Айзък Азимов
Стоманените пещери (13)

Дирене на мотив^[1]

 

В министерството Бейли попълни картон за задържане на Клосар и го предаде на съответното лице. Двамата с робота се изкачиха по мотоспиралата до Главната квартира. Не взеха асансьора, защото щеше да ги отведе твърде бързо, а Бейли имаше нужда от време, за да поразмисли, преди да бъде хвърлен в нова вълна от проблеми. И да си почине също.

Р Данийл каза:

— Изглежда днес Клосар няма да бъде разпитван.

— Може да почака. Нека най-напред да видим тази работа с Р Сами. — И промърмори по-скоро на себе си: — Не може да е изолиран инцидент. Трябва да има връзка с останалото.

* * *

— Жалко. Мозъчните качества на Клосар… — измърмори Р Данийл.

— Какво им има?

— Променили са се по странен начин. Станало ли е нещо между вас двамата, докато търсих комисаря по телефона?

— Просто му изнесох малка проповед. Четох му евангелието от свети Фастолф.

— Не ви разбирам, Илайджъ.

Бейли въздъхна и каза:

— Опитах се да му обясня, че и Земята би могла да използува роботите и да разсели излишното население по планетите. Опитах се да избия от главата му тези Стародавни глупости. Дявол знае защо? Никога не съм си представял, че мога да бъда мисионер. Това е в същност, което се случи.

— Ясно. Сега нещата добиват смисъл. Кажете, Илайджъ, какво му казахте за роботите?

— Наистина ли искате за знаете? Казах му, че роботите са просто машини. Това пък беше евангелие от свети Джеригъл. Има много евангелиета, както знаете.

— Ето защо се появиха промени в мозъка му! — рече роботът. — Много е интересно. Мисля, че с това се попълня една солидна празнина в представите ни.

* * *

Бейли видя и чу комисаря Ендербай през отворената врата на кабинета. Кръглото му лице изглеждаше голо и слабо без очилата, докато ги държеше в ръце. Той бършеше гладкото си чело с тънка хартиена салфетка.

Очите му се спряха на застаналия до вратата Бейли.

— Боже мой, Бейли, къде пропадна? — гласът му се извиси ядно.

Бейли пропусна забележката и каза:

— Какво има? Къде е нощната смяна? — След това забеляза, че в кабинета има втори човек. — О, доктор Джеригъл!

Сивокосият специалист по роботика отговори на вялия поздрав с късо кимване:

— Радвам се да ви видя отново, Бейли!

— Целият личен състав дава долу показания. Подписва документи за разпит. Много съм ядосан, загдето не можах да те открия. Твърде странно изглежда отсъствието ти.

— Моето отсъствие? — извика Бейли импулсивно.

— Всяко отсъствие! Някой от службата го е сторил и сега всички трябва да сърбат попарата! Каква каша! Каква отвратителна каша!

Той вдигна ръце към небето и в този момент очите му попаднаха на Р Данийл.

— За пръв път гледаш в лицето Данийл, Джулиъс! — рече Бейли саркастично. — Поне го огледай добре!

Без да се обръща към робота, Комисарят отвърна с отпаднал глас:

— И той трябва да напише показания! Дори аз трябва да го сторя! Аз!

— Шефе, кое те кара да мислиш, че Р Сами не си е избил някой уплътнител сам? Защо мислиш, че е умишлено повреден?

— Питай него! — каза Комисарят и посочи доктор Джеригъл.

— Ще започна с това — рече експертът, — че след като се разделих с вас, не побързах да се върна във Вашингтон. Имах чувството, че ще бъде престъпление, ако напусна Града, без да направя нов опит да разгледам по-подробно вашия робот. Затова ви потърсих, но никой не можа да ми каже къде се намирате. Обадих се на вашия шеф и той ме покани да ви почакам тук.

Комисарят го прекъсна:

— Мислех, че е нещо важно. Нали искаше да разговаряш с него?

— За нещастие — продължи обясненията си доктор Джеригъл — аз се заблудих и вместо където трябва, попаднах в една малка стаичка.

Комисарят отново се намеси:

— В една от фотолабораториите, Лайдж!

— Там видях проснатата фигура на робот. Съвсем кратък оглед беше достатъчен да установя, че той е непоправимо деактивиран. Един вид мъртъв. Не ми беше трудно да открия и причината. В полустиснатия си юмрук роботът държеше блестящо яйце, два инча дълго и половин инч широко със слюден отвор в единия край. Китката беше допряна до черепа, като че ли последното движение е било по посока на главата. Предметът, който държеше, е алфагенератор. Знаете какво представлява, нали?

Бейли кимна. Няколко пъти той бе работил в лабораторията по физика с такъв уред: контейнерче от оловна сплав с тесен надлъжен жлеб, на чието дъно имаше плутониева сол. Жлебът завършваше в горната си част с прозорче от слюда, прозрачно за алфа-частици. В тази единствена посока се разпространяваше доста мощен лъч от радиация.

Алфа-генераторът намираше най-различни приложения, но във всеки случай не и да убива роботи.

— Той е насочил слюдения отвор към главата си, така ли? — попита Бейли.

— Да — отвърна докторът, — и позитронните връзки в мозъка му веднага са се прекъснали.

Бейли се обърна към побледнелия Комисар:

— Не грешите ли? Наистина ли е бил алфа-генератор?

Комисарят кимна.

— Абсолютно. Броячите ги регистрираха от десетина метра. А и филмите в лабораторията бяха осветени. — Той се замисли, след това неочаквано каза: — Доктор Джеригъл, боя се, че ще трябва да останете в Града един-два дни. Ще наредя да ви изпратят до стаята ви.

— Необходимо ли е? — попита нервно Джеригъл.

— По-сигурно е!

Когато роботоекспертът излезе, Комисарят каза с въздишка:

— Един от нас го е сторил, Лайдж. Това е, което ме безпокои. Никой не може да проникне тук и да убие робот. Освен това не всеки има достъп до алфа-генератори.

Р Данийл заговори и неговият студен, равен глас се вряза в развълнуваните думи на Комисаря:

— Но какъв може да бъде мотивът за това убийство?

Комисарят погледна Р Данийл с неприязън и отмести поглед встрани.

— И ние сме хора. Струва ми се, че полицаите не обичат роботите, както всички останали граждани. Сега един е премахнат и това е добре дошло за някой от нас. Р Сами те ядосваше много, Лайдж, нали?

— Това не е повод за убийство! — рече Р Данийл.

— Но то не е убийство — каза Комисарят. — Просто повреждане на механизъм. Нека да наричаме нещата със собствените им имена. Ето какво е направено при нас. Навсякъде другаде то би било нищо. Нищо. Но сега е първокласен скандал. Лайдж?

— Да.

— Кога за последен път видя Р Сами?

— Р Данийл говори с Р Сами след обяда. Може би е било 13,30. Той му обясняваше, че трябва да използуваме кабинета ти.

— Моят кабинет? За какво?

— Исках да поговоря насаме с Р Данийл. Ти не беше тук и кабинетът ти изглеждаше най-подходящото място.

— Ясно. А ти видя ли Р Сами?

— Не. Но чух гласа му един час по-късно.

— Какво казваше?

Бейли се поколеба за момент, след това внимателно каза:

— Не си спомням. Малко след това ние излязохме.

— Къде отидохте?

— В Ню Йорк-Дрожди. Исках да ти докладвам…

— После, после. — Комисарят се подпря на брадичката си. — Джеси е била тук, както забелязах на пропуска.

— Да, беше — отбеляза студено Бейли.

— Защо?

— Семейни работи.

— За формалност трябва да бъде разпитана и тя.

— Зная, че редът е такъв, шефе. Между другото, откъде е дошъл алфа-генераторът? Откраднат ли е?

— От една енергийна централа.

Бейли премисли, преди да зададе следващия въпрос:

— От коя точно централа?

— От сектора Уилямсбърг. Защо?

Бейли замръзна на мястото си. Нещо извън него, нещо съвършено чуждо, пое събитията от днешния ден, от предишния ден и от още по-предишния ден и започна да ги подмята като фокусник. Сетне те се заподреждаха, бавно начена да се оформя картината…

— Защо? — попита отново Ендербай.

— Нищо! Нищо!

„Мотивът! Мотивът, за който говореше Р Данийл!…“

* * *

Бейли остави настрана вилицата с неясното: „По дяволите!“

— Данийл!

Р Данийл, който, за да остави колегата си да се храни на спокойствие, седеше на друга маса, стана и дойде при него.

— Данийл, имам нужда от твоята помощ!

— В какъв смисъл?

— Ще разпитват Джеси и мен. Това е сигурно. Остави ме да отговарям, както намеря за добре! Разбираш ли ме?

— Разбирам какво казвате. Но ако ми зададат пряк въпрос, как бих могъл да дам друг отговор, освен да кажа истината?

— Ако те попитат, това е друго нещо. Искам от теб да не даваш информация по своя инициатива.

— Не мога добре да ви разбера, колега Илайджъ. Та вие нямате нищо общо с Р Сами.

— Тъй ли мислиш? Нали ти сам каза за мотивите? Кой би имал интерес да убие Р Сами? Но става дума за това кой би искал да унищожи роботите въобще. Всеки Земен би го пожелал. Ние трябва да търсим в случая с Р Сами кой би имал мотив да го стори. Индивидът, Данийл! Не виждаш ли, че се набива в очи, той крещи, натрапва се до краен предел.

— Кой е този човек, Илайджъ?

— Аз, Данийл!

Безизразното лице на Р Данийл дори не трепна при тази декларация. Той само леко поклати глава.

— Какво, не си съгласен? Жена ми беше днес тук! Това е вече известно. А кой знаеше за идването и? Ти, аз, Джеси и Р Сами! Той я видя паникьосана!

— Не вярвам тя да е казала нещо, което да я изобличава.

— Не вярваш ти. Но те ще повярват! Ето го моят мотив! Убил съм го, за да го накарам да мълчи! Ясно ли ти е, че убийството е нагласено, за да падне подозрение върху мен? Защо е използуван алфа-генератор от енергийната централа Уйлямсбърг? Защото ти и аз минахме през централата Уйлямсбърг вчера. Видяни сме там и това е достатъчно! Можели сме да вземем генератора! И сме последните, които са видели Р Сами жив! Като не се брои убиецът, разбира се!

— Но аз ще удостоверя, че не сте вземал никакъв генератор!

— Ти си робот, Данийл, и твоите уверения нямат стойност. Съществува само един шанс да се откача от примката, която са ми метнали.

— Как?

— Зададох си въпроса: „Защо ме впримчват?“ Ясно защо. Защото съм опасен за някого. За онзи, който уби доктор Сартън. Затова шансът ми е да намеря убиеца, да намеря човека или хората, които се опитват да ме отстранят от пътя си. Ако успея, ако разбуля случая, само ако го разбуля, ще бъда спасен. И Джеси. Но нямам време, нямам достатъчно време!

Пръстите на китката му се свиваха и разпускаха конвулсивно. Той гледаше изсеченото лице на робота с нарастваща надежда. Каквото и същество да беше, той имаше сила, бе предан и лишен от егоизъм. Какво повече може да се иска от приятел? А Бейли се нуждаеше от приятел и хич не го интересуваше, че Р Данийл имаше вместо вени проводници по тялото си.

Но Р Данийл поклати глава.

— Съжалявам, Илайджъ — рече той без капка съжаление по лицето — но не мога да приема нищо от опасенията ти. Може би действията ми са били в твоя вреда, съжалявам за това, но всеобщото благо го изисква!

— Какво си направил? — заекна Бейли.

— Свързах се, докато обядваше, с доктор Фастолф.

— Е? — опита се да каже Бейли. — И какво?

— Трябва да се отървете по друг начин от подозренията, без да разчитате на разкриване на убиеца на доктор Сартън. В резултат на моята информация нашите от Космоград решиха да сложат край на разследванията с изтичането на деня и да започнат планирано изселване от Космоград и от Земята.