Мери Хигинс Кларк
През цялата нощ (17)

17.

— Това ли е всичко за мен. Корделия? — уморено попита Уили. — Двете тоалетни работят, но ти предлагам да кажеш на децата да не хвърлят в тях тоалетна хартия. Тръбите са много стари. В момента и аз се чувствам такъв — с въздишка добави той.

— Глупости! — енергично възрази сестра Корделия. — Още си млад човек, Уили. Почакай да станеш на моята възраст. — Тя беше с десет години по-голяма от него.

— И на сто да станеш, Корделия, пак ще си енергична.

— Като говорим за това, в момента би трябвало да присъствам ма репетицията. Хайде, ела горе. Децата скоро ще си тръгват — рече сестра Корделия, хвана го за ръка и го поведе към стълбището.

Беше осемнайсет и петнайсет и репетицията бе в разгара си. Бяха стигнали до последната сцена в яслите. Стелина с тържествено лице стоеше на колене срещу веселия Джери Нунес, надвесена над сгънатото одеяло, което заместваше кошарата на младенеца Исус.

Водени от Хосе Диас, влъхвите приближиха отляво и пастирите се събраха от другата страна.

— По-бавно, деца — нареди сестра Корделия. Тя вдигна и после спусна ръце. — Крачка по крачка, недейте да бързате. Джери, гледай надолу. Предполага се, че трябва да гледаш към бебето, не към пастирите. Уили, изсвири заключителната песен.

— Оставих нотите у дома, Корнелия. Нямах представа, че ще остана до толкова късно.

— Добре, тогава я изпей. Бог те е дарил с глас. Започни съвсем тихо, както ще пееш, докато свириш на пианото. Децата ще се присъединят към теб — първо Стелина и Джери, после влъхвите, пастирите и накрая хорът.

Уили знаеше, че няма смисъл да спори със сестра си.

— „Спи, мое дете“ — започна той.

— Хосе, ще те накажа, ако пак спънеш Дени — прекъсна го сестра Корделия. — Хайде, започни отново, Уили.

На „Бог ангели ще прати да бдят над съня ти“ запяха Стелина и Джери. Сладките им детски гласчета се присъединиха към тенора на Уили.

„Какъв прекрасен глас има това дете — помисли си той, докато слушаше Стелина и наблюдаваше кафявите й очи. — Едно седемгодишно момиченце не бива да изглежда толкова тъжно.“ После песента подеха влъхвите, пастирите и накрая всички ученици:

— „Бързо спуска се нощта, в сън потъва цялата земя, аз над теб докрай ще бдя — цяла нощ.“

Накрая Уили, сестра Корделия, сестра Мейви Мери и всички доброволци от магазина енергично заръкопляскаха.

— Ако и през тези две седмици, които остават до тържеството, сте толкова добри, всички ще сме щастливи — каза на децата Корделия. — Сега се обличайте и да не си размените дрехите. Вашите скоро ще дойдат да ви вземат и няма да им е приятно да ви чакат. Цял ден са работили и са уморени. — Тя се обърна към Уили: — Аз също.

— Фактът, че дори твоята енергичност има предел, ми действа успокоително — отвърна брат й. — Добре, след като останах толкова време, спокойно мога да ти помогна да почистиш.

Двайсет минути по-късно той и двете монахини стояха на вратата и чакаха госпожа Нунес да прибере Стелина и Джери. Когато се появи задъхана и започна да се извинява, те я прекъснаха, а сестра Корделия я отведе настрани.

— Как е пралелята на Стелина? — попита я.

— Не е добре — прошепна тя и поклати глава. — Предполагам, че до края на седмицата ще се наложи да постъпи в болница. — Бързо се прекръсти. — Е, поне бащата се върна. Все е нещо — изсумтя тя, сякаш за да покаже, че не вярва на бащата на Стелина.

Когато госпожа Нунес и децата си тръгнаха, сестра Корделия каза:

— Бедното дете. Майка му го е изоставила още като бебе. Сега ще загуби и пралеля си, която го е отгледала, а бащата очевидно не се застоява дълго тук. Доколкото разбрах, не е стока.

— Права си — намеси се сестра Мейви Мери. — В петък вечер дойде да търси Стелина, след като вече си беше отишла. Остави у мене неприятно впечатление, затова поразпитах за него момчетата в участъка.

— Не се отказваш от старата си работа, а, детектив? — попита Уили.

— Никому не вреди. Според слуховете господин Сентино като че ли сериозно ще загази.

— Което означава, че това прекрасно дете може да остане без дом — тъжно отбеляза сестра Корделия.

— А след няколко седмици ние дори няма да можем да го гледаме след училище. — Тя въздъхна. — Добре, стига вече. Прибирай се вкъщи, Уили. Свърши чудесна работа и можеш да си получиш заплатата в края на седмицата.

— Много смешно — усмихна се на обичайната й шега той. Когато напуснаха сградата, тримата останаха за малко на тротоара. — Пийнете по чаша вино и си починете — каза Уили. — Бих ви завел на вечеря, но не съм се чувал с Алвира, откакто позвъни на обяд да каже, че отива в агенцията за недвижими имоти, така че не зная кога ще вечеряме.

Корделия удивено го изгледа.

— Шегуваш се. Мислех си, че обичаш апартамента, в който живеете. Алвира винаги е казвала, че никога не би го напуснала. Наистина ли търси нов?

— Не, разбира се — успокои я брат й. — Това просто е прикритието й, за да ходи при онова семейство, което е свидетелствало на завещанието на Беси. Надява се, че като ходи при тях достатъчно често, ще открие нещо за случая. Както и да е, тръгвам си, но вие двете също сте се справили чудесно. Тържеството ще има страхотен успех. Би трябвало да поканите кмета, за да види какво сте постигнали.

Комплиментът не успя да разведри загрижените им лица и когато се прибра вкъщи, Уили завари Алвира също разтревожена.

— Изтърках си подметките да разглеждам апартаменти с Айлийн Гордън — каза тя.

— Научи ли нещо?

— Да, тя е прекрасна жена и съм готова да си заложа живота, че за нищо на света не би взела нещо, което не е нейно.

— Това означава, че семейство Бейкър са ги измамили — заключи Уили.

— Да, но се надявах и те да се окажат мошеници. По-лесно е да заловиш престъпници, отколкото да убедиш невинни хора, че са били заблудени — въздъхна тя.