Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (70)

68.

Рано сутринта Луси Бонавентура взе самолета от Бъфало за Ню Йорк, кацна на „Ла Гуардия“ и в десет часа пристигна в апартамента на Анамари. През шестте години, откакто сестра й живееше там, Луси никога не беше ходила в Йонкърс. Знаеше, че жилището е малко, само с една спалня, поради което винаги бе по-удобно Анамари да й гостува в Бъфало.

След убийството полицаите бяха претърсили апартамента. Дреболиите по масичката бяха събрани на купчина, книгите бяха безразборно натрупани по лавиците. Съдържанието на чекмеджетата в спалнята просто беше нахвърляно обратно вътре.

Бяха се уговорили с домоуправителя той да се заеме с продажбата на апартамента. Луси само трябваше да разчисти. Искаше й се да свърши за един ден, но сега виждаше, че тази работа ще й отнеме и нощта. Беше мъчително да види на тоалетката любимия парфюм на Анамари, недочетената книга върху нощното шкафче, да отвори гардероба с костюмите, роклите и униформите й и да знае, че сестра й никога повече няма да ги докосне.

Всички дрехи и мебели щяха да бъдат дарени на благотворителни организации. „Така поне ще помогнат на нуждаещи се хора — помисли си Луси. — Това все пак е някаква утеха.“

Фран Симънс, репортерката, трябваше да пристигне в 11:30. Докато я чакаше, започна да разчиства тоалетката на Анамари и да подрежда вещите в кашоните, които й даде домоуправителят.

Разплака се, когато откри снимките в чекмеджето — Анамари със сина си на ръце, очевидно само минути след раждането му. Беше ужасно млада и гледаше бебето с огромна нежност. Имаше и други негови снимки, всички с надпис на гърба, „първи рожден ден“, „втори рожден ден“ И така нататък до петия. Красиво дете с искрящи сини очи, тъмнокестенява коса и топла, весела усмивка. „Сърцето й се е късало, когато го е дала за осиновяване“ — каза си Луси. Замисли се дали да покаже снимките на Фран Симънс и реши да го направи. Те можеха да й помогнат да разбере Анамари и ужасната цена, която бе платила за грешката си.

Фран позвъни на вратата точно в 11:30 и Луси Бонавентура я покани да влезе. За миг двете застанаха една срещу друга, Фран видя пълна, около четирийсет и пет годишна жена с подути очи и приятно, макар и подпухнало от плач лице.

А Луси видя стройна, трийсетинагодишна жена с дълга до раменете светлокестенява коса и синьо-сиви очи. Както на следващия ден обясни на дъщеря си: „Не че беше чак толкова специално облечена — носеше тъмнокафяв костюм с панталон, пъстро шалче и семпли златни обеци — но изглеждаше истинска нюйоркчанка. Имаше приятно излъчване и когато ми изказа съболезнованията си за Анамари, усетих, че не го прави лицемерно. Предложих й кафе и тя каза, че с удоволствие би изпила една чашка, затова седнахме на малката кухненска маса на Анамари.“

Фран знаеше, че е най-добре веднага да пристъпи към въпроса.

— Госпожо Бонавентура, започнах да разследвам убийството на доктор Лаш, защото Моли Лаш, която познавам от училище, ме помоли да направя предаване за случая. Тя иска да разкрие истината за тези убийства, също колкото и вие. Лежала е пет и половина години в затвора заради престъпление, което не си спомня да е извършила и което според мен не е извършила. Около смъртта на доктор Лаш има прекалено много неизяснени въпроси. Навремето не са провели следствието с необходимата сериозност и затова сега аз се опитвам да поправя тази грешка.

— Да, нейният адвокат се опитваше да изкара виновна Анамари — гневно си спомни Луси.

— Той е постъпил като всеки друг добър адвокат. Отбелязал е, че според собствените й показания, вечерта на убийството Анамари е била сама в жилището си в Кос Коб, но нямало кой да го потвърди.

— Ако не бяха прекратили процеса, той щеше да подложи Анамари на кръстосан разпит и да се опита да я уличи в убийство. Сигурна съм. Още ли е адвокат на Моли Лаш?

— Да. При това е добър. Госпожо Бонавентура, Моли наистина не е убила доктор Лаш. Не е убила и Анамари. Със сигурност не е убила доктор Джак Мороу, когото почти не е познавала. Трима души са мъртви и съм убедена, че за смъртта им е виновен един и същ човек. Убиецът трябва да бъде наказан, но това не е Моли Лаш. Този човек е причината да тикнат Моли в затвора. Този човек е причината да я арестуват и заради убийството на Анамари. Искате ли да изпратят Моли Лаш в затвора за нещо, което не е извършила? Или искате да открият убиеца на сестра ви?

— Защо Моли Лаш се срещна с нея?

— Моли е вярвала, че бракът й е щастлив. Очевидно се е заблуждавала. Опитвала се е да открие защо е бил убит съпругът й и защо бракът й се е провалил. Какво по-добро начало от това да разговаря с любовницата му? Ето къде можете да помогнете вие. Анамари се е страхувала от някого или от нещо. Когато са се срещнали, Моли го е забелязала, но вие трябва да сте го разбрали отдавна. Защо е сменила фамилията си и е приела моминското име на майка си? Защо се е отказала да работи в болница? Доколкото зная, тя е била прекрасна медицинска сестра и е обичала професията си.

— Да, така е — тъжно потвърди Луси Бонавентура. — Напускането й беше много мъчително за нея.

„Но аз трябва да разбера защо е напуснала“ — помисли си Фран.

— Госпожо Бонавентура, казахте, че в болницата се е случило нещо — нещо, което ужасно е разстроило Анамари. Имате ли представа какво точно и кога се е случило?

Луси не отговори веднага. Очевидно в душата й се бореха стремежът да запази неопетнена паметта на сестра ей и отчаяното желание да накажат убиеца й.

— Зная, че е било малко преди да убият доктор Лаш — бавно каза тя. — През почивния ден. Някакъв инцидент с млада пациентка. Били са замесени доктор Лаш и неговият партньор доктор Блак. Анамари смяташе, че доктор Блак допуснал ужасна грешка, но не съобщила, защото доктор Лаш я помолил да го запази в тайна. Казал, че ако се разчуело, това щяло да унищожи болницата.

Тя взе кафеварката и въпросително погледна към репортерката. Фран поклати глава и Луси напълни чашата си. После остави кафеварката на котлона и поседя известно време, загледана в чашата, преди да продължи.

— В болниците стават случайни грешки, госпожице Симънс, Всички го знаем. Според Анамари, младата жена тичала, спънала се и получила травма. Когато я докарали в спешното отделение, била обезводнена. Вместо обичайния солен разтвор, доктор Блак й дал някакво експериментално лекарство и тя изпаднала в кома.

— Но това наистина е ужасно!

— Анамари била длъжна да докладва за случая, но не го направила заради молбата на доктор Лаш. Няколко дни по-късно обаче чула доктор Блак да му казва: „Този път го дадох на подходящ пациент. Веднага подейства.“

— Искате да кажете, че са провеждали експерименти с пациентите, така ли? — шокира се Фран.

— Мога само да ви предам малкото, което съм чувала от Анамари. Обикновено не говореше за това. Но явно имаше нужда да сподели с някого, защото се отпускаше, когато пийнеше чаша-две вино. — Луси замълча и отново впери поглед в кафето си.

— Има ли нещо друго? — внимателно попита Фран. Трябваше да научи всичко, което знаеше Луси, но не искаше да я плаши с прекалената си настойчивост.

— Да. Анамари ми каза, че на другата вечер, след като момичето изпаднало в кома, починала възрастна жена, която била получила два инфаркта и от известно време лежала в болницата. Сестра ми не беше сигурна, но подозираше, че са й дали от същото експериментално лекарство и че очевидно тя била „подходящата пациентка“, за която говорел доктор Блак, защото тази седмица не бил починал никой друг и защото доктор Блак бил влизал в нейната стая, без да отбележи нищо в картона й.

— Защо Анамари не е съобщила за тази смърт?

— Нямала абсолютно никакви доказателства за втория случай, а когато направили изследвания на момичето, резултатите не показвали присъствие на подозрителни вещества. Анамари обаче разговаряла с доктор Блак и го попитала защо не е записал лекарството в картона на възрастната жена. Той й казал, че не знаела какво говори и я предупредил, че ако започнела да разпространява безпочвени слухове, щял да я съди за клевета. Когато го попитала за младата жена, Блак отговорил, че още в линейката сърдечната й дейност била нарушена.

Луси замълча и отново доля чашата си.

— Помъчете се да я разберете. Отначало Анамари смятала, че първият инцидент е случайна грешка. Тя беше влюбена в Гари Лаш и дори вече знаеше, че е бременна от него, макар да не му беше казала. Не можеше да повярва, че би могъл да направи нещо лошо и не желаеше да причинява неприятности нито на него, нито на болницата. Но после, докато се колебаеше все пак как да постъпи, убиха Джак Мороу и тя се уплаши. Според нея, той започнал да подозира, че в болницата става нещо нередно, но това било само подозрение. Спомена, че искал да й даде да скрие някакви материали, папка с документи или нещо подобно, но не успял. Две седмици по-късно беше убит и Гари Лаш. Анамари изпадна в ужас.

— Още ли го обичаше? — попита Фран.

— Накрая не. Той я избягваше и тя бе започнала да се страхува от него. Когато му съобщила, че е бременна, Лаш й казал да направи аборт. Беше убедена, че ако не съществуваха ДНК-тестовете, щял да се закълне, че детето не е от него. Смъртта на Джак Мороу беше жесток удар за Анамари. Въпреки връзката си с доктор Лаш, според мен тя винаги е обичала Джак. После ми показа снимката на доктор Лаш. „Бях полудяла по него — рече ми тя. — Гари знае как да завърти главата на една жена. Той просто използва хората.“

— Анамари смяташе ли, че нередностите в болницата продължават дори след убийството на Гари Лаш?

— Нямаше как да знае. И освен това, скоро посвети цялата си енергия на бебето, което носеше. Госпожице Симънс, ние умолявахме Анамари да го запази. Щяхме да й помогнем да го отгледа. Но тя го даде за осиновяване, защото смяташе, че не е достойна за майка. Каза ми: „Какво ще обясня на детето си — че съм въртяла любов с баща му, който е бил убит заради това ли? Когато ме попита какъв е бил баща му, трябва ли да му отговоря, че е представлявал опасност за пациентите си и е предавал хората, поверили му живота си?“

— Анамари е казала на Моли, че като лекар и съпруг, Гари Лаш не заслужавал да лежи в затвора заради него — рече Фран.

Луси се усмихна.

— Типично в нейния стил.

— Не мога да изразя колко съм ви признателна, госпожо Бонавентура. И разбирам колко ви е тежко.

— Да, така е. Но преди да си тръгнете, искам да ви покажа нещо. — Луси отиде в спалнята и й донесе снимките от тоалетката. — Това е Анамари с бебето. Вижте колко е млада. През първите пет години осиновителите й пращаха снимки от рождените му дни. Това е момченцето, от което сестра ми се отказа. Тя плати ужасна цена за грешката си. Ако Моли Лаш наистина е невинна, надявам се, че ще успеете да го докажете. Но й предайте, че по свой собствен начин Анамари също е била в затвор, навярно въображаем, но достатъчно мъчителен. И ако искате да научите от кого се е страхувала, имате право, мисля, да знаете, че това не беше Моли Лаш. Според мен, човекът, който я ужасяваше, беше доктор Питър Блак.