Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sooner or Later, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Вангелова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Рано или късно
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2002
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
ISBN: 954-17-0204-Х
История
- —Добавяне
Глава 80
— Ти ги уби — каза Ели. — Ти повреди спирачките на колата им.
Бък кимна и се усмихна. Сега тя беше в ръцете му.
— Кой си ти?
— Не знаеш ли? Тогава, позволи да ти се представя. Аз съм Бък Дувийн, твой полубрат.
Умът на Ели блокира от шока. Знаеше, че Рори се е женил два пъти, но не знаеше, че е имал син. Не, дори не знаеше за съществуването на Бък.
— Рори беше и мой баща. Той имаше всичко, а аз нямах нищо. — Бък повдигна рамене. — Когато ги премахнах от пътя си, се надявах да наследя богатството им. А когато отстраня и теб, ще остана единственият наследник. За нещастие, наложи се да чакам повече от двайсет години, за да изпълня плана си.
Ели затвори очи, защото не можеше повече да понася студенината и злобата му. Точно така се беше усмихвал той и онази нощ в библиотеката на имението, когато се беше опитал да убие баба й. На нея й призля, когато разбра, че той най-сетне беше изпълнил целта си.
Изражението на Бък се промени. Той я погледна с копнеж и желание.
— Няма нужда и ти да умираш, Ели. Знаеш, че те обичам. Ще се грижа за теб, ти ще бъдеш моята съвършена принцеса. Можем да си живеем чудесно двамата. Само трябва да кажеш думата.
Тя вдигна поглед към него.
— И каква е думата, Бък?
— „Да“ — каза той тихо.
— Убиец! — Тя като че ли му зашлеви плесница. Мръсната дума излетя бързо като стрела от устата й.
Очите му пробляснаха гневно, той се обърна и прескочи пукнатината, която ги разделяше, със стиснати юмруци и с лице, вкаменено като маска. А Ели разбра, че сама е подписала смъртната си присъда. Замисли се, с отчаяние, за Дан, когото никога вече нямаше да види. Призна пред себе си, макар че той никога нямаше да узнае това, че го обича, че е била глупава, като е работила до изтощение, като е била толкова предана на успеха, че не е допуснала любовта в живота си.
Бък включи двигателя и Ели отвори очи, за да погледне за последен път синьото небе.
Но колата се върна в пътя и те отново потеглиха надолу, прекалено бързо. Вземаха завоите рязко, гумите скърцаха.
Тя не беше мъртва, защото Бък Дувийн имаше друг план за тях двамата.