Мери Хигинс Кларк
През цялата нощ (19)

19.

Всеки път щом влезеше в стаята на Беси, Кейт Дъркин чувстваше, че нещо не е наред, но продължаваше да й убягва какво точно. Раздразнена от това, тя най-после се помоли на Свети Антоний да й помогне. В молитвата си му призна, че обикновено търси помощта му за нещо материално, например очилата си, джобната си книга или единственото си „истинско“ бижу, пръстена с мъничък диамант от сватбата на майка.

Този път на Свети Антоний му бяха необходими две седмици, за да й помогне да си спомни, че го е скрила в празно шишенце от аспирин, когато двете с Беси бяха заминали на екскурзия с автобус до Уилямсбърг.

— Виждаш ли, Свети Антоний — обясни му тя, докато нареждаше сгънатото бельо в кашона върху леглото, — аз наистина мисля, че Алвира е права и че е възможно семейство Бейкър да са заблудили Беси и да ме лъжат за къщата. Разбира се, не съм сигурна в това, но все пак се тревожа, защото всеки път, щом вляза в тази стая и погледна към бюрото със старата пишеща машина на Беси, нещо започва да ме гложди.

Кейт забеляза, че на един чорап се е спуснала бримка.

— Бедната Беси — изрече на глас. — Очите й отслабваха, но не ми позволяваше да й купя нови очила. Все повтаряше, че това било чиста разсипия, защото сигурно нямало да издържи до Коледа.

„Е, оказа се права — с въздишка си помисли Кейт, докато отваряше следващото чекмедже, за да извади памучните нощници на сестра си. — Бедната Беси, трябва да е прибрала тази нощница, без да забележи, че я е носила. — Поклати глава, докато изтупваше пудрата от дантелената яка.“

— Ще я изпера, преди да я прибера при другите — измърмори.

„Не, всъщност не съм изненадана, че я е облякла и после я е върнала обратно — каза си. — Тази дантела не й харесваше. Твърдеше, че била груба. Изненадана съм обаче, че изобщо я е обличала.“

Все още държеше розовата нощница на цветчета в ръце, когато някакъв шум я накара да се обърне. Вик Бейкър отново стоеше на прага и я наблюдаваше.

— Опаковам дрехите на сестра ми, за да ги пратя за благотворителни нужди — рязко каза тя. — Освен ако вие не предявите претенции и върху нощниците й.

Вик се извърна, без да й отговори. „Този човек ме плаши — помисли си Кейт. — В него наистина има нещо страшно. С радост ще се махна от тук.“

Същата вечер тя отиде при пералнята и с изненада откри, че розовата нощница липсва от малката купчина пране, която беше натрупала там.

„Трябва да изкуфявам — каза си тя. — Бих могла да се закълна, че съм я донесла. Добре де, може да съм я опаковала. Сега ще се наложи да преровя всички онези проклети кашони, за да я намеря.“