Мери Хигинс Кларк
През цялата нощ (14)

14.

В понеделник сутрин, докато двамата с Уили закусваха, телефонът иззвъня и Алвира с радост чу гласа на своя редактор Чарли Евънс. Той й съобщи, че макар никога да не са били осъждани, Вик и Линда Бейкър очевидно са измамници.

— Почакай малко — прекъсна го тя. — Искам да запиша всичко, за да не забравя нито дума. — После изтича в спалнята за микрофона си, включи го и бързо се върна обратно. — Добре. Чарли, продължавай — каза Алвира, като приближи записващото устройство до слушалката.

— Семейство Бейкър имат навика да издирват заможни стари хора — продължи редакторът. — Най-пресният случай е от миналата година в Чарлзтаун. Там се сприятелили с възрастен мъж, който имал два милиона долара. Явно тогава е бил сърдит на дъщеря си, защото се омъжила без негово съгласие, но с нищо не показвал, че има намерение да я лиши от наследство. Според свидетелите двамата мошеници постоянно му шушнели лоши неща за дъщеря му и как нямала търпение да прибере паричките му. И сещаш ли се как завършило всичко?

— Представили ново завещание — отвърна Алвира.

— Позна. Старецът оставял на дъщеря си малко долари и бижутата на майка й. Останалото отишло за семейство Бейкър. Разбираш ли, проявили са достатъчно разум да не заграбят всичко. Тогава завещанието би могло по-лесно да се оспори.

— Ами свидетелите на завещанието? — попита Алвира.

— Солидни граждани:

— Както и очаквах — въздъхна тя.

— Открих два-три подобни случая от последните десет години, но положението ти е ясно. Всички завещания са били оспорвани, но семейство Бейкър винаги са печелели.

— Този път няма да спечелят — закле се тя.

— Надявам се, че няма, заради приятелката ти, но ще ти дам един безплатен съвет: кажи й да отиде в съда, който разглежда делата за наследство на Чеймбърс Стрийт 31, и да подаде заявление за оспорване на завещанието заради незаконно въздействие. Иначе завещанието може да бъде потвърдено в срок от два дни до няколко месеца в зависимост от съдията. Ако обаче подаде заявление, поне ще забави прехвърлянето на имота. Кой е изпълнител на завещанието?

— Вик Бейкър.

— За всичко са помислили — отбеляза Чарли. — Добре, Алвира, обади ми се, ако мога да помогна с нещо, и не забравяй — искам материал за случая.

— Непременно ще получиш и можеш да се обзаложиш, че ще е за първа страница. Направо си запиши заглавието: „Разкриване на измамници“.

Редакторът се засмя.

— Действай, Алвира. Залагам на теб.

 

 

По време на третата чаша чай Алвира предаде на Уили разговора.

— Виж, скъпа — каза мъжът й, — зная, че ще направиш всичко възможно, но трябва да ми обещаеш, че няма да поемаш каквито и да е рискове. Прекалено съм стар, за да се страхувам, че могат да те блъснат от някоя тераса или да те удавят във ваната.

— Семейство Бейкър не са агресивни, само са измамници. Какво ти е приготвила за днес Корделия?

— Детският център — поклати глава Уили. — Нали знаеш, трябва да се договоря с инспекторите. Сградата направо се разпада. Колкото и да ремонтираш, нищо не можеш да направиш. Единственото решение е да се разруши. Както и да е, освен това ще отделя един час да се упражнявам на пианото. Корделия ме чу да си тананикам „Цяла нощ“, докато вчера ремонтирах радиаторите, и реши да я изпълня на тържеството. Иска аз да я изсвиря. Има безумната идея по този начин да покаже на децата, че човек се учи, докато е жив.

— Това е прекрасно! — възторжено възкликна Алвира.

— Хм, на мен пък тази идея не ми харесва — отвърна той, — но децата не са придирчиви, а родителите ще обръщат внимание само на собствените си деца, така че навярно никой дори няма да ме забележи… А ти какво ще правиш?

— Ще се отбия при Кейт. Знаеш как е, когато някой почине. След погребението човекът, който е останал сам, се събужда и осъзнава, че никога вече няма да види онова лице, нито пък ще чуе онзи глас. Тъкмо тогава се познават истинските приятели. А Кейт трябва да се оправя и с онези мошеници, освен със загубата на Беси. После ще отида при монсеньор Ферис, за да му кажа, че зная коя е онази млада жена, която се навърта около „Сейнт Клемънт“.

С обичайната си енергичност Алвира разтреби кухнята, оправи леглото, взе душ и се облече. Избра семпъл, но елегантен костюм, който приятелката й баронеса Мин фон Шрайбер по време на последното си посещение в града й беше помогнала да си купи. Както постоянно отбелязваше Мин, ако нямаше кой да я насочва, Алвира се спираше на извънредно неподходящи стилове и цветове, мнение, което тя покорно приемаше.

Преди да излезе, се спря да послуша Уили, който упражняваше „Цяла нощ“ на пианото, и гордо отбеляза, че свири все по-добре. Устните й беззвучно изричаха думите, докато мъжът й пееше. Стихът „Аз над теб докрай ще бдя“ й се стори почти като молитва. „Е, аз ще бдя над теб, Кейт“ — помисли си Алвира.

Когато пристигна в къщата, с удивление откри Кейт спокойна, но категорично решена да си намери друго жилище. Щом Беси искала да остави дома си на семейство Бейкър, тя щяла да изпълни волята й. Намеренията на сестра й били ясни и тя й оставяла апартамента на последния етаж, наред с ежемесечен доход.

— Но не мога да живея в една къща с тези хора, Алвира — заяви Кейт. — Всеки път, щом си помисля, че Беси, колкото беше болна, е седнала на бюрото си да напише на машината онова завещание, а после е повикала свидетели, когато ме е нямало — все едно, че нож се забива в сърцето ми.

— Кейт, току-що ме подсети за нещо, за което не си бях помисляла. Завещанието е било подписано миналия понеделник, на трийсети ноември, нали така? Но носи дата двайсет и осми ноември.

— Да. Това беше денят, след като Беси каза на монсеньор Ферис, че не й допадала идеята къщата да се превърне в детски център. И въпреки че през онзи уикенд се пошегува с мен, че щяло да е мое задължение да чистя след децата, докато ме е нямало, е седнала на машината и го е написала.

— Колко пъти си излизала през последния уикенд? — попита Алвира.

— Ходих само на утринната служба в събота и неделя. Но Беси пишеше бързо на машина. Нали знаеш колко се гордееше с това. Можела е да натрака завещанието само за двайсет минути.

— О, Кейт! — каза Алвира. Сърцето я болеше, докато гледаше старата си приятелка. Като че ли я бе напуснало каквото и да е желание за съпротива. Раменете й бяха отпуснати и искрата, която даваше сила на дребното й тяло, сякаш беше угаснала. Алвира разбираше, че няма смисъл да спори с нея — тя вече се бе предала. Можеше само да се опита да спечели време.

— Направи ми една услуга, Кейт. Поразпитах някои хора за семейство Бейкър. Вече открихме, че са измамници. Просто никога не са ги арестували — засега! Дай ми време до Коледа да докажа, че Беси не е написала онова завещание и макар че подписът й изглежда истински, обзалагам се, че изобщо не е разбрала какво подписва.

Очите на Кейт се разшириха.

— О, Алвира, това просто не може да се докаже.

— Разбира се, че може — с убеденост, каквато обаче не изпитваше, възрази Алвира. — И вече зная с какво да започна. Веднага след като се срещна с монсеньор Том, пак ще отида при Джеймс и Айлийн Гордън и ще им кажа, че търся апартамент. Тези двамата често ще ме виждат през следващите няколко седмици. Може да участват в машинациите на семейство Бейкър, а може просто да са ги заблудили, но така или иначе ще се добера до истината.