Мери Хигинс Кларк
През цялата нощ (30)

Епилог

Два дни по-късно, вечерта на двайсет и трети декември, залата в „Карнеги Хол“ беше пълна за галаконцерта, в който щяха да участват видни представители на музикалния свят и на който щеше да се състои нюйоркският дебют на блестящата млада цигуларка Сондра Люис.

В една от централните ложи седяха Алвира и Уили, Стелина, дядото на Сондра, нейният приятел Гари Уилис, монсеньор Ферис, сестра Корделия, сестра Мейви Мери и Кейт Дъркин.

Стелина, обект на безброй любопитни погледи, седеше отдясно на първия ред в блажено неведение за възбудата, която предизвикваше. Кафявите й очи блестяха от радост.

В продължение на два дни вестниците в града отразяваха новината за намерилите се майка и дете и за възвръщането на безценния потир. Това бе трогателна човешка история, особено подходяща за коледните празници.

Вестниците поместваха снимки на Сондра и Стелина и както Алвира казваше: „Дори слепец би видял, че детето е копие на майка си. Не мога да повярвам, че не го забелязах веднага.“

Когато го запитаха дали ще повдигне обвинение срещу Сондра за изоставяне на детето, окръжният прокурор заяви: „Трябва да съм много по-ужасен, отколкото ме смятат враговете ми, за да предявя обвинение срещу тази млада жена. Сгрешила ли е, като не е позвънила на вратата на енорийското жилище? Да, сгрешила е. Направила ли е всичко възможно, за да намери дом за бебето си, макар самата тя да е била едва осемнайсетгодишна? Да, категорично.“

На което кметът бе отвърнал: „Ако той наистина беше предявил обвинение срещу нея, щях да направя живота му черен.“

Когато диригентът се качи на сцената, в залата избухнаха аплодисменти. Светлините угаснаха и вечерта на великолепната музика започна.

Прекрасна във вечерната си тъмнозелена кадифена рокля, Алвира стисна ръката на Уили.

Един час по-късно под бурни ръкопляскания на сцената се появи Сондра. Монсеньор Ферис се наведе напред и прошепна:

— Както би казал Уили, ти пак успя, Алвира — и аз никога няма да забравя, че ти си причината да си върнем потира на епископа. Жалко, че диамантът го няма, но най-важен е самият потир.

— Мисля, че и Уили заслужава да му отдадем дължимото — тихо отвърна тя. — Ако неговите ноти на пианото не бяха отворени на „Цяла нощ“, Сондра нямаше да я запее. А това ме накара да се замисля и после, когато Стелина я запя на тържеството, вече бях сигурна.

Когато Сондра вдигна лъка, те прекъснаха разговора си.

— Погледни детето — прошепна на мъжа си Алвира и посочи към Стелина.

Момиченцето беше хипнотизирано от изпълнението на майка си. Лицето му сияеше.

Когато я повикаха на бис и засвири „Цяла нощ“, Сондра погледна нагоре към дъщеря си. Стелина тихо запя, така че я чуваха само хората около нея. Никой не можеше да се съмнява, че в този момент майка и дъщеря мислят само една за друга. За тях не съществуваше никой друг на света.

Когато заглъхнаха и последните звуци, настъпи дълбока тишина. Уили се наведе към жена си и прошепна:

— Алвира, скъпа, жалко, че не си взех нотите. Може би щеше да е по-добре с акомпанимент на пиано. Ти как мислиш?