В. С. Ендрюс
Семена на злото (8)

Самсон и Далила

Златни глобуси светеха навсякъде, а луната осветяваше звездното небе. На поляната П-образно бяха разположени десетки маси. Върху тях бе подредена храната, фонтан разпръскваше вносно шампанско. То падаше в импровизиран басейн, към който бяха прикачени канелки. На централната маса беше разположен леден макет на Фоксуърт Хол.

До основните маси бяха поставени десетки малки кръгли маси с разноцветни покривки в зелено и розово, тюркоазено и виолетово, жълто и оранжево и други странни комбинации. Върху масите имаше тежки кашпи с цветя, които предпазваха покривките от вятъра.

Въпреки че бяхме представени, имах чувството, че повечето от гостите на Барт избягват да разговарят с нас. Крис ме погледна точно когато вдигах очи към него.

— Какво става? — прошепна той.

— По-възрастните гости не разговарят и с Барт — отвърнах. — Виж какво, Крис. Те са дошли просто за да си пийнат, да си хапнат и да се повеселят. Не им пука за нас или за Барт.

— Не смятам така — каза Крис. — Всички искат да говорят с Джори и Мелъди. Някои дори разговарят с Джоел. Той изглежда като изискан джентълмен тази вечер, нали?

Никога не преставах да се учудвам как Крис успява да открие нещо достойно за възхищение във всеки един човек.

Джоел приличаше на директор на погребално бюро, докато се придвижваше от група на група. Не носеше чаша като всички останали. Не опита ордьоврите, разположени така изискано върху масите. Захапах една бисквита, намазана с пастет от гъши дроб, и се огледах за Синди. Тя беше заобиколена от петима младежи, като красавицата на бала. Дори и обикновената й синя рокля я правеше много съблазнителна — беше смъкнала ръкава на роклята, така че да открие рамото си.

— Прилича на теб преди години — каза Крис, също отправил поглед към Синди. — Но ти изглеждаше по-неземна, сякаш никога не стъпваше по земята и не преставаше да вярваш в чудеса. — Той замълча и ме изгледа по онзи странен начин, който подклаждаше любовта ми към него. — Да, любима — прошепна Крис, — чудеса се случват дори и тук.

Сякаш всеки съпруг и съпруга искаше да покаже на партньора си, че може да флиртува с някой друг. Само ние с Крис се движехме заедно. Джори беше изчезнал и Мелъди стоеше до Барт. Говореше й нещо, от което очите й заблестяха. Тя понечи да си тръгне, но той я хвана и я върна обратно. Мелъди се отскубна от него, но той отново я хвана и безцеремонно я прегърна. Започнаха да танцуват, като Мелъди се опитваше да го държи на разстояние от себе си.

Тръгнах към тях, но Крис ме задържа.

— Нека Мелъди се справи с него. Ти само ще го ядосаш.

Въздъхнах, наблюдавайки малката битка между Барт и съпругата на брат му и за мое учудване установих, че той е спечелил, защото тя се успокои и сякаш се наслаждаваше на танца. След като танцът приключи, той започна да я развежда от група на група, сякаш тя беше негова съпруга, а не на Джори.

Тогава една много красива жена се приближи към нас, усмихвайки се първо на Крис, после на мен.

— Не сте ли вие дъщерята на Корин Фоксуърт, която се появи на онова коледно тържество и…

Аз грубо я прекъснах:

— Моля да ме извините, но имам някои задължения — казах и бързо се отдалечих, стиснала здраво ръката на Крис. Жената се затича след нас.

— Но, госпожо Шефийлд…

Не се наложи да отговарям, тъй като зазвучаха тромпети. Забавленията започнаха, а гостите на Барт се настаниха до нас заедно с чиниите и чашите си. Барт и Мелъди се присъединиха, а Синди и Джори отидоха да загреят в обикновените си трика, преди да облекат подходящите костюми.

Тържеството беше великолепно. Често поглеждах към Крис, към Барт и Мелъди. Беше прекрасна вечер. Планините ни заобикаляха романтично и отново се учудих, че гледам на тях не като на огради, които пречат на свободата ни. Зарадвах се на смеха на Мелъди и най-вече на радостта на Барт. Той приближи стола си до моя.

— Тържеството ми има голям успех, нали, майко?

— Да, Барт, наистина надхвърли очакванията ми. Великолепно тържество. Вечерта е прекрасна, звездите и луната светят над нас, а наоколо блестят разноцветните ти светлини. Кога ще започне балетът?

Той се усмихна и ме прегърна с обич. Попита ме нежно и с разбиране:

— За теб нищо на света не може да се сравни с балета, нали? Няма да те разочаровам. Само почакай и ще видиш, че спектаклите в Лондон и Ню Йорк не могат да се сравнят с моя.

Джори беше изпълнявал ролята на Самсон само три пъти досега, но отзивите след всяко представление бяха толкова ласкави, че нямаше нищо чудно във въодушевлението на Барт. Музикантите, облечени в черно, заеха местата си, взеха партитурите си и започнаха да настройват инструментите си.

Джоел стоеше на няколко ярда от нас. По лицето му беше изписана коварна гримаса, която сякаш отразяваше какво би почувствал баща му, ако види това екстравагантно пилеене на пари.

— Барт, вече стана на двайсет и пет години! Честит рожден ден! Съвсем ясно помня мига, когато сестрата те сложи в скута ми за първи път. Раждането беше трудно и лекарите непрекъснато ми повтаряха, че трябва да избера или твоя, или моя живот. Избрах твоя. Но успях да издържа и Бог ме дари с втори син — копие на баща си. Плачеше, но в мига, в който усети топлината на тялото ми, се сгуши до сърцето ми и спря да плачеш. Затворените ти до тогава очи леко се отвориха. Сякаш ме, видя, преди да заспиш.

— Сигурен съм, че си смятала Джори за по-красиво бебе — саркастично отбеляза той, но очите му ме гледаха нежно.

Мелъди ме гледаше странно. Предпочитах да е по-далече от мен.

— Още от самото начало ти притежаваше собствена красота, Барт. Искаше да съм до теб ден и нощ. Ако те сложех в люлката, се разплакваше. Когато те вдигнех, спираше да плачеш.

— С други думи, създавах много неприятности.

— Никога не съм си мислила така, Барт. Обикнах те от деня, в който те родих. Обичах те още повече, когато започна да се усмихваш. Първата ти усмивка беше много странна — имах чувството, че те е заболяло лицето.

Сякаш за миг го развълнувах. Ръката му потърси моята, но в този момент започна увертюрата на „Самсон и Далила“ и нежността ни беше прекъсната от възклицанията на гостите, които прегледаха програмите си и забелязаха, че Джори Маркю ще изпълни най-известната си роля, а сестра му Синтия Шефийлд ще бъде Далила. Много хора погледнаха любопитно Мелъди, чудейки се защо ли тя няма да изпълнява ролята на Далила.

Завесата се вдигна и на фона на звездното небе в пустинята се появи шатра. Имаше препарирани камили, а палмите леко се поклащаха. Синди стоеше на сцената, облечена в прозрачен костюм, който подчертаваше стройната й, но женствена фигура. Носеше черна перука, закачена с диадеми. Тя започна бавен прелъстяващ танц, за да омае Самсон. Когато Джори се появи на сцената, гостите се изправиха и го аплодираха.

Той изчака аплодисментите да свършат, след което започна танца си. Носеше само парче плат, увито около слабините му. Загорялата му кожа изглеждаше омаслена. Косата му беше дълга, черна и съвсем права. Мускулите му изпъкваха, когато повтаряше стъпките на Далила, но по-твърдо, сякаш се присмиваше на женската й слабост и изпитваше удоволствие от собствената си мъжка сила. Побиха ме тръпки от силата, която излъчваше. Превъплъщаваше се точно в ролята на Самсон и танцуваше прекрасно. Отново изтръпнах, но не от студ, а от удоволствието да гледам сина си, който танцуваше така, сякаш Господ го бе надарил с неземни умения и грациозност.

Постепенно Далила успя да го съблазни и стопи съпротивата му. Самсон се предаде, а Далила бавно започна да се съблича… воал след воал, докато Самсон не я повали върху животинските кожи и… в този миг завесата падна.

Избухнаха аплодисментите. Видях бледото лице на Мелъди. Тя сякаш ревнуваше. Дали съжаляваше, че не изпълнява ролята на Далила?

— Ти щеше да си по-добра — прошепна нежно Барт, а устните му докоснаха кичура коса, спуснал се до ухото й. — Синди не може да се сравни…

— Подценяваш я, Барт — отвърна Мелъди. — Имайки предвид липсата на време за репетиции, тя се справя много добре. Джори ми каза, че е изненадан от уменията й. — Мелъди се наведе и се обърна към мен. — Кати, сигурна съм, че Синди се е занимавала много сериозно, в противен случай нямаше да танцува толкова добре.

Успокоих се, след като първото действие на представлението мина толкова добре, и се отпуснах в прегръдката на Крис.

— Толкова съм горда, Крис. Барт се държи прилично. Джори е най-завършеният балетист и съм учудена колко добре се справя Синди.

— Балетът е в кръвта на Джори — каза Крис. — Дори и монаси да го бяха отгледали, пак щеше да танцува.

Завесата се вдигна отново.

Докато Самсон спеше на леглото, което деляха с Далила, тя внимателно стана, измъкна една копринена дреха, промъкна се към отвора на шатрата и пусна вътре шест предварително скрити войници, въоръжени е щитове и мечове. Далила беше отрязала дългата коса на Самсон и я размаха пред войниците, за да им вдъхне увереност.

Самсон се събуди, скочи от леглото и се опита да вземе оръжието си. Косата му беше къса и щръкнала. Мечът му сякаш беше натежал. Извика безмълвно, откривайки, че силата му го е напуснала. Изрази отчаянието си, като се завъртя и заудря гърдите си с юмруци; после се отпусна на земята и погледна Далила, която диво се засмя. Спусна се към нея, но войниците го хванаха и го повалиха на земята. Оковаха го с вериги и въжета, а той се бореше, за да се освободи.

А през цялото време най-известният тенор на Метрополитън отправяше зова си към Далила, питайки я защо го е предала. Сълзи се стичаха по лицето ми, докато наблюдавах окования си син. Войниците го изправиха на крака и започнаха танца на мъчението пред очите на Далила.

Въпреки че мъченията не бяха истински, аз се сгуших до Крис, когато нажеженото желязо се приближи до очите на Самсон. Затъмниха сцената. Само нажеженото желязо я осветяваше и отблясъците от почти голото тяло на Самсон. Последният звук беше викът на Самсон, изпаднал в агония.

Второто действие свърши. Отново прозвучаха бурни аплодисменти и викове:

— Браво! Браво!

В антракта хората разговаряха, наливаха си нови питиета и пълнеха отново чиниите си, но аз седях неподвижна до Крис, замръзнала от ужас, който не можех да обясня.

Мелъди седеше до Барт със затворени очи и чакаше напрегната като мен.

Дойде време за трето действие.

— Мразя този балет — промърмори тя. — Бруталността му винаги ме плаши. Кръвта изглежда прекалено истинска. Призлява ми от раните. Приказките ми харесват повече.

— Всичко ще е наред — успокои я Барт, като я прегърна през раменете. Мелъди веднага скочи на крака, като отказа да седне отново.

Завесата отново се вдигна. Сега наблюдавахме декорите на езически храм. Дълги дебели колони се извисяваха към небесата. Вулгарен езически бог се бе надвесил над центъра на сцената и гледаше злобно надолу, подпрян от две колони.

Започна последното трето действие.

Балетистите, които представляваха тълпата, наблюдаваща как измъчват Самсон, танцуваха великолепно. После джуджета издърпаха веригите и довлякоха Самсон на сцената. Пребит и изтерзан, той се движеше мъчително, докато кръвта от раните му се стичаше по него. Крис сложи ръка върху рамото ми, опитвайки се да ме успокои.

Джори виждаше ли наистина през почти белите лещи, с помощта на които изглеждаше напълно сляп? Защо Барт не се задоволи с превръзка през очите? Но Джори настоя, че Барт е прав. Лещите оказваха по-голям ефект.

Във въздуха витаеше атмосфера на очакване.

Барт се обърна към Мелъди, а Джоел се приближаваше инч по инч, сякаш искаше да заеме такава позиция, че да може да наблюдава лицата ни.

Самсон се движеше трудно, окован с вериги, които притискаха прасците му един до друг. Около него подскачаха дузина джуджета, които бодяха краката му с тънки мечове (джуджетата всъщност бяха деца, облечени гротескно). Джори влачеше веригите си, сякаш те бяха много тежки, а той самият — на ръба на силите си. Около китките му също имаше железни белезници. Докато се препъваше и се въртеше в кръгове, като опипваше пътя си, се разнесе покъртителна музика. Прозвуча най-известната ария на „Самсон и Далила“.

Сляп и изтерзан от ударите с камшик, Джори затанцува бавния хипнотизиращ танц на мъченията, на изгубената вяра в любовта и на новото упование на Бога. Не бях виждала по-изключително представление.

Ослепял и в агония, Самсон се опитваше да намери Далила, а тя непрекъснато му се изплъзваше. Сърцето ми плачеше, сякаш всичко това беше истина, а не просто спектакъл. Изпълнението беше толкова истинско, че публиката замлъкна и забрави да яде и да пие.

Далила носеше още по-впечатляващ зелен костюм. Камъните блестяха като истински диаманти и брилянти и когато надникнах през бинокъла, забелязах, че те бяха част от богатството на Фоксуърт.

Далила обикаляше храма и се скри зад една мраморна колона. Протегнатите ръце на Самсон я молеха за помощ, докато тенорът изпълняваше арията на агонията от предателството й. Бързо погледнах към Барт. Беше се навел напред и гледаше така настойчиво, сякаш нищо друго в света не го интересуваше повече от тази агония, изпълнявана от брат му и сестра му.

Отново се притесних. Над главите ни сякаш бе надвиснала опасност.

Самсон бавно се отправи към целта си — двете еднакви колони, които трябваше да бутне, за да разруши езическия храм. Над него огромната фигура на бога се усмихваше зловещо. А любовната песен правеше сцената още по-тъжна.

Докато Самсон се движеше бавно към колоните на храма, Далила изпадна в отчаяние — тя вече съжаляваше, че любимият й е наказан толкова жестоко. Няколко стражи се опитаха да я хванат и без съмнение щяха да се отнесат към нея по същия начин. Независимо от това тя започна да пълзи към Самсон, като държеше тялото си прилепено към пода, точно под веригите, които той размахваше. Успя да хване крака му и го погледна умолително. Той сякаш се готвеше да я удари с веригите, но се поколеба и се вгледа невиждащо надолу, преди наранената му ръка нежно да погали косата й, заслушан в думите, които му шептеше.

С драматичен жест, отново открил упование в любовта и Бога си, Джори вдигна ръце, напъна бицепсите си и счупи веригите си!

Публиката затаи дъх от изпълнението на Джори.

Той диво се завъртя, размахвайки разкъсаните вериги, които висяха на китките му, и сляпо се опита да удари някого. Далила скочи и дръпна оковите, които се държаха от двама стражи и едно джудже. Всички следяха като омагьосани как малко по малко тя хитро заведе слепия си любим между двете огромни колони, на които се крепеше богът на храма. Насочваше Самсон с безмълвни жестове, докато песента говореше за неугасващата й любов към него. Жестовете й бяха предназначени за заблуда на свещениците и кръвожадната тълпа, които желаеха смъртта на Самсон.

Около сцената хората се навеждаха напред и наблюдаваха грациозността и красотата на един от най-известните прима балетисти в света.

Джори правеше великолепни скокове, докато накрая сложи ръка на фалшивата мраморна колона и с още по-драматичен жест прегърна другата.

Далила целуна краката му, преди да започне да му се подиграва. Усещайки, че тя мами езическата тълпа, той разбра, че го обича истински и го е предала от алчност и ревност. С твърди движения Самсон се зае да разруши целия храм, като бутне колоните. Гласът на тенора умоляваше Бог да му помогне да победи езическия бог.

Зазвуча сопран, който нежно прелъстяваше Самсон и го караше да повярва, че може да извърши невъзможното.

Музиката отзвучаваше. Пот се стичаше по лицето и по тялото на Самсон. Гледаше по особен начин, а слепите му очи блестяха.

Далила извика.

Стражата.

С последно усилие Джори вдигна отново ръцете си и още по-силно започна да бута колоните. Господ върна силата на Самсон. Той щеше да разруши храма и да убие всички!

Сценичните работници умно бяха събрали метални отпадъци, които издаваха страховити звуци. Те имитираха гръмотевици. Сякаш Бог изсипваше гнева си и си отмъщаваше персонално. По-късно Синди ми каза, че когато светлините почервенели и зазвучали записите на пищящите хора, тя почувствала, че нещо тежко докосва рамото й.

Точно преди да се спусне завесата, видях как Джори падна, ударен по главата и гърба от фалшивата колона.

Просна се на пода, а кръв потече от раните му.

С ужас установих, че пясъкът в колоните не е безопасен, скочих на крака и се разкрещях. Крис моментално се спусна към сцената.

Колената ми се подкосиха. Отпуснах се на тревата и все още виждах как колоната пада върху гърба на Джори.

Втората колона падна върху краката му.

Завесата беше спусната.

Загърмяха аплодисменти. Опитах се да се изправя и да се добера до Джори, но не ме държаха краката. Някой ме хвана и леко ме повдигна. Видях, че е Барт. Скоро бях на сцената и гледах тялото на големия си син.

Не вярвах на очите си. Не, не можеше да е Джори. Не можеше да е малкото момче, което на три години ме попита:

— Мамо, танцувам ли?

— Да, Джори.

— Добър ли съм, мамо?

— Не, Джори… ти си прекрасен!

Не, не можеше да е моят Джори, който притежаваше и духовна, и физическа красота. Не е моят Джори…

— Джори, Джори — извиках и се отпуснах на колене до него. През сълзите си виждах как Синди също плаче. Би трябвало вече да се изправи, но лежеше неподвижен и… окървавен. „Фалшивата“ кръв беше лепкава и топла и имаше мириса на истинската кръв.

— Джори, ранен ли си? Джори?…

Нищо, нито звук, нито някакво движение.

С периферното си зрение забелязах, че Мелъди се приближава към нас. Лицето й беше толкова бледо, че черната й рокля изглеждаше по-тъмна от нощта.

— Наистина е ранен — каза някой. Дали не беше моят глас?

— Не! Не го местете! Извикайте линейка.

— Някой вече го направи. Мисля, че баща му.

— Джори, Джори, не е възможно да си ранен — извика Мелъди и се спусна напред. — Барт се опита да я задържи. Тя започна да пищи, когато видя кръвта. — Не умирай, Джори! Моля те, не умирай! — повтаряше през сълзи тя.

Знаех какво чувства. Веднага след падането на завесата всеки „умрял“ балетист веднага се изправяше, а Джори не помръдваше.

Разнесоха се писъци. Мирисът на кръвта витаеше наоколо. Аз се вгледах в Барт, който искаше точно тази опера да бъде изпълнена като балет. Защо избра тази роля за Джори? Защо, Барт, защо? Не беше ли планирал инцидента още преди седмици?

Взех шепа пясък и установих, че е мокър. Погледнах Барт, който наблюдаваше отпуснатото тяло на Джори — изпотено, окървавено и изцапано с пясък. Барт не откъсна очи от него, докато го сложиха на носилка и го вкараха в бялата линейка.

Спуснах се напред, за да мота да виждам какво става в линейката.

— Ще оживее ли? — попитах по-младия лекар, който измерваше пулса на Джори. Крис не се виждаше никъде.

— Да, ще оживее. Той е млад и силен, но моето мнение е, че ще мине доста време, преди да танцува отново.

А Джори беше повтарял милион пъти, че не може да живее, без да танцува.