Мари Кордоние
Катрин (2)

II

Не за първи път Катрин бе доволна от факта, че във фермата на Меткинс, въпреки цялата й занемареност, имаше използваема баня с душ и вана. Собственият водоизточник решаваше проблема с водата, а резервоарът върху покрива се нагряваше от слънцето през целия ден, така че луксът беше пълен. Към това се прибавяше и фактът, че младите хора още не се бяха върнали от излета си, и на никого нямаше да пречи, ако тя блокираше банята за един час.

Катрин върза косата си с една кърпа назад и се потопи до брадичката в благоуханния облак от кремовидна пяна. Топлината премахна следите от мускулна треска между плешките й и намали напрежението, което изпитваше, откакто Норман Лонг дойде във фермата.

Тя се принуди по възможно най-ясен начин да анализира чувствата си.

„Не се дръж като питомно зайче, което трепери пред вълшебника, Катрин Галуей! — предупреди се сама. — Ядосваш се, защото Норман Лонг заплашва работата ти, или за това, че те завладя като мъж?“

Свикнала да бъде критична към себе си, тя трябваше честно да си признае, че последното беше вярно. Много отдавна не й се бе случвало. По-точно казано, всъщност от четири години, откакто д-р Питър Моралт загина. След приключване на следването си той бе предпочел да стане автомобилен състезател, вместо да се грижи за работа. Неговата страст се бе превърнала в неизбежна съдба.

Катрин удари нетърпеливо срещу една купчина пяна. За какво бяха тези сантиментални спомени? Може би това беше само далечна прилика с Питър, която я влечеше към Норман.

Норман беше не само интелигентен. Допадаше й аурата на непреодолима сила, която го обкръжаваше.

Това нямаше нищо общо с широките му рамене и мускулите, които предполагаше, че има под небрежната памучна тениска. Той създаваше впечатление, че е мъж, който може да издържи в цивилизацията, също както и в пустошта.

„Но какво означава това, скъпа? — упрекна се тя. — Искаш ли да го сложиш в списъка на мъжете, които би взела на самотен остров? Би ли ти доставяло удоволствие да го виждаш да трепти пред хубавата Катрин Галуей, или самата ти си вече подпалена?“

Трудно й бе да отговори на тези въпроси в този момент. Тя се потопи и концентрира вниманието си върху измиването на косата.

Когато се появи загъната до върха на носа в хавлията и с тюрбан на главата, Бил Мендес вече я очакваше.

— Ще дойдеш ли с мен в кабинета?

— Какво се е случило? Говориш ли с удоволствие с египетски мумии? — пошегува се тя и го последва.

— Трябва да обсъдим нещо, преди да е започнал адът тук. — Бил се подпря върху шкафа с картотеката и се обърна към нея. — Какво мислиш за нашия нов собственик?

Катрин завъртя очи.

— Нямаш ли по-лесен въпрос за една стара жена?

— Е, хайде, ти най-бързо намери път към него!

Тя се сгуши по-дълбоко в хавлията и сбърчи чело.

— Какво те кара да мислиш така?

— Фактът, че той ми наду главата да пита коя е Катрин Галуей, след като ти затвори след себе си вратата. Още една жертва на твоя ореол на светец.

Шегата с необикновения цвят на косата й бе стара закачка между двамата и Катрин му се изплези.

— Ако ме питаш, този мъж се интересува само от състоянието на сметките си и своето благополучие и от нищо друго — промърмори тя по-скоро между другото.

— Ето това се казва дипломирана психоложка — простена Бил. — Норман Лонг трепка на твоята въдица, повярвай на стария човек, аз познавам симптомите.

Нещо тягостно събори Катрин върху стола й.

— И защо ми казваш това? Искаш да ме поздравиш за моите свойства да умъртвявам мъже ли?

— Катрин, не се прави на по-глупава, отколкото си! Трябва ли да ти обяснявам тепърва колко е важен Лонг за нас? Че цялата ни работа зависи от това ние да останем тук?

— Не трябва, но какво общо има това с мен?

Тя вече предполагаше какво имаше предвид Бил, но не беше подготвена да направи и най-малък намек за това.

— Ти не трябва да го отблъскваш, Катрин. Пофлиртувай малко с него. Ти си в състояние да завладееш един мъж и в случай на нужда да го отстраниш, когато стане критично. В края на краищата ти упражняваш тази игричка непрекъснато със Сами, или не?

Според Катрин сравнението не беше удачно.

— Ти си луд, Бил. Твоят малък брат е тийнейджър, между нас казано, почти още дете и едва ли можеш да го сравниш с мъж като Норман Лонг. Него никой не може да го води за носа.

Бил приседна на ръба на бюрото пред нея.

— Не казвам, че трябва да се омъжваш за него, а само да пофлиртуваш. Точно толкова, че да прояви интерес към работата ни и да се откаже да продава фермата на Меткинс. Който може да си позволи неговата кола, сигурно не разчита на наема или на печалба от продажбата на фермата. Вероятно той държи на спокойствието си и ако успеем да го убедим, че ще се грижим вместо него, докато живеем тук, имаме реален шанс да останем.

Катрин не се чувстваше добре в изкъпаната си кожа. Тя схвана мотивите на Бил, но нямаше желание да играе главната роля в тази игра.

— Изглежда като доста отвратителен номер, нали?

— Зависи от тебе. Трябва ли да ти разказвам нещо за изкуството на флиртуването? Кой от нас двамата има славата на ледена принцеса, която подлудява всички и никого не допуска до себе си на една ръка разстояние?

Катрин почервеня леко и подръпна тюрбана си.

— Болнични клюки. Ти знаеш обаче…

— Окей, не се обиждай — омекна Бил. — Става дума за едно добро дело. Ние сме на път да успеем, и ако сега спрем, всичко пропада.

— Знам, знам… — Тя стана. — Не ти обещавам нищо, Бил. Но ще се опитам да помисля върху думите ти, окей?

И изчезна в стаята си, преди да е успял да я последва.

* * *

Малката чанта, която Катрин бе взела със себе си във фермата за уикенда не съдържаше голям избор от модни неща. В края на пустинята се носеха практични джинси, тениски, а вечер топъл пуловер. Но самият факт, че остави косите си разпуснати и предпочете черните джинси и стоманеносиния ръчно плетен пуловер, издаваше старанието й да се хареса.

С високите каубойски ботуши Катрин изглеждаше още по-малка от следобеда, но Норман Лонг имаше очи само за тясното момичешко лице, което без пръските боя имаше кадифена, почти прозрачна кожа. Пълните, леко очертани устни, правият малък нос и огромните виолетови очи контрастираха с енергично очертаната брадичка, намекваща за своенравие.

Тя го откри на покритата дървена веранда, където залязващото слънце обгръщаше фигурата му в рамка от червеникав пламък. Под навеса Сами продължаваше досадното си занимание и в пристъп на състрадание Катрин изсвири пронизително. Това означаваше да остави работата както си е. Темпото, с което той изпълни подканването, я накара да се засмее. Но дълбоката облекчителна въздишка не идваше от него, а от Норман Лонг.

— Едва сега ви разпознах — добави той. — За един миг не бях сигурен. Вие наистина разполагате с таланта на хамелеон, д-р Галуей!

Тя повдигна рамене.

— Казвайте ми Катрин. Тук никой не използва докторската титла. Тя само би плашила момчетата…

— Окей, Катрин. Моите приятели ме наричат Норман.

— Е, дали ще станем приятели все още не се знае…

Катрин веднага съжали за думите си. Той направи крачка към нея и стомахът й се сви, а фините косъмчета по кожата й настръхнаха. Парфюмът му сякаш се смеси с нейния в един облак, който ги отдели от останалия свят. Беше съвсем сигурна, че трябва да пъхне ръцете си в джобовете на панталона, за да не се опита да го докосне:

— Хей, Катрин. Аз съм почти готов. Искаш ли нещо от мене?

Гласът на Сами я изтръгна от вълшебството и тя му се усмихна автоматично.

— Не, Сами, смятам, че е време да приключим. Можеш да вземеш душ, преди да са дошли Ред и останалите.

Младежът я поглъщаше с очи.

— Добра идея. За бога, ти изглеждаш отново страхотно, Катрин. Като картина на Сезан…

— Съвсем не знаех, че е рисувал момичета с джинси…

Ироничната забележка на Норман накара Сами да почервенее.

— Какво търси пък този тук? — промърмори той и изчезна.

— Има ли някой в тази ферма, който да не е влюбен във вас? — подсмихна се Норман.

— О, сигурно. — Катрин се ядоса на сарказма му. — Ред смята жените са прокълнати, досадни и ако зависеше от него, би ги ликвидирал. Ако искате, мога да ви разведа малко — предложи му и тръгна към стълбите. — Щом залезе слънцето, бързо ще се стъмни и няма да можете да видите нищо повече.

Катрин не забелязваше, че докато я следваше, Норман по-малко се възхищаваше на сградите, отколкото на силуета на нежната й фигура.

Тя посочи към някогашните конюшни.

— Там обзаведохме мебелна работилница. Под ръководството на Ред момчетата направиха сами по-голямата част от обикновените мебели, с които е обзаведена фермата…

— Моята леля тук отглеждаше два стари коня, върху които преди много време съм се учил да яздя — каза тихо Норман.

Катрин се обърна.

— Тогава вие познавате това място по-добре от мен, защо ме карате да ви обяснявам като на чужденец?

— Навярно защото искам да бъда насаме с вас, без да се появи д-р Мендес или ревнивият бояджия и да пречат…

— Ах, да…

Леко затаила дъх, Катрин се опитваше да запази дистанция между себе си и този заплашителен великан. Но краят на някогашните поилки за конете й обърка плановете. Тя трябваше да спре.

— Знаете ли, че сте абсолютно неповторима, Катрин? Можете да впечатлите един мъж без помощта на модни дрехи и грим. Вие сте чудно същество, истинска фея…

Той докосна косите й, които прошумоляха под дланите му, и нещо се надигна като внезапен остър пламък в нея. Не знаеше дали бе възмущение, или нещо друго.

— Нищо подобно. Аз съм Катрин Галуей и съм типичен представител на двадесетото столетие, мистър Лонг!

— Не бяхме ли се разбрали за Норман?

Ръката му я галеше по-надолу и докосна част от топлата кожа между пуловера и врата. Катрин настръхна. Дали бе забелязал бързото туптене на вената й до неговия палец? Норман се оказа така близо пред нея, че тя усети дъха му на челото си и трябваше да повдигне глава назад, за да може да го гледа. Тъмносиният й поглед се потопи в очите му, които при това осветление бяха загубили зеления си цвят. Студени, блестящи и страстни, те се спряха върху формата на устата й. Неволно устните й се отвориха и тя ги облиза.

Внезапна слабост разруши стабилността на тялото й и тя политна от само себе си срещу твърдата планина от мускули и мъжка сила. Ръката му притисна гърба й така плътно, че тя усети почти болезнено грубата плетка на пуловера върху голата си кожа.

Катрин не се бранеше срещу целувката, която покри треперещите й устни. Това беше един топъл, нежен и галещ опит. Норман бе готов да се отдръпне и при най-малкия отблъскващ жест от нейна страна, но тя остана пасивна. Само устните й сякаш имаха собствен живот — нежни и меки, те отговаряха, чувстваха. Бе напълно объркана, а това я правеше слаба и необикновено съблазнителна.

Той престана да я целува, но не я пусна. Устата му рисуваше формата на скулите й, докосваше челото й.

— Ти си прекрасна, Катрин. Ако не внимавам, ужасно бих се влюбил в теб…

Младата жена притвори клепачи и усети, че първото пламъче се бе превърнало в буен огън.

„Боже господи, как е възможно да изпитвам, въпреки моето образование, възпитание и въздържание, такова животинско чувство към този мъж?“ Това беше като пареща болка, която я разяждаше отвътре и помиташе всички колебания.

Засрамена от еднозначността на мислите си, Катрин наведе глава. Едва сега усети напрежението на мускулите му под дланите си, които несъзнателно бе опряла на гърдите му. Да не си бе загубила ума?

— Защо се страхуваш от мен? — попита тихо Норман. — Не искам да ти причинявам болка.

— Аз не се страхувам от вас — бранеше се тя студено.

— А тогава от кого?

— От мен самата…

Изплъзна й се, преди да успее да преглътне думите. Това бе самопризнание за готовност, каквато никога през живота си не бе усещала.

— Катрин…

Този път целувката бе много далеч от нежността. Страстта пламна като искра помежду им. Тя се разтвори за езика, който несмущавано изследваше устата й и я накара да се бори за въздух. Светът наоколо престана да съществува…

— Е, сега вече вярвам, че всичко се обърква! Това не е ли Док Айсберг, който е натиснал зад обора едно момче?

Мърморещият старчески глас заля Катрин като кофа студена вода. Тя се стресна и отблъсна Норман с не предполагана сила.

— Ред! Вие сте вече тук? — попита пресипнало.

Ред Милър хвърли изучаващ поглед към Норман и към бръчките на лицето му се прибавиха, още няколко.

— Очевидно прекалено рано, моето момиче! Не би ли било по-добре, ако момчетата не те сварват с твоя приятел. Той не ти ли нарушава душевния мир?

Катрин пламна цялата. Какво общо имаше това с нейния душевен мир? По дяволите всички мъже, независимо дали се казват Ред, Сами или Норман!

Тя се обърна и хукна през двора към къщата. Не й беше съвсем ясно дали бягаше от двамата, или от самата себе си.