В. С. Ендрюс
Семена на злото (23)

Раят не чака

Няколко дни по-късно Джори се разболя. Настинката не минаваше. Студеният дъжд и вятърът си бяха казали думата. Лежеше на леглото с висока температура, а по челото му се стичаха капчици пот. Стенеше и непрекъснато повтаряше името на Мелъди. Тони се мръщеше всеки път, когато го чуеше да вика бившата си съпруга, но се стараеше да облекчи болката му.

Наблюдавах я как се грижи за него и разбрах, че наистина го обича — личеше си от погледа й, от устните, които докосваха лицето му, когато смяташе, че не я виждам.

Обърна се и ме погледна смело.

— Не се притеснявай, Кати — каза тя, докато мокреше гърдите на Джори с хладка вода. — Много хора не осъзнават, че високата температура често е много полезна за унищожаване на вирусите. Предполагам, че след като си съпруга на лекар, вече знаеш това и се притесняваш да не развие пневмония. Няма. Убедена съм, че ще оздравее.

— Моля се да е така…

Въпреки всичко се притеснявах. Тя беше само обикновена сестра и нямаше опита на Крис. Обаждах се всеки час и се опитвах да го открия в огромната университетска лаборатория. Защо Крис не отговаряше на спешните ми съобщения? Започнах не само да се безпокоя, но и да се ядосвам, че не мога да открия Крис. Нали беше обещал винаги да е тук, когато имаме нужда от него?

Два дни бяха изминали след литургията на Джоел, а Крис още не се беше обадил.

Влажното време, нестихващият дъжд и бурите само усилваха нещастието ми. Над главите ни се разбиваха гръмотевици. В тъмнината проблясваха светкавици и осветяваха намръщеното небе. Близнаците си играеха до краката ми и си шепнеха, че вече е време за урок в параклиса.

— Моля те, бабо! Вуйчо Джоел каза, че трябва да отидем.

— Диадра, Дарън, искам да ме послушате и да забравите какво са ви казали вуйчо Джоел и чичо Барт. Баща ви иска да стоите при мен и при Тони и да сте близо до него. Не желае да посещавате параклиса, където, където… — Тук заекнах. Какво можех да кажа за Джоел? Той проповядваше неща, които считаше за праведни. Само ако не споменаваше онези фрази… Дяволско изчадие. Дяволско семе.

Изведнъж и двамата проплакаха, сякаш мислите им бяха еднакви:

— Нали татко няма да умре? — извикаха едновременно.

— Не, разбира се. А вие знаете ли нещо за смъртта? — Обясних им, че дядо им е много добър лекар и ще се върне всеки момент.

Те ме гледаха недоумяващо и тогава осъзнах, че повтаряха много неща, без да разбират значението им. Какво ли знаеха за смъртта?

Тони се обърна и ме погледна странно.

— Знаеш ли, че когато им помагам да се обличат и събличат, те непрекъснато разговарят. Наистина са много будни и умни деца. Предполагам, че са се развили бързо, тъй като общуват с възрастни хора, а не с деца. Когато си играят, бърборят глупости. Но изведнъж разговорите им стават сериозни. Очите им се разширяват и започват да шепнат. Оглеждат се, сякаш се страхуват от нещо. Имам чувството, че очакват да видят някого или нещо. С тих глас си шепнат за Божия гняв. Това ме безпокои. — Тя погледна близнаците и мен и отново насочи вниманието си към Джори.

— Тони, слушай внимателно. Не изпускай близнаците от поглед. Нека да са до теб през целия ден, освен ако не си убедена, че са с Джори, с мен или с Крис. Извикай ме, ако се занимаваш с Джори и не можеш да им обърнеш внимание, и аз ще се погрижа за тях. В никакъв случай не им позволявай да отиват при Джоел — за мое голямо съжаление добавих и името на Барт.

Тя отново ме погледна разтревожено.

— Кати, мисля, че не само случката в Ню Йорк с мен и със Синди накара Барт да се държи с мен като с най-голямата грешница. Джоел му каза нещо. Много боли, когато мъжът, когото обичаш, те обсипва с грозни обвинения.

Тя отново изми раменете и гърдите на Джори.

— Джори никога не би говорил така, независимо какво правя. Понякога се вбесява, но дори тогава се замисля да не ме обиди. Не познавам по-чувствителен и състрадателен човек от него.

— Искаш да кажеш, че сега обичаш Джори? — попитах аз. Исках да й повярвам, но се страхувах, че тя е наранена и го използва като заместник на Барт.

Тя се изчерви и сведе глава.

— Около две години живея в тази къща. Видях и чух много неща. Барт ми разкри сексуалните удоволствия. Но те бяха само вълнуващи, а не романтични. Едва сега усещам истинската любов с човек, който се опитва, да ме разбере и да ми даде онова, от което се нуждая. Очите му никога не ме заплашват. Никога не ми крещи ужасни неща, когато сгреша. Любовта ми към Барт приличаше на огън, разгорял се при първата ни среща. Не разбрах какво иска, от какво се нуждае, освен че търси някой като теб…

— Моля те, не повтаряй повече това, Тони — възпротивих се аз. Барт все още се мразеше и се страхуваше да не бъде изоставен, затова прогони Мелъди, а по-късно насочи действията си срещу Тони, преди да го е намразила и изоставила. Отново въздъхнах.

Тони се съгласи да не обсъждаме повече Барт и ми помогна да сменим пижамата на Джори. Работихме заедно, а близнаците си играеха на пода, като бутаха колички и камиони, както навремето правеха Кари и Кори.

— Просто помисли кой брат обичаш, преди да ги нараниш и двамата. Отново ще поговоря със съпруга си и с Джори и ще направя всичко възможно да напуснем тази къща веднага щом той се възстанови. Ако решиш, можеш да дойдеш с нас.

Очите й се разшириха. Тя отново погледна Джори, който се въртеше и стенеше в делириум:

— Мел, наш ред ли е?

— Не, аз съм Тони, твоята сестра — каза тя и нежно погали косата му и я отстрани от челото му. — Настина си зле, но скоро ще се оправиш.

Джори я погледна объркано, сякаш се опитваше да я разграничи от жената, която сънуваше всяка нощ. През деня не откъсваше очи от Тони, но нощем Мелъди все още го преследваше. Какво караше човек да се обвързва така упорито с трагедията и толкова лесно да забравя щастието си? Той силно се закашля и се задави от храчки. Тони нежно придържаше главата му, след което изхвърли мръсните салфетки.

Тя вършеше всичко с внимание и нежност — оправяше възглавниците му, масажираше гърба му, наместваше краката му, независимо че той не ги усещаше. Наистина бях впечатлена от грижите й за него.

Отстъпих към вратата, защото усещах, че трябва да изляза в онзи миг, когато Джори дойде в съзнание и хвана ръката й. Независимо че беше много болен, очите му й говореха. Тихо хванах Дарън и Диадра.

— Хайде да излезем — прошепнах, докато гледах как Тони се разтрепери, преди да сведе глава.

За мое учудване точно преди да излезем, тя целуна пръстите на ръката му. — Възползвам се от състоянието ти — прошепна тя. — Сега не можеш да се съпротивляваш, но трябва да ти кажа каква глупачка бях. Ти непрекъснато беше тук, но аз не те забелязвах. Изобщо не те забелязвах, когато Барт беше наоколо.

Джори й отвърна тихо, но топлите му очи попиваха искрените й думи и най-вече влюбения й поглед.

— Предполагам, че е лесно да не забележиш мъж в инвалидна количка. Само това е достатъчно, за да не ми обърнеш внимание. Но аз бях тук. Чаках, надявах се…

— О, Джори, не ми се сърди, че позволих на Барт да ме омагьоса с чара си. Бях поразена, че той ме харесва. Не бях на себе си. Мисля, че всяка жена тайно мечтае за мъж, който не приема отказите й, и я преследва, докато тя отстъпи. Прости ми, че бях глупава и леснодостъпна.

— Всичко е наред — прошепна той и затвори очите си. — Не се опитвай да ме съжаляваш, защото ще разбера!

— Ти си това, което исках Барт да бъде — възкликна тя, докато устните й приближаваха неговите.

Този път затворих вратата.

Върнах се обратно в стаята си и седнах близо до телефона. Очаквах да се обади Крис, да отговори на многобройните ми спешни съобщения. Унасях се, когато телефонът иззвъня. Пресегнах се за слушалката и казах „ало“. Груб глас потърси госпожа Шефийлд и аз потвърдих самоличността си.

— Не искаме нито вас, нито семейството ви тук — рече страховитият дебел глас. — Знаем какво става при вас. Малкият параклис, който построихте, не може да ни заблуди. Срамота е да се криете и да нарушавате Божиите правила. Махнете се, преди да сме се заели с Божията воля и да ви прокудим от нашите планини.

Не намерих уместен отговор и се разтреперих, преди той да затвори. Доста дълго време седях със слушалката в ръка. Слънцето проби през облаците и стопли лицето ми… и едва тогава затворих телефона. Огледах стаята, която бях подредила по собствен вкус, и с голямо учудване забелязах, че обстановката вече не ми напомня за майка ми и втория й съпруг. Тук бяха само онези останки от миналото, които исках да запомня.

Снимките на Кори и Кари като бебета бяха поставени в сребърна рамка върху моята тоалетна масичка, а редом с тях бяха тези на Дарън и Диадра. Погледът ми се отмести върху другата сребърна рамка, откъдето Пол ми се усмихваше, а до него беше Хени; Джулиан се мръщеше от златната рамка по начин, който смяташе за секси, а снимките на майка му — мадам Мариша, обграждаха тези на сина й. Никъде нямаше портрет на Бартоломю Уинслоу. Гледах замислено снимката на баща ми, загинал, когато бях на дванайсет години. Толкова приличаше на Крис, само че сега той изглеждаше по-възрастен. Докато се обърнеш и момчето, което познаваш толкова добре, вече се е превърнало в мъж. Годините отлитаха толкова бързо — някога дните изглеждаха по-дълги от годините сега.

Отново се загледах в двете двойки близнаци. Само човек, много близък и с едните, и с другите, би могъл да установи тънките разлики. Съществуваше едва забележима прилика между Мелъди и децата на Джори. Попаднах и на друга наша снимка с Крис, направена по времето, когато още живеехме в Гладстоун, Пенсилвания. Аз бях на десет, а той тъкмо беше навършил тринайсет години. Стояхме в еднометровия сняг зад снежния човек, който току-що бяхме направили, и се усмихвахме на татко, докато той ни снимаше. Тя беше потъмняла, тъй като мама я беше държала в синия албум, който вече беше наш.

Кратките мигове от живота ни бяха уловени в тези малки квадратчета и правоъгълничета от гланцирана хартия. Застинали завинаги във времето, когато Катрин Дол седеше на перваза на тавана, загърната в ефирен нощен халат, докато в сянката Крис правеше моментални снимки. През халата можех да видя нежните форми на младите гърди, а върху момичешкото лице — тъжния копнеж, който изпитвах тогава.

Колко самотна беше тя. Това крехко и стройно момиче отдавна се беше превърнало в зряла жена. Въздъхнах, натъжена от загубата на това необикновено момиче, пълно с мечти. Опитах се да откъсна поглед, но вместо това станах да взема снимката, която Крис носеше със себе си в колежа и в медицинската академия. Като стажант също не се отделяше от нея. Дали хартийката, която държах в ръката си, беше поддържала любовта му към мен? Снимката от тавана на това петнайсетгодишно момиче, което седеше на лунната светлина и копнееше за вечната любов? Приликата между мен и момичето от снимката беше изчезнала. Изглеждах като майка ми в нощта, когато беше опожарила до основи първото имение Фоксуърт Хол.

Настоятелното звънене на телефона ме върна към действителността.

— Спуках гума — каза Крис, когато чу слабия ми глас. — Бях тръгнал към другата лаборатория, прекарах няколко часа там и чак като се върнах, намерих всички тези съобщения от теб за Джори. Състоянието му не се влошава, нали?

— Не, скъпи.

— Кати, какво се е случило?

— Ще ти кажа, когато се върнеш.

Крис се прибра след час, прегърна ме и забърза към Джори.

— Как е синът ми? — попита той, след като седна на леглото му и потърси пулса му. — От майка ти разбрах, че някой е отворил всички прозорци и дъждът те е намокрил до кости.

— О! — възкликна Тони. — Кой би могъл да е направил такова ужасно нещо? Толкова съжалявам, доктор Шефийлд. Имам навика да наглеждам Джори, имам предвид, господин Маркю, два или три пъти нощем дори и когато не ме вика.

Джори й се усмихна весело.

— Можеш вече да престанеш да ми казваш господин Маркю, Тони. — Гласът му беше много слаб и дрезгав. — А това се случи през почивния ти ден.

— О — каза тя, — трябва да е било сутринта, когато отидох с колата до града на гости на приятелката ми.

— Това е само простуда, Джори — заяви Крис и отново преслуша дробовете му. — Няма и помен от плеврит, а според симптомите нямаш и грип. Така че си изпий хапчетата и течностите, които Тони ти носи, и спри да се притесняваш за Мелъди.

По-късно, изтегнат в любимото си кресло, Крис слушаше разказа ми.

— Разпозна ли гласа?

— Крис, не познавам никой от селяните достатъчно добре. Старая се да стоя настрана от тях.

— Откъде знаеш, че беше селянин?

Просто така си помислих. Но решихме, веднага щом Джори се оправи, да напуснем тази къща.

— Щом така искаш — каза Крис и се огледа със съжаление. — Трябва да призная, че тук ми харесва. Всичко ми харесва — и градините, и прислугата. Ще ми бъде мъчно да си тръгна. Нека да не заминаваме надалече. Не искам да изоставям работата си в университета.

— Не се притеснявай, Крис, няма да ти я отнема. Ще отидем в Шарлотсвил и ще се молим на Бога никой да не разбере, че съм ти сестра.

— Скъпа Кати, дори и да разберат, не смятам, че ще ги интересува. Освен това ти приличаш повече на моя дъщеря, отколкото на моя съпруга.

Засмя се, когато направих физиономия, изразяваща съмнение.

— Харесвам жената, в която се превърна. Така че не търси ръжда върху осемнайсеткаратовата обич, която ти предлагам. Бих ти предложил и двайсет и четири карата, но ще кажеш, че е твърде крехка и нефункционална. Така че ти поднасям най-доброто — осемнайсеткаратовата ми любов и увереността, че си прекрасна.

Синди долетя на едно от нейните шеметни посещения и, без да си поеме дъх, ни заля с потоци от думи, изяснявайки до най-малката подробност какво й се е случило след последната й визита. Звучеше невероятно, че толкова много неща можеха да се случат на едно деветнайсетгодишно момиче.

Докато преминавахме голямото фоайе, тя се затича нагоре по стълбите и се хвърли в прегръдките на Джори с такава сила, че се притесних да не преобърне количката му.

— Хей — засмя се той, — та ти си лека като перце. — Целуна я, огледа я и се усмихна. — О, между другото, какво е това облекло?

— Облекло, което ще ужаси брат ми Барт. Нарочно го подбрах, за да подразня него и вуйчо Джоел.

Джори доби сериозен вид.

— Синди, на твое място бих престанал да дразня Барт. Той вече не е малко момче.

Незабелязано от Синди Тони се беше промъкнала в стаята и търпеливо чакаше да измери температурата на Джори.

— О — възкликна Синди, когато я забеляза, — мислех, че след ужасната сцена, която Барт направи в Ню Йорк, ще разбереш истинската му същност и ще го напуснеш. — Изражението в очите на Тони накара Синди отново да хвърли един бърз поглед към Джори, а после отново към нея и да се засмее. — Е, този път си проявила добър вкус! Само като ви погледна, разбирам, че сте влюбени до уши. Страхотно! — Преди да се настани на стола до Джори, тя се втурна към Тони и я целуна. — Срещнах Мелъди в Ню Йорк. Тя плака много, когато й разказах колко чаровни са близнаците… но след като получи официален развод, се омъжи за друг балетист. Той прилича много на теб, Джори, но не е толкова сладък и не може да танцува толкова добре.

Джори се усмихна леко, сякаш Мелъди бе поставена върху полицата и щеше да си остане там. Той извърна глава към Тони и се засмя:

— Е, там отива издръжката, която й плащам. Трябваше поне да ме осведоми.

Синди отново се беше загледала в Тони.

— А какво става с Барт?

— Какво за мене? — попита един баритон откъм отворената врата.

Едва тогава забелязахме, че Барт се беше облегнал на касата на вратата и поглъщаше всичко, което казвахме и правехме, сякаш бяхме особени екземпляри в неговата специална семейна зоологическа градина.

— Е — промърмори той, — доколкото схващам, нашето малко подобие на Мерилин Монро е дошло да ни развълнува с театралното си присъствие.

— Не бих казала, че точно това са чувствата, които изпитвам при новата ни среща — каза Синди, а очите й святкаха. — Обезсърчена съм, а не развълнувана.

Барт я измери с поглед, огледа плътно прилепналите към тялото й панталони от златиста кожа и плетения памучен пуловер на бели и златисти райета. Хоризонталните му ивици подчертаваха гърдите й, които се поклащаха свободно при всяко нейно движение. Високите й ботуши със златист цвят очертаваха краката й.

— Кога си тръгваш? — попита Барт и погледна Тони, която седеше на леглото на Джори и държеше ръката му. Крис седеше до мен и се опитваше да прегледа писмата, получени тук, а не в офиса му.

— Скъпи братко, не ме интересува какво ми казваш. Дошла съм да видя родителите си и останалата част от семейството. Ще си тръгна съвсем скоро. Дори и железни окови не могат да ме държат тук по-дълго от необходимото. — Тя се засмя, пристъпи към него и го погледна в лицето. — Не е необходимо нито да ме харесваш, нито да ме одобряваш. А дори и да си отвориш устата и да изречеш нещо обидно, аз отново ще се засмея. Намерила съм един мъж, който ме обича, и пред него ти изглеждаш смешен.

— Синди! — сряза я Крис и остави на земята неотворените писма. — Докато си тук, ще се обличаш прилично и ще се отнасяш с уважение към Барт, както и той към тебе. До гуша ми е дошло от вашите детинщини.

Синди го погледна обидено, а аз се опитах да й се извиня.

— Скъпа, това е домът на Барт и аз бих искала да се обличаш по-прилично.

Сините й очи придобиха детско изражение и тя простена:

— И двамата взимате неговата страна, независимо че знаете, че той е ужасен и почерня живота ни!

Тони седеше като на тръни, докато Джори се облегна и прошепна нещо в ухото й. Тогава тя се засмя.

— Това не означава нищо — чух го да казва полугласно. — Според мен Барт и Синди обичат да се дразнят.

За съжаление вниманието на Барт се беше отклонило от Синди и той забеляза ръката на Джори върху раменете на Тони. Намръщи се и й махна.

— Ела с мен, искам да ти покажа параклиса и новите допълнения.

— Параклис ли? За какво ни е той? — попита Синди, която не знаеше за промяната.

— Синди, Барт искаше да има параклис до къщата.

— Е, той наистина се нуждае най-много от него.

Малкият ми син мълчеше.

Тони отказа да отиде с него, под предлог, че трябва да къпе близнаците. Гняв пламна в очите на Барт и когато изгасна, той остана на мястото си като изоставено дете. Станах и хванах ръката му.

— Скъпи, бих искала да видя допълненията към параклиса.

— Някой друг път — каза той.

По време на вечеря тайно го наблюдавах, докато Синди му се присмиваше по доста абсурден начин, който би могъл ни разсмее, ако той усещаше хумора, който тя влагаше. За голямо съжаление Барт приемаше всичко навътре, а тя тържествуваше.

— Виждаш ли, Барт — дразнеше го тя, — аз мога да преодолея детските си слабости, в това число и физическите. А ти не можеш да се справиш с проблемите си, които пречат на храносмилането ти и затормозяват съзнанието ти. Ти си като шевна машина, готова да съшие всички скъсани и повредени неща.

Той все още не обелваше и дума.

— Синди — обади се Крис, който мълчеше по време на вечерята, — извини се на Барт.

— Няма.

— Тогава напусни масата и отиди да ядеш в стаята ти, докато се научиш да говориш любезно.

Очите й блеснаха съкрушително, само че този път гледаха към Крис.

— ДОБРЕ! Отивам си в стаята, но утре ще напусна тази къща и никога няма да се върна в нея. НИКОГА!

Барт се намеси най-накрая.

— От години не съм чувал по-добри новини.

Синди се разплака, преди да достигне вратата на трапезарията. Този път не скочих да я последвам. Продължавах да седя, сякаш нямаше нищо нередно. В миналото винаги защитавах Синди и обвинявах Барт, но сега гледах на него с други очи. Синът, когото никога не бях познавала, притежаваше качества, които съвсем не бяха толкова опасни.

— Мамо, защо не отидеш при Синди, както винаги досега? — попита Барт, като ме предизвикваше.

— Не съм приключила вечерята си, Барт. А Синди трябва да се научи да уважава мнението на околните.

Той застина и ме погледна объркано.

Рано на следващата сутрин Синди влетя в стаята ни, без да почука. Завари ме по хавлия, а Крис все още се бръснеше.

— Мамо, татко, тръгвам си — твърдо отсече тя. — Вече не се чувствам добре тук. Чудя се защо изобщо си направих труда да се върна. Явно сте решили да вземете страната на Барт при всяко положение, а тогава с мен е свършено. През април навършвам двайсет години и няма да се нуждая от семейство.

Очите й потъмняха от сълзите, които напираха в тях. Гласът й отслабна и тя се разхлипа.

— Искам да благодаря и на двама ви за това, че бяхте прекрасни родители, когато бях малка и се нуждаех от вас. Ще ми липсвате и ти, и татко, и Джори, и Дарън и Диадра, но винаги когато се върна тук, се чувствам зле. Ако решите да живеете отделно от Барт, вероятно ще се видим отново.

— О, Синди — изплаках аз и се втурнах да я прегърна, — не си тръгвай.

— Не, мамо! Връщам се в Ню Йорк — заяви тя. — Приятелите ми ще се зарадват да ме видят. Всичко в Ню Йорк е по-добро.

Но сълзите й се стичаха по-бързо и по-силно. Крис избърса лицето си от крема за бръснене, приближи се и я прегърна.

— Зная как се чувстваш, Синди. Барт може да те вбеси, но снощи ти прекали. Беше много смешна, но той не можеше да разбере това. Трябва да преценяваш с кого можеш да се закачаш и с кого не можеш. Ти си надраснала Барт, Синди. И няма да те спрем, щом искаш да си тръгнеш толкова бързо. Но искам да знаеш, че двамата с майка ти вземаме Джори, близнаците и Тони и се местим в Шарлотсвил. Ще наемем голяма къща, така че когато се връщаш, няма да се чувстваш самотна, а Барт ще е далече от теб.

Тя се притисна към Крис разплакала.

— Съжалявам татко, държах се лошо с него, но той винаги ми говори отвратителни неща и исках да му го върна. Не можех да му позволя непрекъснато да ме тъпче, а той е като машина, наистина е такъв.

— Надявам се някой ден да промениш мнението си за него — каза Крис, вдигна брадичката й и я целуна нежно. — Целуни майка си, сбогувай се с Джори, Тони, Дарън и Диадра… но не казвай, че ни напускаш завинаги. Това ще натъжи всички. Ти си нашата голяма радост и чувствата ни не могат да се променят.

Помогнах на Синди да си стегне багажа, който току-що беше разопаковала. Докато правехме това, виждах, че се колебае. Щеше да остане, ако бях настояла. За съжаление бяхме оставили вратата отворена и забелязах, че Джоел ни наблюдава.

Джоел погледна Синди учудено.

— Защо са ти зачервени очите, малко момиченце?

— Не съм малко момиче! — извика тя и му хвърли гневен поглед. — И ти си се съюзил с него, нали? Ти му вдъхваш увереност. Стоиш там и тържествуваш, защото си стягам багажа, нали? Радваш се, че си тръгвам, но преди да си замина, ще те поставя на мястото ти, стари човече. Не ме интересува, ако родителите ми ме упрекнат, че не се отнасям с уважение към възрастните. — Тя се приближи към него със застрашителна поза и той се сви. — Мразя те, стари човече! Мразя те, защото пречиш на брат ми да бъде нормален! МРАЗЯ ТЕ!

Като чу това, Крис, който седеше до прозореца, се вбеси.

— Защо, Синди? Можеше да го отминеш и да си замълчиш. — През това време Джоел беше вече изчезнал, а Синди гледаше ядосано Крис. — Синди — каза меко той и се опита да я погали по главата. — Джоел е възрастен човек, умиращ от рак. Няма да бъде още дълго време сред нас.

— Какво имаш предвид? Той изглежда по-добре, отколкото когато дойде.

— Отказва да ходи на лекар и не ми позволява да го прегледам. Казва, че се е примирил с мисълта за скорошната смърт. Така че аз му вярвам.

— Вероятно очакваш да му се извиня — е, няма да го направя! Всичко, което му казах, е истина! Онзи път в Ню Йорк Барт беше щастлив с Тони и изглеждаха толкова влюбени. Отидохме на празненство. Изведнъж се появи някакъв възрастен човек, който приличаше на Джоел, и Барт веднага се промени. Стана зъл, отвратителен, сякаш беше омагьосан, и започна да критикува дрехите ми, а хубавата рокля на Тони окачестви като неприлична… като само няколко минути преди това беше направил комплимент колко е красива със същата тази рокля. Така че не ми казвай, че Джоел не влияе на поведението на Барт.

Веднага защитих Синди.

— Виждаш ли, Крис, и Синди мисли като мен. Ако Джоел не беше започнал да се разпорежда тук, Барт би се оправил. Отстрани го, преди да е станало твърде късно.

— Да, татко, накарай този възрастен човек да си отиде. Плати му и се отърви от него.

— А какво да кажа на Барт? — попита Крис, като поглеждаше ту към мене, ту към нея. — Не разбирате ли, че той трябва да открие същността на Джоел? Не можем да му кажем, че Джоел не му влияе благотворно. Барт сам трябва да се убеди.

Скоро след това ние отидохме с колата до Ричмънд, за да изпратим Синди. Следващата седмица тя се местеше в Холивуд, за да се опита да започне филмова кариера.

— Няма да се върна във Фоксуърт Хол, мамо — повтори тя. — Обичам ви, и теб, и татко, въпреки че той ми се сърди, когато говоря каквото мисля. Още веднъж кажи на Джори, че го обичам — и него, и децата му. Но в момента, в който прекрача прага на къщата, в главата ми напират мрачни мисли. Махнете се оттам. Махнете се, преди да е станало твърде късно.

Кимнах с глава, без да помръдна.

— Мамо, помниш ли нощта, в която Барт наби Виктор Уейд? Той ме занесе на ръце вкъщи гола и ме отведе горе в стаята на Джоел. Хвана ме така, че Джоел да ме огледа. Той се изплю върху мен и ме прокле. Тогава не можех да ти кажа. Страхувам се от тях, когато са заедно. Барт може да се оправи, ако остане сам, но под влиянието на Джоел става опасен.

Скоро тя се качи на самолета, а ние гледахме как отлита отново.

Отлиташе към слънцето, а ние потеглихме към луната.

Това не можеше да продължава. За да се спасим с Джори, Крис и близнаците, трябваше да си отидем, дори и това да означаваше да не се срещаме отново с Барт.