Димитър Бежански
Свинска история

Застуди ли се времето, падне ли първият сняг и започват да се разправят разни небивалици за прасета. Дори и вестниците ги описват.

В нам кое си село нам кой си решил да си коли прасето, то обаче се измъкнало изпод ножа, съборило оградата и се напъхало в здравната служба, където сръчният фелдшер първо му ударил една инжекция с приспивателно, а после най-спокойно го разфасовал с подръчни хирургически инструменти.

В друго село пък друго прасе също побягнало, но не се набутало при фелдшера, ами хванало гората. Там се сдружило с други избягали прасета, организирало нещо като хайдушка чета или партизански отряд и тръгнало да мъсти за загиналите си побратими посредством нападения на мандри, палежи на кметства и разлепване на позиви.

Говори се и за някакво прасе, което прокопало тунел под кочината, измъкнало се през тунела, пресякло нелегално границата и сега пращало писма от Канада. „Живот си живея в Канада — пишело то в писмата. — живот си живея благодарение на канадското дружество за защита на животните. Мъчно ми е само, че тука не се хваща българската национална телевизия.“

Имаше и случай с едно прасе от някакво село край град Добрич, което, след като избягало, постъпило в цирк „Добрич“, станало звезда и сега хем обикаля света, хем никому и през ум не минава да прави от него суджуци. Как ще правиш от звезда суджуци?! Може ли от Ален Делон да правиш суджуци?! Или от Сашка Васева да правиш суджуци!

Друго прасе от Пернишко пък прогонило стопанина си и заживяло със стопанката на съпружески начала. Стопанката била много доволна и дори се хвалела на комшийките: „И оня беше свинче, и това — свинче! Ама това свинче барем не пиье!“

И още много подобни свински истории се разказват, скъпи приятели. И забележете — колкото по го няма прасето на трапезата ни, толкова по го има във фолклора ни.

А това вече наистина е свинска история!