Елизабет Адлър
Рано или късно (82)

Глава 81

Дан погледна Пятовски.

— Хайде да се поразходим.

Беше хладна и безлунна нощ, но Трета улица в Санта Моника все още гъмжеше от млади хора, които вечеряха в многобройните заведения, разглеждаха витрините на магазините или просто се размотаваха наоколо. С типичната за ченгетата и станала вече автоматична за тях реакция, те огледаха набързо тълпата, но умовете им бяха заети с Бък Дувийн.

Отидоха да се разходят по Оушън авеню, защото беше приятно да се върви по брега на океана и под палмовите дървета. Там имаше и много бездомни, но този път Дан дори не ги забеляза, веднъж в живота си безразличен към чуждата болка. Защото неговата собствена беше прекалено силна.

Пятовски вървеше мълчаливо до него. Той разбираше какво преживява Дан и нямаше думи, с които можеше да го окуражи. Пейзажът беше мрачен като настроението му.

А Дан отново премисляше всичко, което знаеше за Бък Дувийн и за връзката му с Ели. Бък желаеше силно отмъщението, той искаше къщата-имение. И беше достатъчно луд, за да я заведе отново там…

— Да вървим — каза той рязко.

Пятовски го гледаше с тревога.

— Къде? — извика той след него, защото Дан вече беше тръгнал.

— Към „Краят на пътуването“ — Дан вече тичаше. — Където е започнало всичко.