Мери Хигинс Кларк
През цялата нощ (15)

15.

Лени Сентино беше успял да се спаси от затвора, като не проявяваше прекалена алчност. Пласираше наркотици само от време на време, при това на дребно, така че като възрастен не бе привличал вниманието на полицията, освен на детектив Джо Трейси. Пък и всъщност никога не беше продавал дрога, а само разнасяше доставки и ако го заловяха, нямаше да получи тежка присъда. Наркотиците се плащаха предварително и той нямаше нищо общо с това. Бе си спечелил репутация на сигурен човек и сред дилърите, и сред наркоманите, затова го търсеха.

И все пак, тъй като искаше да ограничи участието си във винаги опасната търговия с дрога, от време на време работеше в съвсем законен магазин за спиртни напитки. Като разнасяше доставки по домовете на хората, спокойно можеше да ги оглежда. Беше роден крадец — винаги действаше, когато собствениците не бяха вкъщи, и не взимаше нищо друго, освен бижута и пари.

Успешната серия от обири на черкви бе завършила със случая в „Сейнт Клемънт“. Безшумната аларма и случайното отвличане на Стар го бяха накарали да осъзнае, че рискът е прекалено голям. Дори в по-малките черкви вече бяха инсталирани такива системи за сигурност.

Ето защо, уверен в способността си да оцелява, Лени съобщи на познатите си, че се е върнал в града и отново е на тяхно разположение. На няколко бири в понеделник следобед се беше похвалил, че през септември е работил за фалшива компютърна фирма. Но нямаше представа, че в компанията му е внедрен детектив под прикритие и когато ченгето прати доклада си в участъка, детектив Трейси го постави под наблюдение, включващо подслушване на телефона. От своя страна полицията не знаеше, че Лени се е подсигурил, страхувайки се точно от такава възможност. Беше оставил парите от последния удар в скривалище в Мексико, наред с фалшиви документи за самоличност. Но след завръщането си в Ню Йорк прибави към плана си за бягство нов елемент. Бе очевидно, че леля Лили умира. Той искрено обичаше Стар и детето щеше да му е много полезно. Затова беше решил, че ако се наложи да напусне страната, ще го вземе със себе си. „Все пак аз съм й баща и няма да е честно да я изоставя“ — често си напомняше той.

Неизречена, но навярно много по-важна бе убедеността му, че никой не би помислил за избягал престъпник човек, който пътува с малко дете.