Елизабет Адлър
Рано или късно (48)

Глава 47

Бък ядосано набра за пореден път номера на Дан и стисна слушалката до ухото си, заслушан в сигнала свободно. Ето, отново онзи проклет телефонен секретар! Той тръшна слушалката. Където и да беше Касиди, беше сигурен, че и Ели е с него. Отпи щедра глътка от втората бутилка бърбън и усети как алкохолът се плъзна по вените му мощен като ракетно гориво. Отново беше зареден с енергия и сила, готов за действие. Но нямаше какво да прави.

Втренчи поглед в телевизионния екран в очакване на следващия новинарски бюлетин. Трябваше да знае как се развиват събитията. Щом ченгетата обискираха къщата на Ели, трябва да мислят, че тя го е направила. При тази мисъл той избухна в смях. Каква ирония, да подозират преданата и любяща внучка в убийство!

Ето ги и новините, най-после.

„Полицията в Сайта Барбара все още търси убиеца на Шарлот Периш, която беше убита в къщата си в Монтесито преди две денонощия. Разбрахме, че внучката й, която е открила тялото, е била отведена за разпит, но не е била задържана.“

Бък остави бутилката на масата, изведнъж изтрезнял и станал сериозен. Неговата Ели. Те са я разпитвали… Но ако я затворят тя никога няма да бъде негова…

Влезе в банята, пусна студената вода на душа и дълго време стоя под струята — докато главата и мислите му се избистрят като кристал. После се подсуши и бързо се облече в синя риза с поло яка от Ралф Лорен, панталони в мексикански стил и маратонки. Постави автоматичния Глок в кафявата торбичка, която му бяха дали в магазина за алкохолни напитки, и взе асансьора до гаража, който се намираше под сградата. Като хвърли торбичката на задната седалка на БМВ-то, той излезе навън и подкара по Сънсет на запад, към магистралата. Трябваше да я намери. Трябваше да види Ели.