Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (49)

47.

Докато чакаше вечерните новини и пиеше чай, третата чаша за последния час, Една Бари усещаше бремето на всеки ден от шейсет и петте си години. Уоли беше отишъл в стаята си да подремне и тя се молеше лекарството да му подейства, докато се събуди. Днес се бе чувствал ужасно, измъчваха го гласове, които чуваше само той. На връщане от болницата удари с юмрук радиото в колата, защото си мислеше, че говорят за него.

Една поне успя да го вкара в къщата, преди Фран Симънс да види колко е възбуден. Какво ли й бе разказала за сина й Марта?

Знаеше, че съседката и не би навредила умишлено на Уоли, но репортерката бе много умна и вече бе насочила вниманието си към резервния ключ на Моли.

Едва предишния ден Марта видя сина й да взима ключа от чантата на Една и го чу да казва, че този път ще го върне. „Господи, дано не го е споменала на Фран Симънс“ помоли се тя.

После отново си представи онази ужасна сутрин, когато откри трупа на доктор Лаш, помисли си за страха, който я измъчваше всеки път, щом се споменеше за ключ. „Когато полицаите поискаха ключовете от къщата, аз им дадох онзи от градината — спомни си Една. — Не успях да открия моя и ужасно се уплаших, че го е взел Уоли. По-късно разбрах, че страховете ми са основателни. Ужасявах се, че полицаите пак ще ме разпитват за ключа, но те за щастие не го направиха.“

Когато започнаха новините, тя насочи вниманието си към екрана и ужасена научи, че са арестували Моли по обвинение в убийство и че преди минути са я освободили под гаранция от един милион долара при условие да не напуска дома си. После показаха Фран Симънс, застанала пред паркинга на ресторант „Морски фар“ в Роуейтън. Местопрестъплението все още бе оградено с жълта полицейска лента.

— Тук е била убита Анамари Скали — каза Фран, — престъпление, за което днес следобед арестуваха Моли Карпентър Лаш. Беше съобщено, че по подметката на едната от обувките й и в колата й са открили кръв от Анамари Скали.

— Мамо, Моли пак ли е цялата в кръв?

Една се завъртя. Уоли стоеше зад нея е разрошена коса и блеснали от гняв очи.

— Не говори такива неща, Уоли — нервно му се скара тя.

— Скулптурата на коня и каубоя, дето я взех онзи път, спомняш ли си я?

— Недей да споменаваш за това, Уоли, моля те.

— Просто искам да ти разкажа всичко — сприхаво отвърна той.

— Няма да разговаряме за това, Уоли.

— Но всички говорят за това, мамо. В моята стая ми крещяха в главата. Всички! Приказваха за скулптурата. На мен не ми беше много тежка, защото съм силен, но Моли не би могла да я вдигне.

Бяха се върнали гласовете, които го измъчваха, стъписано си помисли икономката. Лекарството не му действаше.

Тя се изправи, отиде при сина си и притисна слепоочията му с длани.

— Шшт — успокоително рече Една. — Стига си говорил за Моли и за скулптурата. Знаеш колко те объркват гласовете, миличък. Обещай ми, че повече няма да споменаваш за скулптурата, доктор Лаш и Моли. Хайде сега да изпиеш още едно хапче.