Мери Хигинс Кларк
Тиха нощ (8)

8.

Тълпите по Пето Авеню бяха оредели, макар че около елхата пред Рокфелер Сентър все още имаше хора. Други продължаваха да се редят пред витрините на „Сакс“ и в катедралата „Сейнт Патрик“ постоянно прииждаха богомолци.

Но когато спряха зад патрулната кола, в която я чакаха полицай Ортис и Майкъл, Катрин видя, че повечето от купувачите вече ги няма.

„Хората се прибират вкъщи — помисли си тя, — за да направят последни приготовления и да си кажат, че следващата година със сигурност няма да обикалят магазините на Бъдни вечер.“

„Всичко в последния момент.“ Допреди дванайсет години с тези думи можеше да се опише собствения й начин на живот. До момента, в който в административния офис на болницата „Сейнт Винсънт“ влезе специализантът трета година д-р Томас Дорнън, приближи се до бюрото й и попита: „Вие сте нова тук, нали?“

Том, толкова безгрижен и в същото време толкова организиран. Ако тя лежеше в болницата вместо него, той нямаше да натъпче всичките й пари и документи в портфейла си. Нямаше толкова нехайно да го пусне в джоба си, така че някой спокойно да бръкне вътре и да го измъкне или да го вдигне от земята.

Тази мисъл я измъчваше, докато отваряше вратата на колата и през снежната виелица тичаше към патрулната кола. Брайън никога нямаше да се изгуби, беше убедена в това. Той с такова нетърпение очакваше да види баща си, дори не искаше да губи време, за да гледа елхата пред Рокфелер Сентър. Трябваше да се е отправил на някаква мисия. Ако наистина не го бяха отвлекли — а това изглеждаше малко вероятно — Брайън сигурно беше видял кой е взел портфейла и да е тръгнал след него.

Майкъл седеше на предната седалка до полицай Ортис и пиеше кола. На пода в краката му имаше кафява книжна кесия. Катрин се пъхна до него и го погали по косата.

— Как е татко? — напрегнато попита той. — Нали не си му казала за Брайън?

— Не, разбира се, че не съм. Сигурна съм, че скоро ще го открием и няма нужда да безпокоим баща ти. А той се справя добре. Срещнах се с доктор Кроули. Той е много обнадежден. — Катрин погледна към полицай Ортис. — Минаха почти два часа — тихо каза тя.

Той кимна.

— На всеки час ще продължим да съобщаваме описанието на Брайън на полицаите в района. Госпожо Дорнън, двамата с Майкъл си поприказвахме. Той е сигурен, че Брайън не се е отдалечил случайно от вас.

— Да, Майкъл е прав.

— Разговаряхте ли с хората наоколо, когато разбрахте, че е изчезнал?

— Да.

— Никой ли не е забелязал да отвличат или да отвеждат дете?

— Не. Някои си спомнят, че са го видели, но нищо повече.

— Ще бъда откровен с вас. Не ми е известно някой дори само да се е опитвал да отвлече дете, което е с майка си, и после да си пробива път през толкова хора. Но Майкъл смята, че Брайън може да е тръгнал след онзи, който ви е взел портфейла.

Катрин кимна.

— И аз си мислех същото. Това е единствената логична възможност.

— Майкъл ми каза, че миналата година Брайън се противопоставил на четвъртокласник, който блъснал един от съучениците му.

— Той е смело момче — отвърна тя. После проумя смисъла на казаното от полицая. „Той смята, че ако е проследил онзи, който е взел портфейла ми, Брайън може да се е опитал да го спре. О, Господи, не!“

— Госпожо Дорнън, ако нямате нищо против, мисля, че няма да е зле да поискаме съдействие от медиите. Може би ще успеем да накараме местните телевизионни канали да покажат, снимка на Брайън, ако имате такава.

— Носех снимката му в портфейла си — отвърна Катрин. Представяше си как синът й се противопоставя на крадеца. „Малкото ми момче — помисли си тя, — кой би могъл да нарани малкото ми момче?“

Какво казваше Майкъл? Той говореше на полицай Ортис.

— Баба ми има снимки на цялото ни семейство. — Детето погледна към майка си. — И без това трябва да позвъниш на баба, мамо. Ако скоро не се приберем, тя ще започне да се тревожи.

„Същите са като баща си — помисли си Катрин. — Брайън прилича на Том. Майкъл разсъждава като него.“ Тя затвори очи и се помъчи да сподави паниката си. „Том. Брайън. Защо?“

После усети, че Майкъл бърка в раничката й. Той извади клетъчния телефон и каза:

— Ще позвъня на баба.