Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (93)

91.

На път за Гринидж Филип реши, че трябва да предупреди Моли поне няколко минути преди да пристигне при нея. Той набра номера й и напрегнато зачака да отговори тя или Джена.

На десетото иззвъняване го обзе силна тревога. Или Моли спеше толкова дълбоко, че не чуваше телефона, или го беше изключила.

„Но тя не би го направила — каза си Филип. — Съвсем малко хора имат номера й и точно в този момент Моли определено не би желала да прекъсва връзката си с тях.“

Спомни си разговора им същия следобед. Гласът й звучеше толкова апатично, толкова унило. „Може би вече спи. Не, Джена е при нея“ — сети се той, докато завиваше на кръстовището към нейната улица.

„Но Джена може да си е тръгнала рано. — Филип погледна часовника на таблото: 22:00. — Вече е доста късно. Може би все пак се е унесла. Дали да не обърна и да си отида вкъщи?“

Не. Даже да се наложеше да измъкне Моли от леглото, щеше да й разкаже за показанията на семейство Хилмър. Нищо не можеше да я успокои повече от тази новина. Струваше си да я събуди.

Когато наближи къщата, го изпревари полицейски автомобил с включени светлини. Ужасен, той видя, че колата завива по алеята към къщата на Моли.