Елизабет Адлър
Рано или късно (67)

Глава 66

Времето минаваше много бавно. Всяка минута й се струваше като час, всяка секунда — цяла вечност. Ели чакаше мъжа да се върне. Тя изми лицето си и хвърли поглед, пълен с копнеж, към душа, но не се осмели да се съблече. Гола ще бъде дори още по-уязвима. Освен това той може да я шпионира. Като си го помисли, я побиха студени тръпки и тя погледна страхливо към тавана, за да види дали няма скрити камери.

Седна отново в розовия будоарен стол и се запита дали Мая е открила, че е изчезнала. После си спомни, че Мая беше отишла на зъболекар и че няма да ходи на работа в продължение на два дни. А Дан беше в Напа с Карлос. Но сигурно Чен ще се опита да й се обади в дома й, за да й каже: „Хей, как си? Какво става?“ Тя поклати глава. Съмняваше се. Чен знаеше, че е съсипана от смъртта на баба си и правеше всичко възможно да не я тревожи. От очите й отново закапаха сълзи.

Все още на никого не липсваше. Никой не я търсеше. Беше съвсем сама в света.

Сигурно беше задрямала, защото я събуди превъртането на ключа в ключалката. Подутите й очи веднага се отвориха и тя тревожно се изправи в розовия стол, за да види какво става. Той стоеше на прага. Веднага успя да забележи, че зад него има съвсем пуст коридор само с една-единствена гола крушка. Запита се дали е нощ или ден.

Бък стисна ядосано устни зад маската, защото тя дори не беше опитала виното, което той беше донесъл специално за нея. Без да каже и дума, той избута количката през вратата и отново заключи зад себе си.

Трябваше да се измъкне оттам. Паниката й ставаше все по-силна и Ели надникна през ключалката, но не можа нищо да види. Легна на пода и притисна лице до дебелия килим, за да надникне през малкия процеп под вратата, но успя да види само тънка лента сребриста светлина.

Хвърли се на леглото от сатен и дантела и се загледа безпомощно в тавана. Мислеше за това, колко силен е той. Беше едър, здрав и зъл и тя не можеше да се пребори с него. Изпита огромно отчаяние. Нямаше спасение.