Оливин Годфри
Майкъл (5)

V

Сюзън и Джанет влязоха в трапезарията.

— Радвам се, че ме придружи на църква и сега ще ми правиш компания за обяд. Ти, естествено, се досещаш, че исках да поговорим за сватбата на Хедър. А и много време те нямаше, Сюзън. Наминавай по-често, искаш ли? Липсваше ми.

— На мен също ми липсваха срещите ни. Винаги с радост съм идвала тук. Когато ми се обади и ми каза, че ще има печена патица с прочутите медени и портокалови сосове на Моди, аз, естествено, не бих могла да отговоря с „не“.

Джанет се усмихна.

— На това разчитах. Още не съм ти казала, че в този костюм изглеждаш фантастично.

— Миналата седмица се поглезих. Облякох се в нови дрехи и се разходих из града да видя какво ново има.

— Ти винаги си била толкова хубаво момиче, Сюзън. А сега си станала хубава жена. И е съвсем правилно да се обличаш по подходящ начин — добави Джанет, докато сядаха на английската маса за хранене.

Сюзън се оглеждаше в елегантно мебелираната стая и установи, че къщата на Гарнърови ужасно й е липсвала. Джанет много държеше храната винаги да се сервира стилно, дори и когато ядеше сама. Днес в средата на масата беше поставен блестящ букет от гладиоли в кристална ваза, покривката беше плюшена, а сервизът — от севърски порцелан.

Сюзън се усмихна.

— Обичам изгледа от тези прозорци. Какво си посадила сега?

— Петунии, различни сортове рози, азалии, камелии, лалета, гардении, лилии, гладиоли. Помниш ли как си играехте двете с Хедър там, когато бяхте деца? Винаги ме е било страх да не ми стъпчете нещо.

— Мисля, че по-често съм била тук, отколкото у дома — Сюзън се обърна, когато Моди тържествено внесе огромен поднос. — Моди, тъкмо казвах на мисис Гарнър, че просто трябваше да приема поканата и заради вашата прочута печена патица.

— Липсвахте ни — усмихна се Моди. — И хлебчетата съм изпекла сама, вие толкова ги обичахте по-рано. Надявам се обядът да ви хареса.

— Сигурна съм в това.

— Моди, струва ми се, че току-що убедих Сюзън да ни гостува по-често. Така че ще имате възможност да готвите за нея — подхвърли Джанет.

— Хубаво. Много обичам да готвя за вас и за мисис Хедър… и за мистър Майкъл.

— Благодаря — побърза да каже Сюзън, забелязала неприятната изненада на Джанет при споменаването на Майкъл.

Когато Моди излезе, двете се впуснаха в дълъг разговор за сватбата на Хедър. Най-накрая Джанет се осведоми за майката на Сюзън.

— Тя е добре. Нашите отношения са малко особени. С теб винаги съм се разбирала по-леко, отколкото с нея. И аз не знам защо. Мама правеше всичко за мен. Но когато умря татко, беше ужасно самотна до момента, в който се запозна с Боб. И понеже нямах братя и сестри, у вас ми беше по-интересно. Сега мама изглежда щастлива. Чуваме се редовно по телефона, но не съм я виждала от години. Тя все още живее в Сан Франциско. А заради Шон не можех да пътувам. Да дойде тук и да ми помогне за него, не е и помисляла. Остави ме сама, когато може би най-много съм имала нужда от нея.

— Също както и Майкъл? — предпазливо попита Джанет.

— Да — глухо отвърна Сюзън.

— Би ли могла някога да му простиш?

— Опитвам се. На сватбата на Хедър той се държа много мило и ме увери, че съжалявал за разрива на нашия брак.

— Майкъл много пъти е говорил с мен. И мисля, че никога не е преставал да те обича. Беше толкова възбуден преди срещата с теб, както някога преди първата си среща. През годините на вашата раздяла беше много нещастен. Често ни е молил да му дадем адреса ти.

— Много съм объркана все още от разговорите ми с него. Трябва да съм наясно с моите собствени чувства. Знаеш ли, никога не съм го мразила истински. Може би съм го обичала твърде много, за да си представя живота си без Майкъл.

— Знам това, Сюзън. За съжаление никога не се стигна до едно истинско обяснение между вас.

— Все още си задавам въпроса дали не е била моя вината, задето Майкъл се свърза с друга жена. — Тя се поколеба. — Между другото, обещах му да поговорим тази седмица.

— Това ме радва — облекчено въздъхна Джанет. — Много бих се радвала, ако се стигне до сдобряване между вас. Но не искам да се намесвам.

След обяда двете жени се поразходиха в градината. После Сюзън си взе довиждане и си тръгна към къщи.

Около три следобед пристигна в дървената къща. Прослуша телефонния секретар и попадна на съобщение от Майкъл:

„Жалко, че съм те изпуснал — чу тихия му глас. — Ще ти се обадя довечера в девет. Обичам те, Сюзън.“

Другото съобщение беше от Кери:

„Ако се върнете преди шест, моля, обадете ми се. Бих искал да ви поканя на вечеря“ — следваше телефонен номер, на който може да го намери.

По дяволите! Ако излезеше с Кери, щеше да пропусне обаждането на Майкъл. Много важно! Трябваше ли да си седи вкъщи и да чака неговото позвъняване? И откъде можеше да знае дали той не е с Рина тази вечер? Нима си въобразяваше, че само като свирне тя ще зареже всичко, за да се хвърли блажено в обятията му? „Много има да чака!“

Сюзън отиде в спалнята и се съблече. Беше уморена и искаше да поспи. Нахлузи нощница от копринен сатен, легна си и се втренчи в тавана. Ума ли си беше загубила? Защо облече тази нощница? Майкъл й я беше подарил малко преди последната им съвместно прекарана Коледа. Много рядко я обличаше. И защо й я бе купил? Дали е изпитал чувство за вина заради Рина? Дали и на нея е подарявал такива неща? Преглътна и се опита да мисли за друго.

За Рина знаеше само това, което пишеше във вестника. Хедър веднъж, сякаш между другото, бе й споменала, че Майкъл й бил разказал всичко. Но тогава не искаше да слуша. Затвори очи. Рина беше определена в онази статия като „хубавата млада спътница“.

Сега, когато беше сама, Сюзън си призна, че още го обича. Ако Майкъл е имал някаква бурна любовна връзка, тя самата носеше вина, че се е стигнало дотам. Тези последни години… Просто винаги беше много изморена. И той вече не е имал истинска съпруга в нейно лице. Ако беше си взела помощничка, нещата може би щяха да се развият по друг начин.

Но за всички „ако“ и „но“ беше твърде късно.

Сюзън се прозина. Трябваше да си отпочине както трябва, иначе главоболието отново щеше да настъпи. А я чакаше работа над книгата. Но преди това една малка дрямка. Нави будилника за осем и половина.

Когато часовникът избръмча, тя натисна копчето. Изведнъж си спомни: „Майкъл. Той ще ми се обади“.

Стана и отиде в банята, където се изми със студена вода. „За какво иска да говорим? Наистина ли е приключила връзката му с Рина?“

Върна се в спалнята и седна на леглото. Точно в девет без пет изключи телефонния секретар.

Взираше се в часовника и броеше минутите. Пет… четири… три… две… една…

Телефонът иззвъня.

След четвъртия сигнал вдигна.

— Сюзън? Радвам се, че те открих. Чу ли съобщението ми?

— Да.

 

 

В главата на Майкъл мислите се объркаха. „Къде си била в два, когато позвъних? С Кери, може би? Той отишъл ли си е или сега го очакваш?“ За всичко това се готвеше да я попита, но само каза:

— Исках да ти призная, че от снощи непрестанно мисля за теб. Сюзън, излез утре вечер с мен. Моля те!

— Не знам — колебливо отвърна тя. — Не съм те виждала в продължение на три години. А през този уикенд се случиха толкова много неща.

— Вярно е. Но държа да знаеш едно: обичам те. Само ми дай шанс да докажа любовта си.

— Майкъл, ново разочарование не бих могла да понеса.

— Съкровище, никога повече няма да ти причиня болка. Нима не си спомняш вече първите години на нашия брак? Доброто време, което сме имали заедно? Искам пак да е така. Ще ти се обадя утре. Обичам те, Сюзън.

— Не можем да върнем времето назад — тъжно му отвърна.

— Наистина, но можем да се опрем на миналото. Сега си почини! Другата седмица ще си потърся жилище, тъй като бездруго все още работя тук. Всекидневното пътуване ми дотежа. Може би така ще е по-добре и за двама ни.

— Има толкова много проблеми. Това решение не е ли твърде прибързано?

— Не — решително отсече той. — А сега лека нощ, мило.

— Лека нощ, Майкъл.

 

 

Замислено затвори телефона. Защо Сюзън не му каза къде е била на обед? Може би е ходила в града. Дали не е обядвала с Кери. „Господи, разболявам се от ревност! Дали снощи Кери я е извеждал? Разрешила ли му е да я целуне? О, защо така да се измъчвам! Сюзън не бива да разбере за ревността ми. Трябва да я убедя в любовта си.“

Погледът му потъмня. Налагаше се да поговори с нея за Шон и за Рина. И тези разговори може би щяха да бъдат болезнени.

Кога всъщност престанаха да разговарят? По-рано й доверяваше и най-интимните си мисли. И тя винаги е била открита и честна спрямо него. Да, дори без думи се разбираха. В първите години след раждането на Шон имаше мигове, в които бяха много близки. А после Сюзън вечно беше уморена… И срещна Рина…

Сега трябваше да реши как да спечели отново жена си, къде да я заведе, какви подаръци да й купи. Например нова кола и бижута. Но само ако й беше абсолютно верен и удържеше на обещанието си, би могъл да й докаже своята любов.

Майкъл се усмихна. Да, сети се къде да я заведе за тяхната решителна среща.