Елизабет Адлър
Наследнички (36)

Глава 36

Лорд Маунтджой извика Суейн в къщата си в Мейфеър.

— Вие сте работили в Скотланд Ярд — каза той. — Какво мислите за убийството на Хари? Разбира се, моето момиче не го е извършило, това въобще не може да се поставя под въпрос — добави той. — Въпросът е: кой е застрелял Хари Локууд? И защо? Очевидно, Хари беше женкар и негодник, но хората не ги застрелват само заради това.

Суейн проучи доказателствата. И каза:

— На мен ми се струва, ваше благородие, доколкото мога да разгадая случая, че нюйоркската полиция е на съвсем погрешна следа. Те мислят, че крадец е застрелял Хари, докато аз мисля, че целта на нападението е била мис Ханичил. От моя опит съдя, че в дъното на всяко престъпление са или парите, или сексът. А тя е много богата млада жена. В този случай, очевидно са преследвали парите й. А кой ще ги наследи след смъртта й? Със сигурност не съм аз. Може би хората, които са живели с нея в ранчото? — Той поклати глава. — Не, не може да са те. Те са я отгледали, а тя е готова да им даде всичко на света. Вярвам, сър, че това е човек от нейното минало, може би някой, който се е забъркал с майка й. От онова, което чух, майка й е била необикновена жена. Имало е и втори съпруг, доведен баща на Ханичил. И знам, че тя го мрази Мис Лаура ми даде тази информация, сър.

— Наистина ли? — Лорд Маунтджой изглеждаше изненадан. За пореден път се запита защо ставаше все така, че той последен научаваше всичко, което става под покрива му.

— Е, добре, моля ви, погрижете се за нещата и ме дръжте в течение — каза той уморено. — Не ми харесва идеята, че някой преследва моето момиче. Не, не, никак не ми харесва. Не това търсехме, когато започнахме издирването на момичетата, нали? Искам тя да бъде защитена, в безопасност, разбирате ли ме?

— Доколкото знам, тя е в Италия с мистър Скот — каза Суейн, колкото се може по-деликатно. — И имам чувството, че е прекрасно защитена, ваше благородие.

— Мисля, че сте прав — каза Маунтджой мрачно, защото смяташе, че момичето му често започна да стига до крайности. Какво не беше наред у жените, че не успяваха да намерят благоприличен мъж, с когото да се установят?! Когато тя се върне, той ще се погрижи Скот да направи от нея уважавана съпруга и майка. Сватбата едва ли ще се състои в „Сейнт Маргарет“, защото всички вече знаеха за тях. Може би скромна служба в параклиса на Маунтджой Парк и добър прием след нея. Нахрани хората добре и ги изпрати прилично и всичко ще бъде наред.

Замисли се за сватбата на Лаура и Били, която щеше да се състои следващия месец. Това момиче можеше да се омъжи в „Сейнт Маргарет“, но не, тя настояваше за „Сейнт Суидън“ в Суинбърн, където едва ли можеха да се съберат повече от петдесет души. Но щяха да дадат голям прием, на който да дойдат всички поканени. Тя и Били бяха любимци на много хора, имаха толкова много приятели. Той беше добър човек, двамата си подхождаха идеално. Да, лордът беше много доволен от Лаура.

Оставаше Анжу. Бедното момиче се беше върнало от Ню Йорк, ужасено от случилото се и много потиснато. Грешката беше негова, разбира се, задето й разреши да отиде в Ню Йорк съвсем сама, като се изключат семейство Малвет, разбира се. Бедното дете просто не е знаело как да се справи с ужаса от случилото се. Лош късмет беше, че се е случила на мястото в този момент. Ще трябва да разговаря със Софи и да видят с какво да повдигнат настроението й. Тя също трябва да се установи, да се задоми за приятен и добър млад човек, който да бъде достатъчно силен да се справя с нея, когато се наложи. Трябва да има няколко деца, за които да се грижи, така по-бързо ще порасне. Тя беше красавица, затова той имаше големи надежди за нея.

— Това ли е всичко, сър? — Суейн чакаше търпеливо, с ръце на гърба, с крака, обути в солидни черни ботуши, разкрачени — в непоклатима стойка.

— Какво? О, да не забравяме сватбата на Лаура в Суинбърн Мейнър, където искам да се погрижите за сигурността. Да се договорите с местната полиция да отклонят уличното движение, за да мине сватбеното шествие, и други такива подробности.

— Разбира се, сър. За мен ще бъде удоволствие. — Суейн се усмихна лъчезарно Лаура му беше любимка. — Предполагам, че мис Ханичил също ще присъства на церемонията, сър, така че ще мога да убия с един куршум два заека, както се казва.

— Да, да — каза лорд Маунтджой, доволен. — Лейди Софи и мисис Суинбърн ще уредят всички формалности с вас по-късно.

— Благодаря ви, ваше благородие.

Като си тръгваше, по лицето на Суейн имаше доволна усмивка. Случаят Маунтджой се беше оказал много доходен — ето, че към него се прибавяха и сватбата на Лаура и обещаната награда, ако разреши убийството на Хари Локууд. В автобуса, с който се връщаше в Странд, у него се породиха надеждите, че дори ще може да вземе със себе си кучето в Суинбърн. Помисли си още каква слава ще заслужи, ако успее да надмине известната нюйоркска полиция и да разреши загадката по убийството на Хари.