В. С. Ендрюс
Семена на злото (11)

Недоволната съпруга

Крис и аз със съжаление пренебрегвахме Синди и прекарвахме по-голяма част от денонощието в болницата при Джори. Синди живееше неспокойно и скучно с Джоел, който непрекъснато я осъждаше, и с Барт, който я презираше. Мелъди не обръщаше внимание на никого.

— Мами — хленчеше Синди, — не се чувствам добре. Това е най-гадното ми лято, просто е ужасно. Съжалявам, че Джори е в болница и че никога няма да се разхожда и танцува отново. Искам да му помогна от все сърце, но все пак помислете и за мен. Разрешава му се да има само по двама посетители едновременно, а ти и татко сте винаги с него. Когато отида там, половината от времето не знам какво да говоря или какво да правя. И тук не знам какво да правя. Тази къща е толкова изолирана от останалия свят, сякаш живеем на луната — скучно и скучно. Не ми разрешавате да ходя в селото на срещи, ако вие не знаете за тях, а никога не сте до мен, за да ви попитам, когато някой ме покани. Забранявате ми да плувам, когато Барт и Джоел са наоколо. Не ми разрешавате толкова много неща… тогава какво мога да правя?

— Кажи ми какво искаш да правиш? — отвърнах нежно. Тя беше шестнайсетгодишна и очакваше ваканцията да й поднесе много удоволствия. Сега огромната нова къща, която тя обожаваше в началото, се беше оказала затвор за нея, така както старата за нас.

Тя седна с кръстосани крака на пода близо до мен.

— Не искам да нараня Джори, като си отида, но тук ще полудея. Мелъди стои в стаята си през цялото време със заключена врата и не ме пуска да вляза. Джоел ме изсушава с гадните си стари очи. Барт се преструва, че не ме забелязва. Днес получих писмо от моята приятелка Бари Босуел. Тя отива на летен лагер само на няколко мили северно от Бостън. Наблизо до него има театър, езеро, плувен басейн, платноходки, а всяка събота се провеждат танцови забави. Бихте могли да проверите и да се убедите, че този лагер е с добра репутация. Моля те, позволи ми да отида, преди да съм избягала.

Толкова исках през лятото всички да сме заедно. Тя беше тук, а аз не й отделях никакво време. Естествено беше да пожелае да ни напусне. Разбирах я.

— Тази вечер ще говоря с баща ти — обещах. — Искаме да си щастлива, Синди. Съжалявам, ако сме те пренебрегвали, докато се грижехме за Джори. Хайде да поговорим за теб. Какво ще ми разкажеш за момчетата, които срещна на тържеството на Барт?

— Барт и Джоел скриха ключовете от колата, така че аз не можах да отида при тях. А исках да направя точно това, с позволение или не. Исках да скоча от прозореца, но е толкова високо, че се изплаших да не се ударя. Но мисля за момчетата през цялото време. Искам да бъда с тях, да ходя на срещи и на танци. Знам какво си мислиш. Джоел непрекъснато мърмори, че съм разпусната… Опитвам се да не се държа така, наистина се опитвам. Но не знам колко дълго ще запазя девствеността си. Заричам се, че ще бъда старомодна и ще издържа, докато се омъжа, но не планирам да се женя, докато не навърша трийсет години. В същото време, когато изляза с някое момче, което наистина ми харесва, и той започне да ме натиска, желая да се предам. Харесвам чувствата, които нахлуват в мен и карат сърцето ми да бие бързо. Тялото ми се разкъсва от страст. Мамо, защо не мога да намеря силата, която имаш ти? Как да открия себе си? Непрекъснато твърдите, че светът не знае всъщност какво иска. След като той не знае, как мога да знам аз? Искам да оправдая очакванията ви, да бъда сладка и чиста, а в същото време и секси. Две противоречиви неща. Искам двамата с татко винаги да ме обичате, така че старая се да съм нежна и сладка. Но не съм толкова невинна. Искам всички хубави момчета да са влюбени в мен и някой ден няма да мога да овладея чувствата си.

Усмихвах се, като гледах разтревожения й израз, изплашения й поглед. Искаше да разбере дали съм шокирана. Прегърнах я.

— Разчитай на принципите си, Синди. Ти си твърде талантлива и много красива, за да се отдадеш като някакъв ненужен боклук. Цени себе си, за да те ценят и другите.

— Но, мамо, как да кажа „не“ и въпреки това момчето да продължи да ме харесва?

— Има много момчета, които не очакват да им се отдадеш, Синди. Онези, които търсят само секс, най-вероятно ще те забравят бързо, след като са получили това, което искат. В мъжете има нещо, което ги кара да искат да завладеят всяка жена, особено такава красавица като теб. Запомни също, че те разговарят помежду си и си разказват най-интимни детайли само когато не обичат истински.

— Мамо, караш ме да мисля, че да бъдеш жена е капан. Не искам да ме подмамят в него, искам аз да ги подмамя. Но трябва да призная, че не съм много търпелива. Барт ме кара да се чувствам толкова неуверена в себе си, че се стремя момчетата да ме убедят в обратното. Отсега нататък, когато някой ме сложи на задната седалка и ми каже, че ще умре, ако не задоволя неговата страст, няма да го съжаля. Ще си помисля за теб и татко и ще го ударя силно по главата или в слабините.

Тя ме разсмя, както не се бях смяла седмици наред.

— Добре, скъпа, знам, че в края на краищата ще постъпиш правилно. Хайде да поговорим малко повече за този летен лагер, за да обясня на баща ти по-подробно.

— Искаш да кажеш, че имам шансове? — попита тя.

— Разбира се. Мисля, че Крис ще се съгласи да отидеш на почивка след цялата трагедия тук.

Крис се съгласи, че едно шестнайсетгодишно момиче се нуждае от забавления. Щом научи това, Синди веднага посети Джори.

— Джори, заминаването ми не означава, че не се тревожа за теб, но тук ужасно скучая. Ще ти пиша често и ще ти изпращам подаръци.

Тя го прегърна, целуна го, а сълзите й се ронеха върху гладко избръснатото му лице.

— Нищо не може да те промени, Джори. Както и преди, ти си изключителен. Ако не ми беше брат, бих се сгодила за теб.

— Едва ли — с ирония отговори той. — Но все пак благодаря.

Оставихме Джори с медицинската сестра, за да откараме Синди до летището. Целунахме я за довиждане и Крис й даде пари за лични разходи. Тя се зарадва и не престана да го целува, докато не се качи в самолета.

— Ще ви пиша писма — обеща тя, — а не картички. Ще ви изпратя снимки. Благодаря ви! Не забравяйте да ми пишете и да ме държите в течение на всичко, което се случва. Между другото животът във Фоксуърт Хол в известна степен прилича на дълбок, тежък сън, който толкова те плаши, сякаш наистина го изживяваш.

На път за болницата Крис ми съобщи плановете си. Не можехме да отидем в Хаваите и да изоставим Джори на грижите на Барт и Джоел, а още по-малко на Мелъди. Тя не бе способна да се грижи за себе си, да не говорим за съпруг, който трябваше да се възстановява. Джори и Мелъди скоро нямаше да са в състояние да издържат дългото пътуване със самолет до Хаваите.

— Не знам какво да правя, с какво да започна да се занимавам, когато Джори се върне във Фоксуърт Хол. За него ще се грижи болногледачка. Той няма да има нужда от мен, както до този момент. Синди също не се нуждае от мен, защото умее да се занимава сама. Ще се чувствам безполезен, ако не върша нещо, Кати. Все още не съм остарял.

Тъжно обърнах глава и го погледнах.

— Медицината винаги е заемала важно място в моя живот — продължи той. — Ако започна работа, няма да наруша обещанието да отделям повече време на теб и на семейството. Спомни си само какво означаваше за Джори загубата на кариерата му.

Плъзнах се по-близко до него на седалката, наклоних глава към рамото му и му прошепнах, че трябва да прави това, което смята за правилно.

— Но не забравяй, че лекарят трябва да има безупречна репутация, а някой ден ще плъзне слух за нас.

Той кимна и каза, че вече е мислил по този въпрос. Щял да се заеме с научни изследвания. Няма да се среща с представители на пресата, за да не го познае някой. Беше му скучно да стои вкъщи и да не работи. Трябваше да се занимава с нещо или щеше да загуби своята индивидуалност. Усмихнах се нежно, въпреки че сърцето ми замря, защото неговата мечта да живеем в Хаваите беше и моя мечта. Влязохме прегърнати в голямата къща, която ни очакваше с широко отворена врата.

Мелъди се беше затворила в стаята си, Джоел стоеше в малката си стая без мебели, на колене и се молеше, докато единствената свещ догаряше в тъмнината.

— Къде е Барт? — попита Крис, оглеждайки се наоколо, сякаш беше изненадан, че някой би пожелал да прекара толкова много часове в това унило място.

Джоел се намръщи, след това слабо се усмихна, сякаш си припомни, че трябва да се държи приятелски.

— Излезе. Отиде на бар. Ще пие, докато се свлече под масата.

Досега не бях чувала Барт да върши подобни неща. Дали не съжаляваше за станалото, което унищожи краката и кариерата на брат му? Или за поведението си, чрез което прогони Синди? Можеше ли Барт да изпитва съжаление? Не знаех. Гледах как Джоел крачи из стаята ядосано и се чудех се какво го интересува поведението на Барт.

Старият човек се влачеше зад нас, така както винаги следваше Барт.

— Знае много добре — мърмореше Джоел, — какви мръсници и пачаври висят там.

Думите му ме заинтригуваха.

— Каква е разликата между мръсниците и пачаврите, Джоел?

Той се обърна към мен. Засенчи очите си с възлестата си ръка, тъй като светлината го заслепяваше.

— Подиграваш ли ми се, племеннице? Библията споменава и двете, така че трябва да има някаква разлика.

— Мръсницата ли е по-лоша от пачаврата, или обратното?

Той ме погледна свирепо. Бляскащите му отслабнали очи ми казваха, че го тормозя с глупавите си въпроси.

— Съществува неяснота, Джоел. Попитай къде се вписват проститутките — в мръсниците или в пачаврите? Или е едно и също?

Очите му заприличаха на цепнатини. Гледаше ме с пронизващия блясък на светец.

— Защо не ме харесваш, Катрин? С какво предизвиках подозренията ти? Стоя тук, за да предпазвам Барт от най-лошото в него, но заради твоето отношение към мен мога и да си тръгна. Не забравяй обаче, че аз съм повече Фоксуърт от теб. — След това изражението му се промени, а устните му се извиха. — Не, вземам си думите назад. Ти си два пъти повече Фоксуърт от мен.

Мразех го за този намек. Принуди ме да се срамувам. Не се защитих, не възразих, за да го убедя в противното. Крис не пророни нито дума, за да предотврати сблъсъка, който рано или късно трябваше да настъпи.

— Не зная защо не ти вярвам, Джоел — казах с любезния глас, който обикновено използвах при разговор с него. — Вероятно защото ти мразиш твърде много баща си, но се съмнявам дали си по-различен от него. — Без да продума, но с печален поглед, който смятах за престорен, той се обърна и провлачи крака. Ръцете му отново бяха напъхани в широките, кафяви монашески ръкави.

Когато Мелъди отново настоя да вечеря в стаята си, аз реших да я заставя да посети Джори, независимо от желанието й.

Промъкнах се в стаята и мълчаливо преместих почти недокоснатата й вечеря. Тя беше в същата износена рокля, която не сваляше от месеци. Извадих най-хубавия й летен костюм и го хвърлих на леглото.

— Изкъпи се, Мелъди! Измий косите си. След това се облечи. Довечера отиваме да видим Джори, независимо от твоето желание.

Тя скочи мигновено и истерично изкрещя, че още не е готова и не мога да я заставя да върши неща, които не иска. Не обърнах никакво внимание на думите й и извиках, че изглежда тя никога няма да стане готова и ще отиде, независимо от обясненията й.

— Не можеш да ме заставиш! — пищеше тя, бледа и отстъпваща назад. После се разплака и започна да ме умолява да й дам повече време да привикне с мисълта, че Джори ще остане инвалид. Отговорих й, че изтеклото време е напълно достатъчно. Беше достатъчно за Крис и Синди. А тя можеше и да се преструва! В крайна сметка нали беше професионална актриса!

Наложи се буквално да я завлека до душа и да я напъхам под него. Тя искаше вана. Но аз я познавах. Можеше да лежи с часове, докато кожата й да набъбне и свиждането приключи. Чаках я пред вратата на банята и я принуждавах да бърза. Тя излезе, омотана в кърпа. Още плачеше, а сините й очи молеха за прошка.

— Спри да плачеш! — заповядах й аз и я тръснах на табуретката в спалнята. — Ще изсуша косите ти, докато ти се гримираш. Постарай се да скриеш червените подутини под очите си, защото Джори е много чувствителен. Трябва да го убедиш, че любовта ти към него не се е променила. — Докато изсушавах красивите й коси с меден цвят, не спирах да повтарям, че ще намери подходящите думи. Косите й имаха прекрасен блясък, бяха по-наситено руси от моите и с червеникав оттенък. Докато я обличах, я напръсках леко с парфюма, който Джори най-много обичаше. Тя беше като в транс, сякаш не разбираше какво трябва да прави. Преди да я изблъскам към вратата, я притиснах в обятията си.

— Хайде, Мелъди, няма да е толкова страшно. Той те обича и се нуждае от теб. Щом те погледне, ще забравиш, че краката му са парализирани. Инстинктивно ще кажеш и направиш най-нужните и уместни неща. Знам, че ще бъде така, защото го обичаш.

Независимо от грима все още беше бледа, а огромните й очи се бяха втренчили в мен с празен поглед.

През това време Барт се беше върнал. Беше толкова пиян, че краката му се огъваха и очите му бяха разфокусирани. Отпусна се в един дълбок фотьойл и опъна краката си напред. Джоел застана зад него като умираща палма.

— Къде отивате? — попита Барт, докато се опитвах да измъкна Мелъди от хола и незабелязано да се промъкнем в гаража.

— До болницата — отговорих, дърпайки Мелъди към огромния гараж. — Мисля, че е крайно време и ти отново да посетиш брат си, Барт. Не тази вечер, но утре. Купи му някакъв подарък, който да го заинтересува. Той просто ще полудее от скука.

— Мелъди, ти не си длъжна да ходиш — каза Барт, като се надигна и стъпи на краката си неуверено. — Не позволявай на властната ми майка да те принуждава.

Тя се обърна към него с няма молба. Безжалостно я блъснах и я напъхах в колата.

Барт се олюля и влезе в гаража. Викаше на Мелъди, че ще й помогне. В този миг загуби равновесие и падна на пода. Натиснах бутона, за да се отвори автоматичната врата, и се измъкнахме от гаража. Мелъди трепереше по целия път към Шарлотсвил, ридаеше и се опитваше да ме убеди, че повече ще нарани Джори, отколкото ще му помогне. А аз се опитвах да я уверя, че тя ще овладее положението.

— Моля те, Мелъди, влез в стаята с усмивка, с достойнство, с онзи царствен вид, който непрекъснато излъчваш. А когато се приближиш до леглото, хвани ръцете му и го целуни.

Тя кимна вцепенено, като изплашено дете. Пъхнах в ръцете й розите, които бях купила, и другите подаръци, загънати красиво, един от които тя беше избрала някога, за да му го подари след тържеството на Барт.

— След това му кажи, че не си идвала досега, защото си била много слаба, зашеметена и болна. Наговори му всички неща, които ти хрумнат. Но не се осмелявай да му кажеш, че не си способна да му бъдеш жена.

Тя кимна като робот и се опита да върви в крачка с мен.

На шестия етаж излязохме от асансьора и се натъкнахме на Крис. Той засия, като видя Мелъди.

— Каква изненада, Мелъди! — каза той и бързо я прегърна, преди да се обърне към мен. — Купих вечеря на Джори, както и на мен, разбира се. Той е в относително добро настроение. Изпи си млякото и изяде две парчета от кекса. Винаги е обожавал този кекс. Мелъди, моля те, опитай се да го накараш да се храни повече. Напоследък загуби много от теглото си и бих се радвал, ако понапълнее. — Безмълвно, с широко отворени очи, Мелъди кимна, погледна към вратата с номер 606, сякаш гледаше електрически стол. Крис я потупа приятелски по гърба, целуна ме и продължи: — Ще отида да поговоря с лекуващите лекари и после ще дойда при вас. Ще се върна с вас вкъщи с моята кола.

Неуверено поведох Мелъди към затворената врата на Джори. Той непрекъснато държеше вратата си затворена, така че никой не можеше да види бившия първокласен балетист да лежи безпомощно на леглото: Почуках веднъж, после още два пъти. Това беше нашият сигнал.

— Джори, аз съм.

— Влизай, мамо — отвърна той по-сърдечно от обикновено. — Татко ми каза, че ще се появиш всеки момент. Надявах се да ми донесеш някаква хубава книга за четене. Свърших… — Той замлъкна, когато избутах Мелъди в стаята му.

Предварително бях уведомила Крис за плана си, той беше свалил болничните дрехи на Джори и сега беше облякъл горнището на синя копринена пижама. Косите му бяха прилежно сресани, лицето му — гладко избръснато и беше подстриган за пръв път след инцидента. Изглеждаше по-добре, отколкото през всичките дни след онази ужасна нощ.

Опита се да се усмихне. Надежда блесна в очите му, толкова беше доволен, че я вижда отново.

Тя стоеше там, където я бях бутнала, и не помръдваше. Плахата усмивка замръзна на лицето му, докато се опитваше да скрие страстното си желание — колебливия пламък на надежда в очите си, които търсеха нейните. Тя отказа да вдигне поглед. Усмивката му бързо се изпари, пламъкът в очите му затрептя, разсипа се в искри и изчезна. Сега очите бяха мъртви. Обърна лицето си към стената.

Мигновено пристъпих зад Мелъди, тласнах я леко към леглото му и се преместих, за да видя какво разкрива лицето й. Ръцете й бяха пълни с червени рози и подаръци, но тя стоеше прикована към пода и трепереше като върба, духана от силен вятър. Блъснах я грубо.

— Кажи нещо — прошепнах.

— Здравей, Джори! — проговори тя с треперещ глас и очи, пълни с отчаяние. Тласнах я по-близко до него. — Донесох ти рози… — добави тя.

Той продължи да гледа към стената.

Отново я тласнах леко, мислейки, че би трябвало да изляза и да ги оставя сами, но се страхувах, че в мига, в който го направя, тя ще се обърне и ще избяга.

— Съжалявам, че не дойдох по-рано — заекна тя, като бавно се приближаваше към леглото. — Донесох ти и подаръци… няколко неща, от които майка ти каза, че се нуждаеш.

Той обърна глава. Тъмносините му очи бяха пълни със затаена ярост и възмущение.

— Тя ли те принуди да дойдеш? Добре, не си длъжна да останеш. Достави розите и подаръците си — СЕГА СЕ МАХАЙ!

Мелъди спря, пусна розите върху леглото му, а подаръците на пода. Извика, като се опитваше да хване ръката му, която той рязко отдръпна.

— Обичам те, Джори… и съжалявам, много съжалявам.

— Не се съмнявам, че съжаляваш! — изкрещя той. — Съжаляваш за цялото очарование, което изчезна за миг и сега си принудена да останеш със съпруг инвалид! Не се притеснявай, Мелъди. Можеш да подадеш молба за развод още утре!

Отстъпих към вратата, изпълнена с жал към него и към нея. Внимателно се измъкнах, но оставих вратата открехната, точно толкова, колкото да чуя и видя какво става вътре. Страхувах се, че Мелъди ще се възползва от случая и ще напусне или ще убие желанието му да живее… А ако можех, щях да направя всичко, за да я спря.

Мелъди вдигна падналите рози. Хвърли старите, изсъхнали цветя в кошчето, напълни вазата с вода от съседната баня и внимателно подреди червените рози. Това й отне много време. Когато свърши, се обърна към леглото и вдигна подаръците.

— Няма ли да ги отвориш? — попита унило тя.

— Не се нуждая от нищо — безизразно отговори той и отново се загледа към стената, така че тя виждаше само гърба и къдравата му глава.

Отнякъде тя събра смелост.

— Мисля, че ще ти харесат. Слушах те много пъти какво искаш…

— Всичко, което някога съм искал, е да танцувам, докато стана на четирийсет — задъха се той. — Сега всичко свърши, вече не се нуждая от жена или партньорка, нямам нужда от нищо.

Тя постави подаръците на леглото и остана там, стискайки тънките си бледи ръце. Сълзите й закапаха безшумно.

— Обичам те, Джори — задави се тя. — Искам да постъпя правилно, но нямам храбростта на майка ти и баща ти. Това е причината да не дойда по-рано. Майка ти искаше да ти кажа, че съм била болна, че е било невъзможно да те посетя, но аз можех да дойда. Стоях в онази къща и се надявах, че ще намеря сили да ти се усмихна, когато те видя. Разкъсвам се от срам, че съм слаба, че не направих всичко, което трябваше да направя за теб, когато имаше нужда. Колкото по-дълго отлагах, толкова по-трудно ставаше за мен да се появя. Страхувах се, че няма да разговаряш с мен, няма да ме погледнеш и аз ще направя нещо толкова глупаво, че ще ме намразиш. Не искам да се развеждам, Джори. Все още съм твоя съпруга. Крис ме заведе вчера на гинеколог. Бебето се развива нормално.

Тя замълча, изчака, нерешително протегна ръка и докосна неговата. Той трепна инстинктивно, сякаш ръката й го опари, но не я отмести — тя отмести нейната.

От мястото, където стоях, виждах Джори, знаех, че плаче и полага всички усилия Мелъди да не разбере това. Сълзи имаше и в моите очи, докато стоях и се отвращавах от себе си, че ги наблюдавам. Но не можех да се отдалеча, защото, когато се отдалечих от Джулиан, на следващия ден го намерих мъртъв. Не преставах да си мисля, че синът може да последва баща си.

Тя отново се пресегна и докосна косите му.

— Не отвръщай лицето си, Джори. Погледни ме. Позволи ми да видя, че не ме мразиш, че не оправдах очакванията ти, когато се нуждаеше най-много от мен. Наругай ме, удари ме, но не спирай да ми говориш. Сякаш съм се оплела в паяжина. Нощем не мога да спя, защото чувствам, че трябваше да направя нещо, за да не изпълниш тази роля. Винаги съм мразила този балет, но не исках да ти го кажа, когато работеше над хореографията му. — Тя избърса сълзите си, после падна на колене до леглото му и сведе глава в ръката му, която беше успяла да задържи.

Тихият й глас едва достигаше до ушите ми.

— Можем да заживеем заедно. Ще ме научиш как. Където и да ходиш, Джори, ще те следвам… само ми кажи, че искаш да остана.

Вероятно защото беше скрила лицето си и сълзите й мокреха ръката му, той обърна глава и я погледна с измъчени, изпълнени с отчаяние очи. Прочисти гърлото си, преди да проговори, и изсуши сълзите си с края на чаршафа.

— Не искам да останеш, ако животът ти с мен ще бъде бреме. Винаги можеш да се върнеш в Ню Йорк и да танцуваш с други партньори. Аз съм инвалид, но това не означава, че и ти трябва да се превърнеш в инвалид. Ти си имаш своя кариера. Тъй че върви, Мел, имаш моята благословия… Сега нямам нужда от теб.

Сърцето ми говореше, че не е така. Тя вдигна поглед, гримът й се беше разтекъл от толкова много сълзи.

— Как бих могла да живея сама, Джори? Ще остана. Ще направя всичко възможно, за да бъда добра съпруга. — Замълча, а аз мислех, че мълчанието й беше толкова неуместно, толкова дяволски погрешно. Тя му даваше време да помисли, че вече не се нуждае от жена, а само от болногледачка и компаньонка, и майка на неговото дете.

Затворих очи и започнах да се моля. Господи, помогни й да намери подходящите думи. Защо не му каже, че балетът без него не представлява интерес за нея, че за нея е най-важно неговото щастие? Мелъди, Мелъди, кажи нещо, което да го накара да повярва, че инвалидната количка е без значение, че винаги ще бъде мъжът, когото ще обичаш. Но тя не каза нищо подобно.

Само отвори подаръците, показа му ги, докато той изучаваше лицето й.

Благодари й за най-търсения роман, който му беше донесла (избран от мен); благодари за туристическия комплект за бръснене заедно с първокласни сребърни бръсначи. Четката за насапунисване беше със сребърна дръжка, кръглото огледало можеше да се прикрепва към всякаква повърхност. Имаше и модна сребърна сапунерка със сапун, одеколон и лосион за след бръснене. И накрая тя отвори най-хубавия подарък — голяма махагонова кутия, пълна с водни бои, занимание, което доставяше удоволствие на Крис. Той планираше веднага щом Джори се завърне вкъщи, да го научи да рисува с акварели. Джори дълго гледа кутията с бои без никакъв интерес, после отмести поглед.

— Имаш изискан вкус, Мел. — Тя кимна и наведе глава.

— Трябва ли ти нещо друго?

— Не. Само ме остави. Спи ми се. Радвам се, че те видях отново, но съм уморен.

Тя отстъпи назад колебливо, докато сърцето ми се разкъсваше от мъка. Толкова бяха влюбени преди инцидента, а сега всичко бе удавено в потопа на нейния шок и неговото унижение.

Пристъпих в стаята.

— Надявам се, че не прекъснах нещо, но мисля, че Джори е уморен, Мелъди. — Усмихнах се нежно и на двамата. — Почакай само да видиш какво сме планирали за твоето завръщане вкъщи. Ако живописта сега не те интересува, може да почакаш известно време. Вкъщи ще намериш други съкровища, които те очакват. Зная, че изгаряш от любопитство, но няма да ти кажа нищо. Замислили сме това да бъде една голяма изненада.

Побързах да го прегърна, което не беше много лесно, защото тялото му беше толкова грамадно и твърдо от гипса. Целунах го по бузата, разроших му косите и стиснах пръстите му.

— Всичко ще се оправи, скъпи — прошепнах. — Тя трябва да се научи да приема нещата такива, каквито са. Тя много се старае и не каза думите, които искаше да чуеш, защото все още е в шок.

Той се усмихна иронично.

— Разбира се, майко. Тя ме обича толкова силно, колкото преди инцидента. Нищо не се е променило.

Мелъди беше излязла от стаята му и чакаше в коридора, така че не чу последните му думи. Тръгнахме към къщи заедно с Крис, който ни следваше с колата си. Тя повтаряше непрекъснато.

— О, Господи… какво ще правим?

— Добре се справи, Мелъди. Следващия път ще е още по-добре — казах нежно аз.

Измина още една седмица. Мелъди се държа по-добре втория път и още по-добре третия. Не се противопоставяше, когато й казвах, че трябва да отидем. Разбираше, че няма смисъл да го прави.

Един ден седях във всекидневната пред голямото огледало и внимателно полагах маска на лицето си. Крис влезе с щастливо изражение на лицето си.

— Имам страхотни новини — започна той. — Миналата седмица посетих университетското научно ръководство и попълних атестационен формуляр за кандидатстване в техния изследователски колектив за изследвания на раковите заболявания. Те взеха под внимание и това, че съм любител биохимик. Както и да е, по някакви причини някои от моите отговори им харесаха и ме помолиха да се включа в техния научен екип. Кати, много съм развълнуван. Барт се съгласи да стоим тук, докато ни харесва или докато той се ожени. Говорих с Джори, и той иска да бъде близо до нас. Апартаментът му в Ню Йорк е толкова малък. Тук ще има широк хол и просторни стаи, удобни за инвалидната количка. Сега твърди, че няма да използва подобно нещо, но когато му свалят гипса, ще промени решението си.

Ентусиазмът на Крис за новата работа беше заразителен. Исках да е щастлив; да се занимава с нещо, което да го откъсне от проблемите с Джори. Отправих се към дрешника, но той ме привлече на коленете си, за да довърши разказа си. Не разбирах някои от нещата, които каза, защото той несъзнателно се впускаше в медицинската терминология, която все още беше непонятна за мен.

— Ще бъдеш ли щастлив, Крис? Защото за теб е много важно да вършиш онова, което желаеш да правиш. Щастието на Джори е много важно, но не бих желала ти да останеш тук, ако Барт е непоносим. Бъди искрен… Можеш ли да търпиш Барт само за да осигуриш на Джори прекрасно място за живеене?

— Катрин, любов моя, щом си до мен, ще съм щастлив. А с Барт сме се понасяли през всичките тези години. Мога да продължа толкова дълго, колкото е нужно. Знам кой помогна на Джори в този тежък период. Опитах се и аз да допринеса нещо, но ти внасяше повече слънце със закачливия си маниер на чуруликащо бърборене, ръце, пълни с подаръци, и увереността, че Мелъди ще се промени. Той възприема думите ти като Божии слова.

— Но ти ще идваш и ще си отиваш и няма да те виждаме много често — оплаках се аз.

— Хей, махни това изражение от лицето си. Ще пътувам всяка вечер и ще се опитвам да се прибирам, преди да се стъмни. — Той продължи да обяснява, че няма да е необходимо да ходи в университетската лаборатория преди десет и ще можем да закусваме заедно. Няма да има спешни повиквания, които да го задържат по цяла нощ. Уикендите му ще са свободни. А ще има и един месец платен отпуск, сякаш парите имаха някакво значение за нас. Ще пътуваме на конференции и ще се срещаме с хора с нови идеи.

Продължаваше да изброява достойнствата на новата си работа, караше ме да приема нещо, което, изглежда, желаеше страхотно. Но аз цяла нощ се въртях в прегръдките му. Имах желание никога да не се бяхме връщали в тази къща, която пазеше толкова много ужасни спомени и ни беше причинила толкова страдания.

Около полунощ станах, защото не можех да заспя, и отидох да поплета във всекидневната ни. Плетях нещо, което трябваше да се превърне накрая в пухкава бебешка шапчица. Чувствах се като майка ми. Плетях неистово с огромна бързина и не можех да спра. Също като нея не можех да изоставя нещо, докато не го завърша.

Леко се почука на вратата и последва въпросът на Мелъди може ли да влезе. Зарадвах се, че ще я видя, и отговорих:

— Разбира се, влез. Радвам се, че си видяла светлината под вратата ми. Мислех за теб и Джори, докато плетях. Когато захвана нещо, не мога да спра.

Тя нерешително се разположи на дивана до мен. Неувереният й вид мигновено ме накара да почувствам, че нещо не е наред. Тя хвърли поглед върху плетката ми и се загледа встрани.

— Трябва да поговоря с някого, Кати, с някой мъдър като теб.

Колко жално и по детски звучеше гласът й. Сякаш беше по-млада и от Синди. Оставих плетката си и се обърнах да я прегърна.

— Плачи, Мелъди, плачи. Имаш достатъчно причини, за да плачеш. Бях груба с теб, знам.

Тя склони глава на рамото ми и продължи да хлипа.

— Помогни ми, Кати, моля те, помогни ми. Не зная какво да правя. Продължавам да мисля за Джори и колко ужасно трябва да се чувства. Мисля за себе си и колко неловко се чувствам. Доволна съм, че ме караш да ходя да го виждам, макар че те мразя, че ме накара да го направя в онзи момент. Днес, когато отидох сама, той ми се усмихна. Знам, че съм слаба и се държах като дете. Но все още трябва да се насилвам, за да вляза в стаята му. Мразя да го виждам как лежи неподвижно в онова легло и мърда само главата и ръцете си. Целувам го, държа ръката му, но щом започна да говоря за важни неща, той си обръща главата към стената и отказва да отговаря. Кати, ти може да си мислиш, че той ще приеме недъга си, но аз мисля, че иска да умре… и това е по моя вина, по моя вина!

Изненадано я погледнах.

— Твоя вина? Това беше случайност, не можеш да се упрекваш.

Думите й се изляха стремително в един бездиханен поток.

— Ти не разбираш защо се чувствам така! Чувството на вина непрекъснато ме преследва. Това е така, защото сме тук, в тази прокълната къща! Джори не искаше да имаме бебе още дълги години. Преди да се оженим, ме накара да му обещая, че докато не бъдем на върха поне десет години, няма да си имаме дете… но аз умишлено наруших обещанието си и спрях да вземам хапчета. Исках да родя първото си дете, преди да навърша трийсет години. Мислех си, че след като забременея, той няма да ме накара да направя аборт. Но той избухна. Разсърди се и настоя да направя аборт.

— О, не… — бях шокирана. Порази ме мисълта, че не съм познавала Джори така добре, както си мислех.

— Не го упреквай! Вината е единствено моя. Балетът е неговият живот — продължи Мелъди задъхано, сякаш се беше катерила седмици наред. — Не биваше да постъпвам така. Казах му, че просто съм забравила. От деня на сватбата ни знаех, че на първо място в живота му стои балетът, а аз — на второ. Той никога не ме е лъгал, въпреки че ме обича. След като забременях, се отказахме от турнето и дойдохме тук… и виж какво се случи. Не е честно, Кати, не е честно! Точно на този ден трябваше да бъдем в Лондон, но заради бебето не отидохме. Той трябваше да бъде на сцената, да се покланя, да приема аплодисменти и цветя, да върши онова, за което е роден. Аз го излъгах и виж какво стана. Аз съм причината за това нещастие. Какво ще прави той сега? Как мога да се реванширам за това, което откраднах от него?

Все още я държах в ръцете си и чувствах как цялата трепери. Какво можех да й кажа? Хапех устните си, болеше ме за нея, за Джори. В известен смисъл толкова си приличахме, защото аз причиних смъртта на Джулиан, като го напуснах. Никога не съм му причинявала зло умишлено. Като Мелъди вършех това, което мислех за правилно.

— Мелъди, Джори е толкова изплашен, колкото си и ти. Дори доста повече. Не се упреквай в нищо. Той е доволен, че ще имате дете. Много мъже протестират, когато жените им искат дете, но когато видят бебето, което са създали, се предават. Той лежи в леглото си и се пита как ще се развие бракът му, след като не може да танцува. Той е инвалид. Той трябва да се изправи лице в лице с живота, знаейки, че няма да е способен дори да седне, когато пожелае, да използва нормален стол, да се изкачи или да слезе, когато пожелае. Няма да може да се разхожда под дъжда, да тича по тревата, да отиде в банята по нормален начин. С огромно усилие ще постига всички прости, обикновени неща. Те ще са много трудни за него сега. А помисли какъв беше той. Това е страхотен удар върху гордостта му. Той дори не искаше да се опита да се бори от страх, че това ще е твърде голямо бреме за теб. Но днес следобед ми каза, че ще положи огромни усилия да оздравее и да излезе от тази депресия. И ще го направи. Ще постигне и много други неща, защото ти му помагаш и стоиш до него. Всяко твое посещение го убеждава, че все още го обичаш.

Защо се отдръпна от ръцете ми и извърна лицето си? Видях я как нервно изтри сълзите от лицето си, после издуха носа си и се опита да спре да плаче.

С усилие заговори отново:

— Не знам какво означава това, но продължавам да сънувам кошмари. Събуждам се изплашена, обхваната от предчувствие, че ще се случат още по-лоши неща. Има нещо зловещо в тази къща. Нещо странно и плашещо. Когато всички са излезли, Барт е в своя офис, Джоел се моли в онази грозна, гола стая, а аз съм в леглото си, имам чувството, че къщата шепне. Струва ми се, че ме вика. Чувам вятърът да вие, сякаш се опитва да ми каже нещо. Подът скърца под вратата, аз скачам и тичам да я отворя — няма никого и никой никога не е бил там. Подозирам, че е плод на въображението ми, но както ти веднъж се изрази, чувам толкова нереални неща. Полудявам ли, Кати? Полудявам ли?

— О, Мелъди — прошепнах и се опитах да я привлека отново до себе си, но тя се отдръпна в далечния край на дивана.

— Кати, защо тази къща е различна?

— Различна от какво? — попитах я с безпокойство.

— От останалите къщи! — Тя погледна страхливо към вратата на хола. — Не чувстваш ли? Не чуваш ли? Не чувстваш ли, че тази къща диша, сякаш е жива?

Очите ми се разшириха и студ нахлу в уютната ми всекидневна. От спалнята се носеше равномерното дишане на Крис.

Мелъди обикновено бе твърде сдържана, но сега изля всичко, което се беше натрупало в душата й, без да си поеме въздух.

— Тази къща желае да задържи хората в себе си завинаги, защото така самата тя оживява. Тя е като вампир — смуче кръв от всички нас. Не исках да я реставрирате. Това не е нова къща. Тя съществува тук от векове. Само тапетите, боята и мебелите са нови. Винаги когато се изкачвам по стълбите във фоайето, виждам духове от отвъдния свят…

Вцепених се.

Всяка нейна дума беше истина. Аз също чувах нейното дихание! Опитах се да се върна отново към реалността.

— Чуй ме, Мелъди. Барт беше малко момче, когато майка ми нареди да се изгради тази къща върху основите на старата. Преди тя да умре, къщата беше готова, но не бе напълно завършена отвътре. Тя завеща къщата на Барт, но Крис му беше попечител, докато навърши двайсет и пет години. Решихме, че ще бъде загуба на време да чакаме пълнолетието на Барт ида не завършим ремонта. Крис и адвокатът ни се свързаха с архитекти и довършиха ремонта. Барт трябваше само да я обзаведе. Когато той се записа в колежа, дойде тук и поръча къщата да бъде обзаведена като старата. Аз също бих желала тя да остане само в пепелта.

— Може би майка ти е знаела, че тази къща е необходима на Барт, за да му вдъхне увереност. Това е очевидно. Не сте ли забелязали колко много се промени? Не прилича на малкото момче, което обикновено се криеше далеч и се стаяваше в сянката на дърветата. Сега е господарят тук, държи се като барон, наблюдаващ своите владения. Или по-скоро като крал на планината, защото той е толкова богат, толкова ужасно богат…

Не още… не още, мислех аз. Обаче нейният слаб, шепнещ глас ме притесни. Не исках да мисля за Барт като за властен средновековен лорд. Но тя продължи:

— Барт е щастлив, Кати, изключително щастлив. Той ми каза, че съжалява за Джори. После позвъни на адвокатите и поиска да знае защо те отлагат препрочитането на завещанието на баба му. Те му отговориха, че не могат да го прочетат, ако всички споменати в завещанието не са тук. Затова го отлагат за деня, когато Джори ще се върне от болницата. Тогава те ще го прочетат в кабинета на Барт.

— Откъде знаеш толкова много за делата на Барт? — попитах дрезгаво, внезапно обхваната от подозрения относно всички дни, когато тя оставаше сама с малкия ми син… и един възрастен човек, прекарващ по-голяма част от времето си в малката гола стая, използвана от него вместо параклис. Джоел би бил твърде щастлив да види Джори унищожен, ако това щеше достави удоволствие на Барт. В очите на Джоел балетистът, показващ тялото си, не бе по-добър от най-големия грешник. Разхождаше се пред погледа на жените само с една препаска около кръста. Отново се втренчих в Мелъди.

— Ти и Барт прекарвате ли много време заедно?

Тя бързо се изправи.

— Уморена съм, Кати. Казах достатъчно, за да те накарам да си помислиш, че съм полудяла. Дали всички бъдещи майки имат такива страхотни видения? Страхувам се, че бебето няма да е нормално, след като толкова тъгувах за Джори.

Опитах се да я утеша, доколкото мога. Легнах до Крис и започнах да се мятам и да се въртя, защото се опитвах да се отърся от кошмарите. Накрая той се събуди и ме помоли да го оставя да поспи малко. Обърнах се и го прегърнах, притиснах се силно към него, сякаш единствено той можеше да ме спаси от бездната, в която пропадах. Както винаги се улових за единствената сламка, която ме пазеше да не потъна в жестокото море на Фоксуърт Хол.