Мери Хигинс Кларк
През цялата нощ (5)

5.

Когато стигнаха до сградата на Амстердам Авеню — бившият мебелен магазин „Голдсмит & Сън“ — в която сега се намираше магазинът за дрехи втора употреба на сестра Корделия, Алвира и Уили направо се качиха на втория етаж.

Беше четири часът и децата, които редовно идваха тук след училище, седяха по турски на пода около сестра Мейви Мери. Просторното помещение бе превърнато в светла учебна стая. Избледнелият линолеум беше толкова лъснат, че блестяха дори дъските под изтърканите участъци.

Стените бяха боядисани в слънчево жълто и украсени с детски рисунки и апликации. Старите радиатори съскаха и пъшкаха, но благодарение на Уили и таланта му да прави чудеса, излъчваха приятна топлина.

— Днес е много специален ден — казваше сестра Мейви Мери. — Ще се упражняваме за коледното тържество.

Съпрузите се настаниха на столовете до стълбището. Постоянна доброволка в Детския център на сестра Корделия, Алвира отговаряше за забавата след тържеството, а Уили щеше да бъде Дядо Коледа.

Радостните, изпълнени с очакване очи на децата бяха приковани към сестра Мейви Мери, докато монахинята им обясняваше:

— Днес ще започнем да разучаваме песните за Коледа и Ханука^[1], които ще изпълним на тържеството. После ще научим репликите си.

— Нали е чудесно, че Корделия и Мейви са дали реплики на всички? — прошепна Алвира.

— На всички ли? Хм, да се надяваме поне, че са кратки — отвърна Уили.

Жена му се усмихна.

— Не говориш сериозно.

— Искаш ли да се хванем на бас?

— Шшт. — Тя го потупа по ръката. Сестра Мейви Мери започна да чете имената на децата, които бяха определени да разкажат историята на Ханука.

— Рейчъл, Бари, Шийла…

По стълбите се качи Корделия и хвърли поглед към децата. Забелязала някакво раздвижване, тя се приближи до Джери, живото седемгодишно момче, което закачаше шестгодишното дете до него, и леко го плесна.

— Ако продължаваш, ще намеря друг Свети Йосиф — предупреди го. После се върна при Алвира и Уили.

— Когато пристигнах, имаше съобщение от Пабло Торес — каза сестра Корделия. — Защитил ни е и съм убедена, че е направил всичко възможно, но казва, че не можем да получим отсрочка. Мисля, че се зарадва не по-малко от нас, когато научи за къщата на Беси. Познавал квартала и каза, че щял да се погрижи да нямаме проблеми с пренасянето. Там дори ще можем да приемем повече деца.

Една от продавачките доброволки в магазина се втурна нагоре по стълбището.

— Сестро, Кейт Дъркин е на телефона, иска да разговаря с теб. Побързай, тя плаче.