Мелиса Андерсън
Под южното небе на Хавай (5)

V

Ванеса доближи бутилката с минерална вода до устните си и отпи жадно. Слънцето отново сипеше жар от небето. Може би беше по-добре да строи вилата на Клив през есента, вместо през най-големите летни горещини, но пък тогава падаха големи дъждове.

Отметна кичурите коса от челото си и загледа критично скелето на модерната конструкция от дърво и стъкло, построена на уединена част от плажа на хавайския остров Мауи. За кратко време беше постигнато много. Клив трябваше да остане доволен като се върне от международната художествена изложба в Япония.

Джери, един от строителите, се приближи бавно. Той следваше архитектурата в Хонолулу и практично оползотворяваше времето си през лятната ваканция.

— Вече заприлича на нещо, шефке, не мислите ли? — забеляза усмихнат.

Ванеса го потупа по рамото.

— Да, вие сте юнаци. За утре пак си заслужихте касата с бира.

— Отначало си мислех, що за сграда ще излезе от това. Но сега изглежда наистина добре. През цялото време се чудя, как може да се нарече този стил — подхвърли Джери.

— Е, да, засега не може да се установи определен стил, не сме стигнали още дотам. Но когато завършим вилата, бихме могли да го наречем смесица от скандинавски и полинезийски.

Момъкът погледна замислено строежа и кимна:

— Да, като че ли това е най-подходящото название.

Обърна се към Ванеса, която бе спечелила уважението му още от самото начало.

— Торберг всъщност е скандинавско име. Вашето семейство от Скандинавия ли произхожда?

— Да, от околностите на Осло. Родена съм в Калифорния, но моят баща се е изселил като млад и се оженил за американка. Той също беше архитект.

— Харесва ми скандинавският архитектурен стил с неговите тъмни дървени къщи. Намирам го толкова своеобразен.

Ванеса се усмихна.

— Ако ви интересува, следващия път, когато летя за Сан Франциско, ще ви донеса фотоси с мои типично скандинавски проекти.

Джери засия.

— Би било чудесно, госпожице Торберг. От вас може да се научи толкова много. Дори не съм и сънувал, че ще имам щастието да работя през ваканцията с толкова известна архитектка.

Ванеса се раздели с него с дружеско потупване по рамото. Останалите работници също се прибраха. Тя огледа сградата още веднъж отвътре, после тръгна към фургона, разположен в края на работната площадка между палми и цъфнали храсти.

Най-близкият хотел беше доста отдалечен и бе предложила на Клив този вариант, за да бъде винаги близо до строежа. Освен това предпочиташе фургона пред хотелите, които някак си не й се нравеха.

Сложи един бифтек в тигана и си приготви малко салата. Когато вечерята бе готова, седна на малката масичка отпред и започна да се храни с апетит.

Със задоволство погледът й проследи живописната част от плажната ивица и строящата се върху нея вила. Клив беше намерил наистина най-доброто място за строеж. Златен пясък, тюркоазно синьо море, шумящ палмов лес на фона на тучно зелени върхове и долини с величествени водопади — над всичко това се разнасяше опияняващият аромат на орхидеи. И никаква жива душа наоколо, която да смути тази идилия.

„Клив…“ При мисълта за него Ванеса бе обхваната изведнъж от остър копнеж. За първи път откакто оставаше вечер сама се почувства изоставена. Обзе я желание той да е тук.

Когато прие неговата поръчка, между тях се установи примирие. Клив вече не се доближаваше така близо до нея и тя нямаше основание да го постави на място със студено и нелюбезно държание. Поддържаха добри служебни и дружески отношения, които улесняваха съвместната работа. Освен това, доста рядко се виждаха. След пристигането на Хаваите Клив се бе заел да достави всички необходими материали за строежа и постоянно беше на път. След това трябваше да замине за тази художествена изложба в Япония. Един-единствен път бяха вечеряли заедно.

Ванеса погледна блестящото море и се замисли за тази последна вечер. Разговорът се водеше на служебни теми, а не на романтична вълна — въпреки това тя бе доволна. Можа да опознае един друг Клив, съвсем различен от този в скай клуба. Той беше оставил грубите си маниери и бе показал, че може да бъде учтив, внимателен и сериозен. За съжаление, тази негова промяна оказа допълнителен пагубен ефект върху психиката й — към чисто физическото привличане се прибавиха чувства, които я плашеха. Какво щеше да стане, ако сериозно се влюбеше в Клив Харлоу?

Ванеса въздъхна и призна пред себе си, че копнее за него. Дори не знаеше, колко дълго ще остане в Япония, а когато се върнеше, тя пък трябваше да отлети за Сан Франциско… Така или иначе, обаче не съжаляваше, че е приела поръчката.

Беше фантастична вечер. Ванеса се замисли, дали да не отиде до близкото градче с колата, която Клив беше наел за нея, но скоро реши друго. Достатъчно се бе насладила на нощния живот на Мауи и сега бе доволна от спокойствието. По-добре беше да поплува.

Изми съдовете и почисти кухнята, след това се затича по склона надолу към плажа. Бързо свали всички дрехи от себе си, само дългата й коса се развяваше от вятъра. Вечер не се нуждаеше от бански костюм. Строителите отдавна бяха в къщите си, а други хора оттук не минаваха.

Дълго се наслаждава на вечерната прохлада. Когато слънцето потъна в морето, като огромно огнено кълбо, Ванеса се потопи, за да усети солената морска ласка. Водата тъмнееше тайнствено. Легна по гръб и се остави на вълните със затворени очи. Изведнъж вода заля лицето й. Ванеса се задави и запляска с ръце. „Какво беше пък това? Как така внезапно се развълнува морето?“ Отметна мократа коса от лицето си и се огледа. В здрача видя как близо до нея от водата се подаде тъмната глава на мъж. Обзе я ужас, но скоро разпозна усмихнатото лице.

— Клив! — извика слисано и инстинктивно закри с ръце голите си гърди. — От кой край на света идваш точно сега?

Той се разсмя безгрижно и се приближи на ръка разстояние.

— От Сан Франциско. Вчера се върнах от Токио.

Гледаше я с поглед, който й подсказваше, че се досеща за нейната голота.

— Как вървят нещата тук? Виждам, че доста сте напреднали.

Безразсъдна възбуда обзе Ванеса. Водата около нея стана нетърпимо гореща. Сърцето й биеше до пръсване от радост и вълнение, че го вижда. С усилие успя да се овладее.

— Да, ти попадна на най-добрата строителна фирма — заекна тя. — Но… но би ли донесъл дрехите ми… те са там на плажа.

Клив повдигна развеселено вежди.

— Във водата ли да ти ги донеса?

— Не, разбира се, но аз съм съвсем гола, не проумяваш ли?

Усмивката му стана по-широка.

— И затова изпадаш в паника? Не прави проблем от това, Ванеса, моите дрехи са също на пясъка.

— Толкова по-лошо — изплъзна се от устата й.

С бързи загребвания се опита да се отдалечи от Клив.

— Кое му е лошото? — попита той невинно. — Тук няма жива душа, която да ни види.

С едно силно движение отново скъси разстоянието помежду им.

— Тук сме сами със себе си, мила — добави многозначително.

„Ужасно — мислеше си Ванеса. — Наистина ужасно.“ Усещаше земя под краката си, но как можеше незабелязано да стигне до дрехите си и да се облече? Краката не й се подчиняваха. Стоеше като прикована от очите на Клив, които се плъзгаха от лицето към бюста й. А и той никога не бе изглеждал толкова сексапилно — особено с брадата, която беше пуснал.

Погледите им се преплетоха. Ванеса почувства странно вълнение, което я накара да потрепери.

„Аз съм загубена, ако се приближи още и ме докосне“ — разсъждаваше с разтуптяно сърце.

Клив направи точно това. Доплува толкова близо, че голите им тела почти се докоснаха. Отмахна мократа коса от лицето й и я погали.

— През цялото време копнеех за теб, Ванеса — каза дрезгаво, без да отдръпне ръката си от нея.

Погледът му потъна дълбоко в очите й.

— Имам чувството, че съм се върнал вкъщи след дълго пътуване.

Думите му бяха като ехо на собствените й усещания. „Докога трябва да лъжа сама себе си?“ Но ако отстъпеше пред своето желание и се оставеше в ръцете на Клив, вечерта сигурно щеше да завърши зле.

— Преувеличаваш — отвърна тя хладно. — Аз просто изпълнявам задълженията си. Погрижих се за всичко, така че да си доволен като се върнеш. Нали за това и ми плащаш.

— Нямам това предвид, Ванеса. Разбира се, че ми е приятно да се върна и да видя, че всичко върви окей. Но главната причина за моята радост си ти.

Той леко я притегли към себе си.

Небето и морето се сляха в неповторима цветна композиция в червено и виолетово. Тъмните палми се поклащаха от вечерния бриз, като от тайнствени духове.

— Ела — прошепна й Клив, като отдели устни от нейните. — Тук става хладно.

Взе я на ръце и я изнесе от водата.

Ванеса видя, че на пясъка до нейните дрехи лежаха дрехите на Клив. Той с крак разстла хавлията на пясъка и леко я положи върху нея. Въпреки спускащата се тъмнина тя различи страстния му поглед, който се плъзгаше по голото й тяло. Приклекна и ръцете му докоснаха бялата й плът, извикала възхищение в очите му. Бавно и нежно прокара пръсти по устните й, после по шията към гърдите, които тежко се повдигаха от възбуда. Обхвана ги с длани и потърка с палец зърната им, които с готовност набъбнаха в отговор. Ванеса простена. Гореща вълна прониза тялото й и увеличи желанието й.

— Толкова си хубава, толкова съблазнителна — прошепна й.

Ванеса можеше да му каже същото. Възхитеният й поглед попадна на възбудения му член. Клив имаше фантастично тяло, точно както си го беше представяла. Той легна до нея и се подпря на лакът, докато с другата ръка галеше ласкаво корема й. Съзерцава тялото й още миг, след това наведе глава и зарови лице сред пълните й гърди. За Ванеса сега сякаш беше най-естественото нещо на света да лежи гола до Клив и да усеща устните и езика му върху зърната на гърдите си. Също толкова естествено й се струваше да се любят. Мисълта за това така я зашемети, че тя стремително обви ръце около врата му и привлече лицето му към себе си. Клив повдигна глава и започна да я целува, а ръката му си играеше с нежните косъмчета на венериното й хълмче. Ванеса простена тихо под целувката му. Възбудено помръдна бедра, за да улесни достъпа на пръстите му до горещия център на нейното желание.

— О, Клив… — прошепна отмаляла, когато те докоснаха тръпнещото й, влажно влагалище и проникнаха вътре.

За да му достави същата наслада, започна да гали пениса му, докато Клив взе да се задъхва от удоволствие. Потръпна от възбуда, когато той легна отгоре й и страхотно еректиралата му мъжественост докосна клитора й. Повдигна приканващо бедра, но Клив не бързаше. Погледна я със сериозен израз, в който се четеше с мъка потисната страст. Понечи да промълви нещо, но Ванеса го притегли, трепереща от нетърпение да го почувства по-скоро в себе си.

— Не казвай нищо. Искам те. Ела и ме люби — стенеше тя и безпаметно извиваше ханша си.

Друг мъж не бе имал такава власт над нея. Никой не бе събуждал такива опияняващи чувства в душата и тялото й. Когато проникна с рязко движение в жадната й утроба и започна ритмично да се движи, Ванеса повярва, че изживява рая на земята. Но не беше само сексуално задоволяване. Тя усети, как чувството й към Клив стана по-силно, по-завладяващо и изведнъж заприлича много на любов. В изблик на щастие го прегърна още по-силно и със страстни викове го застави да ускори тласъците си. Те ставаха все по-мощни и по-дълбоки. Тялото му започна конвулсивно да потръпва и Клив трескаво зашепна името й. В един и същи миг двамата в екстаз достигнаха върха на блаженството. Той горещо я притисна в обятията си, сякаш да я задържи завинаги, и облян в пот остана бездиханен върху нея.

Дълго лежаха в блажена отмала. После Клив нежно погали лицето й с устни и Ванеса щастливо се гушна в мъжката му прегръдка.

— Това беше най-хубавото ми изживяване от много време, скъпа — прошепна в ухото й. — Но аз знаех, че с теб ще бъде така.

Междувременно беше станало толкова тъмно, че тя почти не го виждаше — само блясъкът на очите му я стопляше.

Изпитваше същите чувства, но реши да го подразни.

— Най-хубавото от дълго време? — имитира го закачливо. — А как беше на изложбата в Япония? Сигурно е била пълен успех за теб?

Клив я погали по гърба.

— Ти си най-големият успех за мен, скъпа моя — рече сериозно.

Думите му прозвучаха толкова искрено, че Ванеса му повярва напълно.

— Разкажи ми нещо за себе си — помоли с устни на рамото му.

Клив я целуна по косата и се изправи.

— По-късно, мила. Сега нека се приберем в къщата, скоро ще стане доста студено.

Вечерният бриз, който галеше сгорещеното й тяло наистина беше приятен, но изведнъж усети хлад. Изправи се, въпреки желанието да остане вечно в прегръдките му.

— В къщата ли? — каза тя и се усмихна. — Не можем да се приберем в нея, защото още не е готова.

— Е, тогава в твоя фургон. — Клив я тупна лекичко по дупето. — Хайде да се обзаложим кой пръв ще се облече и ще стигне до него.

— Окей, тогава побързай, за да не изгубиш облога.

В мрака видя как Клив бавно обува слипа си и търси другите си дрехи. Ванеса навлече плажния си халат, напъха бикините в чантата, грабна сандалетите в ръка и побягна.

— Ей, ти въобще не си облечена — извика Клив възмутено.

— Побързай, ще изгубиш — отговори му и продължи да тича.

С малка преднина стигна първа до фургона. Дишайки тежко се отпусна на скамейката, бързо запали газовата лампа и не можа да сдържи смеха си при вида на Клив.

Нямаше и следа от обичайната му елегантност. Беше само по панталон. Вратовръзката висеше небрежно на гърдите му, сакото си само беше наметнал през раменете, ризата и обувките си държеше в ръка, а чорапите си очевидно бе изгубил. Ванеса направо щеше да припадне от кикотене.

— Наистина изглеждаш страхотно. Но въпреки усилията си загуби облога, нали? Аз…

Не можа да продължи, понеже Клив се хвърли до нея и затвори устата й с целувка. Едновременно с това той пъхна ръка под халата й и започна да я изследва обстоятелствено.

— Измамница — изръмжа, когато установи, че е съвсем гола отдолу. — Къде са бикините ти? Или въобще нямаш такива?

Ванеса прихна отново.

— Пъхнах ги в чантата, така става по-бързо.

Клив я целуна по носа, след това оправи облеклото си.

— Наел съм стая в хотела на плажа. — Погледна я с нежен, влюбен поглед. — Ще споделите ли нощта ми, лейди?

— Хм… предложението не звучи зле. Но ти би могъл да прекараш нощта и при мен във фургона.

Той погали гърдите й.

— Скъпа, не помисли ли, че шумът от строежа ще ни попречи много рано? — каза многозначително.

Сърцето на Ванеса заби учестено при представата за още един опияняващ любовен акт с него. Но тук тя си имаше своите задължения.

— Рано сутринта? Да, рано сутринта така или иначе трябва да съм на работната площадка, Клив…

— Грешиш — прекъсна я той с одрезгавял глас, целуна пламтящите й бузи и зърна огъня в очите й, — утре имаш свободен ден, не знаеш ли?

— О, Клив! — Ванеса възторжено обви раменете му с ръце и копнежът по тялото му се превърна в неудържим глад.

Бе го имала веднъж, а искаше да го притежава завинаги. Едва устоя на желанието си веднага да го отмъкне във фургона си, но бързо се овладя, написа кратка бележка за работниците, после покорно сложи малките си ръце в мъжките му длани.

Клив я загледа признателно и започна да целува последователно всяко от нежните й пръстчета.