Елизабет Адлър
Рано или късно (40)

Глава 39

Пятовски беше в дневната стая на тухлената си къща, в която имаше три спални и която се намираше от другата страна на моста Джордж Вашингтон в Манхатън, в предградието Форт Лий. Стаята беше приятна, не прекалено голяма, с прозорец, който гледаше към задната градина. Подът беше покрит с тъмножълт линолеум, за да не личи прахът, внасян от детските крачета. Имаше още доста поизносен диван, кафяв на цвят, две кресла, покрити с дамаски на цветя, голяма тухлена камина и огромен телевизор.

От мястото, където беше седнал, той виждаше най-големия си син, седемгодишния Майкъл, наведен над домашната си работа. Петгодишният Бен беше горе и майка му го къпеше, а най-скъпото на сърцето му — тригодишната му дъщеря Маргарита, или галено Маги, се беше свила на кълбо в скута му, беше го прегърнала с една ръка през врата, а другата беше до лицето й, защото си беше лапнала палеца.

— От палеца ти няма да е останало нищо, когато навършиш четири годинки — напомни й той. Момиченцето го погледна за секунда, после продължи да смуче пръста си. Тя миришеше сладко на бебешка пудра, на шампоан и чисти пижамки и той въздъхна доволно. Захар и подправки, ето от това бяха направени малките деца, да, сигурно беше така.

Той се помръдна леко, за да може тя да вижда часовника му. Още половин час и трябваше да тръгва. Застъпваше в шест вечерта, което означаваше, че най-вероятно няма да се прибере у дома преди три след полунощ или дори четири, ако има много работа. Анджела не беше доволна, когато той трябваше да отива нощна смяна, но нищо не можеше да се направи — беше съпруга на ченге. Беше свикнала. А след два дни щеше да заведе децата при майка си в Мейн, което щеше да му позволи да отиде да лови риба с Касиди. Той всъщност очакваше с нетърпение това събитие, защото много искаше да види как се справя приятелят му с новия си живот в слънчева Калифорния.

Маги натежа на гърдите му и той сведе поглед към нея. Очите й бяха затворени, беше престанала да смуче палеца си. Той се усмихна, намали звука на телевизора и започна да превключва каналите, докато намери късните новини на Ен Би Ес.

Отначало не успя да схване, помисли, че е просто поредното убийство, станало в Калифорния. Две старици и кучето им, които живеели сами в огромна къща близо до Санта Барбара. Той наостри слух при познатото име на града и погледна внимателно снимката на красива, крехка на вид жена, а после — снимка на къщата. „И къщата е изискана, помисли си той. И сигурно струва много нари.“ По телевизията говореха, че къщата била обрана, бижутата липсвали… А после показаха снимка на красива млада жена с широка топла усмивка. „Ели Периш Дувийн е внучка на мисис Периш и нейна единствена жива роднина, говореха по телевизията. Тя е намерила телата.“

Единствена жива роднина. Пятовски си помисли за скъпата къща и за фамилните пари, които тя ще наследи. И се запита дали Ели Периш Дувийн не беше извършила убийството. После прегърна здраво дъщеря си и я занесе в спалнята й, целуна съпругата си и момчетата си за довиждане и тръгна на нощно дежурство.