В. С. Ендрюс
Семена на злото (7)

Последни приготовления

Някаква треска обхвана Фоксуърт Хол с наближаването на двайсет и петия рожден ден на Барт. Различни дизайнери измерваха градината, терасите и стаите. Говореха си на групи, чертаеха, правеха списъци, пробваха различни цветове за покривките и разговаряха с Барт, кроейки тайните си планове за темата на танците. Барт все още отказваше да разкрие каква ще е тя. Тайните му подхождаха. Бяхме се превърнали в сплотено семейство, към което Барт не желаеше да се присъедини.

Работници донесоха боя, греди и други строителни материали и започнаха да изграждат нещо като сцена и платформа за оркестъра. Чух Барт да споменава, че ще покани много известни оперни звезди.

Винаги когато бях навън, а там прекарвах по-голяма част от времето си, наблюдавах синкавите мъгливи планини и се чудех дали те помнят две от таванските мишки, затворени тук около четири години. Чудех се дали някога ще успеят отново да превърнат едно обикновено момиче в човек, изпълнен с желание да превърне прекрасните си мечти в реалност. Аз наистина успях да реализирам някои от мечтите си, въпреки, че не успявах да запазя съпрузите си живи. Изтрих две сълзи, срещнах изпълнения с обич поглед на Крис и отново ме обзе обичайната тъга. Барт щеше да бъде съвсем нормален, ако аз не обичах Крис и той също не ме обичаше.

Би трябвало да обвинявам съдбата си… но аз все още обвинявах майка ни.

Чувствах се щастлива, въпреки че не знаех какво ни очаква. Просто наблюдавах въодушевената суетня в градината. Затаих дъх, когато осъзнах какво е направил Барт.

Библейска сцена!

— Самсон и Далила — отвърна кратко Барт на въпроса ми. Ентусиазмът му се беше изпарил, защото Мелъди продължаваше да отказва да изпълни ролята. — Често съм чувал Джори да казва, че мечтае да продуцира изпълненията си, а това е любимата му роля.

Мелъди се завъртя и се отправи към къщата, без да отговори, пребледняла от гняв.

Би трябвало да се досетя, че тази тема ще допадне най-много на Барт.

Синди се затича и се хвърли на врата на Джори.

— Джори, нека аз да изпълня ролята на Далила. Зная, че мога да се справя.

— Не желая да гледам аматьорските ти опити! — извика Барт.

Синди не му обърна внимание и стисна умоляващо ръцете на Джори.

— Моля те, моля те, Джори. Нека да го направя. Не съм прекъсвала уроците си по балет, така че няма да те изложа. А би могъл да ми помогнеш да се справя. Ще репетирам по цял ден!

— Не разполагаме с достатъчно време за репетиции, след като представлението е само след два дни — оплака се Джори и изгледа ядосано Барт. — Господи, Барт, защо не ме предупреди по-рано? Да не би да смяташ, че след като съм бил хореограф на този спектакъл, ще си спомня всичко. За изпълнението на такава роля са необходими седмици репетиции, а ти чакаше до последния момент. Защо?

— Синди лъже — каза Барт и погледна с копнеж към вратата, където се скри Мелъди. — Мързеше я да тренира с мама, така че защо да го прави самостоятелно?

— Тренирах! — Извика Синди с огромно въодушевление и гордост, въпреки че знаех, че мрази тежките упражнения. До шестгодишна възраст обожаваше балетните роклички, сатенените палци и малките лъскави диадеми, които я пренасяха в един вълшебен свят. Смятах, че никога няма да се откаже от него, но Барт й се подиграваше прекалено много и успя да я убеди, че е безнадежден случай. Затова много се учудих, че не се е отказала от балета, а само не е искала Барт да я гледа.

Обърна се към мен, сякаш молеше за живота си:

— Казвам ви самата истина! Когато влязох в частния колеж и Барт не беше наоколо да ми се подиграва, отново започнах уроците по балет. Досега не съм ги прекъсвала.

— Е — заяви Джори, очевидно впечатлен, като отново изгледа ядосано Барт, — да посветим оставащото ни време на репетиции. Много глупаво постъпи, Барт, като не ни каза. Не мисля, че аз ще имам някакви проблеми, тъй като ролята ми е позната, но Синди? Ти дори не си гледала този спектакъл!

Барт го прекъсна грубо и попита:

— Носиш ли си лещите, белите лещи? Виждаш ли през тях? Преди около година ви гледах с Мелъди в Ню Йорк и от залата наистина изглеждаше сляп.

Джори се намръщи на неочаквания въпрос и погледна сериозно Барт.

— Да, нося си лещите — бавно отвърна той. — Където и да отида, някой ме моли да изпълня ролята на Самсон, така че си нося лещите. Не знаех, че си такъв любител на балета.

Барт се засмя и потупа Джори по гърба, сякаш никога не се бяха карали.

— Повечето балети са ужасно скучни, но този ми харесва. Самсон е бил велик герой и аз се възхищавам от него. А ти, скъпи братко, прекрасно се превъплъщаваш в Самсон. Дори изглеждаш могъщ като него. Предполагам, че това е единственият балет, който ми харесва.

Не слушах Барт. Наблюдавах Джоел, който се беше навел напред. Мускулите около тънките му устни се движеха спазматично, като не можех да определя дали прикриваха смеха или гримасата му. Изведнъж желанието ми Джори и Синди да танцуват този балет се изпари, защото сцените бяха доста брутални. А това бе идея на Барт от години.

Цяла нощ обмислях как да накарам Барт да се откаже от този спектакъл.

Трудно го разубеждавах като дете.

А като мъж… не знаех дали изобщо имам шанс. Но смятах да опитам.

На следващата сутрин станах рано и се затичах на двора, за да хвана Барт, преди да потегли. Нетърпеливо ме изслуша и каза:

— Вече не мога, дори и да искам. Накарах да ушият костюмите и те са почти готови, както и декорите. Ако променя нещо, ще е прекалено късно да планирам друг балет. Ти защо се притесняваш, след като Джори не се притесни?

Как можех да му обясня, че интуицията ми ме предупреждаваше да не позволявам този балет да се изпълни в близост до мястото на нашия затвор. Музиката щеше да достигне до гробовете на Малкълм и съпругата му, които се намираха недалеч от сцената.

 

 

Джори и Синди работеха денонощно. И двамата бяха обхванати от въодушевление, че работят заедно, а Джори откри, че Синди е добра. Не можеше да танцува като Мелъди, но се справяше и изглеждаше прекрасно с вдигната коса като класическа балерина.

Утрото на рождения ден на Барт беше ясно, като предричаше безоблачен слънчев ден.

Двамата с Крис станахме рано и се разходихме из градината преди закуска, като се наслаждавахме на аромата на розите, които предричаха прекрасен рожден ден за Барт.

Винаги мечтаеше за рождени дни като тези на Синди и Джори, но когато настъпеше тържеството, той успяваше по някакъв начин да отблъсне гостите, така че повечето си тръгваха рано, обикновено ядосани.

Непрекъснато си повтарях, че вече беше мъж и всичко щеше да е различно. Крис ме успокояваше, сякаш имахме телепатични способности и четяхме мислите си.

— Държи се както някога — заявих аз. — Не е ли странно — как не променя детското си изражение, Крис? Адвокатите ще прочетат ли отново завещанието след тържеството?

Крис поклати глава, щастлив и доволен.

— Не, скъпа, всички ще сме много уморени. Четенето е насрочено за следващия ден. — Сянка помрачи лицето му.

— Спомняш ли си дали има нещо в завещанието, което би развалило рождения му ден?

Не помнех, но когато четяха завещанието на майка ми, бях прекалено разстроена, плачех и почти не слушах. Изобщо не ме интересуваше дали някой от нас ще наследи богатството на Фоксуърт, което сякаш носеше проклятие.

— Адвокатите на Барт крият нещо от мен, Кати, нещо, което показва, че не съм разбрал ясно завещанието на майка ни след смъртта й. Сега не искат да разговарят за това, защото Барт е настоял да не участвам в никакви юридически разисквания. Страхуват се от него. Учудва ме, че хора на средна възраст с дългогодишен опит се поддават на натиска му, сякаш искат да запазят благоразположението му. Притеснявам се, а после се питам какво, по дяволите, ме интересува това. Скоро ще си тръгнем и ще си създадем нов дом, а Барт ще получи богатството си и ще се разпорежда с него.

Прегърнах го. Бях ядосана, че Барт му отказва доверието си, заслужено по време на дългите години на управление на огромното богатство. Той се беше справил добре, независимо от медицинската му практика, която отнемаше по-голяма част от времето му.

— Колко милиона ще наследи? — попитах аз. — Двайсет, петдесет или повече? Един милиард, два, три, повече?

— О, Катрин, кога най-сетне ще пораснеш? — засмя се Крис. — Винаги преувеличаваш. Честно казано, трудно е да изчислим себестойността на богатството му, разпръснато в най-различни инвестиции. Предполагам, че е бил доволен, когато адвокатите му са направили приблизителни изчисления, предостатъчно е за десет алчни млади мъже.

Спряхме се във фоайето, за да погледаме репетицията на Джори и Синди. Бяха запъхтени и потни от упражненията. Другите балетисти, които участваха в спектакъла с тях, седяха наоколо, наблюдавайки или Джори и Синди, или огромната къща. Синди се справяше неочаквано добре и това ме изненада приятно.

Една от по-възрастните балерини се обърна към мен:

— Синът ви много прилича на баща си — започна тя и погледна Джори, който така се беше вглъбил в ролята си, че не знаех дали ще му останат сили за представлението довечера. — Предполагам, че не е тактично, но смятам, че е десет пъти по-добър от него. Бях само на дванайсет години, когато вие и Джулиан Маркю танцувахте в „Спящата красавица“, но така ме въодушевихте, че реших и аз да стана балерина. Благодаря ви, че ни дадохте още един прекрасен балетист в лицето на Джори Маркю.

Думите й ме изпълниха с радост. Бракът ми с Джулиан не бе пълен провал, след като беше създал Джори. Трябваше да се надявам, че синът на Бартоломю Уинслоу също ще ме изпълни с такава гордост, каквато чувствах в този момент.

Репетицията свърши и Синди дотича задъхана при мен.

— Мамо, добре ли се справям? — попита тя и нетърпеливо зачака одобрението ми.

— Наистина се справяш чудесно, Синди. Помни, че трябва да усещаш музиката… следи такта и ще изиграеш забележително ролята си за една дебютантка.

— Винаги се държиш като инструктор — усмихна се тя. — Предполагам, че не съм толкова добра, колкото ми втълпяваш, но ще направя всичко, което е по силите ми, за да изпълня ролята, и ако се проваля, вината няма да е моя.

Джори бе заобиколен от почитатели, а Мелъди тихо седеше до Барт. Не разговаряха и не изглеждаха приятелски настроени, но се почувствах неловко, докато ги гледах. Побутнах Крис и се приближихме до тях.

— Честит рожден ден, Барт — мило казах аз. Той ме погледна и се усмихна чаровно.

— Казах ви, че денят ще е прекрасен — слънчев и безоблачен.

— Да, така е.

— Сега може ли да обядваме? — попита той и подаде ръка на Мелъди. Тя не му обърна внимание и се изправи без негова помощ. — Умирам от глад — продължи Барт, само леко разочарован от новото й отблъскване.

Седнали около кръглата маса, представлявахме весела група, с изключение на Джоел, който седеше сам до малка кръгла маса, встрани от нас. Беше заявил, че сме много шумни, ядем много и нарушаваме монашеските му възгледи, който изискваха сериозно отношение към храната и дълги молитви преди и след ядене. Дори и Барт се притесни от поведението на Джоел и нервите му не издържаха.

— Вуйчо Джоел, там ли трябва да стоиш? Ела и се присъедини към семейството. Поздрави ме с рождения ми ден.

Джоел поклати глава.

— Господ презира парадирането с богатството. Не одобрявам това тържество. Можеш да покажеш благодарността си, че си жив, по по-добър начин, чрез благотворителност.

— Какво са направили благотворителните дружества за мен? Това е моят ден, вуйчо Джоел, и дори скъпият Малкълм да се обърне в гроба си, довечера ще се забавлявам до насита.

Обзе ме радост. Наведох се и целунах Барт.

— Щастлива съм, когато се държиш така. Това е твоят ден и подаръците, които сме ти избрали, ще те изненадат.

— Надявам се — отвърна усмихнат той. — Виждам, че вече са на масата за подаръци. Ще ги отворим веднага щом пристигнат гостите, след което ще се забавляваме.

Джори наблюдаваше загрижено Мелъди.

— Скъпа, добре ли си?

— Да — прошепна тя, — но бих искала да изпълнявам ролята на Далила. Обхваща ме странно чувство, докато те гледам да танцуваш с друга.

— След раждането на бебето отново ще танцуваме заедно — каза той и я целуна. Очите й, изпълнени с обожание, го проследиха, докато се отдалечаваше, за да репетира отново със Синди.

В този миг веселото настроение на Барт се стопи.

Непрекъснато се появяваха доставчици с нови подаръци за Барт. Много от приятелите му от Харвард пристигаха с приятелките или съпругите си. Тези, които не можеха да дойдат, му изпращаха подаръци. Барт сновеше непрекъснато и проверяваше всеки детайл от предстоящото тържество. Букетите пристигаха на дузини. Готвачи изпълваха кухнята и се почувствах като натрапник, когато поисках да си приготвя закуска. После Барт ме хвана за ръката и ме разведе из стаите, претрупани с цветя.

— Смяташ ли, че приятелите ми ще са впечатлени? — попита притеснено той. — Знаеш ли, май доста се изхвърлих.

Огледах се отново. Празнично подредената къща изглеждаше забележително с купищата цветя, които й придаваха не само уют и изисканост, но и красота. Кристалът блестеше, среброто и медта отразяваха светлината. Тя наистина можеше да се сравни с най-красивите в света.

— Скъпи, престани да се притесняваш. Ще засенчиш всички в света. Къщата наистина е красива, а дизайнерите свършиха прекрасна работа. Не се съмнявай, че приятелите ти ще са впечатлени.

Той не ме слушаше, а леко се беше намръщил.

— Знаеш ли, майко — каза тихо. — След като ти, брат ти, Мелъди и Джори си заминете, ще пообиколя наоколо. Добре, че вуйчо Джоел ще остане тук до смъртта си.

Сърцето ми се сви от думите му.

Не спомена името на Синди, защо очевидно нямаше да му липсва.

— Наистина ли толкова харесваш Джоел, Барт? Тази сутрин май те вбеси с монашеското си поведение.

Облак засенчи тъмните му очи и красивото му лице доби зловещ вид.

— Вуйчо ми ми помага да открия себе си, майко. Ако понякога ме притеснява, то е, защото изпитвам несигурност за бъдещето. Той не може да промени навиците си, придобити от дългия му престой при монасите, на които не е било позволено да говорят, а само да се молят и да пеят по време на службата. Разказа ми как е живял, сигурно се е чувствал много нещастен и самотен. Но казва, че там е намерил покой и вяра в Бога и в безсмъртието.

Дръпнах ръка от кръста му. Можеше да се обърне към Крис, за да му помогне да открие всичко, от което се нуждаеше — покоя, сигурността и вярата, които бяха поддържали Крис през целия му живот. Но Барт беше сляп, когато трябваше да признае добротата на мъжа, който се опитваше да го превърне в свой син.

Отношенията ми с брат ми го заслепяваха и предизвикваха.

Разделих се натъжена с Барт и се качих на балкона, откъдето Крис наблюдаваше работата на работниците. Присъединих се към него, усещайки топлината на слънцето. Безмълвно следяхме приготовленията, а аз се молех тази къща най-накрая да ни донесе радост, а не нещастие.

Починахме си около два часа, след което хапнахме набързо и започнахме да се обличаме за тържеството. Отново излязох на балкона. Под мен се разкриваше приказна страна. Кървавочервените и лилави лъчи на залязващото слънце изпълваха градината, докато уморените птички като тъмни сълзи бързаха към гнездата си. Не се нуждаехме от думи, когато Крис се изправи до мен, освежен и ободрен от душа — просто се прегърнахме, погледнахме надолу и се прибрахме в стаята.

Барт, детето на моето отмъщение, влизаше във владение. Уповавах се на надеждите си. Исках тържеството да мине добре и той да се убеди, че има приятели и те го харесват. Потиснах страховете си и си повтарях, че това му се полага, а и на нас — също.

Вероятно Барт щеше да бъде удовлетворен утре, когато отново прочетяха завещанието. Вероятно, може би… желаех му само най-доброто.

 

 

Крис обу панталоните на смокинга си, оправи го, завърза си папийонка, но не остана доволен и ме помоли да му помогна:

— Направи краищата й еднакви. — С удоволствие я завързах отново. Той среса русата си коса, която беше леко потъмняла отзад. С всяко десетилетие косите ни потъмняваха и ни се появяваха сребристи кичури. Аз боядисвах своята, но Крис отказваше да го направи. Приказната ми коса допринасяше много за външността ми. Лицето ми все още беше красиво. Изглеждах едновременно невинна и зряла.

Крис се приближи до тоалетката и се наведе над мен. Така познатите му ръце се плъзнаха под корсажа ми и обгърнаха гърдите ми, докато устните му целуваха шията ми.

— Обичам те. Не зная как бих живял без теб.

Защо винаги повтаряше това?

Сякаш очакваше, че ще го напусна или ще умра преди него.

— Ще живееш, скъпи. Ти си полезен за обществото, докато аз не съм.

— Ти ми вдъхваш сили — прошепна той. — Ако ти се случи нещо, няма да знам какво да правя, а ако се случи на мен — ти вероятно отново ще се омъжиш.

Погледнах очите му, изпълнени с очакване.

— Имах трима съпрузи и един любовник, а това е напълно достатъчно за всяка жена. Ако нямам късмет и те загубя, ще прекарвам дните си до прозореца, потопена в спомените.

Очите му се навлажниха и погледът му се задържа върху мен, докато продължих:

— Изглеждаш прекрасно, Крис. Синовете ти ще ти завидят.

— Прекрасно ли? Това прилагателно не се ли използва само за жени?

— Не. Има разлика между красив и прекрасен. Някои мъже са красиви, без да притежават вътрешно излъчване като теб. А ти, скъпи, си прекрасен и физически, и душевно.

Очите му отново заблестяха.

— Благодаря ти. Мога ли само да кажа, че аз те намирам много по-прекрасна, отколкото ти мен.

— Синовете ми ще ревнуват, когато забележат красотата на моя Кристофър Дол.

— Да, разбира се, — започна той с изкривена усмивка, — твоите синове много ме ревнуват.

— Крис, знаеш, че Джори те обича. И Барт някой ден ще разбере, че те обича.

— Някой ден, когато настъпи моят час… — затананика весело той.

— Часът е и негов, Крис. Барт най-накрая става собственик. А когато поеме управлението на богатството от ръцете ти, ще се успокои, ще открие себе си и ще се обърне към теб като към най-добрия баща.

Крис се усмихна тъжно.

— Честно казано, скъпа, ще се радвам Барт да получи парите си и да не се занимавам с тях. Не ми беше лесно да се оправям с толкова много пари, въпреки че можех да си назнача брокер. Но предполагам, че исках да покажа на Барт, че мога да се занимавам не само с медицина, тъй като тя явно не му беше достатъчна.

Какво можех да кажа? Нито едно от действията на Крис не промени отношението на Барт към него само защото той ми беше брат и Барт никога нямаше да го приеме за свой баща.

— Какво те кара да се мръщиш, скъпа?

— Нищо — отвърнах и се изправих. Бялата коприна на роклята ми в гръцки стил нежно галеше голата ми кожа. Една-единствена къдрица се спускаше по рамото ми, а останалата ми коса бе прибрана в стегнат кок около главата ми с диамантена шнола, единственото друго бижу, освен сватбените ми пръстени.

Двамата с Крис се прегърнахме. Притиснахме се силно към единствената сигурност, която никога не изчезваше — обичта ни. Около нас къщата бе потънала в мълчание. Сякаш бяхме сами в цялата вселена.

— Добре, изплюй камъчето — каза Крис не след дълго. — Усещам, когато си притеснена.

— Просто съжалявам, че нещата между вас двамата с Барт не вървят — отвърнах неопределено аз, защото не исках да развалям вечерта. — Имам чувството, че отношенията ми с Джори и Синди допринасят за отношението на Барт. И най-важното, усещам, че Барт не ме мрази. Има мигове, когато виждам, че иска да ми се довери, но срамът от нашата връзка сякаш го е приковал с вериги. Иска да му помогна, но се срамува от това. Необходим му е баща, истински баща. Психиатрите му винаги ни го повтаряха. Гледа ме, не ме приема и… търси друг. Първо прадядо му Малкълм, който вече беше мъртъв, след него Джон Амос, но той също го предаде. Сега се е обърнал към Джоел, но се страхува, че и той има недостатъци. Да, от време на време усещам, че няма доверие във вуйчо си. И след като мисли така, значи не е безнадежден случай. Все още имаме време да го привлечем към нас, защото той е жив и ние също.

— Да, зная! Докато има живот, съществува надежда. Кажи го отново. Ако ми го повтаряш често, може би ще дойде денят, когато Барт ще ти каже: „Да, обичам те. Ти си направил най-доброто. Ти си бащата, когото търся през целия си живот.“ Това ще е прекрасно, нали?

Той наведе глава към косите ми.

— Не се разстройвай, Кати. Този ден ще дойде, убеден съм. Така както е сигурно, че се обичаме, че обичаме трите си деца, съм сигурен, че този ден ще дойде.

Бих дала всичко от себе си, за да видя деня, когато Барт ще каже мили думи на баща си. За деня, когато Барт не само ще приеме баща си и ще му каже, че го обича, но отново ще бъде истински брат на Джори и Синди.

След няколко минути слизахме по стълбите, за да се присъединим към Джори и Мелъди. Снаха ми беше облечена в семпла черна рокля, която се набираше с връзки. Единственото й украшение бе колие от блестящи перли.

Доловил потропването на токчетата на сребърните ми сандали, Барт се появи, облечен в специално ушит смокинг. Затаих дъх. Приличаше на баща си, когато го видях за първи път.

Мустаците му, само мъх преди няколко дни, бяха пораснали. Изглеждаше щастлив, което го правеше още по-красив. Очите му бяха изпълнени с обожание, когато погледна роклята и прическата ми и усети парфюма ми.

— Мамо! — извика той. — Изглеждаш прекрасно! Тази прекрасна бяла рокля специално за моето тържество ли я купи?

Засмях се, кимнах с глава и казах, че не бих могла да нося стар тоалет на подобно тържество.

Всички си разменихме комплименти, само Барт не каза нищо на Крис, въпреки че неколкократно го улавях да го следи, сякаш прекрасният външен вид на Крис го изненадваше. Мелъди и Джори, Крис и аз, Барт и Джоел бяхме образували кръг в подножието на стълбището, като всички се опитвахме да говорим едновременно, с изключение на Крис. Тогава…

— Мамо, татко! — извика Синди и се спусна към нас, хванала краищата на дългата огненочервена рокля в едната си ръка, за да не се спъне. Обърнах се и не повярвах на очите си.

Не знаех откъде Синди е открила екстравагантната червена рокля, с която бе облечена. Приличаше на роклята на проститутка, която иска да разкрие прелестите си. Призля ми от очакваната реакция от страна на Барт и цялата досегашна радост ме напусна. Дрехата беше прилепнала по тялото й, деколтето стигаше почти до талията й, а отдолу очевидно не носеше нищо. Зърната на гърдите й се очертаваха, а докато се движеше, се смееше притеснено. Прилепналата копринена дреха бе разцепена по диагонал и се разтваряше… наистина се разтваряше. Нямаше нито грам тлъстина — тялото й беше прекрасно и тя искаше да го покаже.

— Синди, върни се в стаята си — прошепнах аз — и облечи синята рокля, която обеща да носиш тази вечер. Ти си само на шестнайсет години, а не на трийсет.

— О, мамо, не бъди толкова старомодна. Времената се промениха. На мода е голотата, мамо. А в сравнение с роклите, които можех да избера, тази е съвсем благоприлична.

Само от един поглед разбрах, че Барт не смята роклята на Синди за благоприлична. Стоеше като онемял, но в този момент лицето му почервеня, а тъмните му очи я пронизваха, докато ситнеше наоколо. Роклята беше толкова тясна, че тя не можеше да се движи нормално.

Барт ни погледна и отново се извърна към Синди. Беше толкова вбесен, че не можеше да продума. За няколко секунди трябваше да реша как да го успокоя.

— Моля те, Синди, върни се в стаята си и облечи нещо прилично.

Синди бе приковала очи в Барт. Очевидно го предизвикваше да направи нещо, за да я спре. Сякаш се наслаждаваше на реакцията му, на разтворените му устни, които подчертаваха възмущението и шока му. Тя изпълни цяло представление, като се разходи в кръг наоколо, въртейки провокативно бедра. Джоел се приближи до Барт. Морскосините му очи гледаха Синди обвинително и хладно, след което се насочиха към мен. „Видя ли какво си отгледала?“ — ме питаха безмълвно те.

— Синди, не чу ли майка си? — изкрещя Крис. — Веднага направи каквото ти каза!

Очевидно шокирана, Синди замръзна на мястото си и го погледна решително, докато отстояваше позициите си.

— Моля те, Синди, послушай баща си — допълних аз. — Другата рокля е много хубава и подходяща за случая. В момента облеклото ти е направо вулгарно.

— Вече съм достатъчно голяма, за да определям сама дрехите си — каза тя с треперещ глас, отказвайки да помръдне. — Барт обича червения цвят, затова съм с червена рокля.

Мелъди погледна Синди, обърна се безпомощно към мен и опита да се усмихне. Джори беше развеселен, сякаш това беше някаква шега.

Синди вече бе приключила представлението си. Застана унило пред Джори и го погледна очаквателно.

— Изглеждаш божествено, Джори, и ти също, Мелъди.

Джори явно не знаеше какво да каже и накъде да се обърне. Погледна встрани, после отново към нея.

— А ти приличаш на Мерилин Монро.

Барт отново поклати глава. Острият му поглед отново обходи Синди от главата до петите. Лицето му почервеня още повече и той избухна, загубил всякакъв контрол:

— Отиди в стаята си и облечи нещо прилично! ВЕДНАГА! ДЕЙСТВАЙ! Не желая никой в дома ми да се облича като уличница!

— Разкарай се, влечуго такова! — кресна му тя.

— КАКВО КАЗА?

— Казах „РАЗКАРАЙ СЕ, ВЛЕЧУГО ТАКОВА!“. Ще остана с дрехите, с които съм облечена. — Видях, че трепери. Но този път Барт беше прав.

— Но защо, Синди? Знаеш, че роклята е неподходяща, че всички ще са шокирани. Сега се качи в стаята си и се преоблечи. Явно знаеш, че приличаш на проститутка. Обикновено проявяваш добър вкус. Защо избра тази рокля?

— Мамо, караш ме да се чувствам зле — изплака тя.

Барт пристъпи към нея със заплашителен вид. Мелъди моментално застана между тях и каза умоляващо на Барт:

— Не виждаш ли, че само те дразни? Запази спокойствие, защото иначе ще й доставиш удоволствие. — Тя се обърна към Синди и спокойно продължи: — Синди, вече постигна очаквания ефект. Защо не се качиш в стаята си и не си облечеш хубавата синя рокля?

Барт ни подмина и се опита да сграбчи Синди, но тя се отскубна и подигравателно му показа, че е бавен и скован, за разлика от нея, дори в тази тясна рокля. Ако можех, щях да я шамаросам, когато я чух да му казва:

— Барт, скъпи, бях убедена, че ще харесаш роклята… Тъй като и без друго ме смяташ за парцал, просто оправдавам очакванията ти и изпълнявам ролята, която си ми отредил.

За един миг той я настигна и я удари по бузата.

Силата на удара повали Синди на второто стъпало. Чух как роклята й се спука по шевовете. Бързо се спуснах да й помогна. Сълзи изпълниха очите на Синди.

Тя бързо се изправи и се опита да запази достойнство.

— Наистина си влечуго, братко! Перверзен тип, който не знае какво става в истинския свят. Обзалагам се, че или си девствен, или си педераст.

Ядът на Барт я накара да побърза по стълбите. Опитах се да попреча на Барт да я последва, но той се оказа по-бърз.

Бутна ме безцеремонно. Синди извика като подгонено дете. Барт я следваше по петите.

Чух виковете им по коридора.

— Как смееш да ме притесняваш? Ти си един боклук, а аз трябва да те защитавам от всички мръсни историйки, които се носят за теб. Смятах, че са лъжи! Сега доказа точно обратното. Не желая да те виждам повече, след като свърши тържеството!

— СЯКАШ АЗ ИЗГАРЯМ ОТ ЖЕЛАНИЕ ДА ТЕ ВИЖДАМ! — изкрещя Синди. — МРАЗЯ ТЕ, БАРТ! МРАЗЯ ТЕ!

Чух я да крещи и хукнах по стълбите. Крис се опита да ме задържи, но аз се освободих от него. Бях изкачила пет стъпала, когато Барт се появи с доволна усмивка.

— Получи си заслуженото — хубав пердах. Ако може да сяда до края на седмицата, това означава, че задникът й е от стомана.

Погледнах надолу и видях как Джоел се намръщи при споменаването на тази дума.

Барт не му обърна внимание, а само се усмихна като образцов домакин. Представяше ни на гостите, които започнаха да пристигат. Нямах представа, че ги познава. Учудих се от начина му на поведение, от лекотата, с която той ги посреща и ги предразполага да се чувстват добре дошли. Приятелите му от колежа започнаха да се появяват, сякаш за да проверят разказите му. Ако Синди не беше облякла ужасната рокля, наистина щях да се гордея с Барт. Но бях озадачена и вярвах, че Барт може да се държи по всякакъв начин, за да постигне целите си.

Сега се беше заел да очарова всички. И успяваше, дори повече от Джори, който явно беше решил да остане на заден план и да позволи на брат си да се изяви. Мелъди стоеше близо до съпруга си, държеше го за ръката. Изглеждаше бледа и нещастна. Бях толкова заета да наблюдавам поведението на Барт, че се стреснах, когато някой ме потупа по рамото. Беше Синди, облечена в благоприличната синя копринена рокля. Изглеждаше като недокоснато шестнайсетгодишно момиче.

— Синди — започнах аз, — този път не можеш да обвиняваш Барт. Сама си го заслужи.

— Проклет да е! — каза тя. — Ще му покажа! Ще танцувам десет пъти по-добре от Мелъди! Тази вечер ще накарам всички мъже на това тържество да ме пожелаят, независимо от мъртвешката рокля, която си ми избрала.

— Синди, не мислиш така, нали?

Тя омекна и се отпусна в прегръдката ми.

— Не, мамо, не мисля така.

Барт забеляза Синди, обходи с поглед роклята й, усмихна се иронично и се приближи към нас.

Синди се изправи.

— Слушай, Синди. Когато настъпи моментът, ще облечеш костюма си и ще забравиш случилото се между нас. Ще изпълниш ролята си перфектно, нали?

Той закачливо я ощипа по бузата. Така закачливо, че й остана червена следа. Тя изпищя и го ритна. Токът й се заби в пищяла му. Той извика и я шамароса.

— Престани, Барт — изсъсках. — Не я наранявай отново! Достатъчно й беше за тази вечер!

Крис дръпна Барт настрани от Синди.

— Достатъчно търпях тези глупости — ядосано каза той, а Крис рядко изпускаше нервите си. — Поканил си на тържеството някои от най-влиятелните хора във Вирджиния. Време е да й покажеш, че знаеш как да се държиш.

Барт изгледа вбесено Крис, отскубна се от него и се отдалечи без коментар. Усмихнах се на Крис и заедно се отправихме към градината. Джори и Мелъди започнаха да представят Синди на някои от младите хора, дошли с родителите си. Много от тях Барт беше срещнал благодарение на Джори и Мелъди, които имаха стотици приятели и почитатели.

Надявах се всичко да мине добре.