Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (38)

36.

„Ужасно е важно да съм абсолютно точна в показанията си — повтаряше си Моли през цялата нощ. Анамари излезе от ресторанта преди мен. Аз платих сметката. Когато вървях към вратата, сякаш ми се виеше свят. Чувах само думите на Анамари, че Гари бил облекчен, когато съм изгубила бебето си, че ме смятал за досадна степфордска съпруга. Внезапно ми се стори, че се задушавам.

Когато стигнах до ресторанта, на паркинга имаше само няколко коли. Едната беше джип. Когато излизах, забелязах, че е още там. Друг автомобил тъкмо потегляше. Помислих, че е на Анамари и я повиках. Спомням си, че исках да я попитам още нещо. Но какво? Какво бих могла да искам да я попитам?

Сервитьорката ще ме опише. Ще се сетят коя съм. Ще ме разпитват. Трябва да се обадя на Филип и да му обясня какво се е случило.

Филип смята, че съм убила Гари.

Дали наистина съм го убила?

Мили Боже, сигурна съм, че не съм убила Анамари Скали — помисли си Моли. — Дали ще решат, че съм аз? Не! Не пак! Не мога да изтърпя отново всичко това. Фран. Фран ще ми помогне. Тя е на път да повярва, че не съм убила Гари. Убедена съм, че ще ми помогне.

По новините в седем сутринта съобщиха, че жертвата на убийството в Роуейтън е идентифицирана като Анамари Санджело от Йонкърс, служителка в «Служба за медицински сестри по домовете». Още не знаят коя е — помисли си Моли, — но скоро ще разберат.“

Насили се да изчака до осем часа, за да телефонира на Фран, после потръпна от ужаса в гласа на репортерката, която я попита:

— Моли, да не би да ми казваш, че снощи си се срещнала с Анамари Скали и че сега тя е убита?

— Да.

— Свърза ли се с Филип Матюс?

— Още не. Боже мой, той ми каза да не се срещам с нея.

Фран внезапно си спомни за стенограмата от процеса и за унищожителните показания на Калвин Уайтхол.

— Веднага ще позвъня на Матюс, Моли. — Тя замълча, после настойчиво продължи: — Чуй ме. Не вдигай телефона. Не отваряй вратата. Докато Филип Матюс не дойде при теб, не разговаряй с никого, даже с Джена. Обещай ми, че ще ме послушаш.

— Фран, мислиш ли, че съм убила Анамари?

— Не, Моли, не вярвам, но други хора ще повярват. Сега направи каквото ти казах. Ще дойда колкото мога по-скоро.

Един час по-късно Фран вече завиваше по отбивката. Моли я видя през прозореца и отвори вратата още преди да успее да позвъни.

„Като че ли е изпаднала в шок — помисли си репортерката. — Мили Боже, възможно ли е наистина да е извършила две убийства?“ Лицето на Моли изглеждаше пепеляво, също като хавлиения халат, прекалено широк за слабото й тяло.

— Фран, втори път няма да издържа всичко това. Предпочитам да се самоубия — промълви тя.

— Дори не си го и помисляй — отвърна Фран и хвана ръцете й в своите. Моли трепереше и кожата й беше студена. — Открих Филип Матюс в офиса му. Веднага ще дойде. Моли, качи, се горе, вземи горещ душ и се облечи. Докато пътувах насам, чух по радиото, че са идентифицирали Анамари. Няма съмнение, че полицията ще те разпита. Не искам да те видят такава.

Моли кимна като послушно дете, завъртя се и се заизкачва нагоре по стълбището.

Фран си съблече шлифера и погледна през прозореца. Знаеше, че веднага щом надушат новината за срещата между Моли и Анамари Скали, медиите ще заприиждат като глутница вълци.

„Ето го първият“ — помисли си тя, когато в улицата отби малък червен автомобил. После с облекчение видя, че зад волана е Една Бари. Фран побърза да отиде в кухнята, за да я посрещне и откри, че Моли дори не е приготвила кафе. Без да обръща внимание на мимолетната враждебност, изписала се на лицето на току-що влязлата икономка, тя каза:

— Госпожо Бари, моля ви, бързо пригответе кана кафе и обичайната закуска на Моли.

— Нещо лошо ли…

Звънецът на входната врата прекъсна въпроса й.

— Аз ще отворя — рече Фран. „Господи, дано да е Филип Матюс“ — помоли се тя.

Слава Богу, наистина се оказа адвокатът, макар че тревожното му изражение потвърди опасенията й.

— Госпожице Симънс — безцеремонно заяви той, — благодаря, че ме повикахте, благодаря и че сте настояли Моли да не разговаря с никого в мое отсъствие. Но това положение трябва да е истинска сензация за вас и за вашата телевизия. Трябва да ви предупредя, че няма да позволя да разпитвате Моли, нито дори да присъствате на разговора ми с нея.

„Положението изглеждаше същото като миналата седмица пред затвора, когато се опита да й попречи да даде изявление за пресата — каза си Фран. — Може и да вярва, че тя е убила Гари Лаш, но въпреки това е точно такъв адвокат, от какъвто има нужда Моли. Ако се наложи, заради нея ще се бори и с дракони. Успокоителна мисъл. Не отстъпвай от позициите си.“

— Господин Матюс — отвърна тя, — достатъчно познавам закона, за да съм наясно, че вашите разговори с Моли са поверителни, докато моите не са. Струва ми се, вие все още сте убеден, че тя е убила доктор Лаш. Отначало и аз смятах така, но през последните няколко дни започнах да изпитвам силни съмнения във виновността й. Най-малкото имам много въпроси, на които трябва да получа отговори.

Филип Матюс продължаваше да я гледа студено.

— Предполагам, си мислите, че това е журналистически трик — изсумтя Фран. — Не е. Тъй като много харесвам Моли и съм решена да й помогна, искам да науча истината, колкото и мъчителна да е тя. Затова предлагам да се отърсите от предубежденията си. Иначе просто трябва да се махнете от живота й.

Тя му обърна гръб. „И аз се нуждая от чаша кафе също толкова, колкото и Моли“ — каза си Фран.

Матюс я последва в кухнята.

— Вижте, Фран… Името ви е Фран, нали? — попита той. — Искам да кажа, нали така ви наричат приятелите?

— Да.

— Мисля, че е най-добре да се обръщаме един към друг с малките си имена. Очевидно не можете, да присъствате на разговора ми с Моли, но ще е от полза, ако ми разкажете всичко, което според вас би могло да й помогне.

По лицето му не бе останала и следа от предишната враждебност. Нежността, с която изрече името на Моли, трогна Фран. „За него тя е много повече от обикновена клиентка“ — реши тя. Тази мисъл й подейства невероятно успокояващо.

— Всъщност, и аз бих желала да си поговорим за някои неща — отвърна репортерката.

Госпожа Бари беше приготвила закуската на Моли.

— Кафе, сок и препечена филийка или кифличка, както винаги — поясни тя.

Фран и Матюс си сипаха кафе. Фран изчака икономката да излезе с подноса и попита:

— Известно ли ви е, че всички в болницата се изненадали, когато научили за връзката на Анамари с Гари Лаш, защото смятали, че е влюбена до уши в доктор Джак Мороу? И че Джак Мороу случайно бил убит в кабинета си две седмици преди смъртта на доктор Лаш? Знаехте ли го?

— Не.

— Някога срещали ли сте се с Анамари Скали?

— Не, процесът приключи, преди да даде показания.

— Спомняте ли си дали изобщо е ставало дума за ключа, който семейство Лаш винаги криели в градината?

Матюс се намръщи.

— Възможно е, но не е било нищо сериозно. Честно казано, имах чувството, че заради обстоятелствата около убийството и кръвта на доктор Лаш по Моли, следствието е започнало и е свършило с нея. Фран, качете се горе и съобщете на Моли, че веднага трябва да я видя — рече адвокатът. — Спомням си, че към апартамента й има дневна. Ще разговарям с нея там, преди да позволя на полицията да припари до нея. Ще кажа на госпожа Бари да ги накара да изчакат някъде долу.

Точно в този момент в кухнята се втурна ужасената икономка.

— Когато преди малко се качих горе със закуската, Моли лежеше облечена на леглото. Очите й бяха затворени. — Тя замълча за миг. — Мили Боже, също като миналия път!