В. С. Ендрюс
Семена на злото (21)

Новата любовна двойка

Те се срещаха в сенките. Целуваха се в стаите. Денем скитаха из обширните слънчеви градини, а нощем — на лунна светлина. Плуваха заедно, заедно играеха тенис, странстваха край езерата, хванати за ръце, разхождаха се в гората, устройваха си пикници край някой вир или езеро, ходеха на танци, на ресторанти, на театър и кино.

Живееха в свой собствен свят — сякаш ние не съществувахме, бяхме невидими и неосезаеми за тях, сякаш светът им принадлежеше. Бях завладяна от любовта им, вълнувах се от присъствието на такава прекрасна влюбена двойка. Бях едновременно щастлива и нещастна, изпитвах удоволствие, но и тъга, че Тони не хареса Джори.

Исках да я предупредя, че се движи по хлъзгава почва, че на Барт не може да се вярва, но тогава поглеждах в грейналото му лице, по което не бяха изписани вина или срам. Този път той не крадеше нещо, което да принадлежи на брат му. Критичните ми думи останаха неизречени. Коя бях аз да му казвам кого да обича? Точно аз трябваше безмълвно да го оставя да си опита късмета. Сега беше по-различно, отколкото с Мелъди — Тони не принадлежеше на Джори.

Щастието на Барт личеше в нарасналата му увереност. Той забрави всички свои навици и маниакалната си суетност. Позволяваше си да се облича в спортни дрехи. Преди носеше скъпи костюми, копринени ризи и вратовръзки. Сега те не го интересуваха — Тони му беше върнала здравия разум. Можех да кажа, че за първи път в живота си той намираше твърда почва, на която да стъпи.

Целуна ме няколко пъти по бузата, смеейки се.

— Знам добре какво ти се искаше да стане, знам! Знам! Но тя обича мен, майко! Мен! Тони вижда нещо чудесно и благородно в мен! Разбираш ли как се чувствам? Мелъди също казваше, че вижда тези качества в мен, но аз не бях щастлив, защото знаех каква болка причинявам на Джори. Сега е различно. Тони никога не е била омъжена, никога не е била влюбена, въпреки че е имала много приятели. Майко, помисли само! Аз съм нейният първи любим! Това ме кара да се чувствам особено. Аз съм този, когото е чакала. Майко, между нас съществува нещо чудесно. В мен тя вижда същите неща, които ти намираш в Джори.

— Това е прекрасно, Барт. Радвам се за вас.

— Наистина ли? — Тъмните му очи станаха сериозни, сякаш съзряха колебанието ми. Преди да успея да отговоря, Джоел заговори през отворената врата на кабинета на Барт.

— Голям глупак си! Мислиш си, че тази сестра желае теб? Тя вижда благородството на парите ти! Привлича я банковата ти сметка, Барт Фоксуърт! Забелязал ли си начина, по който снове из къщата — с полупритворени очи, сякаш тя е стопанката тук! Тя не те обича. Използва те, за да получи онова, което всяка жена желае — пари, власт, сила и още повече пари. Ожениш ли се за нея, тя ще бъде обезпечена за цял живот. Разводът е без значение за нея.

— Млъкни! — изрева Барт и се обърна вбесен към стария човек. — Ти ревнуваш, защото не ти обръщам внимание. Това е най-чистата кристална любов в моя живот и няма да ти позволя да я опетниш!

Джоел склони примирено глава, сключи унило длани под брадичката си, преди да тръгне по коридора. Очевидно се отправи към онази специална малка стая, която Барт беше превърнал в семеен параклис, независимо че само те двамата се молеха там. Аз не си и помислях да надзърна вътре.

Изправих се на пръсти и целунах Барт, прегърнах го и му пожелах успех.

— Радвам се за теб, Барт. Наистина се радвам. Откровено казано, надявах се, че Тони ще се влюби в Джори и ще го утеши. Исках близначетата да си намерят майка, докато са още бебета. Тя би могла да ги обикне като собствени деца, а те няма да си спомнят истинската им майка. Но това не стана. Вашето щастие ме сгрява и аз съм щастлива.

Ах, тези тъмни очи, които се опитваха да проникнат в душата ми.

— Ще се ожениш ли за нея? — попитах.

Той нежно отпусна ръце на раменете ми.

— Да, скоро ще й предложа, след като се уверя, че тя не ме мами. Измислил съм как да я проверя.

— Барт, не е редно да постъпваш така. Любовта се крепи на доверието.

— Глупаво е да вярваш сляпо в друг, освен в Бог.

Добре помнех думите, които Крис винаги ми повтаряше. Търси и ще намериш. Бях убедена в това. Винаги съм гледала с подозрение доброто, което животът ми е поднасял, и то изчезваше твърде скоро.

— Майко… — започна той, — зная, че Мелъди никога не би ме допуснала до себе си, ако Джори не беше осакатял. Тя обичаше него, а не мен. Вероятно си представяше, че аз съм Джори, защото понякога откривам прилика между нас. Мисля, че Мелъди виждаше това, което й се искаше да види. Обърна се към мен, защото той не можеше да задоволява физическите й потребности. Бях любовник — замествах брат си. Винаги съм бил втори след Джори. Само за Тони аз съм пръв.

— Този път си прав, Барт. Джори е тук, но Тони не го забелязва. Тя вижда само теб, само теб.

Устните му се извиха иронично.

— Да, но ти не споменаваш, че аз се движа, а той е инвалид. Аз печеля пари, а той получава състрадание. А има и две деца, които няма да са нейни. Три точки срещу Джори — така че аз печеля.

Исках той да победи този път — нуждаеше се от Тони десет пъти повече от Джори. Моят Джори беше силен, дори и в инвалидна количка, а Барт беше уязвим и несигурен, независимо че бе идеално здрав.

— Барт, ако ти самият не се харесваш, как очакваш друг да го направи? Трябва да повярваш, че Тони ще те обича, дори и да си беден.

— Скоро ще разберем — каза безизразно той. Нещо в очите му ми напомни за Джоел. — Имам работа, майко. Ще се видим по-късно… — Дари ме с такава мила усмивка, каквато не бях получавала, откакто беше деветгодишен.

Моят малък Барт се бе превърнал в противоречив, объркан и подозрителен човек.

Синди ни пишеше колко приятно протичат летните й дни в театралното училище в Нова Англия.

— Играем истински представления, мамо, в хамбари, временно превърнати в театри. Това ми харесва. Обожавам всяка проява на ексцентричност.

Синди често ми липсваше през отиващите си летни дни. Всички плувахме в езерото или в басейна. Показвахме на бързо растящите близначета всички чудеса на природата. Те вече имаха зъбки и пълзяха бързо, накъдето искаха да отидат. Смятаха всички предмети за храна и ги вдигаха с малките си ръчички. Сламенорусите им коси се накъдриха, бледите устни порозовяха от слънцето, а бузките им силно поруменяха. Големите им невинни сини очи променяха детското им изражение.

Запечатвахме великолепните горещи летни дни върху снимки, които не позволяваха тези щастливи мигове да изчезнат напълно. Щрак, щрак, щрак… Крис, Джори и аз снимахме непрекъснато красивите близначета. Те обожаваха времето, прекарано навън, миришеха цветята, опипваха кората на дърветата, наблюдаваха птичките, катеричките, зайците, енотите, патиците и гъските, които често нахлуваха в нашия плувен басейн, но бързо бяха прогонвани от възрастните.

Лятото си отиде, преди да усетя, и есента отново дойде при нас. Тази година Джори можеше да се наслаждава на този прекрасен сезон и величието в планините. Дърветата по планинските склонове пламтяха в завладяващи цветове.

— Преди година бях в ада — каза Джори, вперил поглед в дърветата и планините. После погледна лявата си ръка, на която липсваше венчалната халка, и продължи: — Пристигнаха последните документи по развода. Не почувствах нищо, само една празнота. Загубих жена си в деня, в който загубих краката си. Продължавам да живея и откривам, че животът може да бъде хубав, дори когато си инвалид.

Прегърнах го.

— Ти си силен и целеустремен, Джори. Имаш децата си, така че не съжалявай за брака си. Все още си известен, и ако пожелаеш, можеш да станеш инструктор по балет.

— Не, не мога да пренебрегна децата си, особено след като нямат майка. — Той изви глава назад и ми се усмихна.

— Ти наистина се справяш блестящо, но бих искал двамата с татко да не променяте начина си на живот и да се съобразявате малки деца.

Погалих тъмните му къдрици и се засмях.

— Какъв начин на живот, Джори? С Крис сме щастливи тук, с нашите синове и внучета.

Слънчевите есенни дни бавно застудяваха и донесоха мириса на огън. Излизах рано навън и вземах Джори и близначетата с мен. Децата се бутаха, опитваха се да стоят прави, хванати за нечия ръка или мебел. Диадра дори правеше по няколко клатушкащи се, разкрачени стъпки. Дупето й бе покрито с пеленки, найлонови гащички и красиви дантелени гащички, които тя явно обожаваше. Дарън беше доволен от бързото си пълзене, което го отнасяше, където пожелае. Хващах го да пълзи надолу по високите стълби, следван плътно от Диадра.

В един прекрасен октомврийски ден Диадра се возеше на коляното на Джори и си бърбореше щастливо, докато аз носех по-кроткия Дарън по новата пътека, която Барт предвидливо беше подравнил, така че Джори да може да кара инвалидната си количка през гората. Корените на дърветата бяха отстранени с изключително внимание. Сега, когато Барт беше влюбен, се отнасяше към брат си със значително повече внимание и респект.

— Барт и Тони са влюбени, нали, мамо? — неочаквано попита Джори.

— Да — съгласих се аз с нежелание.

Тогава той каза нещо, което ме стресна.

— Не е ли странно, че се раждаме в семейства, които трябва да приемем? Животът ни е свързан завинаги с хора, с които не бихме разговаряли, ако не беше кръвната ни връзка.

— Джори, ти не мразиш Барт толкова много, нали?

— Не говоря за Барт, мамо. Напоследък той се държи доста прилично. Имам предвид онзи старец, който твърди, че ти е вуйчо. Колкото повече го наблюдавам, толкова по-неприятен ми става. В началото го съжалявах. Сега виждам нещо злокобно в сините му очи. Напомня ми за Джон Амос Джаксън. Мисля, че ни използва, мамо. Не иска само храна и покрив над главата си… наумил си е нещо друго. Днес го чух да шепне на Барт в задната стая. Доколкото разбрах, Барт се готви да каже на Тони цялата истина за миналото си — психическите си проблеми и факта, че ако това се случи отново, той ще загуби наследството си. Джоел го подтиква да го стори. Мамо, той не трябва да й го казва. Ако Тони го обича истински, тя ще сподели и неговите проблеми. От всичко, което виждам сега, той е напълно нормален и без проблеми умножава парите си.

— Така е, Джори — наведох глава. — Барт сам ми каза, че смята да й каже, сякаш той самият подозира, че тя преследва парите му.

Джори кимна и хвана бързо Диадра, която се опитваше да скочи от коляното му и да продължи нататък сама. Дарън усети желанието на сестра си и също пожела да се освободи.

— Джоел някога намеквал ли е, че ще се опита да оспори завещанието на сестра си и да вземе парите, които Барт очаква да наследи, щом навърши трийсет и пет години?

Джори се засмя пресилено.

— Мамо, всички реплики на този човек са двусмислени. Той не ме харесва и ме избягва. Не одобрява факта, че когато танцувах, носех прилепнали дрехи. Не харесва и теб. Виждах го как те наблюдава с присвити очи и си мърмори под носа: „Точно като майка си… дори по-лоша, доста по-лоша.“ Съжалявам, че ти го казвам, но той ме плаши, мамо. Гледа татко с ненавист. Нощем броди из къщата. Откакто съм обездвижен, слухът ми се е изострил. Чувам скърцането на паркета по коридора, а понякога вратата ми се открехва едва, едва. Убеден съм, че е Джоел.

— Но защо ще наднича при теб?

— Не зная.

Прехапах долната си устна, имитирайки нервния тик на Барт.

— Притесняваш ме, Джори. Имам причини да мисля, че иска да ни нарани. Мисля, че той счупи платнохода, който направи за Барт, и съм убедена, че той не е изпратил онези коледни покани. Искал е да нарани Барт, така че ги е отнесъл в стаята си, откъснал е бланките за отговор, попълнил ги е, сякаш поканите са приети, и после ги е пуснал обратно по пощата за Барт. Това е единственото обяснение защо никой не се появи.

— Мамо, защо не си ми казала досега?

Как бих могла споделя с него подозренията си относно Джоел, без той да реагира като Крис? Крис отрече напълно твърдението ми, че Джоел е искал да оскърби Барт. Дори аз понякога си мислех, че фантазирам прекалено много и изкарвам Джоел по-лош, отколкото е всъщност.

— И още нещо, Джори. Мисля, че Джоел е подслушал разговорите на прислужниците в кухнята, разбрал е за срещата на Синди с Виктор Уейд и бързо е предал информацията на Барт. Не виждам откъде другаде може да е разбрал. За Барт прислугата е като рисунките по тапетите — те не заслужават вниманието му. Джоел подслушва, така че само той би могъл да информира Барт за срещата.

— Мамо… смятам, че си права за платнохода, за поканите и за Синди. Джоел си е наумил нещо и се страхувам, че не е за наше добро.

Замислих се. Джори трябваше да ми повтори няколко пъти да кача сина му върху другото му коляно, за да продължим по-бързо разходката из гората. Близначетата тежаха доста, така че с голямо желание качих Дарън на коляното на баща му. Диадра изрази задоволството си с писък и здраво прегърна малкото си братче.

— Мамо, вярвам, че ако Тони наистина обича Барт, ще остане, независимо от произхода и наследството му.

— Той се опитва да докаже точно това, Джори.

Около полунощ, когато почти бях заспала, някой потропа на вратата ми. Беше Тони. Тя влезе, носеше красив розов пеньоар, под който се очертаваха стройните й крака. Дългата й тъмна коса падаше свободно по раменете й. Тя приближи леглото ми.

— Надявам се, че нямате нищо против, госпожо Шефийлд…

— Наричай ме Кати — отвърнах й аз, седнах и наметнах халата си. — Не спя. Така че бих се радвала да поприказвам с някого.

Тя започна да се разхожда насам-натам из обширната ми спалня.

— Трябва да поговоря с жена, която да ме разбере по-добре, отколкото един мъж. Затова съм тук.

— Седни. Готова съм да те изслушам. — Тя несигурно приседна на края на леглото. Въртеше в пръстите си кичур от тъмната си коса, като понякога го пъхаше между устните си.

— Ужасно съм разстроена… Кати. Барт ми съобщи някои много смущаващи факти днес. Спомена, че знаеш, че се обичаме. Мисля, че няколко пъти си ни хващала в доста интимни пози. Благодаря ти, че се правеше, че не забелязваш, за да не се притеснявам. Зная, че повечето хора са доста консервативни в това отношение.

Тя се усмихна нервно, търсейки разбиране.

— Влюбих се в Барт в мига, в който го зърнах. Тъмните му очи ме привличат като магнит. Снощи той ме заведе в кабинета си, седна зад бюрото си и като непознат ми разказа дълга история за себе си, сякаш говореше за някой друг, когото не харесва. Чувствах се като клиент, чиито реакции се преценяват. Стори ми се, че очаква да съм шокирана и отвратена, а в същото време очите му ме гледаха умолително. Той те обича, Кати… обича те почти до лудост — каза тя. Изправих се, учудена от идеите й. — Смятам, че той дори не разбира колко те обожава. Смята, че те мрази заради отношенията с брат ти. — Тя се изчерви и сведе очи. — Съжалявам, че се налага да ти кажа и това, но се опитвам да се държа открито.

— Продължавай — подканих я аз.

— Барт чувства, че би трябвало да те мрази, и се опитва да го направи. Но нещо у теб и у него му пречи да реши кое чувство надделява — любовта или омразата. Търси жена като теб, но не го осъзнава. — Тя замълча, вдигна очи и срещна заинтригувания ми поглед. — Кати, най-откровено му заявих, че смятам, че търси жена като майка си. Той пребледня. Изглеждаше потресен от думите ми.

Тя замълча и изчака реакцията ми.

— Бъркаш, Тони. Барт не търси жена като мен, а точно обратното.

— Кати, учила съм психология. Барт прекалено много се оплакваше от теб, така че докато го слушах, се опитвах да го разбера. Барт спомена, че е психически лабилен и някой ден отново може да загуби разсъдъка си, а с него и наследството. Сякаш искаше да го намразя, да срежа всички връзки и да избягам… така че ще го направя. — Тя се разхълца, закри лицето си с ръце, а сълзите й се търкаляха между дългите й изящни пръсти. — Колкото и да го обичам, не мога да продължа да обичам и спя с човек, който не ми вярва, а не вярва и на себе си.

Скочих бързо и се опитах да я утеша.

— Не си отивай. Моля те, Тони, остани. Дай на Барт още един шанс. Остави го да помисли. Той винаги е действал импулсивно. Джоел непрекъснато му повтаря, че ти го обичаш само заради парите му. Барт не е луд, Джоел му казва какво да търси у бъдещата си съпруга.

Тя ме гледаше обнадеждено и се опитваше да овладее сълзите си. Аз продължих, стараех се да помогна на Барт да избегне последиците от детското си поведение и старческото влияние на Джоел.

— Тони, близнаците те обожават, а и аз се нуждая от теб. Остани, за да помагаш на Джори и да го разсейваме. Той се нуждае от професионална помощ за физическото си укрепване. Помни, че Барт е непредсказуем, понякога е неразумен, но те обича. Няколко пъти ми е повтарял колко те обича и ти се възхищава. Той изпитва любовта ти, като ти разкрива истината за себе си. Наистина беше психически нестабилен като дете, но имаше сериозни причини за това. Повярвай му, за да го спасиш от влиянието на вуйчо му и от самоунищожение.

Тони остана.

Животът продължи нормалния си ход.

Диадра ходеше навсякъде, където си избереше или където й разрешавахме, още преди да навърши една година.

Беше малка и изящна, златистите й къдрици се люлееха и ни омагьосваше с непрекъснатото си бърборене, което скоро се превърна в прости думички. По този начин амбицираше Дарън да я следва. Той ходеше по-бавно, но не изоставаше при изследването на тъмните мрачни места, които плашеха сестра му. Беше неуморим изследовател, трябваше да вдигне всичко и да го разгледа, така че се принудих да преместя по-скъпите и крехки предмети по-високо по рафтовете, за да не ги стигне.

Пристигна писмо от Синди, в което ни съобщаваше, че изпитва носталгия по семейството си и иска да се върне вкъщи и да прекара с нас Деня на благодарността и Коледа. Беше поканена на новогодишно тържество и смяташе след това да отиде на него.

Дадох писмото на Джори. Той ме погледна и се засмя.

— Казала ли си й за Барт и любовната му връзка с Тони?

— Не — отвърнах аз. Исках да я оставя сама да разбере. Преди да замине, Тони беше вече при нас, но тогава Синди беше толкова ядосана, че не й обърна никакво внимание.

Настъпи денят, в който очаквахме Синди — студен зимен ден. Двамата с Крис чакахме на летището, когато тя премина през портала. Беше облечена в тъмночервени цветове и изглеждаше толкова прекрасна, че всички се заглеждаха след нея.

— Мамо! Татко! — извика щастливо тя и се хвърли в прегръдките ни. — Радвам се да ви видя. Обещавам да не правя и да не казвам нищо, което да раздразни съществото на име Барт. Тази Коледа ще се държа като ангел и не ме интересува, дори да намери за какво да ме критикува. — После попита за Джори, за близнаците и дали имаме новини от Мелъди. Как се справя новата медицинска сестра? Същият ли е готвачът ни? Тревър все още ли е толкова сладък, както преди?

По някакъв начин Синди ми вдъхна чувството, че в крайна сметка сме истинско семейство, което беше достатъчно, за да съм щастлива. Тони и Барт, Джори с близнаците на коленете я очакваха във фоайето и я поздравиха с песни. Само Джоел се скри и отказа да приветства дъщеря ни. Барт й стисна ръката сърдечно и ми достави голямо удоволствие. Синди се засмя.

— Някой ден, братко Барт, наистина ще се зарадваш от срещата ни и може би устните ти ще докоснат бузата на грешницата.

Барт се изчерви и погледна притеснено Тони.

— Трябва да ти призная, че със Синди не се разбирахме особено добре.

— Меко казано — допълни Синди. — Бъди спокоен, Барт, не съм дошла, за да създавам проблеми. Не си доведох приятел. Ще прекарам сама. Дойдох, защото обичам семейството си и не мога да понеса да съм далече от вас на празниците.

Празниците тази година биха могли да преминат по-добре само ако можехме да върнем времето назад, да предпазим Джори и да върнем Мелъди.

За няколко дни Синди и Тони станаха близки приятелки. Тони дойде да пазарува с нас, а Джори се грижеше за близначетата с помощта на прислужничка. Времето летеше неусетно. Четиригодишната възрастова разлика между нея и Тони нямаше значение. Съвсем непринудено Синди зае на Тони една от своите прекрасни рокли за коледната екскурзия до Шарлотсвил, където тя щеше да танцува с един от синовете на доктора, когото беше срещнала преди година. Джори също отиде, но седеше тъжно и гледаше как Барт танцува с Тони.

— Мамо — прошепна Синди, когато се върна на масата ни, — мисля, че Барт се е променил. Станал е много по-сърдечен. Дори започвам да си мисля, че е заприличал на човек.

Кимнах и се засмях, но не можех да престана да мисля за Джоел и за начина, по който той и Барт прекарваха толкова много време в онази малка стая, превърната в параклис. Защо? Имаше толкова църкви наоколо.

Новогодишната вечер дойде и Барт и Тони решиха да я отпразнуват в Ню Йорк със Синди. Крис, Джори и аз трябваше да прекараме без тях по най-добрия начин, по който можем. Използвахме тази възможност, за да поканим вкъщи някои от колегите на Крис и съпругите им. Знаех, че Джоел ще докладва на Барт, когато се върне. Но не ме интересуваше.

Вечерта, когато излизах от детската стая, се сблъсках с Джоел. Срещнах очите му и се усмихнах.

— Е, Джоел, изглежда, синът ми вече няма да е толкова зависим от теб, щом се ожени за Тони.

— Той никога няма да се ожени за нея — отвърна грубо Джоел. — Държи се глупаво, както всички влюбени мъже, и не вижда истината. Тя иска парите му, а не него и скоро той ще открие това.

— Джоел — казах меко, съжалително, — Барт е красив и страстен. Дори да беше обикновен копач на канавки, момичетата пак щяха да си падат по него. Когато не иска да показва на света колко е умен, той става чаровен млад мъж. Остави го на мира. Престани да го превръщаш в нещо, което ще те задоволи, но не би му отивало. Остави го сам да открие своя път, защото това ще е подходящо за него, дори и да не ти харесва.

Той ме изгледа презрително.

— Какво знаеш ти за доброто и злото? Не доказа ли, че нямаш морални задръжки! Барт никога няма да открие себе си без моята помощ. Досега винаги е търсел и се е провалял. Ти не си му помогнала досега, няма и да можеш. Бог ще се погрижи за Барт, Катрин, докато ти продължаваш да го обременяваш с греховете си.

Той се извърна и тръгна по коридора.

Докато Барт беше в Ню Йорк с Тони и Синди, Джори завърши своята най-добра картина с водни бои, изобразяваща Фоксуърт Хол. Той изобрази розовите тухли с цвят, наподобяващ пепел от рози, безупречно чистите градини — обрасли с плевели. Премести гробището по-близо, така че надгробните камъни хвърляха дълги сенки и оплитаха къщата в паяжината си. Фоксуърт Хол изглеждаше на две хиляди години и имаше величествен вид.

— Джори, остави това и се захвани с по-весела тема — казах със странен глас. Мисля, че това беше единствената рисунка на Джори, която не ми хареса.

Барт и Тони долетяха обратно вкъщи от Ню Йорк и аз веднага забелязах разликата във взаимоотношенията им. Те не се поглеждаха, не си говореха, а веднага се прибраха тихо по стаите си, без да разкажат за веселото си и щастливо прекарване. Когато се опитах да подхвана темата, и двамата отказаха да говорят.

— Остави ме на мира! — избухна Барт. — Тя е като всички жени.

— Не мога да ти кажа, Кати — проплака Тони. — Той не ме обича, това е всичко!

Януари отлетя и дойде февруари, когато чествахме трийсет и първия рожден ден на Джори. Поръчахме огромна торта във формата на сърце, покрита с червена захар. Тя символизираше подаръка за Свети Валентин, който получих, когато се роди. Името му беше изписано с бял сладолед и бе оградено с бели рози.

Близнаците изпаднаха във възторг, когато го видяха да духа свещите. Седяха на високи столчета от двете му страни и още преди Джори да успее да разреже тортата на парчета, Диадра и Дарън напълниха шепите си с крем. Ние гледахме към бъркотията, която направиха от произведението на изкуството, а те тъпчеха тортата в устите си и омазваха лицата си в червено.

— И това, което остана, става за ядене — каза Джори засмяно. Тони тихо отиде да измие ръцете и лицата на двете изпоцапани едногодишни хлапета. Барт следеше движенията й замислено.

Снежните виелици ни бяха хванали в капана си. Налагаше се да се търпим взаимно, независимо че някои от нас продължаваха да обичат неподходящия човек.

Настъпи ден, в който снеговалежът спря и Крис можеше да замине в изследователския център по ракови заболявания. Те работеха неуморно, но досега не бяха постигнали реални резултати.

Нова снежна буря задържа Крис в Шарлотсвил. Следващите две седмици времето се влачеше бавно, независимо че разговаряхме всеки ден, когато телефонните линии не бяха прекъснати. Но разговорите ни бяха притеснени. Винаги имах усещането, че някой ни подслушва.

Крис позвъни следващия четвъртък да съобщи, че се прибира — трябваше да запалим огън в камините, да сложим пържолите на печката и да нарежем прясна салата.

— Облечи новата рокля, която ти подарих за Коледа.

Нетърпеливо очаквах да зърна синята кола на Крис.

Когато я видях, втурнах се надолу по стълбите към гаража, за да го посрещна, когато слезе. Влязохме вкъщи заедно като влюбени, които не знаят дали ще имат възможност отново да се прегръщат и целуват. Едва когато останахме насаме в стаите си, обвих ръце около шията му.

— Студен си. Докато се стоплиш, ще ти разкажа за глупостите, които стават тук. Снощи отново чух Джоел да разправя на Барт, че Тони го преследва заради парите му.

— Това вярно ли е? — попита той, хапейки ухото ми.

— Не мисля, Крис. Смятам, че тя го обича всеотдайно, но чия любов ще издържи по-дълго — нейната или неговата? Изглежда, че когато заминаха със Синди в Ню Йорк, Барт отново се е скарал със сестра си, унижил я е в бара, а по-късно се е нахвърлил върху Тони за това, че е танцувала с друг мъж. Така е шокирал Тони с бруталното си обвинение, че оттогава тя не е на себе си. Мисля, че се страхува от ревността му.

Веждите му насмешливо трепнаха, но не каза нищо, за да ми напомни, че той беше „моят Барт“.

— Как е Джори?

— Справя се чудесно, но е самотен и непрекъснато чака писмо от Мелъди. Буди се нощем и я вика по име. Понякога неволно ме нарича Мел. Открих кратка статия за нея във „Варайъти“. Отново се е присъединила към старата балетна трупа и има нов партньор. Днес я показах на Джори, защото смятах, че той трябва да знае. Очите му се замъглиха. Остави настрана картината си точно когато довършваше най-прекрасното зимно небе. Все пак аз прибрах пейзажа на сигурно място, защото мисля, че по-късно ще го довърши.

— Да, всичко ще се оправи. — Ние забравихме проблемите си и се отдадохме един на друг.

Времето течеше, изгубено в обикновени, всекидневни грижи. Непрекъснатите спорове между Барт и Тони засягаха отношението му към Синди, както и лоялността на Тони към него.

— Не трябваше да танцуваш с човек, когото току-що беше срещнала!

Непрекъснато се караха и заради близнаците и пропастта между тях растеше.

Късахме нервите си. Животът ни заедно ни погубваше.

 

 

Не се намесвах в отношенията на Барт и Тони. Чувствах, че те сами трябва да преодолеят различията помежду си и моята намеса само би усложнила нещата. Барт отново започна да посещава местните барове и често прекарваше там цели нощи. Подозирах, че прекарва по-голяма част от времето в публични домове, или си е намерил някоя в града. Тони се занимаваше с близнаците, а тъй като Джори се опитваше да ги учи да танцуват и да говорят по-ясно, тя прекарваше повече време и с него.

Най-после настъпи месец март със свирепите си дъждове и ветрове, но също и с многообещаващия полъх на пролетта. Внимателно наблюдавах Тони. Търсех признаци, че харесва Джори като мъж, а не като пациент. Неговите очи я следяха непрекъснато. Няколко седмици боледувах от тежък грип и Тони пое всички задължения за Джори — масажите по гърба и красивите му крака, които малко по малко губеха своята изящна форма. Не желаех те да се превърнат в тънки пръчки. Предложих на Тони да ги масажира по няколко пъти на ден.

— Той много се гордееше с краката си, Тони. Служеха му толкова добре и изглеждаха великолепно в трико. Моля те, постарай се да не загубят формата си, независимо че не може да се движи. Така той ще запази частица от гордостта си.

— Кати, краката му са все още прекрасни — тънки са, но са добре оформени. Той е чудесен човек — мил, любезен и лъчезарен. Знаеш ли, че дълго време не забелязвах никого, освен Барт.

— Смяташ ли, че Барт е красив?

Изражението й се промени.

— Някога смятах така. Сега осъзнавам, че е хубав, но не колкото Джори. Мислех си, че е идеалният мъж, но по време на пътуването ни до Ню Йорк се държа отвратително с мен и Синди и чувствата ми се промениха. Преди да разбера какво става, той се нахвърли върху мен заради роклята ми. Може би беше малко къса, но всички момичета носят такива. Изплаших се от него по време на пътуването ми. Страхът ми нараства с всеки изминал ден — той реагира прекалено рязко на безобидни неща и вярва, че всички са грешни. Струва ми се, че се самонавива и забравя, че красотата се дължи на душата. Снощи ме обвини, че се опитвам да възбудя брат му. Той не би говорил така, ако наистина ме обича. Кати, той никога няма да ми даде онази любов, от която се нуждая. Тази сутрин се събудих с огромна празнота в сърцето си и разбрах, че любовта ми към Барт е умряла… Той разби всичко помежду ни, като ми показа какво ме очаква, ако се омъжа за него — продължи тя разпалено. — Той търси идеалната жена, а аз не съм такава. Барт мисли, че единственият ти недостатък е любовта ти към Крис… и ако някога намери жена, която да е безупречна от самото начало, той ще продължи да се взира в нея, докато открие нещо, което да го накара да я мрази. Така че аз се отказвам от Барт.

Не ми беше удобно да попитам, но трябваше да знам.

— Все още ли сте любовници, независимо от споровете помежду ви?

Тя разгневено тръсна глава.

— НЕ! Той се превръща в човек, когото дори не мога да харесвам. Отдаде се на религията, Кати. Всеки ден ми повтаря, че трябва да се моля повече, да ходя на църква… и да стоя настрана от Джори. Ако продължава така, мисля, че ще го намразя, а не желая това да се случва. В началото имаше нещо прекрасно между нас. Искам като изсъхнало цвете да съхраня в спомените си онова чувство.

Тя си тръгна, като бършеше сълзите си и придърпваше надолу тясната си бяла пола. Опита се да се усмихне.

— Мога да напусна и да наемете друга сестра за Джори и близнаците.

— Не, Тони, остани — бързо отговорих аз, защото се страхувах да не си тръгне. Не исках да напуска точно сега, когато знаех със сигурност, че не обича Барт, а Джори окончателно се беше отказал от надеждата Мелъди да се върне при него. След като последната искрица, надежда беше изгаснала, той забеляза жената, която смяташе за любовница на брат си. Скоро смятах да го информирам за промените. Но дори след като Тони напусна стаята, продължих да седя и да размишлявам защо Барт не може да задържи любовта. Дали нарочно не разбиваше всяка любов от страх да не го зароби? Твърде често ме обвиняваше, че съм заробила собствения си брат!

Дните ми се струваха безкрайни. Тони вече не следеше Барт с копнеж и скрито желание, както бе в началото. Започнах да се възхищавам от начина, по който се държеше, независимо от обидните подмятания на Барт. Той използваше предишната й любов към него и я насочваше срещу нея, обвиняваше я, че е развратена, лека и неморална жена, която го е съблазнила.

Всяка вечер се отдалечаваха все повече един от друг заради обидните думи, които Барт изричаше с лекота.

Тони зае моето място в игрите, с които забавлявах Джори, но тя и можеше да направи много повече, за да го накара да се почувства отново истински мъж.

Дните бавно започнаха да омекват, от кафявата трева започнаха да се показват зелени стръкчета, минзухарите изникнаха между дърветата, жълтият нарцис разцъфна, лалетата загоряха като пламъчета, а гръцките ветреничета, които ние с Джори бяхме засели навсякъде, където нямаше трева, разляха разноцветни палитри по хълмовете. Двамата с Крис наблюдавахме завръщането на дивите гъски на фона на нашия стар приятел или враг — луната. Не откъсвах поглед от тях, докато не се скриеха зад хълмовете.

Животът ставаше по-хубав с приближаването на лятото. Снегът не задържаше Крис през уикендите. Напрежението помежду ни намаля, тъй като спокойно можехме да излизаме навън.

През юни близнаците навършиха година и половина и можеха свободно да тичат навсякъде, където им разрешавахме. Бяхме закачили люлки, от които не можеха да паднат. Те се забавляваха, когато ги люлеехме силно, късаха цветовете на най-хубавите цветя, но аз не се сърдех — имахме толкова много цветя, че всеки ден можехме да пълним стаите си със свежи букети.

Барт настояваше не само близначетата да посещават църковните служби, но също Крис, аз, Джори и Тони. Не беше трудно. Всяка неделя сядахме на предните пейки в църквата и разглеждахме красивите стъклописи на прозорците зад олтара. Близнаците сядаха между мен и Джори. Джоел обличаше черно расо, когато проповядваше. Барт седеше до мен, държеше ме за ръката и я стискаше толкова силно, сякаш искаше да ми счупи костите. Крис седеше до Тони, която целенасочено бе отделена от малкия ми син. Знаех, че тези служби са предназначени за нас, за да ни спасят от огъня на ада. Близначетата бяха неуморими като всички деца на тяхната възраст и не харесваха пейката, ограниченията и отегчителността на прекалено дългите служби. Само когато се изправяхме, за да изпеем някой химн, те ни наблюдаваха с интерес.

— Пейте, пейте — окуражаваше ги Барт, щипеше ги по крехките ръчички или подръпваше златистите им къдрици.

— Не ги докосвай! — отсичаше Джори. — Ще пеят, ако искат.

Отново започна войната между двамата братя.

Дойде есента, после Денят на Вси светии. Двамата с Крис хванахме близначетата за ръце и ги заведохме на гости у съседите, които считахме за „безопасни“. Близнаците крещяха възбудено през целия път до вкъщи и се радваха на двете парчета шоколад и дъвките.

Зимата настъпи. Коледните и новогодишните празници преминаха спокойно, тъй като Синди не долетя вкъщи. Беше прекалено заета с многообещаващата си кариера и само се обаждаше или пишеше кратки, но съдържателни писма.

Барт и Тони се движеха в различни измерения.

Може би не само аз забелязвах, че Джори е дълбоко влюбен в Тони, след като всички опити за възстановяване на братските взаимоотношения с Барт пропаднаха. Не можех да виня Джори, след като Барт му бе отнел Мелъди и я бе прогонил, а сега се опитваше да обвърже Тони, защото усещаше нарастващия интерес на Джори. Отново й обръщаше внимание, за да попречи на Джори да я притежава.

Любовта към Тони даде на Джори нова цел в живота. Четях го в очите му, в стремежа му да става рано сутрин и да прави трудните упражнения за изправяне на крака. За първи път използваше паралелните стойки, които бяхме направили в стаята му. Още щом водата в басейна се затопли достатъчно, той започна да плува по три дължини рано сутрин и късно вечер.

Вероятно Тони все още чакаше Барт да я направи своя съпруга, въпреки че непрекъснато го отричаше.

— Не, Кати, не го обичам вече. Само го съжалявам, защото не знае кой е и се интересува единствено от пари.

Осъзнах, че по някакъв необясним начин Тони стана част от този дом, както бяхме всички ние.

Неделните църковни служби ме изнервяха и изморяваха. Силните думи, произнасяни от един стар човек, ми напомняха за онзи старец, когото бях видяла само веднъж. Дяволска издънка! Дяволско изчадие! Дяволско семе, посято на неплодородна почва. Дори греховните мисли бяха непростими като греховните дела! А какво всъщност не беше грях за Джоел? Нищо! Абсолютно нищо!

— Повече няма да посещаваме службите — твърдо заявих на Крис. — Постъпихме глупаво, като се опитахме да угодим на Барт. Не харесвам идеите, които Джоел втълпява в главите на децата. — Верни на споразумението, двамата с Крис отказахме да посещаваме „църковните“ служби и да позволяваме на близнаците да слушат проповедите за Дявола и наказанията му.

Джоел дойде в градината, където имаше купчина пясък, люлки, пързалка и въртележка, на които близначетата обичаха да играят. Беше хубав слънчев юлски ден. Той изглеждаше доста общителен и благ, когато седна между децата и започна да ги учи как да правят котешка люлка. Завързваше един шнур и заинтригува любопитните деца. Те оставиха пясъчника и седнаха до Джоел. Гледаха го и се опитваха да превърнат стария си враг в приятел.

— Възрастният човек знае как да забавлява малките деца. Искате ли да ви покажа как правя самолети и лодки от хартия? А лодките ще могат да плават по водата.

Тяхното любопитство ме разстрои. Възмутих се. Всеки би могъл да прави това.

— Пести енергията си за нови проповеди, Джоел — казах и погледнах воднистите му очи. — Уморих се от старите. Защо Новият завет не присъства в твоите служби? Учи Барт на това. Христос беше роден. Посвети една специална служба на Него, вуйчо. Говори ни за прошката, научи ни как да се държим с хората така, както искаме те да се държат с нас. Разкажи ни за хляба, хвърлен във водите на опрощението и върнат нам удесеторен.

— Прости ми, ако съм пренебрегвал нашия любим Божи син — кротко отвърна той.

— Елате, Кори, Кари — викнах аз и станах да си вървя. — Хайде да отидем при татко.

Отпуснатата глава на Джоел рязко се вдигна нагоре. Неговите замъглени сини очи отразиха дълбоката синева на небесата. Прехапах език, като видях разкривената усмивка по лицето му, когато дълбокомислено отбеляза:

— Да, знам. За теб те са „другите близнаци“ — онези, родени от дяволското семе, посято върху неплодородна почва.

— Как смееш да говориш така! — избухнах аз.

Тогава не знаех, че като случайно назовавах децата на Джори с имената на моите покойни близнаци, аз само добавях масло в огъня, който вече хвърляше малки червени искри.