да стигне до оръжието.

— Кучи син! — изкрещя Финикс. Много мразеше да му противоречат в каквото и да било.

Пазачът, привлечен от суматохата в залата на насилието, се усмихваше приятно на Финикс.

— Весели поздрави — каза пазачът. — Изглежда не можете да се справите с нещо?

Финикс го загледа втренчено:

— Не мога да се справя? А, да, не мога да се справя. Не мога да се справя с това: аз съм в края на хранителната верига и бих предпочел да използвам инструменти, а не да си натъртвам ръцете и краката.

— Ръцете и краката? — попита объркан пазачът.

— Точно така. Трябва ми камък или лост, обаче изглежда няма да мога да намеря нищо тежко наоколо. Я ми кажи, ти колко тежиш?

Пазачът изглеждаше напълно объркан:

— Колко тежа?!

— Я да видим! — каза Финикс. Той вдигна пазача и стовари нещастника върху витрината. Разсипа се впечатляващ душ от счупени стъкла. — Достатъчно си тежък! — доволно констатира Финикс.

Счупването на стъклото включи алармената инсталация. Това не беше резкия вой на сирени или дрънкане на звънци, а в тон с по-умерените съвременни нрави бе просто успокоителен глас, който повтаряше: „Моля, излезте… моля, излезте… моля, излезте…“

Саймън Финикс не обръщаше внимание на алармата, тъй като беше зает със сортиране на оръжията. Зареди една двуцевка и я изпробва, като изпразни и двете цеви в следващата витрина.

Алармата се смени, гласът звучеше малко по-нервно. „Моля, излезте бързо… моля, излезте бързо… моля, излезте бързо… моля, излезте бързо…“

Алармата започваше да му досажда, Финикс мушна още два патрона в двуцевката и я насочи към високоговорителя на алармената система.

Той грабна един патронташ с патрони за двуцевката и го преметна през гърдите си. Двуцевката му беше привична, но меракът му всъщност беше студената пушка на бъдещето, онази с магнитния ускорител. Той вдигна оръжието и го огледа. Патрони нямаше, а и нямаше откъде да се сложат. Единственото нещо, което Финикс можа да разпознае, беше спусъка. Той се прицели и го натисна, но не стана нищо.

— Кучи син! — Тогава той забеляза една компюфонна будка до отсрещната стена на залата и се запъти към нея. Не можеше да си помогне и затова натисна отново его-бутона.

— Имате страхотна риза — каза компютърният глас.

— Благодаря — каза ухилен Финикс, — тази ми е любимата.

— Много ви отива този цвят — съгласи се компютърът.

— Ъхъ. Окей. Стига. Мразя подмазвачите. — И натисна бутона за информация.

— Да, посетителю на музея. Искате нещо да попитате?

— Да — каза Финикс. — Какво представлява пушката с магнитен ускорител?

На екрана светнаха графики, Финикс ги огледа внимателно, докато поемаше изобилния поток от информация.

Компютърът бълваше серии от данни.

„Пушката с магнитно ускорение, последното произведено ръчно оръжие в това хилядолетие, изхвърля поток неутрони с помощта на електромагнитната сила на нелинеен преохладен циклоид.“

— Така… какво? — попита Финикс. — Трябват нови батерии? Какъв размер? Кой продава батерии тук в бъдещето? Има ли някъде тук магазин за батерии?

Обаче преди машинният глас да може да отговори, се чу един истински човешки глас.

— Извинете, посетителю на музея, мога ли да ви помогна с нещо?

Финикс се обърна. Двама музейни пазачи бяха се появили в залата и стояха между него и изхода. Той не си направи труда да им отговаря. Насочи пушката и гръмна. Силата на експлозията покоен двамата пазачи, кръвта плисна наоколо.

Усещайки кръв и насилие, системата за сигурност на музея отново смени тона на алармата: „Бягай! Бягай! Бягай! Бягай!“ — повтаряше тя настойчиво. От тавана паднаха стоманени врати и херметизираха залата.

Информационният компютър беше решил проблемите на Финикс с пушката с магнитно ускорение ПМУ.

„Магнитният ускорител сега е задействан — доложи той. Свръхохлаждането и зареждането им станат едновременно след две запетая шест минути.“

Финикс погледна към стоманените врати.

— Да, добре, мислех да си тръгвам веднага, а търпението не е сред добродетелите ми. — Финикс поклати глава. — Кого ли будалкам? Аз нямам никакви добродетели.

Той изкряка по неговия си начин и се затича из залата, събирайки оръжия и боеприпаси, грабеше ги радостно, като дете в сладкарница.

Една от куклите беше на войник от виетнамската ера, облечен в тропическо облекло и с войнишка торба, Финикс дръпна торбата и натъпка нещата си в нея.

— Нали нямаш нищо против да взема това назаем, а, Рамбо?

 

 

Спирачките на полицейската кола на Ленина Хъксли изсвириха пред Музея на изкуството и историята и тримата полицейски офицери изскочиха от него.

Хората се изсипваха от зданието на музея и Хъксли, Гарсия и Спартан трябваше да си пробиват път срещу течението от паникьосани хора. Група изплашени музейни пазачи ги очакваше пред главния вход.

— Имаме три смъртни случая! — Изграка един от тях, все още, без да си вярва. — Три!

Объркването беше толкова голямо, че само Спартан забеляза перископа, който щръкна точно пред тях. И в момента, когато го видя, перископът се смъкна обратно в дупката.

— Видяхте ли го?

— Какво да видим? — попита Гарсия.

— Няма значение — каза Спартан. — Отказах се от опитите да позная това място.

Гарсия включи своя компютър за стратегически оценки:

— Процедура?

— Установете връзка с маниака нападател! — посъветва го компютърът.

— Грешка! — каза Спартан. Той изтръгна КСО от ръцете на Гарсия и го удари в земята. — Хей, Люк Скайуокър! Използвай сила!

— Вие умишлено унищожихте имущество на сананджелиското полицейско управление! — каза Алфредо Гарсия с ококорени очи.

— Изтървах го — оправда се Спартан.

— Трябва да сте въоръжен! — каза Хъксли, като му връчи една шокова палка.

Той я огледа без ентусиазъм.

— Какво, по дяволите, е това?

— Това е така наречената нажежена пръчка — обясни Гарсия. — Използваме я при опасни ситуации.

— А работи ли? — попита Спартан. Мушна с нея най-близкия пазач и той падна като сноп. — Май че работи.

— Затворили са Финикс в осма секция — каза Хъксли. Искаше й се да не се бавят.

— Не бих бил толкова сигурен — каза Спартан. — Финикс си има начини да се измъква от капаните. Нека само да направим така, че да няма никакви други хора в зданието.

Хъксли кимна.

— Дадено.

Тя се обърна към пазачите:

— Искам визия. Веднага. Да се вижда всеки коридор на музея. Искам всички датчици да бъдат включени към мен. Искам всичко това от преди деветдесет секунди. Ясно ли е?

На пазачите им беше ясно и те хукнаха да изпълнят нарежданията. Джон Спартан погледна към Ленина Хъксли с някакво зараждащо се уважение. Едно време от нея сигурно щеше да излезе много добър полицай.

— Окей — каза той и тръгна към зданието. — Да отидем да навестим господин Саймън Финикс.

Той вървеше и размахваше палката и в същото време му се искаше да има нещо малко по-съществено от електронна бухалка.