Мелиса Андерсън
Под южното небе на Хавай (6)

VI

Ванеса беше мълчалива и умислена, докато пътуваха към Лахайна. Ето, че се бе случило и то по нейно собствено желание. Не съжаляваше. Тревожеха я само чувствата й към този мъж — съвсем беше обсебена от него, а това не бе предвидено.

Потрепна леко, когато гой я погали по бузата.

— Давам царско богатство за мислите ти, Ванеса — несигурно и загрижено прозвуча топлият му глас. — Или е по-добре да не ги зная?

— Не е нещо лошо, Клив. Просто мислех за нас двамата.

— Мили боже! И казваш — нищо лошо? Достатъчно е да си представя само, че си припомняш държанието ми към теб в началото.

— Сега въобще не мисля за това — успокои го тя.

— Кажи, за какво тогава? — упорстваше Клив.

— За нашата връзка, за това, че измених на принципите си.

— Първо правило: никога не се захващай с такива неблагонадеждни мъже като мен — развесели се той.

Ванеса се усмихна.

— Това също. Но на първо място не трябваше да смесвам работата с личните си чувства. Досега съм успявала.

Вече се виждаха първите къщи на курортното селище. Светеха шарени реклами, по улиците цареше оживление. През отворения прозорец на колата нахлуваше приятна миризма на хотдог и попкорн.

Клив погали голото й бедро.

— Не се измъчвай, скъпа. Няма изгледи връзката ни да попречи на строежа на вилата.

— Да се надяваме. Иначе ти сам ще си виновен — отвърна му дяволито.

Той паркира пред хотела. Взеха ключа от рецепцията и се качиха в малкия апартамент. Клив донесе от хладилника бутилка шампанско и две чаши.

— Да отпразнуваме нашата среща. Ще пийнеш една глътка, нали?

Ванеса се огледа. Все още беше с банския костюм. Добре че носеше тюркоазната си рокля с много фин корсаж и всичко останало за нощта и утрешния ден.

— С удоволствие. Но честно казано, бих искала преди това да се поосвежа. Не мисля, че така изглеждам много празнично.

— Хм, всъщност и аз — каза Клив с поглед върху намачкания си костюм. — Освен това ми липсват чорапите.

— Така е, като бързаше да стигнеш пръв до фургона. Сигурно още си стоят на плажа. Ей, какво ти става? — извика тя, като го видя да съблича дрехите си.

За по-малко от секунда той стоеше гол пред нея. Посегна към банския й и дръпна връзката.

— Нали искаше да се изкъпеш? Няма да е зле да опитаме и двамата. Шампанското може да почака, после пак ще го изстудим.

Клив свали всичко от нея, леко притисна голото й тяло и я целуна по челото.

— Можеш да пуснеш душа, мила, идвам веднага.

Малко след това Ванеса се наслаждаваше на водните струи и миеше пясъка и морската сол от косата си. Клив влезе с шампоан в ръка.

— Пълно сервизно обслужване в банята — обяви той с дяволита усмивка. — Всички гости безплатно биват идеално изкъпани.

— Ммм… — мъркаше доволно Ванеса, усещайки сапунисаните пръсти на Клив да се разхождат по мокрото й тяло. — Харесва ми такова обслужване. Но не и безплатно. Какво ще кажеш да се реванширам по същия начин?

Взе ароматния шампоан от ръката му и двамата дълго се плискаха сред смях и милувки.

Изведнъж ясно се чу къркорене от корема му.

— Какво беше това, Клив? Какво имаш в стомаха си?

— Там е работата, че нямам нищо. Ти вече яла ли си?

— Да, изпържих си бифтек, преди да те видя.

Клив спря душа и посегна към голямата пухкава хавлия.

— Бъди така добра да хапнеш още нещо с мен. Мразя да се храня сам — той нежно я зави с хавлията.

— Окей, още няколко залъка мога да понеса.

Излезе от ваната, докато Клив още се подсушаваше.

— Имаш ли предвид някой ресторант, мила? Сигурно вече познаваш добре заведенията в околността — попита той, вадейки чисто бельо от куфара си.

— О, да, успях да се насладя на нощния живот тук. В „Исландер“ готвят много вкусно. Но последната дума е твоя. Ти си гладният, не аз. Нека отидем, където искаш.

Ванеса се намъкна в късия жълт хавлиен халат и изтръска мократа си коса.

Решиха да вечерят в „Капалуа“ (тя още не бе ходила там), а след това да отидат в бар „Баниан“.

Имаше чувството, че е на сватбено пътешествие с Клив. Вечерта бе чудесна и Ванеса си пожела тя никога да няма край.

Докато танцуваха под звуците на една прочувствена мелодия Клив каза:

— Очите ти блестят и топлят сърцето ми — притисна я към себе си. — Значи ли това, че си доволна?

— Хм, доволна е малко да се каже. Беше прекрасно.

— Избързваш, скъпа моя. Вечерта още не е свършила. Най-хубавото тепърва предстои.

Сладостна тръпка я прониза. Къде останаха мислите за лошия край на връзката им, съмненията, които я разяждаха? Сега съществуваха само Клив и мигът.

Развълнувана и изпълнена с копнеж, Ванеса пристъпи в хотелската стая малко след полунощ. Клив й помогна да съблече бялото яке и обгърна голите й рамене. Очите му я галеха, излъчваха нежност и желание.

— Кажи ми, че и ти очакваш този миг, както и аз… — Гласът му бе одрезгавял от чувственост.

Можа само да кимне. Устните му се впиха в нейните — топли и жадни за ласки. Ръцете му трепереха леко от нетърпение, докато смъкваше надолу роклята. С мъка потисна стона си. Ванеса усети върха на езика му по твърдите зърна на гърдите си. Това я влудяваше. Зарови пръсти в гъстата му коса и се остави на сладката отмала, докато той я отнесе на леглото. Пръстите му пролазиха под копринените й бикини. Тя задъхано започна да откопчава копчетата на ризата му, но ръцете й не я слушаха. Клив й помогна и Ванеса застина пред голото му тяло.

Когато се любиха на плажа беше тъмно, но сега в меката светлина на нощната лампа тя неволно се възхити на откроените под златистата кожа мускули, на мъжествеността, която се излъчваше от силното му тяло.

Клив обходи с устни корема й, после целувката му се плъзна надолу между бедрата й. Това ново усещане я зашемети. Ванеса се приповдигна леко и с благодарност сключи устни около ерекцията му, връщайки му насладата, с която той я даряваше. От гърлото на Клив се изтръгна дълбок стон.

— Ела — прошепна й и я притегли върху слабините си. — Толкова дълго те чаках.

Тя пое пулсиращия му, твърд пенис в себе си и изпадна в сладостен транс. Клив я хвана здраво за бедрата и последва движенията й. В пълна хармония изпитаха спазмите на върховна наслада. Изтощени, задъхани и щастливи останаха да лежат един върху друг…

Бе познала щастието. Дълбокото, опияняващо щастие с мъжа, когото обичаше. Обичаше го, независимо от последиците — твърдо решена да се наслади докрай на всеки миг с него. Никога не бе била толкова всеотдайна с друг мъж, и никой друг не бе събуждал чувствителността й с такава мощ и нежност едновременно.

„Бог го е създал, за да бъде мой“ — реши Ванеса с твърдостта на жена, която обича силно.

През следващите две седмици често се улавяше, че мисли за бъдеще с Клив. Той беше съвършеният любовник, нежен и внимателен. Носеше я на ръце, бе добър събеседник и споделяше много от нейните интереси. Понякога настроението му се променяше като времето, но тя го отдаваше на творческата му натура.

Вече живееха почти като семейна двойка. Клив бе наел вила точно на плажа и Ванеса се премести при него. Тук той намираше несекващ извор за вдъхновение в работата си, а тя съпреживяваше чудото при раждането на нови, прекрасни скулптури, които деликатните ръце на творец извайваха с любов.

Ден след ден наблюдаваше, как пред очите й израства и добива свой облик вилата му, грижеше се за всички детайли и дълбоко изживяваше дори и най-малките неудачи. Фургонът сред палмите й служеше за бюро, а понякога и за нощувка, когато Клив бе на път до Сан Франциско или Лос Анжелис. Тогава тя усещаше голяма празнота, но вечерите и нощите, когато той бе тук я възнаграждаваха десетократно за напрегнатите дни. Клив бе станал част от живота й. Обичаше да се разхождат заедно из острова, когато времето позволяваше. Той познаваше тук всяко кътче. През неговите очи и Ванеса опозна този рай и го обикна. Беше очарована от екзотичния островен свят и напълно щастлива.

Вилата все повече издигаше снага. Това я радваше, но често сърцето й натежаваше, като си помислеше за бъдещето. Искаше ли Клив връзката им да продължи? И ако желаеше, как щеше да разреши проблема с фирмата в Сан Франциско. Не можеше просто изведнъж да захвърли всичко.

Тези мисли помрачаваха щастието й, но още не бе дошъл моментът да ги сподели с него.

Работниците бяха приключили и се качиха в микробуса, който щеше да ги откара по домовете им. Джери дотича и й подаде папката със специалните проекти.

— Благодаря, госпожице Торберг. Много мило от ваша страна, че ми позволихте да ги разгледам. Разбрах, че никога няма да бъда добър като вас. Вие наистина имате приказни идеи.

Ванеса го потупа по рамото.

— Не бъдете такъв песимист, Джери. Нито един добър архитект не е паднал от небето. Докато бях студентка, също не бях особен гений. Всичко идва с опита. Проектът на малкото плажно кафе, който направихте през последния семестър, много ми хареса. Не се безпокойте, от вас със сигурност ще стане добър архитект — усмихна му се окуражително. — До утре, Джери.

— До утре, госпожице Торберг.

Младежът се качи в микробуса, а тя заключи фургона и тръгна към колата си. Отсега предвкусваше радостта си от вечерта с Клив. Напоследък той се занимаваше изключително с новата си скулптури и почти нямаше време за нея. Но днес трябваше да й се посвети изцяло, както й бе обещал.

Ванеса не зави към наетата от Клив вила, а се понесе с нисана си към Лахайна.

Трябваше да изпрати важни писма, а също и да напазарува някои неща за празничната вечеря. Клив бе споменал нещо за печен бифтек на грил, който сам щял да приготви, но доколкото го познаваше — най-много да добави само хляб към печеното. Купи салата, плодове, пресни зеленчуци и един вкусен сос за месото. Накрая избра една бутилка огненочервено вино и се отправи към къщи. Беше много задушно и въпреки отворения прозорец на колата потта течеше от нея. Изпитателно погледна небето — тъмните облаци се трупаха постепенно, вечерта сигурно щеше да се извие буря. „Дано повали по-дълго, че да освежи въздуха“ — помисли си.

Къщата, наета от Клив бе модерна и просторна. Ванеса заобиколи градинката, обрасла в цветя и паркира пред гаража. Клив се зададе по стълбите. Появата му извика нежност в погледа й. Това бе нейният любим, толкова мъжествен и красив в тесните дънки и червения потник. Непокорната му коса придаваше нещо детско на изваяното му лице.

— Откъде носиш всичко това? — попита той, докато я целуваше по бузата и й помагаше за кесиите. — Запаси за следващите четири седмици, а?

— Запаси за днешната вечеря — засмя се Ванеса.

Клив повдигна вежди.

— Значи ли това, че през последните дни не те хранех достатъчно?

Тя затвори багажника. И по-късно можеше да вкара колата в гаража. В момента не й се искаше нищо друго, освен удобно да се разположи до него на терасата пред чаша ледено питие.

— Това означава, че твоите бифтеци винаги са много вкусни, но няма да е зле да се консумират с гарнитура. Затова отидох в Лахайна и купих салата и още нещо в добавка.

— О, боже, бифтеците — сепна се той, — съвсем ги забравих!

— Аха, тъкмо се чудех, защо не ме посрещна ухание на печено. Няма нищо, Клив. Сега ще приготвим заедно вечерята.

Влязоха в кухнята и сложиха покупките в кухнята. Клив ги разопакова и остана много доволен.

— Вече съм приготвил бифтеците, трябва само да ги сложим на скарата. Така се бях увлякъл в работа, че не забелязах, как времето лети.

— Един творец трябва да работи, когато има вдъхновение. Не бива да прекъсваш работата си за едно готвене.

Той я привлече към себе си и прошепна в ухото й:

— Колко се радвам, че ме разбираш така добре, скъпа. Човек би казал, че самата ти си творец.

Ванеса го погледна с престорен яд.

— А не съм ли? — запротестира тя.

Двамата се засмяха и се целунаха звучно.

Преди вечеря седнаха на терасата с чаша в ръка и потънаха в разговор за изминалия ден. Тя му разказа за напредващия строеж. Клив рядко идваше там, понеже работеше върху нови скулптури.

— След четири седмици може би ще завършим. — Ванеса отпи глътка. — Как си представяш въобще градината? Ако нямаш тук никого под ръка, мога да ти препоръчам добър архитект от Сан Франциско.

— Не е нужно, мила. Вече натоварих с поръчката един от Хонолулу. — Клив погледна за миг грижливо оформените тревни площи и посочи с ръка. — Но това тук не ми допада особено. Прекалено подредено и симетрично е, сякаш е извадено от кутия. Искам да имам цъфтяща екзотична джунгла и малко езеро с рибки.

— Идеята е добра. Нещо такова би ти подхождало повече.

Изпиха си питието и се отправиха към кухнята, за да приготвят храната. Клив сложи маринованите бифтеци на газовото барбекю и й помогна да измие и нареже подправките към салатата. Докато той подготвяше масата на терасата, Ванеса намаза няколко филийки бял хляб с масло и ги сложи да се запекат. Към бифтеците добави картофи с пълнеж от сирене и задушени гъби.

— Превъзходно — констатира Клив, докато си сипваше още една порция. — Наистина е по-вкусно от месо и хляб. Ако продължаваш така да ме глезиш, скоро няма да ми става нито един панталон.

— Едва ли — каза тя и погледна стегнатия му корем. — Ти никак не си предразположен към пълнеене, а и това ядене не съдържа много калории.

— Във всеки случай ме прави ленив. След вечеря ще се гмурна във вълните с удоволствие.

Ванеса хвърли поглед към заплашително навъсеното небе. След малко със сигурност щеше да се извие буря.

— На твое място не бих плувала сега. Погледни облаците.

Клив вдигна очи.

— Имаш предвид няколкото облачета там горе? — попита нехайно. — Не ми пречат. Ако наистина излезе буря, ще се върна веднага. Идваш ли с мен?

— Не днес, Клив. По-добре да остана тук.

— Страхуваш се от гръмотевици? — закачи я той.

— Не, но искам да свърша някои неща. Утре в Лахайна ще трябва да проведа някои важни телефонни разговори. Ще си направя записки, за да не забравя нещо важно.

— Как вървят останалите поръчки — осведоми се Клив, — оправят ли се твоите хора без теб?

— О, да. Нашият екип е с дългогодишен опит. Имам им пълно доверие. Понякога се появяват проблеми, но те се разрешават лесно, след като ги обсъдим заедно.

— Е, тогава смея да се надявам, че колегите ти ще поработят без теб малко по-дълго от предвиденото.

Ванеса го погледна учудено.

— Какво имаш предвид?

Той протегна ръка под масата и погали голото й бедро.

— Какво ще кажеш, след като вилата е готова, да останем тук няколко седмици и да си починем?

Обзе я дълбока радост.

— Да останем само двамата в новата вила? О, Клив, звучи фантастично. — Сянка мина през лицето й. — Но не знам дали е разумно да отсъствам толкова дълго. Проектът за висшето училище в Редууд…

— Би могла да се върнеш за седмица в Сан Франциско и да подготвиш така нещата, че да си свободна за известно време — предложи Клив.

Ванеса се усмихна щастливо. Това наистина беше добро разрешение в случай, че не се появеше нещо спешно.

— Окей, предложението ти ми допада. Добре ще е за разнообразие да си позволя малко почивка, макар че и сега се чувствам като във ваканция.

Разтребиха заедно масата и отнесоха съдовете в кухнята. Клив включи кафе машината. С чаши кафе и порция лешници седнаха отново на терасата. Клив пусна радиото, за да чуе новините.

— Не ми се ще да плуваш, но ако непременно държиш, трябва да тръгнеш веднага. Небето ме плаши.

Той погледна морето — вълните прииждаха на талази.

— Имаш право, скъпа. Честно казано, и на мен не ми харесва. Но ми се струва, че има още половин час, преди бурята да се разрази и ще се възползвам.

Изпи кафето си и стана. Наведе се и я целуна с любов, докато вземаше хавлията си от закачалката.

— Моля те, бъди внимателен и не плувай много далече — посъветва го Ванеса загрижено. — Бих предпочела да останеш тук.

— Не се тревожи, ангел мой. Ще плувам съвсем близо, така че да ме виждаш и чуваш. Доволна ли си?

— Окей — въздъхна тя, — ще те изчакам.

Клив слезе с леки стъпки и се затича към морето. Ванеса гледа след него известно време, проследи го как съблече дрехите си и се хвърли гол в пенливите води.

Вълна на нежност я заля. Плахо се вслуша в учестените удари на сърцето си.

„Наистина ли се стигна дотам — да го обичам толкова силно? Да, обичам го! — мислеше си, докато наблюдаваше как мургавото му тяло проблясва сред вълните. — Обичам този голям, чувствен мъж с горещ темперамент и необикновен творчески талант. Никога няма да има друг, който да събуди в мен същите опияняващи усещания.“