Джудит Макуилямс
Това е моето бебе! (9)

Девета глава

Имаше намерение това да бъде само едно признание за достойнствата на неговата личност. Но след като устните им се срещнаха, те сякаш се сляха. Тя инстинктивно притвори очи и почувства вкуса на устата му и лекия дъх на бренди.

Ръцете му я обгърнаха и той я сложи на скута си.

Люси изписка от изненада при моментното чувство на дезориентация, а след това тялото й се стегна, усетила твърдостта на мускулите на силните му бедра. Обхвана я радостна възбуда при мисълта, че той се вълнува не по-малко от тяхната близост.

Тя се сгуши още по-близо до него и облегна глава на рамото му. Лекият мускусен аромат на кожата му изпълни ноздрите й. Подтикната от необходимостта да го докосне, Люси разкопча останалите копчета на ризата и ръката й се плъзна под нея.

Доволна усмивка се изписа върху устните й, когато почувства как сърцето му ускори ударите си.

Бавно, сякаш изследваше непозната територия, тя прокара пръсти през гъстото руно на гърдите му. Твърдият косъм погъделичка дланите й и тя почувства още по-силно неговото физическо присъствие. Усети навлажнената му кожа. Люси притисна устни към вдлъбнатината в основата на гърлото му и нежно го близна. Вкусът на сол изпълни устата й.

Андрю потрепери при нейната ласка, хвана брадичката й и изви главата й назад.

— Боже мой, ти си невероятна — прошепна дрезгаво той.

Люси се загледа в него, очарована от чувствената извивка на устните му. Светлината от настолната лампа зад дивана падаше върху главата му и моделираше всеки кичур на тъмната му коса. Тя протегна ръка и я докосна, а пръстите й потънаха в копринената й мекота. Главата й се прислони на рамото му и тя не направи опит да прикрие изгарящото я желание. Искаше той да я целува. Изпитваше нужда тя да го целува. Страстта й се разгаряше с всяка измината секунда.

— Искам да ме целуваш — заяви на висок глас тя.

— Желая го не по-малко от теб.

Ръцете му обхванаха неподвижно главата й и той я целуна силно. Устните й се разтвориха и езикът му нетърпеливо нахлу в нея. Вълна от нежни тръпки премина по кожата й и я накара да потрепери от силата на неговото желание. Вкусът на брендито, което беше пил, бе по-силен сега — алкохолът изгаряше вкусовите й окончания и още повече разпалваше огъня в нея.

Бе така завладяна от целувката му, че не забеляза какво правят пръстите му, докато той не разкопча и последното копче от корсажа й и го свлече надолу. Хладният въздух подейства добре на пламналата й кожа и Люси се раздвижи премаляла, като се предаде във властта на това усещане. Унесът й бе рязко прекъснат от докосването на леко загрубялата му длан върху копринената мекота на гърдите й. Той разтри порозовялото връхче с палеца си, зърното се втвърди и се превърна в болезнена пъпка.

Андрю лакомо поглъщаше нечленоразделните звуци на удоволствие, които се откъсваха от устните й, и започна да рисува концентрични кръгове около гърдите й с пръста си и я накара да обезумее от желание. Бременността беше направила гърдите й така чувствителни, че всяко негово движение беше направо непоносимо.

Андрю вдигна глава и се загледа в лицето й, а дъхът на Люси се спря на гърлото й при вида на искрящия блясък в очите му.

— Толкова си красива! Като фигурка от фин порцелан, на която е вдъхнат живот. И си моя!

Примитивното задоволство в гласа му я изтръгна от чувственото опиянение, в което беше изпаднала, и тя рязко се освободи. Намръщи се от собственическите му думи, но не беше сигурна дали това й харесва, или не. Винаги бе смятала, че хората принадлежат на себе си, а не на другите… Но сега, с него, вече не беше така сигурна и за още много други неща.

Андрю се наведе и хвана едно от набъбналите й зърна с устата си и тя отново потъна във вълните на удоволствието, което разтърсваше цялото й тяло и прогонваше всичките й мисли. Тя освободи емоциите си да достигнат върхове, за които не бе предполагала, че съществуват.

Внезапно Андрю се изправи, вдигна и нея и я притисна до силното си тяло.

— Моят красив ангел! — Той покри лицето й с топли целувки, а ръцете му свалиха роклята от раменете й. Чу се прошумоляването на леката коприна, която се свлече леко до краката й. Комбинезонът бързо я последва. — Ослепителна си! — прошепна той, обхвана бедрата й и ги приближи до себе си, за да не остане и съмнение за степента на неговата възбуда.

Реакцията му на нейната женственост я изпълни с екзалтиращо чувство на триумф и тя смело го последва и съблече ризата му. Прокара замечтано пръсти по широките му рамене. Той изглеждаше много по-мускулест без прикриващия плащ на дрехите… И много по-опасно мъжествен, сякаш бе свалил белезите на цивилизацията заедно с тях. Но тази опасност я възбуждаше и я караше да се чувства по-трепетно жива.

Тя проследи извивката на ключицата, потъна в основата на гърлото му, а след това плъзна ръце по стегнатите му мускули. Плуването му се беше отразило добре, помисли си унесено тя. Андрю имаше фантастично тяло.

Ръцете й се придвижиха надолу, към кръста, точно над колана. Той потрепери и Люси внезапно бе обхваната от необясним импулс да го накара да загуби самообладание.

Погледна го и задържа светлите му сини очи в своите, докато бавно, много бавно разкопча колана и започна да разтваря ципа на панталоните му.

Когато те вече бяха паднали на земята, кожата му блестеше от ситни капчици пот. Андрю нетърпеливо прекрачи панталоните и ги ритна встрани. Завъртя я в ръцете си и я положи на дивана. Коленичи до нея, прокара ръце надолу по тялото й с галеща ласка, която я възбуди непоносимо. Дланта му се спря собственически върху леко закръгления й корем, но вниманието му бе приковано от гърдите й. Потърка носа си в едната, после в другата. Люси усещаше трепкащата топлина на дъха му върху пламналото си тяло и се почувства безтегловна.

Устните му слязоха по-ниско, спряха се на пъпа й и тя рязко трепна. Пръстите му проследиха с нежно движение линията на бедрата й. Пулсът й се учести.

— Андрю! — простена Люси.

— Всичко е наред, скъпа моя — промърмори той, като не разбра причината за нейното вълнение. — В книгата се казва, че можеш да се любиш до последния месец на бременността.

Ръцете на Андрю се разтрепериха, той бързо свали бикините й и ги хвърли настрана. По същия начин се освободи и от собствените си слипове. Положи я на средата на дивана и застана над нея.

Наведе се така, че върховете на зърната й потъваха в гъстото руно на гърдите му и той бавно се раздвижи. Пронизаха я остри тръпки на удоволствие и тя инстинктивно го привлече към себе си, за да засили това усещане. Чувстваше се така добре под неговите търсещи пръсти.

— Имаш ли представа колко съблазнителна е за мен мисълта за моето дете, което расте в теб? — промърмори той.

Думите му разкъсаха чувствената омая. Дали интересът му не бе насочен повече към нейната същност — майка на детето му, отколкото към нейната личност — Люси Хартфорд, жена със своя собствена идентичност?

Вгледа се колебливо в него. Тъмната му коса бе разрошена от пръстите й, очите му бяха затворени, сякаш бе съсредоточен върху някакво видение, мускулите на врата му — силно опънати, а лицето — застинало с непреклонно стиснати устни.

Топлина се разля в душата й и прогони страховете й.

Андрю приличаше на човек, обхванат от непосилно напрежение. Нямаше как да се преструва.

Без да се колебае, тя протегна ръце и повелително каза:

— Ела!

— Да, разбира се! Да! — промълви той и разтвори краката й.

Дъхът й замря, когато почувства горещината на неговата възбуда до влажната мекота на тялото си. Внезапно я обхвана нетърпение, тялото й се изви нагоре и го погълна.

Пръстите й се вкопчиха в запотената му кожа и тръпки на удоволствие разтърсиха тялото й. Още не бе успяла напълно да почувства удивителното усещане, когато Андрю провря ръце под бедрата й и започна да се движи с къси, отсечени тласъци.

Люси затвори очи и цялото й същество се съсредоточи върху невероятното напрежение, което нарастваше в нея. Единственото, което имаше значение в момента, бе да получи облекчението, което неговите сигурни движения обещаваха.

И когато то дойде, тя бе изненадана от интензивността на своята реакция. Цялото й тяло се сви, а след това избухна и се превърна в звезден прах. Не съзнаваше нищо друго. Дори не чу неговия приглушен вик, когато самият той се освободи, не усети тежестта на тялото му, нито хладния въздух, който нахлуваше от прозореца. Нямаше значение нищо друго извън диапазона на нейните собствени чувства.

Тя въздъхна дълбоко, затвори очи и заспа веднага. Не се събуди до сутринта, когато при обръщането си настрани, откри друго тяло в леглото си.

Шокирана, тя отвори широко очи и срещна погледа на Андрю. Неговите очи са непроницаеми, осъзна тя, опитвайки се да разгадае настроението му. Беше невъзможно да разбере нещо от израза на лицето му. Дали вече не съжаляваше? Чувството на неловкост не успя да я обхване, защото той се наведе и я целуна нежно по върха на носа.

— Добро утро, Люси. — Лицето му се озари от усмивка и разсея страховете й.

— Добро утро, Андрю. — Тя все още се чудеше какво мисли той. — Защо ме люби снощи? — неочаквано изрази на глас съмненията си тя, а след това й се прииска да се скрие под завивките от неудобство.

Какъв въпрос на пубертетче, ужаси се тя от себе си. По същия начин би могла да го попита дали все още я уважава.

Андрю остана загледан няколко минути в пламналото й лице.

— А ти защо ми позволи да се любя с теб? Аз не съм направил нищо сам. Ние заедно правихме любов. Ние бяхме равностойни партньори.

Партньори ли? Звучеше добре. Сигурно, трайно и успокояващо. Поне така изглеждаше от нейна страна. Проблемът беше в това, че не знаеше неговата гледна точка. На тридесет и пет години тя вече беше успяла да научи, че понякога мисловният процес при мъжете е абсолютно необясним, особено при по-напрегнати емоционални състояния.

— Любихме се, защото имах желание за това — отговори най-накрая тя, като не желаеше да разкрива чувствата си, без да има най-малка представа за неговите.

— Разбирам. — Той я изгледа замислено. — Предполагам, че това е достатъчно, за да продължим.

Да продължат, но накъде? — запита се раздразнена тя. Тези неразгадаеми реплики… Тя се стегна, като почувства голямата му ръка да обхваща гърдите й и го погледна в очите. Изгарящият пламък, който видя в тях, прогони всички въпроси от главата й. В този момент действията му бяха много по-интересни и абсолютно недвусмислени.

— Как е стомахът ти? — прошепна близо до устните й той.

— Добре — промърмори тя, загрижена повече за други части от тялото си в този момент.

— Сигурна ли си? Не искам заради мен да ти стане лошо.

— Ти по-скоро ме изнервяш — отвърна тя и се опита да го прегърне.

— Така няма да ти е удобно. А сега? — Той я подхвана с ръка и я сложи върху себе си.

— Мисля, че сега аз владея ситуацията. — Тя се размърда леко, наслаждавайки се на силното му тяло.

— Имам новини за теб, мила. — Погали с кокалчетата на пръстите си затоплените й от съня страни. — След малко ще бъдеш напълно завладяна от тази ситуация.

— Обещания, обещания — подразни го тя, но когато той привлече главата й към себе си, тя забрави шегите и обладана от пламенна страст с удоволствие се остави в нейната власт.

 

 

— Госпожо, аз закъснявам, а трябва и да го сглобя — нетърпеливият глас на доставчика прекъсна разговора на Люси с една нейна клиентка.

— Добре, Люси — каза клиентката й. — Ти върви, а аз мисля, че ще последвам съвета ти и ще сложа два ката от мохера. Сега ще си избера цветовете. Тук има толкова голям избор.

— Не бързай — окуражи я тя с усмивка и се обърна към доставчика. — Какво точно ви трябва, че Ани не може… — Тя се спря, когато познатата му физиономия й напомни нещо. — Като че ли вие ми докарахте леглото?

— Да, мадам. А сега ви нося механична пътека за разходка.

— Моля? Аз не съм я поръчвала. Дори нямам нужда от подобно нещо. В този магазин и без това съм в непрекъснато движение.

— Знам, че не сте я поръчвали вие, мадам. Вашият приятел направи заявката, както и за леглото. Само като си помисля, че едно време аз носех на жена ми бонбони и цветя, докато ходехме заедно…

Приятел ли? Люси почувства как пламна. Каква спокойна, старомодна дума. Тя едва ли би могла да опише неговото отношение към нея. Беше много по-сложно и ставаше още по-заплетено с всеки изминал ден.

— Мадам! — раздразненият глас на доставчика наруши мислите й. — Имам и други магазини за днес.

— Извинявайте. — Люси с усилие се съсредоточи. — Сложете го в задната стаичка, където оставихте леглото.

Тя се разписа за доставката и се върна към клиентката си. Беше любопитна да види пътечката, но внезапният наплив на клиенти я задържа зад щанда. Едва след час успя да се поосвободи и да разгледа подаръка си.

Беше много по-голям, отколкото беше очаквала. Заемаше почти цялото свободно пространство между леглото и стената. Колкото по-бързо се заемат с преустройството на помещенията, толкова по-добре, помисли си тя.

— Какво мислиш?

Гласът на Андрю зад гърба й я накара да подскочи от изненада.

— Никак не е хубаво да се промъкваш незабелязано — отвърна троснато тя, като не успя да прикрие радостта си от неговото присъствие.

Погледът й жадно обхвана стройната мускулеста фигура в безукорно ушития костюм, част от неговия делови гардероб. Лицето му изразяваше отстъпчивост и Люси почувства толкова силен прилив на щастие само докато го гледаше, че това я разтревожи. Увличаше се твърде много, а това можеше да повлече един куп проблеми след себе си.

— Благодаря ти за пътечката, но имам няколко въпроса.

— Хм? — Той се наведе над бюрото й и погледът й беше привлечен от опънатия по стройните му бедра панталон.

— Да. — Тя насочи мислите си към по-делови неща. — Защо избра точно това? Да не би да критикуваш моя начин на живот?

— Искаш да кажеш, че правя някакъв фройдистки намек? — Очите му светеха със смях. — Не се признавам за виновен. Купих го само с тренировъчна цел.

— Но аз се разхождам най-съвестно. Всяка вечер.

— Разбира се. Двеста метра до френската фурна, където взимаш сок и паста, пълна с наситени мазнини, а след това се връщаш вкъщи. Каквато и полза да имаш от тази разходка, тя се елиминира веднага от боклуците, които поглъщаш. И докато сме още на тази тема, виж какво ти донесох.

Люси внимателно отвори голямата кутия, обвита със златисто фолио. Не вярваше на подаръците му. Мотото им беше: „Много е полезно за теб!“. За нейна изненада вътре имаше шоколади.

— Благодаря — лъчезарно му се усмихна и веднага захапа един.

— О, няма нищо. Бях разтревожен за храната ти и моят лекар ми ги препоръча. Те не само че са без наситени мазнини, но нямат и консерванти.

Люси разшири очи от ужас, когато усети вкуса на този псевдошоколад. Преглътна и се задави. Преглътна отново.

— Има и още нещо, Андрю Килиън. — Тя се завтече към малкия хладилник и извади бутилка минерална вода. — Те нямат и вкус. Тази пародия на шоколад трябва да бъде забранена за продажба.

— Не ти ли харесват? — изглеждаше разочарован.

— Бързо схващаш — отбеляза сухо Люси. — Защо не оставиш на мира моето хранене?

— Но ти вече започна да закусваш разумно.

— В случай, че си забравил, ще ти напомня, че разумната закуска влизаше в сделката ни, за да не се бъркаш в останалата част от менюто ми. Нарушаваш споразумението.

— Ще живееш по-дълго, ако се храниш по-добре — настоя той.

— И ти наричаш това живот? Само ако имаш склонност към мазохизъм.

— Шоколадът не е чак толкова лош.

— Опитвал ли си го?

— Не ям сладко — самодоволно отговори той.

— Господ да ме пази от добродетелни хора.

— Не съм казал, че съм добродетелен. — Бавната усмивка върху устните му накара сърцето й да се учести.

— Хм, да. Ами тази пътека на здравето? — Андрю се наведе към лостовете за управление, прикрепени към ръкохватките.

— Освен, че ще те държи по-далече от фурната, ще ти бъде от полза през зимата. Няма да те е страх, че можеш да се подхлъзнеш на леда. Можеш сама да избираш скоростта — от обикновена разходка до бързо ходене. Качи се и ще ти покажа.

Люси внимателно стъпи отгоре и бавно започна да пристъпя, когато той го включи на най-ниската предавка.

— Знаеш ли, Андрю, това има своите предимства. Едно от нещата, които мразя при разходките, е, че си сам…

— Ако ми позволиш да съм с теб, ще имаш компания. Люси го погледна в очите, изкушена от предложението му, въпреки че отлично съзнаваше, че заменя краткотрайно удоволствие за дългосрочно главоболие.

— Разходките са скучни и отнемат много време, а така ще мога да вървя, докато гледам новините на обяд — ентусиазирано каза тя. — Благодаря ти, Андрю. Идеята наистина е чудесна!

Тя се наведе, за да го целуне с благодарност по бузата, но устните й като че ли се движеха по своя собствена воля. Отметна глава и се загледа в очите му, омагьосана от големите му зеници, заобиколени от блестящ син пръстен.

— Не съм повръщала от почти три седмици — каза тя.

— Очакваше се. В книгата…

— Би трябвало да пише, че предпазливостта е в основата на храбростта, но аз исках да ти кажа, че вече няма да е необходимо да не слагаш одеколон заради мен. — Люси беше любопитна какъв аромат предпочита той.

— Ще почакам още известно време — отвърна той, — да не би случайно да започне отново.

— По-вероятно е тези упражнения да ми навредят. — Тя махна нервно с ръка и без да иска бутна лоста за управление на максималната му скорост. Лентата рязко дръпна напред и Люси залитна.

Андрю я хвана веднага и като я подкрепяше с едната ръка, изключи машината.

— Ти я включи на „бърз ход“ — обясни той.

— Бърз ход! За кого? Сигурно за някой кон? Това е лудо препускане. — Тя не направи опит да се измъкне от ръцете му.

— Горкото ми ангелче! — Андрю я целуна по бузата. — Не се тревожи. Догодина по това време ще бъдеш в абсолютна форма.

— Или мъртва — промърмори тя, впила поглед в устните му.

Люси се притисна към силното му тяло, а очите й не слизаха от тях. Изпитваше нужда да ги докосне така, както наркоманът има нужда от своето лекарство. Тя несъзнателно навлажни устата си с език. На него не му трябваше друго насърчение. Ръцете му я обгърнаха и той я привлече към себе си.

Тя се притисна още по-силно, екзалтирана от инстинктивната реакция на тялото му.

— Люси, ти нали… — Гласът на Ани извади Люси от дълбините на еротичната омая, в която бавно потъваше, и тя се обърна с блуждаещ поглед към смутената Ани. — Извинявайте — започна тя, — не знаех, че вие… вие…

— Ние се целувахме — троснато заяви Люси. — Няма за какво да се извиняваш. Предполагам, че имаш нужда от помощ?

— Не, трябват ми само още няколко чилета от червената камгарна прежда от Рейнолдс. — Ани се промъкна покрай тях, бързо взе кутията, която й трябваше, и излезе.

Люси се отдръпна от Андрю и отпи от минералната вода, като единственото й желание в момента бе да привлече отново тъмната му глава към себе си.

— Мисля, че колкото по-рано започнем разширението, толкова по-добре. — Андрю неволно подхвана предишните й мисли. — Добре ще е, ако се чувстваш спокойна. При това в книгата се казва, че второто тримесечие е най-лекото — вече е преминало сутрешното гадене и все още коремът ти не е наедрял прекалено много.

— Изобщо нямам намерение да наедрявам. — Люси повдигна носле. — Може би малко ще се закръгля, но не повече.

— Аз съм тежал четири килограма и половина, когато съм се родил.

— Какво! — Люси се вторачи в него с неподправен ужас.

— Да — повтори той. — И казват, че съм бил здраво дете.

— Би трябвало. Ако съдя по теглото, ти вече си бил на няколко месеца. Аз ще си родя едно малко момиченце.

— Като говорим за бебето… — Той взе папката от бюрото й и я подаде. — Ще погледнеш ли тук?

Люси се почуди какво може да е това. Не би искала да го разгледа, реши тя, като видя изражението на лицето му. Изглеждаше уморен, но решителен, сякаш бе готов за спор.

И щеше да го има, помисли си Люси, когато я отвори и видя проекти за детска стая, очевидно направени от специалист по вътрешно обзавеждане.

— Знаеш ли, винаги съм харесвала Мечо Пух — отбеляза спокойно тя.

— Ще стане страхотна детска стая — отвърна Андрю и внимателно я погледна.

— Дъщеря ми ще има бял тапет с жълти рози, бяло плетено кошче от ракита, покрито от единия край, с бяла дантела и слънчево жълт килим на пода. А не този… червен кошмар! — Люси посочи презрително скиците. — Това прилича на бордей.

— Не ставай смешна — изсумтя Андрю. — В бордеите дори няма червени килими.

— Ти пък откъде знаеш? — присмя му се тя.

— Зная повече от теб. Поне съм бил веднъж в такова място.

— Андрю Килиън! — изгледа го ужасена Люси, но я издаде смехът, който напираше в очите й. — Никога не съм предполагала, че си такъв мъж.

— Бях едва на осемнадесет и много любопитен.

— Беше ли интересно?

— Кой знае? Нервите ми не издържаха и избягах.

— Може би от теб ще стане по-добър методист, отколкото изглежда на пръв поглед — засмя се Люси. — Но това не променя факта, че цветът е много крещящ.

— Стимулиращ — поправи я той.

— Ще стимулира горкото ни дете, докато си изгуби ума.

— Но…

— Жълти рози! — повтори тя категорично.

— Ти си инат жена!

— Аз? — Люси подсвирна с уста. — Ти имаш запазен периметър в това отношение.

— Аз…

— Слушай — прекъсна го тя. — Имам една идея. Защо не й купиш за стаята няколко от онези малки мечета, които се продават в най-различни ярки цветове.

— Това не е отговор — настоя той.

— Ти вече получи моя отговор — отвърна спокойно тя. — И щом той не ти харесва, проблемът е твой, а не мой.

— О, предавам се. — Андрю беше объркан.

— Това обещание ли е?

Люси се усмихна при вида на отчаяното му изражение, без да има намерение да отстъпи. Нямаше да позволи нейното бебе да расте при тази визуална агресия.