В. С. Ендрюс
Семена на злото (6)

Синди

Синди пристигна с такси около единайсет часа на следващия ден и се втурна в къщата като освежаващ пролетен вятър. Сгуши се в прегръдката ми. Ухаеше на някакъв екзотичен парфюм, който смятах за прекалено тежък за едно шестнайсетгодишно момиче, но запазих мнението си за себе си.

— О, мамо — проплака тя, като ме целуваше и прегръщаше непрестанно, — колко е хубаво, че отново сме заедно! — Вълнението й ме накара да затая дъх. През цялото време, дори докато се прегръщахме, тя оглеждаше огромните стаи и изисканата им мебелировка. Държеше ме за ръка и ме дърпаше от една стая в друга, като се възхищаваше от богатството и красотата.

— Къде е татко? — попита тя. Обясних й, че Крис е отишъл в Шарлотсвил, за да замени наетата кола с по-луксозен модел.

— Скъпа, той се надяваше, че ще се върне, преди да пристигнеш. Вероятно нещо го е забавило. Имай търпение. Всеки миг ще нахлуе през вратата и ще те поздрави.

Тя се успокои и отново възкликна:

— О, каква къща! Не ми каза, че изглежда така. Накара ме да мисля, че имението Фоксуърт Хол ще е грозно и страшно като първото.

За мен Фоксуърт Хол винаги щеше да остане грозен и страшен, но ми беше забавно да наблюдавам въодушевлението на Синди. Тя бе по-висока от мен, гърдите й бяха заоблени и стегнати, а талията й беше толкова тънка, че подчертаваше красивите й бедра и плоския корем, нескривани от прилепналите й джинси. Гледайки отстрани фигурата й, мислено я сравних с напъпило цвете — така нежна и крехка, но едновременно и много издръжлива.

Дългата й златиста коса се разпиля от вятъра, когато излязохме да наблюдаваме Барт и Джори, които играеха тенис на един от новите кортове.

— О, мамо, двамата ти сина са прекрасни! — прошепна Синди, загледана в дългите им загорели тела. — Не вярвах, че Барт ще стане красив като Джори, след като беше малък грозник.

Погледнах я учудено. Барт наистина беше прекалено слаб и непрекъснато имаше рани и белези по краката, а тъмната му коса бе вечно разчорлена, но беше красиво малко момче, което определено не беше грозно, а само постъпваше лошо. Някога Синди обожаваше Барт. Сякаш нож проряза лицето ми, когато осъзнах, че думите на Барт от предишната вечер бяха верни. Наистина бях поставила Синди преди него. Все още смятах, че е идеална и не може да сгреши.

— Опитай се да се държиш мило с Барт — прошепнах, забелязвайки, че Джоел се приближава към нас.

— Кой е този смешен старец? — попита Синди и погледна Джоел, който се наведе да отскубне няколко бурена. — Само не ми казвай, че Барт го е наел за градинар. Та той не би могъл да се изправи, след като се е навел.

Преди да отговоря, Джоел се приближи към нас с широка усмивка, доколкото му позволяваха протезите.

— Ти трябва да си Синди, за която Барт не престава да говори — каза той с известна галантност, хвана протегнатата с нежелание ръка на Синди и я докосна с тънките си извити устни.

Усещах, че тя иска да издърпа ръката си, но издържа докосването на устните му. Слънцето блестеше в почти бялата коса на Джоел и тя изглеждаше съвсем оредяла. Изведнъж се сетих, че не бях казала на Синди за Джоел и побързах да го представя. Тя остана очарована, когато разбра кой е.

— Искаш да кажеш, че познаваш проклетия дядо Малкълм? Наистина ли си му син? О, трябва да си много възрастен!

— Синди, не е прилично…

— Извинявай, вуйчо Джоел. Просто когато слушам мама и татко да говорят за младостта си, ми се струва, че са изминали хиляди години. — Тя се усмихна извинително и се засмя. — Знаеш ли, имаш голяма прилика с баща ми. Когато остарее, без съмнение ще прилича на теб.

Джоел извърна глава към Крис, който в момента излизаше от нов син кадилак. Ръцете му бяха пълни с пакети. Беше взел подаръците, поръчани за рождения ден на Барт. Подаръкът от Крис бе дипломатическо куфарче от най-фина кожа, което се заключваше с шифър. Аз щях да му подаря осемнайсеткаратови златни копчета за ръкавели, върху които с диаманти бяха изписани инициалите му, в комбинация със златна табакера, също с монограм от диаманти — най-уважавания камък от Барт. Баща му притежаваше такава табакера — подарък от майка ми.

Крис остави двата пакета на градинския стол и разтвори ръце. Синди се сгуши в прегръдката му. Покри лицето му с целувки и остави следи от червилото си.

— Това ще бъде най-хубавото лято в живота ми. Тате — помоли тя, — не може ли да останем тук до започване на учебната година, така че да разбера какво означава да живееше в истинска къща, с красиви стаи и великолепни бани? Вече зная къде искам да спя — в стаята в розово. Той знае, че обожавам розовото и вече съм влюбена в тази къща. Наистина съм влюбена.

Сянка помрачи погледа на Крис, когато я пусна и се обърна към мен.

— Трябва да помислим върху това, Синди. Както знаеш, двамата с майка ти сме тук, за да помогнем на Барт да отпразнува двайсет и петия си рожден ден.

Погледнах към корта, където Барт удари тенис топката с такава сила, че тя едва не се пръсна. Джори се спусна като светкавица и върна топката на Барт, който умело я лифтира и я върна със същата сила. И двамата се бяха изпотили и зачервили от тренировката и горещото слънце.

— Джори, Барт — провикнах се аз. — Синди е тук. Елате да я поздравите.

Джори моментално извърна глава и се усмихна, като пропусна следващата топка. Не успя да я върне и Барт извика от радост. Започна да подскача и хвърли скъпата си ракета на земята, крещейки:

— Спечелих!

— Печелиш служебно — каза Джори и също хвърли ракетата си. Затича се към нас с усмивка и извика на Барт: — Служебната победа не се брои.

— Брои се — отвърна Барт. — Какво ни интересува, че Синди е пристигнала. Просто използваш появяването й като повод да прекъснеш играта, преди да те победя.

— Добре, щом така искаш — отвърна Джори и прегърна Синди, като я завъртя около себе си. Синята й пола се вдигна и разкри тънките й бикини. С учудване открих, че Синди все още се облича цялата в един цвят.

Мелъди се изправи от мраморния градински стол, откъдето наблюдаваше играта, скрита от храстите. Видях я как присви устни от радушното посрещане на Синди.

— И майката като дъщерята — промърмори Барт зад мен.

Синди се приближи до Барт предпазливо, с такова достойнство, че не приличаше на момичето, поздравило Джори.

— Здравей, Барт. Изглеждаш съвсем добре.

Барт я гледаше, сякаш не я бе виждал никога досега. Бяха изминали две години, но тогава четиринайсетгодишната Синди носеше плитки или опашки и имаше шини в устата. Сега блестящите й зъби бяха идеално разположени. Косата й приличаше на разтопено злато. По списанията нямаше девойка с по-хубава фигура и по-добър тен и с мъка осъзнах, че Синди разбира, че изглежда великолепно.

Очите на Барт се заковаха върху гърдите й, които се люлееха, докато вървеше, а зърната им се забелязваха съвсем ясно. С очи измери тънката й талия, спусна се по ханша и наведе поглед към красивите й дълги крака, обути в бели сандали. Лакът на краката й беше яркочервен, в съответствие с маникюра и червилото й.

Беше така невинно привлекателна в опита си да изглежда зряла жена. Нито за миг не си помислих, че дългият преценяващ поглед, който отправи към Барт, означаваше това, което той си помисли.

— Не си мой тип — заяви той, обърна се и се загледа в Мелъди. После отново се обърна към Синди.

— Независимо от скъпите ти дрехи в тебе прозира нещо просташко… липсва ти благородство.

Заболя ме, защото съзнателно се опита да потъпче гордостта на Синди. Радостта й помръкна. Сви се като нежно цвете и се отпусна в прегръдките на Крис.

— Барт, извини се! — нареди Крис. Изтръпнах, защото знаех, че той няма да го направи.

Барт сви презрително устни, въпреки че се опита да се държи с достойнство. Искаше да обиди Крис, както бе правил хиляди пъти досега, но после погледна Мелъди, която го наблюдаваше с любопитство. Кръвта нахлу в лицето му.

— Ще се извиня, когато тя се научи да се облича и да се държи като дама.

— Барт, извини се сега — нареди Крис.

— Не ме заплашвай, Кристофър — заяви Барт и изгледа злобно Крис. — Двамата с майка ми сте много уязвими. Не си нито Шефийлд, нито Фоксуърт… или поне не можеш да си позволиш да бъдеш Фоксуърт. Така че на какво разчиташ? Светът е пълен с лекари. Има много лекари… по-млади и по-кадърни от теб.

Крис се изправи.

— Некомпетентността ми в медицината е спасявала живота ти и живота на други хора нееднократно, Барт. Надявам се някой ден да признаеш това. Никога не си ми благодарил за нещата, които съм направил за теб. Очаквам този ден.

Барт пребледня, но предполагах, че не от думите на Крис, а от притеснение, че Мелъди слуша.

— Благодаря ти, вуйчо Крис — иронично каза той.

Колко подигравателни и неискрени бяха гласът и думите му! Наблюдавах как двамата мълчаливо се предизвикват и как Крис се намръщи от начина, по който Барт подчерта думата „вуйчо“. Тогава, без никаква причина, погледнах Джоел.

Той се беше приближил и стоеше точно зад Мелъди. На лицето му беше изписана най-милата и сърдечна усмивка, но в очите му проблясваше нещо зловещо. Преместих се до Крис, а Джори застана от другата му страна.

Тъкмо реших да изредя всички неща, за които Барт би трябвало да благодари на Крис, но Барт внезапно се насочи към Мелъди, като пренебрегна Синди.

— Казах ли ти каква е темата на тържеството? Знаеш ли кой балет избрах за вас двамата с Джори? Ще предизвика сензация.

Мелъди се изправи и погледна Барт в очите с открита неприязън.

— Няма да танцувам за гостите ти. Мисля, че Джори неколкократно ти обясни, че ще направя всичко възможно бебето ни да е здраво, което не включва танците за развлечение на теб и хора, които дори не познавам.

Гласът й беше хладен, а в очите й се четеше неодобрение от поведението на Барт.

Тръгна си заедно с Джори, а ние трябваше да ги последваме. Джоел се влачеше накрая като опашка, която не знае къде да се скрие.

Както винаги, Синди бързо се възстанови от обидите на Барт и радостно забърбори за очакваното бебе, което ще я направи леля.

— Прекрасно! Чакам с нетърпение. Бебето ще е прекрасно, след като има родители като Джори и Мелъди и дядо и баба като вас двамата с татко.

Присъствието на Синди компенсираше омразата на Барт. Прегърнах я, когато тя се отпусна в креслото в нашия хол и заразказва подробности от живота си. Слушах я с любопитство, възхитена от дъщерята, която наваксваше пропуснатото от Кари и мен.

 

 

Всяка сутрин двамата с Крис ставахме рано, за да се насладим на хладните планински утрини, на нежния аромат на розите и другите цветя, който изпълваше ноздрите ни. Синди ставаше късно, като Джори и Мелъди, която непрекъснато се чувстваше зле и беше уморена. Около седем и половина наблюдавахме пристигането на дизайнерите. Доставчиците подготвяха тържеството, а дизайнерите стигнаха до споразумение за недовършените стаи. Но нито един съсед не се отби при нас. Личният телефон на Барт често звънеше, но останалите оставаха глухи, сякаш бяхме съвсем сами. В някои случаи това беше прекрасно, а в други — страшно.

В мъгливата далечина едва се открояваха куполите на две църкви. Знаех, че патрон на едната е бил Малкълм. На около миля се намираше гробището, където той и баба ми бяха погребани. Надгробните им плочи бяха натруфени, а имаше и каменни ангели — пазители, поставени от майка ни.

През деня обикновено играех тенис с Крис, с Джори, а понякога и с Барт. В тези мигове той сякаш ме харесваше най-много.

— Изненадваш ме, майко! — извика той, като удари толкова силно топката, че тя сякаш скъса ракетата ми. Успях да му я върна, след което болното ми коляно се обади и трябваше да се откажа. Барт се оплака, че го използвам като претекст да не играя с него.

— Измисляш си всевъзможни причини, за да не си с мен — извика той, сякаш думите на Крис не означаваха нищо. — Не куцаш, значи не те боли.

Понакуцвах, докато изкачвах стълбите, но Барт не беше с мен, за да види. Отпуснах се в горещата вана и лежах около час, опитвайки се да премахна болката.

— Лед, Катрин, лед! — заяви Крис, показвайки ми, че отново греша. — Като седиш в топлата вода, ще възпалиш още повече коляното си. Излизай, а аз ще ти напълня един плик с натрошен лед. Дръж го двайсет минути върху коляното си. — Целуна ме, за да притъпи остротата на думите си. — Ще се видим по-късно — каза той и забързано пое към тенис корта, за да играе с Джори, докато ги нямаше Барт и Джоел. Наблюдавах ги от балкона на спалнята, където седях с леда върху коляното. Не след дълго ледът успокои парещата болка на коляното ми.

Започнах да се приготвям за бебето на Джори. Това изискваше да обиколя магазините. Със Синди и Крис често слизахме в Шарлотсвил, а два пъти ходихме и до Ричмънд, където пазарувахме, отидохме на кино и останахме да преспим. Понякога Джори и Мелъди идваха с нас, но не толкова често, колкото ми се искаше, Фоксуърт Хол вече ни омръзваше.

Но дори и да втръсваше на мен, на Джори и на Мелъди, все още очароваше Синди. Тя обожаваше стаята си, изисканите мебели във френски стил, женската й баня в розово и бледозелено със златисти ръбове. Тя танцуваше наоколо развеселена.

— Значи той не ме харесва и въпреки това обзавежда стая точно по начина, по който ми харесва. О, мамо, дали някога ще разберем Барт?

Кой би могъл да отговори на подобен въпрос?