В. С. Ендрюс
Семена на злото (20)

Лятото на Синди

Изведнъж Барт започна да прави делови пътувания. Заминаваше за няколко дни, но никога не отсъстваше дълго, сякаш се страхуваше, че докато го няма, ще избягаме с цялото му богатство.

— Трябва да контролирам нещата — уточни той. — Вярвам единствено на себе си.

Отсъстваше точно него ден, когато Мелъди си замина и остави писмо на Джори върху нощното му шкафче. Когато Барт се появи и забеляза празния й стол, изражението му не се промени.

— Пак ли страда в стаята си? — попита безразлично той, посочвайки стола й, който постоянно напомняше за отсъствието й.

— Не, Барт — отвърнах аз, след като Джори дори не го погледна. — Мелъди реши да продължи кариерата си и ни напусна. Остави писмо на Джори.

Малкият ми син вдигна цинично вежди, после погледна Джори, но не изказа съжаление за заминаването й и не се опита да утеши брат си.

По-късно, докато сменях пелените на близнаците, а Джори се бе оттеглил в стаята си, Барт влезе и застана до мен.

— Съжалявам, че бях в Ню Йорк по това време. Щеше да ми достави удоволствие да наблюдавам изражението на Джори, докато чете писмото. Между другото то къде е? Бих желал да видя какво е написала.

Обърнах се и го погледнах. Хрумна ми, че бе възможно Мелъди да си е уредила среща с него в Ню Йорк.

— Не, Барт, никога няма да го прочетеш. Моля се на Бога да нямаш нищо общо със заминаването й.

Лицето му почервеня от гняв.

— Бях по работа. От Коледа почти не съм разговарял с Мелъди. Аз лично смятам, че заминаването й е добре дошло.

Понякога наистина бе по-добре, че Мелъди не обикаля мрачно из стаите. Свикнах да посещавам Джори преди лягане, да го завивам, да отварям прозорците, да загасявам лампите и да се убеждавам, че може да достигне до водата. Целувах го по бузата и се опитвах целувката ми да замести тази на съпругата му.

Барт често се вмъкваше в детската стая, сякаш близнаците го привличаха неудържимо. Гледаше лицата им. Те се бяха научили да се усмихват и с радост откриваха, че тези движещи се сенки бяха собствените им крака и ръце. Протягаха се към играчките й се опитваха да ги напъхат в устите си.

— Много са мили — отбеляза Барт учудено и дори ми помогна, подавайки пудрата и крема. За съжаление точно когато близнаците го бяха спечелили, Джоел влезе в стаята и се намръщи при вида на красивите бебета. Цялата нежност и съчувствие на Барт се стопиха и той застана виновно до мен.

Джоел погледна бързо бебетата и отмести обвинителния си поглед.

— Те са копие на първите близнаци, на децата на греха — промърмори той. — Същата руса коса и сини очи… и от тази двойка няма да излезе нищо хубаво.

— Какво искаш да кажеш? — възмутих се аз. — Кори и Кари не са наранили никого! Напротив — те бяха наранени. Те изстрадаха всичко, което им причиниха сестра ти, майка ти и баща ти. Никога не забравяй това!

Джоел ми отвърна с мълчание и напусна стаята заедно с Барт.

 

 

Синди се върна в средата на юни. Опитваше да бъде по-прибрана и закачаше всичките си дрехи, които преди хвърляше на пода. Помагаше ми да преобличам близнаците, хранеше ги и ги приспиваше. Наблюдавах я как седи до люлката, прегърнала по едно бебе във всяка ръка, и се опитва да хване и двете бутилки едновременно. Късата й пижама едва покриваше голите й крака. Самата тя приличаше на дете. Къпеше се толкова често, че се притеснявах да не изсуши кожата си. Една вечер излезе от луксозната си баня весела и щастлива. Ухаеше като екзотично цвете.

— Обичам сумрака — каза тя и се завъртя. — Обожавам да се разхождам из гората, когато луната изгрява.

Всички седяхме на любимата ни тераса и отпивахме от питиетата си. Барт разтърка уши и я погледна.

— Кой те очаква в гората?

— Не кой, скъпи братко, а какво? — Тя се завъртя към него и му се усмихна чаровно. — Ще се държа мило с теб, Барт, независимо от грубото ти поведение. Реших, че не мога да си спечеля приятели, ако непрекъснато правя злобни забележки.

Той я погледна подозрително.

— Въпреки всичко смятам, че имаш среща в гората.

— Благодаря ти, Барт, че ме наказваш с подозренията си. Очаквах дори повече. В Южна Каролина имам приятел, който е почитател на природата. Той ме научи да ценя нещата, които не се купуват с пари. Обожавам изгрева и залеза на слънцето. Когато срещна заек, тичам след него. Заедно ловим пеперуди. Разхождаме се из гората и плуваме в езерата. Тъй като тук не ми е позволено да си намеря приятел, ще се разходя сама до върха и ще се спусна надолу. Голямо удоволствие е да предизвикваш гравитацията и да се опиташ да не се задъхваш и да не губиш контрол.

— Как наричаш гравитацията — Бил, Джон, Марк или Ланс?

— Този път няма да ти позволя да ме разстроиш — отвърна арогантно тя. — Обичам да гледам небето и да броя звездите, да наблюдавам играта на луната. Понякога един мъж от луната ми намига и аз му отвръщам. Денис ме научи как да стоя на едно място и да попивам излъчването на нощта. Откривам чудеса, за които не знаех, че съществуват, защото съм влюбена — страстно, лудо влюбена.

В очите му премина завист, преди да я попита:

— Какво стана с Ланс Спалдинг? Не беше ли влюбена в него? Или аз унищожих завинаги красивото му лице и ти не можеш дори да го погледнеш?

Синди пребледня.

— Ланс е красив и физически, и духовно, Барт, за разлика от теб! Прилича на татко и аз го обичам, обичам и Денис!

Барт се намръщи още повече.

— Зная как се наслаждаваш на природата. Искаш да легнеш по гръб и да разтвориш краката си за някой селски идиот! Но аз няма да допусна това!

— Какво става тук? — попита Крис озадачено. Беше отишъл да говори по телефона, а когато се върна, установи, че мирът е нарушен.

Синди скочи на крака и сложи ръце на кръста си. Опитваше се да се овладее.

— Защо винаги мислиш най-лошото за мен? Просто искам да се разходя на лунната светлина. Селото е на десет мили. Жалко, че не разбираш какво означава да си човек.

Отговорът й сякаш го вбеси още повече.

— Ти не си ми сестра, а просто една хубава разгонена курва — също като майка си.

Този път Крис скочи и зашлеви Барт. Синът ми се отдръпна и сви юмруци, сякаш се готвеше да удари Крис в устата. Тогава аз скочих и застанах между тях.

— Да не си посмял да удариш човека, който се опитва да ти бъде баща. Никога няма да ти простя, ако го направиш! — Думите ми го накараха да обърне тъмните си очи към мен. Изгледа ме така ядосано, че можеше да ме изгори.

— Не можеш ли да разбереш каква уличница е тя? Виждате всички мои недостатъци, а си затваряте очите за греховете на любимците си! Тя е просто един парцал, дяволски парцал! — извика той и замръзна от ужас.

Изруга без причина. Потърси Джоел, който този път не бе наоколо и не подслушваше.

— Виждаш ли, майко, какво ми причинява тя? Предизвиква ме в собствения ми дом!

Крис хвърли неодобрителен поглед към Барт и отново седна. Синди се скри някъде из къщата, а Крис заговори грубо на Барт:

— Не виждаш ли, че Синди се опитва да ти достави удоволствие? Откакто се е върнала, се опитва да те спечели, но ти не й позволяваш. Как можеш да си помислиш, че разходката й из тези пусти гори няма да е невинна? Отсега нататък искам да се отнасяш с уважение към нея. Ако не го направиш, можеш да я предизвикаш да извърши нещо непростимо. Мисля, че загубата на Мелъди ни е достатъчна.

Думите на Крис нямаха никакъв ефект — сякаш той не ги бе изрекъл, а Барт не ги бе чул. Крис изгледа сина ми още по-сурово, след което се прибра в къщата. Подозирах, че ще се опита да успокои Синди. Останах сама с Барт и както винаги се опитах да разреша проблемите.

— Барт, защо винаги говориш така грубо със Синди? Тя е в трудна възраст и е много уязвима. Опитва се да се държи като почтено човешко същество. Не е нито парцал, нито уличница или курва. Тя е едно красиво младо момиче, което се радва, че привлича вниманието на момчетата. Това не означава, че спи с всички тях. Тя има достойнство и скрупули. Случката с Ланс Спалдинг не я е покварила.

— Майко, тя много отдавна е покварена, но ти не желаеш да повярваш в това. Ланс Спалдинг не е първият мъж в живота й.

— Как смееш да говориш така? — попитах аз, вбесена. — Що за човек си ти самият? Спиш, с когото ти попадне, правиш, каквото поискаш, а тя трябва да се държи като ангел с ореол и крила. Качи се горе и й се извини.

— Тя никога няма да получи извинение от мен. — Той седна и довърши яденето си. — Прислужниците говорят за Синди. Не ги чуваш, защото си прекалено заета с бебетата. Но аз ги чувам, докато чистят и бършат прахта. Твоята Синди е гореща тема за разговор. Проблемът е, че ти я смяташ за ангел, тъй като тя прилича на такъв.

Отпуснах се на стола и подпрях, лакти на бялата маса. Чувствах се прекалено уморена, също като Джори, който не беше казал нито дума. Присъствието на Барт винаги ни изнервяше, защото внимавахме да не кажем една погрешна дума.

Втренчих поглед във вазата с рози, която беше поставена в центъра на масата.

— Барт, ти някога замислял ли си се, че Синди може да се чувства омърсена и нищо да не я интересува? А ти определено не й даваш шанс да придобие самочувствие и увереност в себе си!

— Тя е разпусната уличница — заяви убедено той.

Гласът ми стана твърд като неговия:

— Всъщност от слуховете, които се носят между прислужниците, разбирам, че ти харесваш точно този тип жени!

Той скочи, хвърли салфетката си и се запъти към къщата.

— Ще уволня всички, които разнасят слухове за мен!

Въздъхнах. Скоро нямаше да можем да наемем никаква прислуга, ако той продължаваше да уволнява и да назначава.

— Мамо, аз изчезвам — каза Джори. — Тази вечеря на терасата премина точно според очакванията ми.

Същата вечер Барт уволни всички прислужници, с изключение на Тревър, който разговаряше единствено с мен и Крис. Ако той напускаше всеки път, когато Барт го уволняваше, трябваше да си е тръгнал много отдавна. Но Тревър намираше начин да разбере кога Барт говори сериозно. Никога не му се противопоставяше и не го гледаше право в очите. Може би точно поради това Барт смяташе, че Тревър му се подчинява. Аз лично мислех, че Тревър му прощаваше всичко, защото го разбираше и съжаляваше.

Тръгнах към стаята на Синди и срещнах Крис, който излизаше оттам.

— Много е разстроена. Опитай се да я успокоиш. Тя иска да си тръгне и повече никога да не се връща тук.

Синди лежеше по корем и тихо плачеше.

— Той съсипва всичко — прошепна тя. — Не познавам истинските си родители, а Барт иска да ме откъсне от теб и татко — проплака тя, когато седнах на края на леглото. — Решил е да съсипе лятото ми и да ме прогони, както прогони Мелъди.

Прегърна я и се опитах да я утеша. Мислех да я изпратя някъде, за да я спася от обидите на Барт. Къде можех да я изпратя, без да нараня чувствата й? Легнах си и продължавах да мисля за нея, а тя се измъкнала от къщата, за да се срещне с приятел от селото.

Барт бе предположил правилно. Любовта на Синди към природата си имаше име — Виктор Уейд. И докато лежах в леглото си и се чудех какво да правя със Синди и как да я предпазя от Барт, а Крис спокойно спеше до мен, нашата Синди се бе измъкнала от къщата и бе отишла в Шарлотсвил с Виктор Уейд.

 

 

Синди прекарала чудесно и танцувала с Виктор Уейд, докато пробила подметките на изящните си сандали. После Виктор, верен на думата си, тръгнал към Фоксуърт Хол. Паркирал колата близо до къщата и прегърнал Синди.

— Влюбен съм в теб — прошепнал той и умело я целунал по очите, зад ушите и се спуснал по шията до разголените й гърди. — Не съм срещал толкова лъчезарно момиче като теб. Права си, в Тексас не са по-добри.

Упоена от алкохола й възбудена от ласките му, Синди не се опитала да се противопостави на страстта му. Скоро започнала да отговаря на целувките му и с нетърпение му помогнала да я съблече. Той легнал върху нея… и тогава се появил Барт.

Като разгневен бик се втурнал към колата и хванал Синди и Виктор в момента на съвкуплението.

Видял голите им тела и преплетените им крака на задната седалка и се вбесил още по-силно. Отворил вратата, хванал Виктор за краката и го издърпал навън. Не му дал възможност да се съвземе, а го удрял брутално с юмруци.

Синди извикала ядосано, без да се срамува от голотата си, хванала роклята си и я хвърлила в лицето на Барт. Моментното му заслепяване дало възможност на Виктор да скочи на крака и да удари Барт. Но носът на Виктор вече кървял, а окото му било синьо.

На лунната светлина целият изглеждал син.

— Барт се държа толкова жестоко, мамо! Толкова гадно! Сякаш беше полудял, особено когато Виктор успя да го удари в устата. После се опита да изрита Барт в слабините. Удари го, но не достатъчно силно. Барт се сви и извика, след което се спусна към Виктор толкова ядосано, че се изплаших да не го убие! Така бързо се съвзе от болката, мамо, а винаги съм смятала, че след такъв удар мъжете не могат да се движат. — Синди се разплака и отпусна глава в скута ми. — Приличаше на истински дявол, от седмия кръг на ада! Сипеше обиди върху Виктор и използваше онези думи, които не искаше да чува. Събори Виктор и го би, докато той загуби съзнание. После се спусна към мен! Изплаших се, че ще изпълни заканите си и ще ме удари по лицето, ще счупи носа ми и ще ме направи грозна. По някакъв начин навлякох роклята, но ципът остана отворен. Хвана ме за раменете, разтърси ме силно и роклята се свлече на земята, така че отново останах гола, но той не забелязваше нищо. Гледаше ме в очите, докато ме удряше по бузите и главата ми се клатеше наляво и надясно. Накрая съзнанието ми се замъгли и припаднах. Тогава той ме вдигна като чувал с картофи, метна ме на раменете си и тръгна през гората, като остави Виктор да лежи в безсъзнание. Беше толкова гадно, толкова унизително! През цялото време виках и го молех да извика линейка за Виктор, но той не ме слушаше. Умолявах го да ме пусне, за да се облека, но той ми нареди да мълча, за да не направи нещо ужасно. После ме заведе при…

Синди млъкна и се загледа напред изплашено.

— Къде те заведе, Синди? — попитах притеснено аз. Нейното унижение сякаш беше и мое. Ядосах се на Барт. Но в същото време й бях много сърдита, защото тя си беше навлякла гнева му, като наруши всичко, на което я бях учила.

Синди наведе ниско глава, за да скрие лицето си, и слабо отвърна:

— Вкъщи, мамо, просто вкъщи.

Тя отказа да каже нещо повече.

Исках да й се скарам, да й напомня още веднъж, че познава добре характера на Барт, но тя беше прекалено наранена, за да проумее думите ми.

Изправих се и се приготвих да изляза от стаята й.

— Отнемам ти всички привилегии, Синди. Ще изпратя някой да откачи телефона ти, за да не можеш да помолиш приятелите, си за помощ. Чух твоята гледна точка, а тази сутрин и Барт ми разказа своята. Не одобрявам методите му за наказание. Бил е прекалено брутален и ти се извинявам за това. Но, изглежда, ти се държиш доста разпуснато. Повече не можеш да отричаш, защото аз бях свидетел как се държа с Ланс. Боли ме, че си запомнила толкова малко от нещата, на които се опитах да те науча. Разбирам, че е трудно да си млад и да се различаваш от връстниците си, но се надявах да изчакаш, докато узрееш достатъчно за интимни връзки. Не мога да си помисля, че някой непознат ще ме докосне, както си направила ти с това момче! Той би могъл да те нарани!

Тя вдигна тъжното си лице.

— Помогни ми, мамо!

— Нали това се опитвам да правя през целия ти живот! Чуй ме, Синди! Послушай ме поне веднъж! Любовта е прекрасна, когато опознаеш мъжа и му позволиш той да те опознае като личност, преди да се замислите за секс. Не се нахвърляй върху първия срещнат!

— Мамо, във всички книги се говори за секс, без да се споменава за любов — отвърна обидено Синди. — Много психиатри твърдят, че любовта не съществува. Аз също не зная дали е така. Смятам, че сексът е необходим за възрастта ми като храната и водата, а любовта е само едно чувство. Просто кръвта ти се затопля и пулсът ти се ускорява. Сърцето ти започва да бие учестено, дъхът ти става по-бърз и по-тежък и това е само една естествена нужда, не по-различна от желанието ти за сън. Така че, независимо от старомодните ти идеи, аз се предавам, когато мъжът, когото харесвам, иска да се любим. Виктор Уейд ме желаеше… аз също го желаех! Не ме гледай така! Той не ме е насилвал! Не се опита да ме изнасили, аз му позволих! Исках да го направи!

Очите й ме гледаха студено, когато скочи от леглото и започна да се разхожда.

— Хайде, наречи ме грешница като Барт! Викай и крещи, кажи, че ще отида в ада, но аз няма да ти повярвам, както не повярвах и на него! Ако беше така, деветдесет и девет процента от населението на света щяха да са грешници — включително ти и брат ти!

Объркана и огорчена напуснах стаята й.

Прекрасните летни дни отминаваха, докато Синди стоеше затворена в стаята си. Беше ядосана на Барт, на мен и дори на Крис. Отказваше да се храни на една маса с Барт и Джоел. Спря да се къпе по няколко пъти на ден и остави косата си да се сплъсти. Опитваше се да подражава на Мелъди. Но очите й още блестяха и дори раздърпана, тя изглеждаше красива.

— Няма да постигнеш нищо, като се самосъжаляваш — казах аз, когато тя бързо загаси телевизора в стаята си, сякаш искаше да повярвам, че вече нищо не й доставя удоволствие, след като отнех телефона в стаята й и тя не можеше да си урежда тайни срещи с Виктор Уейд или с другите й приятели.

Тя седна на леглото и ме погледна обидено.

— Пусни ме да си отида, мамо. Иди и кажи на Барт да ме пусне и повече няма да го безпокоя. Никога няма да се върна в тази къща? НИКОГА!

— Къде ще отидеш, Синди? Какво смяташ да правиш? — попитах притеснено аз. Страхувах се, че някоя вечер ще се измъкне и повече няма да я видим. А знаех, че спестяванията й ще й стигнат за не повече от две седмици.

— ЩЕ ПРАВЯ КАКВОТО ТРЯБВА! — извика тя. По бледото й лице се стичаха сълзи — тя вече губеше хубавия си тен. — Двамата с татко ми давахте достатъчно пари, така че няма да се наложи да си продавам тялото, както си мислиш. В този момент искам да правя точно това, което Барт не желае.

— Тогава ще останеш в стаята, докато започнеш да се държиш така, както аз искам да се държиш! Докато започнеш да разговаряш с мен с нужното уважение, без да ми крещиш, и вземеш зряло решение какво възнамеряваш да правиш. Тогава ще ти помогна да избягаш от тази къща.

— Мамо! — проплака тя. — Недей да ме мразиш! Не мога да се променя! Какво да направя, когато харесвам момчетата и те ме харесват. Бих искала да изчакам, но досега не съм срещнала подходящия човек. Когато откажа на някое момче, то отива при онези момичета, които не му отказват. Ти как успя да го направиш, мамо? Как успя да накараш всички мъже да обичат единствено теб?

Всички мъже?! Не знаех как да отговоря.

Както обикновено постъпваха родителите, не й дадох точен отговор, защото нямах такъв.

— Синди, баща ти и аз много те обичаме. Джори също те обича. А близнаците се усмихват само като усетят, че се приближаваш към тях. Преди да решиш да предприемеш нещо, нека да поговорим с баща ти и с Джори. Кажи ни какво искаш да правиш. Ако доводите ти са разумни, ще ти помогнем да постигнеш целите си.

— И няма да допуснете Барт да се намеси? — попита подозрително тя.

— Не, скъпа. Барт доказа, че не се държи разумно по отношение на теб. Той те отблъсква от момента, в който се присъедини към семейството ни, и вече е много късно да променим отношението му. А аз също не харесвам Джоел и той няма право да се намесва при обсъждането на твоето бъдеще.

Неочаквано тя обви ръце около шията ми.

— О, мамо, толкова се срамувам от нещата, които наговорих. Исках да те нараня, защото Барт ме засрами много онзи ден. Спаси ме от него, мамо. Моля те, намери някакъв начин!

След като четиримата поговорихме, открихме начин как да спасим Синди не само от Барт, но и от самата нея. Опитах се да успокоя Барт, който искаше да я накаже по-драстично.

— Тя само налива масло в огъня, който вече гори в селото — извика той, когато влязох в кабинета му. — Опитвам се да водя почтен живот, според законите на Бога. Не ми казвай, че си чула други слухове. Признавам, че известно време се въргалях в мръсотията, но нещата се промениха. Тези жени не ми доставяха удоволствие. Единствено Мелъди ми показа приблизително какво означава любовта.

Опитах се да скрия гримасата по лицето си. Колко лесно се бе отказал от нея, след като разбра, че тя го обича…

Огледах ценностите в кабинета му и отново се запитах дали Барт не обича вещите повече от хората. Разгледах скъпите ориенталски антики, които купуваше на търгове. Мебелите му биха засрамили тези в Белия дом. Наистина щеше да се превърне в най-богатия мъж в света, ако продължаваше да удвоява полагаемите му се петстотин хиляди долара годишно на всеки няколко месеца. По някакъв начин успяваше да го направи. Щеше да има около милиард, преди да получи наследството. Беше бърз, умен и хитър. Жалко, че не можеше да даде нещо повече на човечеството, освен един алчен самовлюбен милионер.

— Отивай си, майко. Губиш си времето. — Завъртя стола си и се загледа в разцъфналата градина. — Отпрати Синди. Просто я махни оттук.

— Снощи Синди ни каза, че иска да прекара лятото в театралното училище в Нова Англия. Имаше адреса и телефона му. Крис се обади и ги провери. Имат добра репутация. Тя заминава след три дни.

— Добре, че ще се отърва от този боклук — заяви той безразлично.

Аз го погледнах със съжаление.

— Помисли за себе си, Барт, преди да обвиняваш Синди. Тя да не би да постъпи по-лошо от теб?

Той се зае с компютъра си, без да ми отговори.

Излязох и затръшнах вратата.

 

 

След три дни помогнах на Синди да довърши събирането на багажа си. Пазарувахме и тя се сдоби с предостатъчно обикновени дрехи, шест чифта нови обувки и два бански костюма. Целуна Джори и прегърна близнаците.

— Скъпи бебета — прошепна тя, — аз ще се върна. Тихо ще се промъкна и Барт няма да ме забележи. Джори, ти също трябва да се махнеш оттук, а мама и татко да дойдат с теб. — Тя постави близнаците обратно в кошарата, прегърна ме и ме целуна. Разплаках се. Губех дъщеря си. От начина, по който ме гледаше, знаех, че отношенията ни никога нямаше да са същите.

Но тя ме прегърна.

— Татко ще ме закара до летището — каза и скри глава в рамото ми. — Ела и ти, но не плачи и не ме съжалявай, защото съм безкрайно щастлива, че напускам тази проклета къща. И поне веднъж ме послушай — вземете Джори и се махнете оттук. Това е къщата на злото. Мразя духа й толкова, колкото някога се възхищавах от красотата й.

Потеглихме към летището, без Синди да се сбогува с Барт или с Джоел.

Не ми каза нито дума повече, но изражението й говореше вместо нея. Държа се по-мило с Крис и го целуна за довиждане. Помаха ми с ръка и се спусна към изхода за заминаващите.

— Не чакайте самолетът да излети. С радост ще се кача в него.

— Ще ни пишеш ли? — попита Крис.

— Разбира се, ако имам време.

— Синди — извиках аз, независимо от чувствата си. Отново се опитвах да я предпазя, — пиши поне веднъж седмично. Ще се тревожим за теб. Ще ти помагаме с, удоволствие. А рано или късно Барт ще открие себе си. Ще се промени. Ще се постарая да се промени. Ще направя всичко възможно отново да заживеем като едно семейство.

— Той няма да открие душата си, мамо — извика спокойно тя и се отдръпна още повече. — Тя му липсва по рождение.

Преди самолетът й да излети, спрях да плача и взех твърдо решение. Преди смъртта си наистина щях да събера семейството си — дори това да костваше живота ми.

Крис се опита да ме разсее, докато се връщахме в къщата, която би трябвало да се нарича наш „дом“.

— Как се справя сестрата?

Грижите ми за Синди не ми позволяваха да обърна внимание на красивата тъмнокоса сестра, която Крис бе назначил да помага на близнаците и на Джори. Работеше почти цяла седмица, а едва ли й бях казала повече от шест думи.

— Какво мисли Джори за Тони? — Попита той. — Доста време ми отне, докато открия подходящ човек. Според мен тя е истинска находка.

— Не смятам, че той й обръща някакво внимание, Крис. Той е прекалено зает с живописта и с близнаците. Те започват да правят пакости без всякакво усилие. Вчера видях Кори, искам да кажа Дарън, да вдига един бръмбар от тревата и да го пъха в устата си. Тони се спусна и го предпази от това. Не си спомням дали Джори изобщо я погледна.

— Рано или късно ще я забележи. Кати, трябва да престанеш да мислиш за близнаците като за Кори и Кари. Джори ще се ядоса, ако те чуе да ги наричаш така. Те не са нашите близнаци — те са на Джори.

Крис мълча по време на дългия път до Фоксуърт Хол. Мълчаливо влезе в нашата алея и паркира в гаража.

— Какво става тук? — попита Джори, когато излязох на терасата. Той седеше на гимнастическия матрак и си играеше с близнаците. — След като заведохте Синди на летището, се появиха работници и започнаха да разрушават стаята, в която Джоел доскоро се молеше. Не видях Барт, а не желаех да разговарям с Джоел. Още нещо…

— Не разбирам…

— Става дума за онази сестра, която назначихте. Много добре си върши работата, когато успея да я намеря. От десет минути я викам, но тя не отговаря. Близнаците са мокри, а тя не донесе достатъчно пелени, за да ги преобуя. Не мога да вляза в къщата и да ги оставя сами. Когато се опитвам да им сложа коланите, те пищят. Особено Диадра.

Подсуших близнаците и ги сложих да спят, после тръгнах да търся новия член на домакинството ни.

За мое учудване я открих в басейна с Барт. Смееха се и се пръскаха с вода.

— Здравей, майко! — извика Барт. Не го бях виждала толкова щастлив от дните, когато смяташе, че е влюбен в Мелъди. — Тони е много добра тенисистка. Страхотно е, че работи тук. Много се бяхме разгорещили след играта и решихме да се поохладим в басейна.

Антония Уинтърс съвсем ясно разбра погледа ми. Тя моментално изскочи от басейна и започна да се подсушава. Избърса къдравата си черна коса и уви една бяла кърпа около тялото си.

— Барт ме помоли да се обръщам към него по име. Имате ли нещо против, госпожо Шефийлд?

Прецених я с поглед, като се чудех дали наистина притежава достатъчно чувство за отговорност, за да се занимава с Джори и близнаците. Харесах тъмната й коса, която се разстла на вълни около лицето й. Беше висока около пет фута и осем инча, а тялото й имаше същите предизвикателни форми като тялото на Синди. Барт презираше тези извивки у сестра си, но по начина, по който гледаше сестрата, разбрах, че доста я одобрява.

— Тони — започна аз, — Джори, който те нае да му помагаш, се е опитал да те извика да му занесеш пелени за близнаците. Той е бил на терасата с децата си и ти трябваше да си при него, а не при Барт. Наехме те, за да се грижиш за Джори и близнаците и те да не се чувстват отблъснати.

По лицето й се изписа объркване.

— Съжалявам, но Барт… — Тя млъкна и плахо погледна към Барт.

— Не се безпокой, Тони. Приемам обвинението — заяви Барт. — Казах й, че Джори е добре и може сам да се справя с близнаците. Смятам, че той държи на независимостта си.

— Постарай се това да не се повтаря, Тони — заявих аз, без да обръщам внимание на Барт.

Този мъж можеше да ни подлуди! После ме осени страхотна идея.

— Барт, двамата с Тони щяхте да направите голяма услуга на Джори, ако го бяхте включили в забавленията ви. Той може да използва ръцете си. Всъщност мускулите му са много здрави. И не забравяй, че наличието на басейн без ограда е доста опасно, когато наоколо се мотаят две малки деца. Така че, Тони, искам да започнете да обучавате близнаците да плуват с помощта на Джори… за всеки случай.

Барт ме погледна замислено, сякаш четеше мислите ми. Той проследи с очи Антония, която се отправи към къщата.

— Значи оставате? Защо?

— Ти не искаш ли да останем?

Усмихна се с чара на баща си.

— Да, разбира се. След като Тони ще разнообразява самотата ми.

— Не я закачай, Барт!

Той се усмихна коварно и започна да плува по гръб. Бързо се приближи до мен, хвана ме за глезените и аз се изплаших, че ще ме дръпне в басейна и ще съсипе копринената ми рокля.

Очите му ме наблюдаваха заплашително, без да премигват.

— Пусни ме. Сутринта вече плувах.

— Защо понякога не плуваш и с мен?

Забеляза нещо, което прогони заплахата от погледа му и я замени с тъга. Той се наведе и целуна розовите нокти на краката ми. После разкъса сърцето ми, говорейки точно като мъртвия си баща:

— Мисля, че никога няма да видя по-голяма красота от твоята… — Барт ме погледна. — Виждаш ли, майко, и аз притежавам артистичен талант.

Сега беше моментът. Той се разнежи от нещо, което забеляза по лицето ми.

— Да, разбира се, но не ти ли е мъчно, че Синди си отиде?

— Не, не съжалявам. Радвам се, че замина. Доказах ли ти каква е всъщност тя?

— Показа колко отвратително можеш да се държиш.

Очите му потъмняха. Решителността в погледа му ме изплаши. Чу някакво шумолене и погледна към къщата. Вдигнах очи. Джоел бе излязъл на тревата около овалния басейн.

Джоел ни обвиняваше мълчаливо с бледосините си очи, а ръцете му бяха скръстени под брадата му. Наклони глава и погледна небето. Ясно дочухме слабия му глас.

— Караш Господ да те чака, Барт, и си губиш времето.

Гледах безпомощно как очите на Барт се изпълниха с вина и той изскочи от басейна. За момент се изправи в цял ръст. Краката му имаха бронзов тен, стомахът му беше стегнат и плосък, а раменете широки. Имаше здрави мускули и къдрав мъх по гърдите си. За миг помислих, че мускулите му се свиват, сякаш се готвеше да стисне Джоел за гърлото. Стегнах се, чудейки се дали си е помислил да удари вуйчо си.

Слънцето се скри зад един облак. По някакъв начин сенките на незапалените лампи образуваха кръст на земята. Барт се загледа в него.

— Виждаш ли — каза обвинително Джоел, — пренебрегваш задълженията си и слънцето се скрива. Бог ти изпраща знак с този кръст. Той вижда и чува всичко. Познава те, защото ти си богоизбран.

Избран за какво?

Барт последва правуйчо си в къщата, сякаш Джоел го беше хипнотизирал, и ме остави да стоя до басейна. Побързах да съобщя на Крис.

— Какво искаше да каже, Крис, като заяви, че Барт е богоизбран?

Крис се връщаше от посещение при Джори и близнаците. Накара ме да седна и да се успокоя. Дори ми наля от любимото питие, преди да се отпусне на стола до мен и да се вгледа в градините и планините наоколо.

— Разговарях с Джоел преди малко. Барт е наел работници, за да построят параклис на мястото на любимата му стая за молитви.

— Параклис? — попитах учудено аз. — За какво ни е параклис?

— Не мисля, че е предназначен за нас, а за Барт и Джоел. Това е място, където могат да се молят, без да ходят в селото и да се сблъскват със селяните, които презират семейство Фоксуърт. Ако Барт смята, че това ще му помогне да открие себе си, за Бога, не се опитвай да го спреш, Кати, аз не мисля, че Джоел е зъл човек. Смятам, че се опитва да се превърне в светец.

— Светец? Все едно да сложим ореол около главата на Малкълм!

Крис загуби търпение.

— Остави Барт да прави каквото иска. И без друго реших, че е време да се махнем оттук. Вече не мога да разговарям с теб нормално. Веднага щом открия подходяща къща, ще се преместим в Шарлотсвил и ще вземем Джори, близнаците и Тони с нас.

Джори незабелязано беше дошъл в нашите стаи. Стреснах се, когато чух гласа му.

— Мамо, татко е прав. Джоел вероятно е светец, какъвто често изглежда. Понякога смятам, че сме прекалено мнителни, но толкова често се оказваш права. Изучавам Джоел, когато не ме гледа. Смятам, че той не се опитва да прилича на дядото, когото вие мразите.

— Това са глупости! Разбира се, че Джоел не прилича на баща си. В противен случай нямаше да го мрази толкова силно! — извика внезапно Крис. Бе изгубил търпение и говореше необичайно грубо. — Приказките, че душите се прераждат, са пълни глупости. Няма нужда да усложняваме живота си. И без друго е доста тежък.

В понеделник Крис замина, за да се захване отново с любимата си работа. Наблюдавах колата му и усещах как си съпернича с процъфтяващата му любов към биохимията.

С отсъствието на Крис и Синди масата изглеждаше пуста, а Тони слагаше близнаците да спят. Този факт доста безпокоеше Барт. Той каза няколко неща за Тони, като подчерта, че тя е лудо влюбена в него. Тази информация не впечатли Джори, той бе погълнат от собствените си мисли. През цялата вечер не проговори, дори когато Тони се присъедини към нас.

 

 

Отново дойде петък и Крис се върна, също както татко се връщаше всеки петък. Притесняваше ме приликата с живота на родителите ни. В събота прекарахме по-голяма част от деня около басейна. Тони и аз държахме близнаците, а Крис помагаше на Джори, въпреки че той не се нуждаеше от помощта му. Движеше се бързо из водата — силните му ръце компенсираха неподвижните му крака. Недъгът му не личеше в басейна и щастие бе изписано върху лицето му.

— Хей, прекрасно е! Хайде да не се местим все още оттук. В Шарлотсвил няма много къщи с подобни басейни. Освен това ми трябват широки коридори и асансьор. Вече свикнах с Барт, а дори и с Джоел.

— Вероятно няма да се върна за следващия уикенд — заяви Крис, без да ме поглежда. Продължи да говори, избягвайки погледите ни. — Има симпозиум на биохимиците в Чикаго и бих желал да отида там. Ще отсъствам две седмици. Ще се радвам, ако ме придружиш, Кати.

Барт наостри уши и заби лъжицата в пъпеша. Тъмните му очи ме гледаха с очакване, сякаш животът му зависеше от моя отговор. Исках да замина с Крис. Исках да избягам от тази къща, от проблемите й и да остана насаме с мъжа, когото обичах. Желаех да съм до него, но трябваше да му откажа и за последен път да се опитам да спася Барт.

— Искам да те придружа, Крис. Но Джори се притеснява, когато Тони трябва да му помага за някои интимни неща. Има нужда от мен.

— За Бога! Нали за това сме я наели! Тя е сестра!

— Крис, не споменавай напразно името на Бога в моя дом!

Крис се изправи и погледна Барт.

— Май загубих апетит. Ще се нахраня в града, ако изобщо апетитът ми се оправи.

Изгледа ме обвинително, хвърли гневен поглед към Барт, потупа Джори по рамото и тръгна.

Добре, че намери сестра преди тази случка. Най-вероятно повече нямаше да обръща внимание на нещата, които исках да направя за синовете си. Те забиваха клин помежду ни и ни разделяха по един или по друг начин. Но все още не можех да напусна Джори — не бях убедена, че Тони ще се грижи добре за него.

Тони се присъедини към нас в бяла престилка. Ние тримата разговаряхме за времето и за други обикновени неща, а тя наблюдаваше Барт. Красивите й сиви очи бяха изпълнени с копнеж. Беше толкова очевидно, че исках да я предупредя да гледа Джори, а не мъжа, който вероятно щеше да я унищожи.

Барт усети любовта й и пусна в ход чара си, като се смееше и й разказваше глупави истории за детските си години. Всяка негова дума я впечатляваше още повече, а Джори седеше незабелязван на инвалидната си количка и се правеше, че чете сутрешната преса.

Ден след ден привързаността на Тони към Барт нарастваше, въпреки че тя се занимаваше с близнаците и търпеливо помагаше на Джори. Големият ми син бе изпаднал в меланхолия, непрекъснато очакваше Мелъди да се обади или да му пише. Искаше да му помагаме за неща, които някога правеше сам.

Движеше се неуморно, нае учител по живопис, който три пъти в седмицата му преподаваше различни техники на рисуване. Работеше неуморно — беше се посветил на живописта, както навремето се бе посветил на балета.

Четирите основни правила в балета никога не умираха в някои от нас. Целеустременост, посвещаване, желание и решителност.

— Смяташ ли, че Тони е подходяща детегледачка? — попитах една вечер, докато я наблюдавах как бута двойната им количка. Обичаха да излизат навън. Щом зърнеха количката, започваха да пищят от удоволствие. Още преди думите ми да заглъхнат, видяхме как Барт се спусна към сестрата и двамата заедно започнаха да бутат количката с децата на Джори.

Притеснено очаквах отговора на Джори. Той не продума. Видях тъжния поглед, с който наблюдаваше как Барт се грижеше за децата му и за сестрата, която бях наела за него. Никоя жена вече нямаше да го погледне. Лекарите ни бяха казали, че много инвалиди се женят и водят нормален живот. Процентът на женените мъже инвалиди беше много по-висок от този на жените в същото състояние.

— Жените са по-състрадателни от мъжете. Повечето от здравите мъже мислят само за своите нужди. Само един изключително състрадателен мъж може да се ожени за недъгава жена.

— Джори, още ли ти липсва Мелъди?

Той гледаше тъжно пред себе си, като решително отмести поглед от Барт и Тони. Те бяха седнали, на един дънер и оживено разговаряха.

— Опитвам се да не мисля за нея. Това е добър начин да не се притеснявам за бъдещето и за начина, по който ще се справя. Вероятно ще остана сам, а се страхувам от този ден, притеснявам се, че няма да издържа.

— Ние с Крис винаги ще сме до теб, до края на живота ни. Но много преди ние да умрем, ти ще си намериш някой друг. Зная, че това ще се случи.

— Откъде знаеш? Дори не съм сигурен, че искам някой друг. Ако имам съпруга, ще се притеснявам. Опитвам се да намеря нещо, което да запълни празнотата, оставена от балета, но досега не успях. Най-хубавото нещо в живота ми сега са близнаците и родителите ми.

Погледнах отново двойката до дънера и видях как Барт вдигна близнаците и започна да си играе с тях по пътеката. Те харесваха всеки и дори се опитваха да очароват Джоел, който никога не ги докосваше и не им говореше. Чувахме слабия смях на малките деца, които ставаха все по-красиви. Барт изглеждаше щастлив. Повтарях си, че също както Джори и той се нуждае от някого. Дори повече от него. Джори щеше да се справи, независимо дали имаше съпруга до себе си.

Седяхме и наблюдавахме двойката, която си играеше с близнаците. Луната изгря, изглеждаше по-голяма и по-светла. Отнякъде се разнесе самотен крясък на птица.

— Какво е това? — попитах и се изправих притеснено. — Не съм чувала подобен крясък.

— Гмурец — каза Джори и погледна към езерото. — Понякога бурята ги отнася насам. Двамата с Мел често наемахме вила на остров Маунт Дезърт. Слушахме крясъците на гмурците и ги намирахме за романтични. Чудя се защо сме мислили така. Сега този крясък ми звучи отнесено, дори безнадеждно.

Джоел се обади някъде от храстите.

— Някои хора смятат, че изгубените души се прераждат в телата на гмурците.

— Какво означава изгубена душа, Джоел? — попитах остро и се извърнах да го погледна.

— Това са онези, които не намират покой в гроба си, Катрин — отвърна кротко той. — Онези, които се лутат между рая и ада и се връщат към недовършените неща. Ако се върнат назад, се оказват хванати в капан завинаги, или поне докато свършат работата си.

Потръпнах, сякаш от гробището повя студен вятър.

— Не се опитвай да спориш, мамо — каза нетърпеливо Джори. — Жалко, че не мога да използвам цветущите изрази, които употребява поколението на Синди. Странно — добави той, а Джоел отново изчезна в тъмнината, — когато бях в Ню Йорк, и аз използвах тези думи. Сега дори и да си ги помисля, нещо ме възпира да ги изрека.

Не трябваше да ми обяснява. Знаех какво има предвид. Витаеше в атмосферата около нас, в чистия планински въздух, в близките звезди и… в присъствието на строгия Бог. Навсякъде.