Мери Хигинс Кларк
Тиха нощ (18)

18.

Ал Роудс видя измъченото изражение на Катрин Дорнън, когато жената осъзна какво означава фактът, че Брайън е при Джими Сидънс. Тя затвори очи и детективът се приготви да я подхване, ако припаднеше.

Но жената бързо отвори клепачи и протегна ръце, за да прегърне по-големия си син.

— Не трябва да забравяме, че медальонът на Сейнт Кристофър е у Брайън — прошепна му тя.

Майкъл, който цяла вечер успяваше да крие тревогата си, не издържа и изплака:

— Не искам да му се случи нещо лошо!

Катрин го погали по главата и спокойно отвърна:

— Нищо няма да му се случи. Вярвай в това.

Роудс разбираше колко усилия й струва да говори.

„Кой, по дяволите, е издрънкал на медиите, че Брайън Дорнън е при Джими Сидънс?“ — Ръката го сърбеше да удари онзи, който толкова безразсъдно бе рискувал живота на детето. И още повече се разяри, когато осъзна, че ако Сидънс е слушал радиото, незабавно ще се освободи от Брайън.

— Майко — попита Катрин, — помниш ли как татко ни разказваше за онази Бъдни вечер, когато бил само на двайсет и две и завел двама войници от неговата рота в едно от селата по бойната линия? Защо не го разкажеш на Майкъл?

Барбара Кавъноу с готовност започна:

— Имало съобщения за вражеска дейност, но се оказало, че не са верни. По обратния път минали покрай селската черква. Среднощната служба тъкмо започвала. Черквата била пълна с народ. По площада се носели звуците на „Тиха нощ“. Дядо ти казваше, че никога не е чувал по-прекрасна песен. — Тя се усмихна на внука си. — Дядо ти и другите войници влезли в черквата. Ужасно се страхували, докато не видели вярата и куража на селяните. Навсякъде около тези хора се водели яростни боеве. Почти нямали храна. И все пак вярвали, че някак ще преживеят ужасното време. — Долната й устна затрепери, но Барбара продължи уверено: — Именно тогава дядо ти разбрал, че ще се върне у дома при мен. И само един час по-късно медальонът на Сейнт Кристофър го спасил от куршума, който иначе щял да го улучи право в сърцето.

Катрин погледна над главата на Майкъл към полицай Ортис.

— Бихте ли ни закарали до катедралата? Искам да присъствам на службата в полунощ. Трябва да седнем на такова място, че да можете бързо да ме откриете, ако има нещо ново.

— Познавам клисаря. Рей Хики — отвърна той. — Няма проблем.

Тя се обърна към детектив Роудс:

— Нали незабавно ще ми съобщите, ако има нещо…

— Непременно. — Не успя да се сдържи и добави: — Вие сте смела жена, госпожо Дорнън. И мога да ви уверя, че всеки полицай на североизток ще направи всичко възможно да ви върне Брайън.

— Вярвам в това и единственото, с което мога да помогна, е да се моля.

 

 

— Информацията не е изтекла от нашите хора — напрегнато докладва на Фолни Морт Леви. — Очевидно някакво енергично хлапе от УИМЕ е наблюдавало апартамента на Кали и ни е видяло да влизаме. Разбрало, че става нещо, и проследило Айка Банке. Представило й се за ченге. Името му е Пит Круз.

— Добре, че не е някой от нашите. Когато всичко това свърши, ще обвиним Круз за това, че се е представил за полицай — отвърна Фолни. — Междувременно ни предстои твърде много работа.

Стоеше пред увеличена карта на североизточните части на страната, закачена на една от стените в кабинета му. Пресичаха я пътища, обозначени с различни цветове. Началникът на криминалния сектор вдигна показалката си.

— Ние сме тук, Морт. Трябва да приемем, че когато е напуснал блока на сестра си, Сидънс е потеглил с автомобил. Според нея това е било малко след шест. Ако сме прави и той незабавно е тръгнал, вече пътува около пет и половина часа.

Той премести показалката.

— От Ню Йорк леката снежна покривка постепенно става все по-дебела докъм Хъркаймър, изход 30 на скоростната магистрала. Във всички райони на Ню Ингланд има повече сняг. Но въпреки това на Сидънс сигурно не му остават повече от четири-шест часа път до границата.

Фолни силно удари с показалка по картата.

— Все едно да търсим игла в копа сено.

Морт нищо не каза. Знаеше, че шефът му не очаква от него коментар.

— Обявили сме специална готовност по границата — продължи Фолни. — Но движението е натоварено и все пак можем да го изпуснем. На всички ни е ясно, че човек като Сидънс знае как да влезе в Канада, без да минава през контролните пунктове. — Сега вече той въпросително погледна към Леви.

— Ами ако инсценираме катастрофи на основните пътища, за да насочим движението само в едно платно на трийсетина километра преди границата? — предложи Морт.

— Не изключвам тази възможност. Но това е все едно да поставим бариера — за две минути ще стане задръстване и Сидънс може просто да се опита да отбие при първа възможност. Ако го направим, ще трябва да преградим и всички отбивки.

— Ами ако Сидънс се почувства хванат в капан… — поколеба се Морт Леви. — Той няма много здрави нерви. Кали Хънтър смята, че брат й е в състояние да убие Брайън и след това да се самоубие, за да не го заловят. Мисля, че тя знае какво говори.

— А ако беше имала смелостта да ни позвъни веднага, след като Джими е напуснал апартамента й заедно с онова момче, той нямаше да успее да се измъкне от Манхатън.

Двамата мъже се обърнаха. На прага стоеше Джак Шор. Той погледна към Бъд Фолни.

— Нова информация, господине. Преди двайсетина минути полицай Крис Макнали си купил хамбургер от заведението на „Макдоналдс“ на магистралата между Сиракюз, изход 39, и Уийдспорт, изход 40. Тогава не обърнал внимание, но продавачката, госпожица Дидри Ленихън споменала, че някакво хлапе носело медальон на Сейнт Кристофър.

— Къде е сега тази Ленихън? — изсумтя Бъд Фолни.

— Смяната й свършила в единайсет. Майка й казва, че щял да я вземе приятелят й. В момента се опитват да ги открият. Но ако Кали Хънтър ни беше позвънила по-рано, всичко това нямаше да се случи, щяхме да…

Бъд Фолни почти никога не повишаваше тон. Но напрежението го накара да извика:

— Млъквай, Джак! Престани да мърмориш. Направи нещо полезно. Накарай радиостанциите в онзи район да предадат молба до Дидри Ленихън да телефонира на майка си. Да кажат, че се налага спешно да се прибере вкъщи или нещо такова. И за Бога, не позволявай на никого да я свърже със Сидънс или детето. Ясно ли е?