Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- The Caves of Steel, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емил Зидаров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor(2014 г.)
Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 10,11,12/1981 г., броеве 1,2,3/1982 г.
Преводът е със съкращения
История
- —Добавяне
4. Анализ на едно убийство
Джеси се сбогува с тях.
— Извинете не, господин Оливо. Мисля, че ще имате много работа с Лайдж.
Тя отвори вратата, като побутваше пред себе си сина си.
— Кога ще се върнеш, Джеси? — попита Бейли.
— Кога би искал да си бъда в къщи?
— Е… както обикновено. В полунощ.
Р Данийл каза:
— Съжалявам, че ви прогонвам от къщи!
— Не се тревожете за това, господин Оливо! Обикновено прекарвам вечерите с приятели. Ела, Бен!
— О, мамо! — запротестира момчето. — Трябва ли и аз да дойда?
— Прави каквото ти казвам!
Вратата се затвори след тях. Р Данийл попита:
— Може ли някой да ни чуе?
Бейли го погледна учудено.
— Никой не се интересува какво става в съседното жилище.
— Нямате ли навик да подслушвате?
— Не е в стила ни, Данийл.
— И убийството не е, но все пак някой го е сторил!
— Моля?
— Съжалявам, Илайджъ, но след като хората понякога вършат убийство, независимо от общоприетия стил, те биха могли и да подслушват.
— Това жилище е добре изолирано — каза Бейли. — Впрочем, да започваме. Зная, че човек на име Рой Неменну Сартън от Космоград е бил убит от неизвестно лице. Космическите свързват това убийство с последните опити да се провали техният план за интегрирано общество на хора и роботи. Изглежда подозират, че убийството е резултат от дейността на организирана терористка група.
— Да.
— Е, добре. Кое ви кара да смятате, че тази теория е вярна? Защо да не може убиецът да е сам? Антироботните чувства са широко разпространени на Земята, но не съществува организирана група!
— Искате да кажете явна.
— Дори и тайна организация би съобразила, че убийството на един Космически означава най-лошото нещо, което може да стори. По-скоро това е работа на побъркан човек.
— Не, Илайджъ. Жертвата е била внимателно избрана, а и времето на убийството — също. Такова нещо може да стори само организирана група.
— Щом имате повече информация от мен, разкажете ми!
— Ще ви изложа само общите предпоставки. Голямата част от Космическите вярваха, че Земята ще възприеме интегрираното общество, което така добре е устроено в Новите Светове. Дори след първите вълнения ние си мислехме, че това е въпрос само на неразбиране на идеята. Оказа се обаче, че даже с помощта на вашите правителства не може да се отбележи съществен напредък. Естествено, това ни създава грижа.
— Много мило! — рече Бейли мрачно.
— И още нещо — каза Р Данийл. — Ние вярваме, че една модерна, стегната Земя, ще бъде добра за всички, дори за нас. Трябва да призная, че някои от Новите Светове бяха против този план.
— Какво? Разногласие между Космическите?
— Разбира се. Има и такива, които мислят, че Земята ще стане по-опасна. По-специално доктор Сартън…
— Той беше доктор?
— По роботика, Илайджъ.
— Ясно. Продължете!
— Доктор Сартън смяташе, че е време да се помъчим да разберем Земните, че Космическите, които се стремят да променят Земята, трябва да напуснат Космоград и да се примесят със Земните, да живеят като тях, да мислят като тях.
Бейли каза:
— Космическите? Невъзможно. А какво ще стане с постоянния им страх от болести? Не вярвам някой да поеме риска да влезе в Града.
— Прав сте. Болестите са непознати на Новите Светове. Доктор Сартън също го имаше предвид, но той продължаваше да настоява, че е нужно да се опознаят Земните и техния начин на живот.
— Как?
— С Космически роботи!
— О!
— Ние можем да бъдем нагодени за живот на Земята. Ща бъдем приети от Земните и ще се запознаем с живота им.
— И вие сте… — започна Бейли, комуто бе започнало да става ясно.
— Точно такъв робот. Цяла година доктор Сартън работи върху проекта. Аз съм първият и въобще единственият. За съжаление обучението ми не е още завършено. Но се наложи да започна работа поради убийството.
— Значи не всички роботи на Космическите са като вас? Те повече приличат на роботи, отколкото на хора?
— Разбира се. Видът зависи от предназначението. Моето предназначение изисква човешки вид и затова го имам. Другите са по-различни, въпреки че всички са човекоподобни. Във всеки случай приличат повече на хора, отколкото моделите, които видях в магазина. Не могат ли вашите заводи да ги правят по-сполучливи?
— Сигурен съм, че могат, Данийл. Мисля, че ние просто предпочитаме да знаем кога си имаме работа с робот и кога — не.
Р Данийл каза:
— Надявам се, че ще успея да разбера вашия начин на мислене. Доктор Сартън знаеше, че става дума за C/Fe.
— Какао е знаел? Какво Це Фе?
— Това са химическите знаци на въглерода и желязото, Илайджъ. Въглеродът е основата, върху която се гради животът на хората, в желязото — на роботите. Ние казваме C/Fe, когато изразяваме интегрираната култура.
— Мисля, че ви разбирам — рече Бейли. — Доктор Сартън е подходил към проблема от друг ъгъл. Нашите Стародавни се уплашили, че той ще успее. Затова го убили. Така ли е?
— Да, Илайджъ.
Дългите пръсти на Бейли затракаха по масата. След това поклати глава:
— Не ще е тъй. Един Земни да влезе в Космоград с бластер, да застреля доктор Сартън и да се върне. Не виждам как може да стане това. Космоград се пази добре.
Р Данийл кимна.
— По-правилно е да се каже, че никой Земен не би могъл да премине през входа, без да го забележим.
— До какво ви води този извод?
— До задънена улица, но само в случай, че към Космоград има един вход, и то през Града Ню Йорк.
— Че не е ли така?
— Вижте какво, колега Илайджъ, нека да ви обясня. Ще нарисувам един голям кръг и ще го назова „Град Ню Йорк“. Сега до него ще нарисувам едно малко кръгче. Това е Космоград. Там, където се допират, ще нарисувам стрелка и ще я означа като „Бариера“. Е, не виждате ли други места за контакт?
— Разбира се, че не. Няма друг контакт.
— В известен смисъл — рече роботът, — доволен съм да чуя това от вас. То е в съгласие с наученото от мен за това как мислят Земните. Бариерата е единственото директно място за контакт. Но както Градът, така и Космоград са отворени за вътрешността на страната по всички посоки. Земният би могъл да напусне Града, да прекоси страната и да влезе в Космоград, откъдето си иска.
— Да прекоси страната?
— Да.
— Да прекоси страната? Сам? Пеша?
— Разбира се. Пеша. Убийството е станало в началото на работния ден, което значи, че пътуването е направено преди зазоряване.
— Не е възможно! Няма човек в Града, който би сторил подобно нещо!
— Ние, Космическите, знаем това. И по тази причина пазим само Бариерата. Дори по време на Големите Вълнения нашите хора атакуваха само Бариерата. Никой не напусна Града.
— Тогава?
— Но сега имаме работа с необикновен случай. Това не е сляпа акция на тълпа, а организирано действие на малка група по една слаба точка.
Бейли поклати глава.
— Звучи невероятно. Правили ли са вашите хора опит да проверят теорията си?
— Да, правихме. Вашият висш полицейски служител беше там почти по време на самото убийство. Това, Илайджъ, е още една подробност при избора на време за убийството. Комисарят е помагал в миналото на доктор Сартън. Сега докторът имаше намерение да му поиска нова помощ, този път при въвеждането на роботи като мен в Града. Срещата им беше именно поради тази причина. С действието си убиецът спира временно изпълнението на този план и фактът, че убийството стана в момент, когато вашият началник е бил вече в Космоград, усложнява още повече положението. Но не е това което започнах да ви разказвам. Вашият Комисар присъствуваше и му казахме: „Човекът трябва да е прекосил страната!“ И той като вас възрази: „Невъзможно!“ Но го накарахме да помисли върху това.
Р Данийл продължи:
— Една по една проверихме точките, откъдето може да се напусне Града. Знаете ли колко се оказаха те, Илайджъ?
— Двадесет! — предположи Бейли.
— Петстотин и две. Вашият Град расте бавно, Илайджъ. Някога той е бил под открито небе и хората преминавали свободно в страната. Когато бе организиран Градът, много от изходите останаха. Петстотин и два от тях се запазиха. Останалите бяха застроени или затворени. При това не броим точките за авиотранспорт.
— Е, какво още за тия изходи?
— Никой не ги пази. И май че никой не предполага за съществуването им. Всеки би могъл да излезе в което си време иска и после да се върне, без да го разберат.
— Нещо друго? Оръжието не е намерено, предполагам.
— Да разбира се.
— Някаква нишка?
— Никаква. Изследвахме почвата около Космоград. Роботите в полето са безполезни като свидетели. А там хора няма.
— Сетне?
— Сега трябва да опитаме нещо друго. Трябва да открием дали съществува антироботна организация.
— Хм! — рече Бейли замислено. — Бих желал да имате друг колега.
— А аз не искам — рече Р Данийл. — Вашият началник се изказа много ласкаво за предаността и способностите ви.
— Много мило! — рече Бейли язвително и си помисли: „Бедният Джулиъс. Той се чувствува гузен към мен.“
— Проверихме досието ви. Вие сте против използуването на роботи във вашата служба.
— Не възразявате ли?
— Не. Но това ни накара да ви проучим основно. Сега знаем, че въпреки че сте против Р-овете, ще работите с един от тях, щом го изисква службата. Вие сте предан и уважавате властта.
— Добре — рече Бейли сурово. — Ако аз съм преминал през изпитанието, кое прави вас детектив?
— Не ви разбирам?
— Конструирали са ви да бъдете машина за събиране на информация, да набирате данни за живота на хората и да ги предавате на Космическите.
— Това е добро начало за един детектив, нали?
— Начало — може би. Но това не е всичко.
— Така е. Доктор Сартън ми даде още нещо. Чувство за справедливост.
— Справедливост! — изкрещя Бейли. Но Р Данийл се обърна със стола си и загледа вратата.
— Там има някой!
Там имаше някой. Вратата се отвори и Джеси, бледа, със свити устни влезе в стаята.
— Какво има, Джеси? — извика Бейли. — Какво се е случило?
Тя стоеше, отбягвайки погледа му.
— Къде е Бентли, Джеси?
— Той ще прекара нощта в Младежкия дом.
— Защо?
— Ти каза, че твоят колега ще нощува тук. Ще му трябва стаята на Бентли.
Р Данийл каза:
— Това не е нужно, Джеси.
Джеси вдигна очи към лицето на Р Данийл и се втренчи в него. Бейли сведе поглед, безсилен да прекъсне тягостната тишина. И тогава, като от далеч той чу жена си да казва:
— Мисля, че сте робот, Данийл!
И Р Данийл отговори, както винаги с мек глас:
— Така е, госпожо!