Елизабет Адлър
Рано или късно (31)

Глава 30

Следващата сряда Ели се оглеждаше тревожно из празното заведение. Беше почти шест часът и тя трябваше вече да е на път към ранчото, но Джейк още не беше пристигнал.

— Сигурни ли сте, че ще се справите без мен? — запита тя, като крачеше неспокойно напред-назад.

Мая вдигна поглед от касата.

— Хайде, тръгвай, докато все още имаш шанс. Нима не си чувала, че тайната да бъдеш преуспяващ изпълнителен директор е в способността да даваш пълномощия на подчинените си?

— Аз не съм изпълнителен директор, аз съм готвачка. А също така съм сервитьорка и всичко, което се наложи да бъда. И не мога да си позволя да давам пълномощия, защото само след седмица вече няма да бъда в бизнеса.

Като се отдалечи от касата, Мая изгледа неодобрително семплия син пуловер и полата на Ели.

— Ммм — каза тя, като я обиколи от всички страни. — Ммм, синьото е приемлив цвят. Като се има предвид, че отиваш на село. Макар да е малко отблъскващо.

— Какво искаш да кажеш с това „отблъскващо“ — запита Ели с възмущение.

— Ами, едва ли е секси. — Мая прокара длани през късата си руса коса — жест, който макар и несъзнателен, беше много съблазнителен. — Този цвят едва ли ще накара чорапите му да паднат на земята.

— Може би аз го харесвам така, както си е с чорапи. Къде е Джейк? — Тя погледна с нескрита тревога часовника си. — Трябваше да бъде тук в пет и половина.

Първите клиенти за вечерта тъкмо влизаха през вратата и Ели автоматично грабна листовете с менюто и се спусна да ги посрещне. Мая въздъхна, защото така Ели никога нямаше да се измъкне оттук.

 

 

В ранчото „Бягащите коне“ Флорита приготвяше угощение от мексикански ястия. Дан показа глава през вратата и с удоволствие вдъхна уханията, които се носеха в кухнята.

— Не знам какво готвиш, Флорита, но със сигурност мирише апетитно.

Тя му се усмихна.

— Ще ви хареса, сеньор, а и на сеньоритата — също.

Във вечерния въздух се усещаше хлад, затова Дан запали огъня в изградената от речни камъни камина, след което хвърли още два пъна. Беше купил туберози и лилии за букета, който стоеше на масата за хранене. Техният аромат приятно се съчетаваше с уханието на борови дърва и апетитния мирис на храната. На стереоуредбата се въртеше плочата албум на Бен Уебстър, а бутилка шампанско се изстудяваше в стара цинкова кофа, поставена в близост до масата.

Панчо влетя в стаята, радостен от приключенията, които беше преживял навън, и се настани на килимчето пред камината, след което с удоволствие и мързеливо се протегна. Пъновете пукаха, а от кухнята долиташе откъслечен смях — сигурно Флорита разговаряше с детето си.

Дан си помисли, доволен, че беше постигнал много от времето, когато къщата приличаше на излязла от романите на Стивън Кинг, майстора на ужаса. Най-после беше заприличала на дом. Всичко, от което имаше нужда, беше присъствието на Ели, за да бъде атмосферата съвършена.

 

 

— Значи Джейк така и няма да дойде на работа — каза Мая в седем часа, опитвайки се да влее малко разум в главата на Ели. — Не се тревожи, аз ще се справя сама.

Ели разсеяно прокара длан през косата си и огледа претъпканото заведение.

— Знаех си, че не трябва да си уговарям тази среща. Напоследък ползвам прекалено много свободно време.

— Прекалено много свободно време? Мога да преброя тези случаи на пръстите на едната си ръка. Тръгвай, Ели, за Бога, просто тръгвай.

Мая започна да я бута към вратата, но Ели поклати глава.

— Ще му се обадя и ще му кажа, че ще закъснея.

Дан вдигна слушалката при първото позвъняване. Ели дочу далечните звуци на джаз музика, както и лая на Панчо.

— Съжалявам, Дан, но келнерът не дойде на работа и аз ще закъснея.

— Окей — каза той и тя усети, че се усмихва. — Колко ще закъснееш?

— В момента заведението е пълно. Ще се опитам да тръгна след половин час. Мога да бъда при теб към осем и половина.

— Ще се видим тогава.

Той отиде в кухнята, за да каже на Флорита да не бърза толкова, после излезе на предната веранда и загледа с обич собствеността си. Пътят, който се виеше покрай хълмовете, блестеше в сребристо в здрача, а новите му безупречни лози се губеха в строй в далечината. Долавяше се мирисът на влажна почва, на огън, стъкнат от ябълкови клонки, и на chiles rellenos.

Той се усмихна щастливо. Животът беше много, много хубав.

Когато се прибра вътре, малко неспокоен, с надежда си помисли, че диванът, огънят в камината и бутилката шампанско няма да се сторят на Ели като нагласена сцена. Макар да признаваше пред себе си, че очаква идването й с далеч по-голямо нетърпение, отколкото се полага на мъж, който не е влюбен.

 

 

В седем и половина Ели грабна дамската си чанта и отиде в кухнята, за да провери дали всичко е наред при главния готвач.

— Всичко наред ли е? — запита малко нервно.

— Разбира се — Чен вдигна поглед от дъската, върху която режеше агнешко месо. — Какво би могло да не е наред? Освен това, че тази кухня е прекалено малка. — Той замахна малко по-силно и изрева от болка, когато от палеца му започна да тече кръв. — Исусе! Виж сега какво направих заради теб.

— О, Чен! — Ели гледаше ужасена дълбоката рана, която зееше в основата на палеца му. После побърза да спре кръвта с чиста ленена кърпа. По нея бързо се образува червено петно. — По-добре изтичай до кабинета за спешна помощ — каза тя. — Момчето ще те закара. Аз ще се погрижа за месото.

Мая подаде глава през вратата на кухнята.

— Какво става? — И погледна, ужасена, изцапаната с кръв ръка на Чен. — О, проблеми ли има? — Тя погледна тъжно Ели, която вече беше препасала престилка и застанала пред фурната. — Значи свършено е с романтичната вечер в ранчото.

 

 

Дан облегна удобно глава на възглавниците и се заслуша в музиката, която от време на време бе заглушавана от високото хъркане на Панчо. Хвърляше нетърпеливи погледи към часовника в очакване на нейното пристигане. Телефонът звънна отново в осем. Той вдигна слушалката.

— Ели? — запита щастливо.

— Мая е. Виж, случи се нещо и тук възникнаха много проблеми. Всъщност е истински хаос. Съжалявам, но Ели е още в кухнята. Ще направя всичко възможно да я накарам да тръгне най-скоро. Окей?

— Окей. Благодаря, че ми се обади, Мая.

Той отново се излегна на дивана, този път — с въздишка.

В девет се обади Ели.

— Съжалявам, Дан. — Тя говореше доста бързо. — Но тук нещата излязоха от контрол. Ще ти се обадя по-късно.

— Добре, всичко е наред — каза той.

Когато телефонът звънна отново в единайсет, той вече й беше много ядосан, задето го пренебрегва. Седна на стъпалата на верандата в хладната нощ, а звънът на телефона още вибрираше в ушите му. През прозореца виждаше Флорита, която раздигаше масата — отнасяше чиниите, както и недокоснатата салата и прясно опечените тортили.

Влезе вътре и си наля чаша шампанско. Беше прекалено студено, пък и, както и да е, цялото му настроение се беше изпарило. Захвърли чашата на пода и отиде в стаята, която беше пригодил за офис и която се намираше в сградата на конюшните.

Като нарочно отбягваше да мисли за вечно изплъзващата му се Ели, той прекара дългите часове на нощта под светлината на голата крушка в компанията единствено на Панчо, в преглеждане на плановете си за лозята и сметките за новите дъбови варели. Беше готов да се занимава с всичко, което би могло да отвлече мислите му от Ели и от прекалено забързания и натоварен градски живот. Искаше да се върне към спокойствието и мира на душата.