Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (61)

59.

В четвъртък сутринта след служба в църквата погребаха Анамари Скали в гробището в Бъфало, щата Ню Йорк. Поклонение нямаше. Присъстваха само сестра й Луси Скали Бонавентура, нейният съпруг и двете й големи деца.

Решението за скромното погребение взе Луси. Шестнайсет години по-голяма от Анамари, тя винаги я бе възприемала като свое дете. Симпатична, но съвсем обикновена, Луси се беше радвала на хубавото момиченце, което растеше умно и мило.

Двете с майка им често обсъждаха избора й на приятели и бъдещето й. С радост одобриха решението й да учи за медицинска сестра. Това беше прекрасна професия и имаше голяма вероятност да се омъжи за лекар. Кой не би искал да се ожени за момиче като Анамари?

Когато постъпи на работа в болницата „Лаш“ в Гринидж, Къниктикът, те отначало останаха разочаровани, че е толкова далеч от дома, но след като на два пъти доведе в Бъфало доктор Джак Мороу, им се стори, че мечтите им наистина се сбъдват.

Седнала на първия ред в църквата, Луси си спомняше за онова щастливо време. Джак Мороу се шегуваше с майка й, че щял да се примири, даже Анамари да не можела да готви като нея. В паметта й най-силно се бе запечатала онази вечер, когато Джак се бе оплакал: „Как да накарам това твое момиче да се влюби в мен?“

„Но тя го обичаше — с обляно в сълзи лице си помисли Луси, — докато онзи омразен Гари Лаш реши да му я отнеме. Анамари не трябваше да лежи в този ковчег. Трябваше да се омъжи за доктор Джак. Можеше да е и майка, и медицинска сестра — той не би я накарал да се откаже от работата си.“

Тя се обърна и с болка погледна към покрития с бял саван ковчег. „Ти изстрада толкова много заради онова… копеле Гари Лаш. Когато ти завъртя главата, се опитваше да ми кажеш, че не си готова да се омъжиш за Джак. Но това не беше вярно. Ти беше готова. Просто се беше объркала, Анамари. Ти беше още дете. Той знаеше какво прави.“

— Нека душата й и душите на всички починали вярващи…

Луси чуваше като в мъгла гласа на свещеника, който благославяше ковчега на сестра й. Скръбта и гневът й бяха прекалено силни. „Виж какво ти причини онзи човек, Анамари — помисли си тя. — Съсипа живота ти. Дори трябваше да се откажеш от болницата — работа, която толкова обичаше. Ти не искаше да говориш за това, но знаех, че никога няма да си простиш нещо, което се беше случило там. Но какво? За доктор Джак. Нещо, свързано с него. Бедната мама толкова много го харесваше. Никога не го наричаше с малкото му име. Винаги «доктор Джак». Самата ти признаваше, че не вярваш да го е убия наркоман… Анамари, от какво се страхуваше през всичките тези години? Страхуваше се дори докато Моли Лаш беше в затвора… О, сестричке… сестричке…“

Луси чу мъчителните ридания, които отекнаха в църквата, и разбра, че идват от нея. Съпругът й я потупа по ръката, но тя се отдръпна. В момента единственият човек, с когото се чувстваше свързана, беше Анамари. Докато изнасяха ковчега навън, единствената й утеха бе мисълта, че сестра й и Джак Мороу може би ще имат втори шанс за щастие в онзи, другия свят.

След погребението синът и дъщерята на Луси се върнаха на работа, а съпругът й отиде в супермаркета, на който беше управител.

Тя се прибра вкъщи и отвори скрина на Анамари. Държаха го в стаята, в която спеше при гостуванията си в Бъфало.

В горните три чекмеджета имаше бельо, чорапи и пуловери, оставени там, за да може да ги използва, когато си идва за уикендите.

Най-долното беше пълно със снимки, семейни албуми, писма и пощенски картички.

И точно докато разглеждаше снимките със замъглени от сълзи очи, по телефона позвъни Фран Симънс.

— Зная коя сте! — гневно й каза Луси. — Репортерката, която иска пак да раздуха онази гадна история. Оставете ни, оставете сестра ми да почива в мир.

— Искрено ви съчувствам — отвърна от Манхатън Фран, — но трябва да ви предупредя — Анамари няма да почива в мир, ако Моли Лаш бъде изправена пред съда. Адвокатът на Моли няма да има друг избор, освен да обрисува Анамари във възможно най-черни краски.

— Не е честно! — изхлипа Луси. — Тя не искаше да разруши ничие семейство. Когато се запозна с Гари Лаш, Анамари беше още дете.

— Моли също — каза Фран. — Колкото повече научавам, толкова по-мъчно ми става и за двете. Госпожо Бонавентура, утре сутрин ще взема самолета за Бъфало. Искам да се срещна с вас. Моля ви, доверете ми се. Опитвам се да открия истината — не само за убийството на Анамари, но и за случилото се в болницата, докато е работела там. Трябва да разбера и защо толкова се е страхувала. Тя се е страхувала, знаете го.

— Да, зная. Малко преди смъртта на Гари Лаш в болницата наистина се е случило нещо — мрачно каза Луси. — Утре заминавам за Йонкърс, за да прибера вещите на Анамари. Няма нужда да идвате в Бъфало. Ще се срещнем там, госпожице Симънс.