Оливин Годфри
Майкъл (11)

XI

Не знаеше дали е спала или е лежала полубудна. Всичко я болеше. По някое време трябва да е ставала, беше изпила още два аспирина. Също и чаша вода.

Все още трепереше под завивките, тракайки със зъби. Беше като разглобена. Толкова странно беше всичко! В мислите й се нижеха несвързани картини и образи през лупата на времето.

„Мамо, къде е татко? Защо плачеш? Не! Татко! Не може да е мъртъв…

Майкъл, той беше толкова красив, толкова секси, дори и когато беше ядосан. И приятелите му бяха толкова красиви. Хедър, пусни ни вътре. Не мога да й кажа, че искам да видя Майкъл.

Рина… Без съмнение е най-красивата жена. Фантастично тяло. Майкъл винаги е имал усет за женската елегантност, не го ли каза на Том? Майкъл беше спал с Рина, беше се възхищавал на острия и ум, на бързата мисъл. Каза още, че аз съм единствената жена, която е обичал. Но и Рина е означавала нещо за него…“

Телефонът иззвъня.

„Трябва да е Майкъл. Той ще се тревожи, ако не се обадя. Шон плаче. Толкова съм уморена.“

Сюзън поклати глава. „Шон е мъртъв.“ А толкова се страхуваше, че може да го чуе да плаче.

„С Майкъл се чувствам сигурна и спокойна…“

Отново иззвъня телефонът. Звукът му опъна нервите й, върна я към действителността. Но не можеше да се помръдне. „Майкъл…“ Тя го обичаше, и той я обичаше. Все още искаше нея, Сюзън. Можел е да има Рина. Да, в очите на Рина се отразяваше любовта й към Майкъл, докато го гледаше там, в ресторанта.

Внезапно сякаш цялата стая се окъпа в ярка електрическа светлина. Толкова беше просто. И двамата бяха направили грешки. Взаимно бяха се наранили. А тя в продължение на три години беше играла ролята на разочарована съпруга. Никога не беше предприела истински опит да разбере неговата изневяра. Беше го засипала с упреци, без да си направи труда да го изслуша.

„Бедният, любим Майкъл. Той ми разказа всичко, обясни ми всичко, мразеше се за това, че ми е причинил болка.“ Тя знаеше, че не му е било лесно да разкрие така душата си пред нея. Тя беше тази, която не желаеше да чуе истината — както от него, така и от Том или от Хедър. Не, тя определено не желаеше да признае собствените си грешки.

Хедър беше й подхвърлила, че все още вижда в Майкъл принца от приказките. А той беше човек от плът и кръв. И тя все още го обичаше. Внезапно й се стори, че го вижда до леглото.

„Той ми се усмихна, а тази обезоръжаваща усмивка… протегна ръце и пожела да ме вземе със себе си вкъщи. Вкъщи… Той сътвори прекрасен дом за мен, дори прислуга е назначил. Но моята глупава гордост ми попречи да отида там.

Майкъл ми принадлежи. И не мисля да го деля с друга жена. Искам да си отида вкъщи, в нашия общ дом. И ще му докажа, че мога да му дам повече от всяка друга. Аз съм точно жената за него. Не ми ли каза той, че съм идеалната жена за него?…

О, боже, колко ми е студено! Майкъл, любими, така се нуждая от теб…“

 

 

Майкъл загрижено въздъхна. Беше се опитал да се обади на Сюзън веднага щом пристигна в хотела. В слушалката се чу само изпукване. От службата за повреди му съобщиха, че поради силна буря някои телефонни връзки в Мейсън и околността са прекъснати. „Но тези повреди отдавна би трябвало да бъдат отстранени.“

Погледна часовника. Шест часът. Отново набра номера. „Слава богу!“ Чу се сигнал, но никой не вдигаше.

Защо тя не се обаждаше? И телефонният секретар не беше включен. „Може би е навън или е заминала за града. Ще отида да вечерям и после ще опитам пак.“

Когато се върна в хотела си, отново се залови с телефона. Сега вече наистина се разтревожи. Минаваше девет.

Внезапно с абсолютна увереност го завладя чувството, че Сюзън се нуждае от него. И сам не би могъл да обясни защо и как. Просто го почувства.

Неспокойно закрачи из стаята, пушейки цигара след цигара. Мислеше си за това странно усещане, че нещо не е наред. Би могъл да се обади на майка си, за да я попита дали не е в течение. Но не искаше да я безпокои сега. Просто ЗНАЕШЕ, че нещо не е наред.

Позвъни на своя пилот. Помоли го да подготви всичко за незабавен полет до Атланта. Наистина имаше работа и за следващия ден, но тя можеше да почака. Сега трябваше да отиде при Сюзън.

 

 

Когато стигна къщата й, отначало почувства облекчение, че вижда колата й отпред. Въпреки това неспокойното чувство оставаше. Вътре беше тъмно. „Все пак е три часът през нощта“ — зауспокоява се той.

Стигна до вратата и позвъни. След като чака няколко минути напразно, постепенно го обхвана паника. Хукна към задната част на къщата. За своя изненада установи, че вратата на верандата не е заключена.

Влезе тихо. Вътре беше задушно. Денят беше горещ и тежък и Майкъл се учуди на затворените прозорци. Заопипва за ключа на лампата. Светлина заля стаята и погледът му се спря на пишещата й машина с подготвен лист.

„Сюзън е болна — мина през ума му, след като прочете написаното в горния ъгъл. — Защо не се е обадила на Том? Може би го е сторила. Първо да видя в спалнята, преди да започна да звъня по телефоните.“

Отвори вратата и включи осветлението. Съзря я, трепереща под купища завивки.

— Сюзън, господи, какво ти е?!

Лицето й гореше. Гледаше го с огромни очи, както се гледа непознат. По гърба му полазиха тръпки.

Тръгна бързо към леглото и коленичи пред нея.

— Какво ти е, скъпа?

Сега Сюзън сякаш го позна. Зъбите й тракаха, когато се опита да говори.

— Аз… толкова те обичам… ако още ме искаш, Майкъл, вземи ме със себе си… с теб… вкъщи…

Известно време той мълча, застинал като вкаменен пред нея.

— Аз… бях невъзможна… едно разглезено дете… — мъчително произнасяше Сюзън.

Най-сетне Майкъл се измъкна от вцепенението си и постави пръст на устните й.

— Ти си едно прекрасно дете и аз ще те взема у дома. Скъпа, трябва ти лекар. Ще се обадя на Том. Спомни си за хубавите дни, които преживяхме това лято. И мисли за това, че обичам теб и само теб. Ти си единствената жена, която искам за своя съпруга. Имаш ли термометър и аспирин? Прочетох бележката ти на пишещата машина. Трябва да си си мерила температурата.

— В банята… — отрони Сюзън.

Майкъл се изправи и забърза натам. Върна се веднага. Измери й температурата и я принуди да изпие два, аспирина с малко вода.

— Толкова съм болна, Майкъл. Исках да бъда до теб и сънувах, сънувах…

— Тихо. Опитай се да не говориш. Трябва отново да оздравееш, за да мога да ти покажа колко те обичам. Сега ще отида в хола и ще се обадя на Том, но веднага се връщам…

Сюзън затвори очи и се отпусна на възглавницата. Майкъл остана за миг загледан с мъка в лицето й. Тя не биваше да разбере колко се тревожи. Искаше да й докаже, че я обича и може да се грижи за нея. Нещо, което беше пропуснал в миналото.

Бързо отиде в хола и набра номера на Том.

— Майкъл, ти? — прозвуча силният му глас.

— Извинявай, че те безпокоя толкова рано. Но Сюзън е болна. Има 40° температура. От вчера още. Тресе я и бълнува.

Лекарят веднага се разсъни.

— Изглежда я е връхлетял грипният вирус, който се шири в момента. Болницата вече е пълна. Най-добре ще бъде веднага да я доведеш в спешното отделение. Ще се видим там.

— Не. Искам аз да се грижа за Сюзън. Искам да бъда с нея и да й докажа, че може да се осланя на мен. Разбираш ли какво ти казвам?

— Да. Но въпреки това я докарай, Майкъл. При някои от пациентите имаше усложнения. В болницата ще бъде на сигурно място.

— Том, може би съм нахален. Но нека откарам Сюзън в моето жилище. Прегледай я там. Ще се обадя на мама и ще я помоля да дойде и да ми помага.

Том тихо изруга.

— Е, добре. Слушай, завий я хубаво и по най-бързия начин я откарай у вас. Ще мина да я прегледам. Но ако реша, че веднага трябва да я взема в клиниката, ще го направя, ако се наложи и насила. Ще можеш да стоиш там до леглото й колкото си искаш. До скоро.

Връзката прекъсна и Майкъл се върна в спалнята. Целуна Сюзън по челото. „Господи, как само гори! А лицето й е бледо както в онази ужасна нощ…“

— Скъпа, ще те откарам у дома — промълви той. — Том и мама ще бъдат там. Отново ще те изправим на крака.

Сюзън отвори очи и объркано го изгледа.

— Това истина ли е, или сънувам? Видях мама и тя ми каза, че татко е мъртъв. После дочух плача на Шон. След това видях Рина и тя изглеждаше толкова недействителна, толкова съвършена. А после… после се появи ти и ми каза, че ме искаш… и, Майкъл, толкова съм объркана. Трябва да ти кажа нещо…

— Аз съм тук, скъпа. Сега ще ти приготвя някои неща и си отиваме вкъщи.

— Вкъщи… Да, винаги съм си мечтала да ме отведеш. Толкова ме беше страх. Толкова ми беше лошо.

— Не се страхувай, скъпа! Нито за миг няма да те оставя повече сама.

 

 

Със свистене на гумите Майкъл спря пред къщата. Изскочи от колата и хукна към вратата от другата страна, за да извади свитата в един ъгъл Сюзън. Взря се в лицето й.

— Сюзън, обичам те. Никакви съмнения вече, окей?

— Да, никакви съмнения вече… — прошепна тя.

Главата й клюмаше на рамото му.

— Благодаря ти, скъпа. Така, а сега ще те заведа вкъщи.

След няколко минути той я полагаше внимателно на леглото си. Том, който вече ги очакваше заедно с Джанет в жилището, ги последва в спалнята.

— Майкъл, почакай, моля те, навън с Джанет, докато я прегледам.

— Не — упорито отказа Майкъл. — Обещах й да не се отделям от нея.

— Разбирам те, но не ставай глупав точно сега. Джанет прави кафе. Върви в кухнята. След няколко минути съм при теб — Том погледна Сюзън. — Ако не е наложително тази хубава дама да влезе в болницата, ще ти оставя лекарства и успокоително. Тогава ще можеш да се присъединиш към нея в леглото и да я стоплиш. Или те е страх от зараза?

— Ще поема този риск — ухили се Майкъл.

— Много ми е студено, Том — с тракащи зъби изрече Сюзън.

— Имаш ли грейка, Майкъл?

— Да, ще я донеса. — Майкъл се наведе и я целуна по устните. — Веднага се връщам, скъпа.

— Не искам в болницата, Том. Искам да остана тук. Вкъщи, при Майкъл — Сюзън погледна умолително.

— Ще видим. Майкъл, ще излезеш ли най-сетне?

— Окей. Само че побързай.

Когато не след дълго Том приключи прегледа, той затвори чантата си и се усмихна.

— Майкъл може да ти помогне да се съблечеш, Сюзън. Не мисля, че трябва да те вземем в болница.

— Това е добре. Благодаря ти, Том — Сюзън му протегна ръка.

Том я хвана и седна на ръба на леглото.

— Няма защо да ми благодариш. И, виж какво, Сюзън, чуй ме сега. Убеден съм, че твоят мъж много те обича. Сега има шанс да докаже любовта си. Остави го да се грижи за теб! Просто се отпусни и му се предостави. Той има угризения на съвестта, защото не е бил с теб по времето, когато си се нуждаела от него. И сега му се удава възможността да поправи поне малко от грешката си.

— Какво ми е? Никога не съм се чувствала толкова зле.

— Имаш вирусен грип. Следобед ще мина още веднъж да те видя. Ако температурата ти не е спаднала, може би все пак да се наложи да влезеш в болница. Но дори и там Майкъл ще може да бъде при теб. — Том я гледа известно време с любов. — Слушай, имам чувството, че напълно можеш да се довериш на Майкъл. Накарай го да разбере, че го обичаш и му вярваш.

— Да — усмихна се Сюзън. — Благодаря ти, Том. Цяло щастие е, че те имаме.

— Добре тогава. Ще ти изпратя сметката. — Том се изправи. — Тъй… А сега ще извикам твоя съпруг. Бъди послушна пациентка. — Той стисна ръката й отривисто и излезе от стаята.

В кухнята се обърна към Майкъл:

— Вече можеш да отидеш при нея.

Той само кимна и хукна. Том го проследи с усмивка, после рече на Джанет:

— Вие знаете от какво се нуждае Сюзън. Почивка на легло, аспирин, много течности. Направих й инжекция, написах й рецепта. Обадете ми се, ако температурата й не спадне. Днес следобед пак ще намина, като се прибирам. — Взе чашата си. — Много благодаря за кафето.

— Том, вие сте ангел. Какво щяхме да правим без вас? Мислите ли, че сега Сюзън ще заспи?

— Температурата я прави неспокойна. Погрижете се по-често да й се сменя бельото. Но вие и сама знаете какво трябва да се прави. — Той отпи от горещата благодатна течност.

— Моди ще ни напазарува. Ще приготвя пилешка супа и сокове. Джени, домашната прислужница на Майкъл, също всеки момент ще дойде. Но въпреки това аз ще остана и ще се погрижа за яденето. Ще направя компрес и ще я разтрия с ракия…

— Джанет — прекъсна я Том. — Не бива да я разтривате с ракия при тази температура. А и оставете Майкъл възможно най-близо до нея, сега това е много важно, разбирате ли.

Тя го гледа замислено известно време, после мълчаливо кимна.

— Да, Толкова се радвам, че този път Майкъл е тук в момент, в който Сюзън се нуждае от него.

Том беше изпил кафето си и се изправи.

— Обадете ми се, ако, не дай боже, състоянието й се влоши. — Както вече ви казах, вие сте…

Той я целуна по бузата.

— Вие сте почти част от собственото ми семейство Джанет. Спомняте ли си колко пъти съм идвал при вас, когато бяхте дете? Освен това Сюзън е една от любимите ми пациентки. Но сега трябва да ходя в болницата. Ще се видим по-късно.

 

 

Майкъл внимателно съблече Сюзън. Помогна й да облече една от неговите пижами.

— Твърде е голяма за теб. Съществува опасност да те загубя в нея — развеселено отбеляза той. — Нека ти навия ръкавите и крачолите. После ще си легнеш под завивката, а аз ще ти поставя грейката.

В главата й гъмжеше от мисли за нещата, за които искаше да говори с Майкъл, но те можеха да почакат. Чувстваше се толкова зле, че само успя да се усмихне и да се остави на грижите му. Когато се съблече и Майкъл, на лицето й се изписа учудване.

— Какво правиш? — промълви едва чуто.

— Искам да те стопля. По лекарско предписание.

Той се вмъкна до нея, притисна голото си тяло до нейното и я обгърна трескава и трепереща. Тя се сгуши на гърдите му и двамата заспаха неусетно.

Когато след два часа Майкъл се събуди, до него стоеше Джанет.

— Божичко, подгизнали сме от пот. — Той обърса мокрото си чело.

Джанет кимна.

— Измерих температурата на Сюзън. Ти беше толкова изтощен, че изобщо не ме усети.

— Спаднала ли е?

— Да, 38.5. Потенето е добър знак. Трябва да сменим пижамата и чаршафите й. Къде е халатът ти?

— В банята.

Майкъл се опита да стане, но Сюзън се събуди.

— Остани при мен — сънено прошепна тя.

— Не се страхувай, ще отида за малко до банята. Няма да те оставя сама.

Остана целия ден при нея. Разтриваше я. Сменяше й бельото и й даваше предписаните от Том лекарства.

Късно следобед измери още веднъж температурата й.

Докато гледаше термометъра, Джанет внесе чаша изстуден джинджифилов сок.

— Ти си много добър болногледач, Майкъл.

— Мамо, тя има само 38,3 градуса.

— Твоята любов е най-доброто й лекарство.

Сюзън отвори очи и плахо се усмихна.

— Джанет, струва ми се, че Майкъл цял ден не е хапвал нищичко.

— Ще му направя една пържола. Ако не се храниш добре и не си отспиваш, не ще можеш да се грижиш за Сюзън както трябва, Майкъл.

— Това с пържолата не звучи зле.

— Веднага се залавям за работа. Изпратих Джени да си ходи. Моди и без това не ме оставя да правя нищо сама. Доставя ми удоволствие да се позанимая в кухнята ти.

— Това е кухнята и на Сюзън. Когато отново оздравее, ще те изпъди оттам, лоша свекърво — Майкъл се ухили.

— Не и Джанет — измърмори Сюзън.

Джанет излезе с усмивка, а Майкъл легна отново при Сюзън. Тя вдигна ръце и очерта с пръст контурите на неговия профил.

— Трябва да се избръснеш.

— Окей, ще взема душ и ще се избръсна. Но ще оставя вратата на банята отворена. Извикай ме, ако се нуждаеш от нещо. Том също скоро ще бъде тук. Чувстваш ли се малко по-добре сега?

— Все още всичко ме боли. Но вече не ме тресе така. Майкъл, изпитвам такава нужда от теб. Също както след смъртта на Шон. Знам, че е глупаво да се изпада в паника заради един грип. Но никога не съм боледувала и не знаех какво ми е.

Той нежно я целуна по шията. Плъзна ръката си под пижамата й и помилва голото й тяло.

— Вярно е, че си болна, но аз съм безкрайно щастлив. Можах да направя нещо за теб, скъпа моя. Бях при теб, когато ти имаше нужда от мен.

Сюзън се сгуши до него.

— Аз съм си вкъщи, Майкъл. Много още неща има за казване. Стана ми ясно, че и мен ме е нямало, когато ти си имал нужда. Разбрах го. Но сега съм тук. И никога няма да те пусна да си идеш. Ако трябва, ще се боря за теб, Майкъл. Искам да остана твоя съпруга до края на дните си. Примири се с това!

— Няма да ми е трудно — нежно отстрани едно кичурче от челото й. — А когато оздравееш, ще заминем на второ сватбено пътешествие, разбрано? — Майкъл я притисна силно до себе си. — Наистина ли ме искаш толкова много, та си готова да се бориш за мен?

— Ако ми избягаш, ще го узнаеш най-добре. О, Майкъл, преди три години трябваше да го направя! Ще се опитам да ти дам всичко, което търсиш у една жена, ако вече не е твърде късно за нас.

— О, не, не е късно, Сюзън. Сега започваме!

Очите му се изпълниха със сълзи.

Тя го привлече върху гърдите си и замилва косата му. След известно време Майкъл вдигна глава.

— Сигурно си уморена. Не бива да приказваш толкова много. Сега ще се изкъпя. Не се помръдвай от леглото си.

— Нямам нито силите, нито намерението да го сторя. Мястото ми е тук, в твоето легло.

— Това е НАШЕТО легло, скъпа. Никога не съм те обичал повече, отколкото в този миг. Чувствам, че си на път отново да ми вярваш.

Целуна я по устните.

Джанет отвори вратата и се спря с усмивка. Е, пържолата можеше да почака. На пръсти се измъкна обратно и много тихо затвори след себе си.