Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (33)

31.

През уикенда Тим Мейсън имаше намерение за последен път да отиде на ски в Стоу, Върмонт, но позвъни братовчед му Майкъл, който все още живееше в Гринидж. Майката на техния съученик и стар приятел Били Гало починала от инфаркт и Майкъл го викаше за погребението.

Ето защо в събота вечер Тим пътуваше за Южен Кънектикът по Мерит Паркуей и си мислеше за гимназията, където, заедно с Били Гало бяха свирили в училищния оркестър. Били още тогава си беше истински музикант. Спомняше си как последната година, преди да завършат, се бяха опитали да създадат собствена група и репетираха в дома на Били.

Сърдечна и гостоприемна, госпожа Гало винаги ги канеше на вечеря. Нямаше нужда много да настоява. Кухнята й ги опияняваше с уханието на печен хляб, чесън и къкрещ доматен сос. Тим си спомняше как господин Гало се прибираше от работа и влизаше направо в кухнята, като че ли се страхуваше, че няма да завари жена си там. В момента, в който я зърнеше, на лицето, му грейваше широка усмивка и той казваше: „Пак отваряш консервите, Джоузи“.

Тим с болка си помисли за собствените си родители и за годините преди да се разведат, когато се радваше да избяга от постоянно усилващия се хлад помежду им.

Господин Гало винаги подхвърляше все същата стара шега, каза си той, и госпожа Гало винаги се смееше, сякаш я чуваше за пръв път. Очевидно ужасно се обичаха. Господин Гало обаче не беше близък с Били. Смяташе, че синът му си губи времето, като се опитва да стане музикант.

Докато шофираше и си спомняше за онези дни, Тим се сети за друго погребение в Гринидж, на което беше присъствал. Тогава вече работеше като репортер.

Замисли се за Фран Симънс, за това колко съсипана от скръб е изглеждала навремето. Приглушените й ридания в църквата се чуваха по време на цялата служба. После, когато отнасяха ковчега в катафалката, той се бе почувствал като воайор, докато нахвърляше записки за репортажа си и фотографът правеше снимки.

Четиринайсетте години оттогава бяха променили Фран Симънс. Не само че беше пораснала. Хладният професионализъм я обгръщаше като броня и Тим го усети, когато се запознаха в кабинета на Гюс. Той със срам осъзна, че тогава си е помислил какъв мошеник е бил баща й. Защо изпитваше неловкото чувство, че й дължи извинение?

Беше толкова дълбоко замислен, че без да усети, стигна до изхода за Норт Стрийт и едва не пропусна отбивката. Три минути по-късно спря пред погребалната агенция.

Бяха дошли всички приятели на семейство Гало. Тим видя множество познати лица, хора, с които отдавна не поддържаше връзки и които го заговаряха, докато чакаше да изрази съболезнованията си на господин Гало и на Били. Повечето го ласкаеха за репортажите му, но веднага след това споменаваха за Фран Симънс, която вече работеше за същия канал.

— Това е онази Фран Симънс, чийто баща обра фонда за библиотеката, нали? — попита сестрата на госпожа Гало.

— Леля ми я мярнала в кафенето в болницата „Лаш“ — отбеляза друг. Какво прави тук, за Бога?

В този момент Тим се изправи пред Били Гало, който очевидно чу въпроса. Очите му бяха подути от плач. Той стисна ръката на стария си приятел.

— Ако Фран Симънс разследва нещо в болницата, кажи й да открие защо оставят пациентите да умират, когато могат да ги излекуват — горчиво рече Били.

Тони Гало докосна сина си по ръкава.

— Били, Били, такава е била волята Божия.

— Не, татко, не е била такава. Могат да спасят много хора, застрашени от инфаркт. — Разгневен и напрегнат, Били повиши глас и посочи към ковчега на майка си. — Мама не трябваше да е там поне още двайсет години. На лекарите в „Лаш“ не им пука — просто я оставиха да умре. — Той се разрида. — Тим, вие с Фран Симънс и всички репортери в телевизията трябва да разровите тази работа. Да откриете защо са чакали толкова дълго, защо не са я изпратили навреме на специалист.

Били Гало издаде задавен стон, скри лицето си в шепи и даде воля на сълзите, които през цялото време се мъчеше да сдържи. Тим го прегърна, докато се успокои. Накрая приятелят му тъжно промълви:

— Кажи честно, Тим. Някога опитвал ли си по-вкусни спагети от тези на мама?