Айзък Азимов
Стоманените пещери (6)

6. Човек или робот?

Както винаги, лицето на Р Данийл беше безизразно, Хан Фастолф показваше учтива изненада. Но това, което най-много обезпокои Бейли, беше реакцията на Комисаря Джулиъс Ендербай. „Запази спокойствие, Джулиъс!“ замоли го мислено той.

Бейли не вярваше, че Фастолф ще реагира бързо. По-скоро трябваше да действува бавно, ръководейки се от разума. Той беше сам между тях: каза, каквото имаше да каже, и никога повече нямаше да се върне в Града. Беше уверен, че за Космическите са много по-важни собствените планове, отколкото животът на един Земен. Те просто ще предадат тялото му на Ендербай, ще клатят глави и ще говорят за терористите от Града, които ги тормозят. И Комисарят щеше да им повярва — такъв си беше. Ето защо той поиска да има свидетел. И то свидетел, недосегаем за Космическите.

— Лайдж, ти се лъжеш! — изстена Комисарят. — Аз видях тялото на доктор Сартън.

— Вие сте видял останките от нещо, което те са ви представили за тяло на доктор Сартън! — каза Бейли смело. Той си спомни за счупените очила на шефа — нещо, което бе помогнало на Космическите.

— Не, не, Лайдж. Познавам доктор Сартън добре. Той беше!

— Какво ще кажете за този? — попита Бейли, като показа Р Данийл отново. Нима той не прилича на доктор Сартън? Представете си, че видите един робот на пода. Ще го огледате ли внимателно, за да се убедите? — Той се обърна към Космическия. — Бихте ли изровили тялото за експертиза, доктор Фастолф?

Фастолф се усмихна.

— Ние не погребваме мъртвите си, а ги изгаряме.

— Много удобно! — каза Бейли.

— Кажете, господин Бейли — каза доктор Фастолф, — как достигнахте до такова странно заключение?

— Не е достатъчно само да си дървен, за да си робот. Нужни са повече усилия. Вие, Космическите, сте свикнали с роботите, затова не долавяте разликата. За Земните е друго. Ние много по-лесно усещаме кой е робот и кой не. Преди всичко Р Данийл е прекалено хубав, за да е робот. Първоначалното ми впечатление от него беше, че е Космически. И причина за това е, че той е Космически, а не робот.

Р Данийл се намеси:

— Както ви казах, колега Илайджъ, аз съм конструиран така, че да мога да прекарам известно време в общество на хора. По тази причина съм човекоподобен.

— Дори и в онази част от тялото, която обикновено е покрита с дрехи? — попита Бейли. — Дори и по отношение на органи, които са напълно ненужни на един робот?

Ендербай попита неочаквано:

— Как открихте това?

С почервеняло лице Бейли отвърна:

— Не мога да ви помогна сега с демонстрация — в Сервиза за мъже.

Ендербай беше смутен. Фастолф каза:

— Трябва да разберете, че най-изгодно е роботът да бъде точно човешко копие. Нищо друго не е по-разумно.

— Това не е всичко — рече Бейли. Когато го водех към къщи, се натъкнахме на вълнение, което можеше да се превърне в бунт. (Той спря за момент, защото сам не знаеше за кого точно говори — за Р Данийл или за доктор Сартън). Той спря бъркотията като насочи към хората бластер.

— Господи! — изстена Ендербай. — В протокола се казва, че това си направил ти…

— Зная, шефе — отвърна Бейли. — Протоколът се основава на това, което аз казах. Не исках да се записва, че един робот е заплашвал с бластер мъже и жени.

— Разбира се, че не бива.

— Това част от аргументите ви ли е? — попита Фастолф.

— Естествено. Първият Закон на Роботиката казва, че един робот не моме да причини злина на човек.

— Но Р Данийл не е причинявал никому злина.

— Вярно е. Той дори каза след това, че никога не би стрелял. Въпреки това, аз не съм чувал още робот да е заплашвал с оръжие някого, макар да не е имал намерение да го използува.

— Вие експерт по роботи ли сте, господин Бейли?

— Не, но разбирам нещо от позитронен анализ.

— Чудесно — рече Фастолф любезно — но знаете ли, аз съм експерт по роботи. Простите модели роботи, които имате на Земята, може действително да са неспособни да сторят зло на човек. Един усъвършенствуван модел като Р Данийл е нещо друго. Ако разбирам правилно инцидента, Р Данийл е заплашил, че ще стреля, за да предотврати бунт, за да предотврати зло на хората. Така че той изпълнява Първия Закон, не го нарушава.

Бейли запази спокойствие.

— Снощи — каза той, — така нареченият робот твърдеше, че е направен да бъде детектив просто като е прибавено към позитронния му мозък чувство за справедливост.

— Така е — рече Фастолф. — Това беше преди три дни. Аз присъствувах.

— Чувство за справедливост? Справедливост, доктор Фастолф е нещо, което само човек може да проумее.

— Съгласен съм, господин Бейли. Ако вие имате предвид абстрактното чувство — такова нещо не може да се вгради в позитронния мозък при сегашното равнище на науката.

— И го признавате като специалист по роботика?

— Естествено. Въпросът е какво разбира Р Данийл под „справедливост“.

Бейли се обърна към Р Данийл:

— Да чуем.

— Справедливост, Илайджъ, е това, когато всички закони са спазени.

Фастолф кимна.

— Не е лошо за робот. Желанието да види всички закони спазени сега е част от него. Няма нищо абстрактно в неговото чувство за справедливост. Само човешко същество може да разбере абстрактния факт, че някои закони могат да са лоши и че прилагането им е несправедливо. Какво ще кажете на това, Данийл?

— Несправедлив закон — рече Данийл, — е израз, който съдържа взаимно изключващи се думи.

— За робота е така, господин Бейли. Тъй че не бива да смесвате вашата представа за справедливост с тази на Данийл.

Бейли се обърна към Р Данийл:

— Нощес вие напуснахте жилището ми.

— Да. И ако съм ви обезпокоил, съжалявам.

— Къде бяхте?

— В Сервиза за мъже.

За момент Бейли се смути. Този отговор беше истината, но не очакваше да го чуе от Р. Данийл. Увереността му започна да го напуска.

— Когато стигнахме Секцията — каза Бейли, — той влезе в Сервиза с мен. Обяснението му беше неубедително. През нощта той излезе от жилището ми, за да посети повторно Сервиза. За човек това е напълно естествено. Но за робот — очевидно не! И моето заключение е, че той е човек!

— Това е много интересно — каза Фастолф. — Нека Данийл разкаже защо е ходил през нощта в Сервиза.

Р Данийл каза:

— Джеси, съпругата на Илайджъ, напусна жилището снощи с добро чувство към мен. Когато се върна, знаеше че съм робот. Очевидно тя е открила това извън къщи. Следователно някой е чул разговора ни и е разпространил мълвата. Илайджъ казва, че апартаментът е добре изолиран. Ние говорехме тихо. Обикновено подслушване не е възможно. Ако в Града съществува група, организирана достатъчно добре, за да се наеме с убийството на доктор Сартън, нейните членове биха могли да знаят, че Илайджъ е ангажиран с разследването. Възможно е, дори е вероятно, да е инсталирана в жилището му подслушвателна инсталация. Анализът на положението доведе до следното заключение: „Единственото място, където един жител на Града може да прави всичко, без да бъде обезпокояван или разпитван, е Сервизът.“ Затова отидох там на проверка.

— И какво открихте? — попита Бейли бързо.

— Нищо, Илайджъ. Никаква следа от подслушвателна инсталация.

— Е, господин Бейли — рече Фастолф, — звучи ли ви това правдоподобно?

Неувереността на Бейли напълно изчезна. Той каза:

— На пръв поглед е правдоподобно. Но това, което той не знае е, че моята жена ми разказа откъде и откога има информацията. Тя разбрала, че той е робот веднага след като напусна жилището. По това време слухът вече се е носил из Града. Фактът, че е робот, не би могъл да стане явен след подслушване на нашия снощен разговор!

— Но то обяснява неговото посещение в Сервиза снощи! — каза Фастолф.

— Все пак нещо не е обяснено! — възрази Бейли. — Как се е появила мълвата, че в Града ходи един робот на Космическите. Доколкото зная, само двама души знаеха това — Комисарят Ендербай и аз. Шефе, знаеше ли някой друг в Службата?

— Не! — отвърна Ендербай угрижено. — Само ние и доктор Фастолф.

— И той! — рече Бейли, като показа.

— Аз? — попита Р Данийл.

— Да, вие!

— Аз бях с вас през всичкото време, Илайджъ. Как бих могъл да говоря с някого?

— Вие не бяхте с мен през всичкото време! — извика Бейли. — В продължение на половин час, преди да влезем в жилището ми, аз бях в Сервиза. Тъкмо тогава сте се свързали с вашата група в Града.

— Каква група? — попита Фастолф.

— Каква група? — рече Ендербай.

Бейли се надигна от стола си и се обърна към видеовизора.

— Комисарю, слушайте ме внимателно. И ми кажете, ако греша. Съобщава се за убийство. Това става веднага след вашето влизане в Космоград, за да се срещнете с убития. Вие виждате едно тяло, но тялото сега е изгорено и не може да бъде изровено за експертиза. Космическите твърдят, че убиецът е Земен, който е напуснал Града, пресякъл е страната сам, и то през нощта. Вие знаете колко невероятно е това. След това те изпращат един така наречен робот в Града. Първото нещо, което прави той, е да заплаши група хора с бластер. След това да пръсне слух, че робот на Космическите се намира в града и сътрудничи с полицията. Това значи, че не след дълго хората ще знаят, че е робот и че има бластер. Може би и в този момент се множи мълвата, че робот-убиец се разхожда на свобода.

— Невъзможно! — рече Ендербай.

— Не! Възможно е! Има заговор, така е, но той идва от Космоград. Космическите искат убийство. Те искат бунтове. Колкото по-лошо е положението, толкова по-голямо основание имат техните кораби да дойдат долу и да завладеят Градовете на Земята.

Фастолф каза кротко:

— Ние се извинихме за инцидента по време на Граничните Бунтове преди двадесет и пет години.

— Тогава не бяхте готови. Сега сте! — Сърцето на Бейли биеше лудо.

— Господин Бейли, ако ние искаме да завладеем Земята, бихме могли да го сторим и по по-прост начин.

— Едва ли, доктор Фастолф. Вашият така наречен робот ми каза, че общественото мнение там из вашите Нови Светове не е единно по въпроса за Земята. Вероятно е нужен подходящ, шокиращ инцидент, за да се промени мисленето на някои хора.

— Например убийство, така ли? При това симулирано убийство? Надявам се, не допускате, че ще убием наш човек, за да предизвикаме скандала?

— Не, просто сте направили робот, който да прилича на доктор Сартън, застреляли сте го и сте показали на Комисаря Ендербай тялото му.

— Значи — рече доктор Фастолф, — използували сме Р Данийл, за да имитира доктор Сартън във фалшивото убийство, а доктор Сартън като имитация на Р Данийл във фалшиво разследване на фалшиво убийство?

— Точно! Заявявам ви го в присъствие на свидетел, който не е тук физически и който е достатъчно авторитетен, за да му повярва правителството.

Фастолф поклати глава.

— Наистина, господин Бейли, вие имате изненадваща фантазия. Допуснете сега, че Р Данийл е действително робот. Не води ли това до заключението, че Комисарят Ендербай е видял тялото на доктор Сартън? Не е възможно това да е било тяло на втори робот, защото Комисарят Ендербай видя Р Данийл по време на сглобяването му и знае, че съществува само един робот.

— Комисарят не е специалист по роботика! — възрази Бейли. — Вие бихте могли да имате цяла дузина такива роботи.

— Да спрем до тук, господин Бейли. Какво бихте казал, ако Р Данийл е наистина Р Данийл? Ще продължавате ли и тогава да твърдите обратното?

— Ако е робот! А аз твърдя, че той е човек!

Фастолф погледна към Р Данийл и му направи знак. Р Данийл докосна ръкава на ризата си и го свали. Показа се гладка ръка с малки, напълно човешки косъмчета. След това натисна средния си пръст с пръсти на другата ръка и ръката, подобно на ръкава, се разтвори на две. Там, под тънкия пласт от подобна на плът материя, се виждаха стоманени лостове, жици и свръзки.

— Бихте ли разгледали по-отблизо, господин Бейли? — попита доктор Фастолф учтиво.

Но Бейли беше припаднал.