В. С. Ендрюс
Семена на злото (16)

Коледа

Както винаги досега, Бъдни вечер настъпи със спокойствие и чар, които укротиха развълнуваните духове и придадоха на Фоксуърт Хол особена красота. Продължаваше да вали сняг, но не беше толкова силен. В любимия ни салон Барт и Синди, под ръководството на Джори, украсяваха огромната елха. Синди се беше качила на стълба от едната страна, Барт — от другата, а Джори седеше в инвалидната си количка и нареждаше светлините, предназначени за външна украса. В другите стаи работеха дизайнери и ги приспособяваха за стотиците гости, които Барт очакваше за бала. Той беше превъзбуден. Радвах се, като го виждах щастлив и доволен. Крис се появи с всички подаръци, които беше напазарувал в последния момент, както правеше обикновено.

Спуснах се да го посрещна и го обсипах с целувки, които Барт не можеше да забележи, защото стоеше зад дървото.

— Защо се забави толкова? — попитах, а той се засмя и посочи красиво опакованите подаръци.

— Отвън в колата има още — каза той с щастлива усмивка. — Зная какво ще ми кажеш, че трябва да пазарувам по-отрано, но никога не ми остава време. Изведнъж става Бъдни вечер и плащам двойно повече, но ти много ще се зарадваш. Ако се разочароваш, моля те, не ми казвай.

Мелъди се беше свила на ниския стол до камината и изглеждаше нещастна. Като се вгледах по-отблизо в нея, сякаш изпитваше болки.

— Мелъди, добре ли си? — попитах.

Тя кимна и отвърна, че е добре, и аз глупаво се съгласих. Когато Крис я разпита, тя стана и отрече съществуването на какъвто и да е проблем. Погледна с копнеж Барт, но той не я забеляза, и тя забърза към стълбите. В безформената си и безцветна дреха изглеждаше остаряла поне с десет години. Джори я наблюдаваше как се качва нагоре. В погледа му се промъкна тъга, която помрачи веселото му настроение. Връзката с лампичките падна от скута му и се омота в колелетата на количката му. Той не забеляза, а само стисна юмруци, сякаш искаше да удари съдбата в лицето, защото му бе отнела прекрасното тяло и по този начин му отмъкваше и жената, която обичаше.

Крис тръгна към стълбите и спря, за да потупа приятелски Джори по гърба.

— Изглеждаш в цветущо здраве. Не се безпокой за Мелъди. Съвсем нормално е в края на бременността жената да стане нервна и потисната. И ти щеше да се чувстваш така, ако носеше такъв допълнителен товар.

— Може поне от време на време да разговаря с мен или да ме поглежда — оплака се Джори. — Тя вече дори не се върти около Барт.

Погледнах го обезпокоена. Можеше ли да знае, че доскоро Барт и Мелъди бяха любовници?

Щом се спусна вечерта, двамата с Крис седнахме в любимия ни салон и си наляхме шампанско. Вдигнахме високо чашите си.

— За общото ни бъдеще — каза той, а очите му бяха изпълнени с обич и щастие. Повторих същия тост и Крис ми подаде „специалния“ подарък. Отворих малката кутия и открих двукаратов диамант във формата на перла, който висеше на изящна златна верижка.

— Не ми казвай, че не харесваш бижута — заяви Крис, докато гледах как диамантът отразява светлината в различните цветове на дъгата.

— Майка ни никога не би носила подобно нещо. Наистина исках да ти купя перли, като онези, които тя носеше, защото са едновременно изискани и непретенциозни. Но тъй като добре те познавам, се отказах от перлите и избрах този красив диамант. Той е с формата на сълза, Кати — като всички сълзи, които сърцето ми щеше да пролее, ако не ми беше позволила да те обичам.

Така го каза, че очите ми се изпълниха със сълзи и ме обзе вина за стореното от нас, за удоволствието, което изпитвахме, и усложненията, произтекли от това. Безмълвно му подадох моя „специален“ подарък — нежен пръстен със сапфир за показалеца му. Той се засмя и каза, че е красив.

В този момент Джори, Мелъди и Барт се присъединиха към нас. Джори се усмихна, като забеляза блясъка в очите ни, а Барт се намръщи. Мелъди се отпусна в мекия фотьойл и сякаш изчезна. Синди дотича, облечена с червен пуловер и панталони, стиснала камбанки. Най-накрая Джоел се вмъкна в ъгъла на стаята, скръстил ръце на гърдите си като някакъв строг съдия, който надзирава опасни и лоши деца.

Джори първи се присъедини към Синди, като вдигна тост.

— За радостите на Бъдни вечер! Нека майка ми и баща ми винаги да се гледат както тази вечер, с любов и нежност, със страст и разбиране. Дано и аз скоро отново да открия тази любов в очите на жена си.

Той директно предизвикваше Мелъди пред всички нас. За нещастие моментът не беше подходящ. Тя се сви на кълбо и отказа да го погледне, а се вгледа в пламъците на огъня. Надеждата в очите на Джори бързо угасна. Раменете му потръпнаха и той се сви в количката, така че да не може да я вижда. Остави чашата си и също се загледа в огъня, сякаш искаше да разбере какво вижда тя в него. Джоел се усмихна в далечния ъгъл.

Синди се опита да повиши настроението. Барт, естествено, се отдаде на мрачното настроение, което Мелъди излъчваше. Събирането на цялото семейство в празнично украсената стая се оказа грешка. Барт дори не поглеждаше Мелъди, откакто тя беше променила фигурата си.

Скоро той се разхождаше нетърпеливо из стаята и поглеждаше към подаръците под „семейното“ дърво. Случайно срещна умоляващия поглед на Мелъди и бързо извърна глава, сякаш озадачен от молбата й. След няколко минути Мелъди се извини и каза, не се чувства добре.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Крис и скочи, за да я придружи по стълбите. Тя въздъхна тежко и отвърна:

— Добре съм! Не се нуждая от ничия помощ!

— Дано Коледата да е щастлива за всички — каза Барт с маниера на Джоел, който седеше в ъгъла и както винаги наблюдаваше.

В момента, в който Мелъди излезе от стаята, Джори придвижи инвалидната си количка напред и каза, че също е изморен и не се чувства добре. Пристъпът му от кашлица потвърди това.

— Имам лекарството, от което се нуждаеш — каза Крис, скочи и се запъти към стълбите. — Не си лягай толкова рано, Джори. Остани още малко. Трябва да празнуваме. Трябва да те преслушам, за да ти предпиша подходящо лекарство.

Барт се облегна на полицата. Наблюдаваше разговора между Джори и Крис и сякаш ги ревнуваше заради отношенията им. Крис се приближи към мен.

— Може би е по-добре да си легнем сега, за да станем рано, да закусим, да отворим подаръците си и да си починем преди бала.

— Слава Богу! — извика Синди и затанцува весело из стаята. — Хора, много хора, облечени в най-хубавите си дрехи. Нямам търпение да дочакам утрешната вечер. Колко мечтая да чуя смях. Изморих се да водя сериозни разговори, да наблюдавам намръщени лица, които не знаят как да се усмихват. Надявам се, че възрастните господа ще доведат и синовете си, или който и да е… стига да е над дванайсет години. Толкова съм отчаяна!

Барт не беше единственият, който я изгледа неодобрително, но Синди не обърна внимание на това.

— Ще танцувам цяла нощ, ще танцувам цяла нощ — изпя тя и се завъртя, като се преструваше, че има партньор. Не искаше някой от нас да й развали настроението. — После ще танцувам още повече. — Джори и Крис бяха завладени от движенията й и от веселата песен. Крис се усмихна и каза:

— Утре ще има поне двайсет млади мъже. Просто се дръж прилично. Хайде да си лягаме, след като Джори изглежда толкова изтощен. Утрешният ден ще бъде дълъг.

Идеята му беше добра.

Изведнъж Синди се отпусна в стола и помръкна като Мелъди.

— Съжалявам, че Ланс не остана. Предпочитам го пред другите.

Барт я изгледа ядосано.

— Този мъж никога няма да стъпи тук. — После се обърна към мен: — Няма нужда Мелъди да присъства на бала — продължи той ядосано, — след като се чувства толкова нещастна и отпаднала. Нека си стои в стаята утре сутринта, за да се насладим на отварянето на подаръците. Мисля, че следобедната почивка ще ни се отрази добре и ще изглеждаме отпочинали и весели по време на тържеството.

Джори се беше отдалечил и сам влезе в асансьора, явно за да подчертае независимостта си. Ние сякаш не искахме да се разделим. Слушах коледната музика, която Барт беше пуснал, и си мислех за новите му навици.

Като момче обичаше да е мръсен и мърляв. Сега се къпеше по няколко пъти на ден и беше много подреден. Не се оттегляше, преди да провери „къщата си“ от горе до долу, да се увери дали са заключени вратите и прозорците и дали новото коте на Тревър не е изцапало килима. (Тревър беше уволняван от Барт неколкократно, но въпреки това оставаше, а Барт не настояваше той да си тръгне.)

Дори докато го наблюдавах, Барт стана, за да оправи разхвърляните възглавници, да изглади гънките на канапето, да вдигне списанията и да ги подреди. Той правеше всичко, което прислугата забравяше да свърши. На другата сутрин се караше на Тревър, изискваше прислугата да е по-внимателна, заплашваше, че няма да им плати. Нищо чудно, че прислужниците не се задържаха. Само Тревър запазваше лоялността си, пренебрегваше грубостта на Барт и го наблюдаваше със съжаление, въпреки че синът ми не забелязваше това.

Отбелязах всичко това, докато гледах нарастващия ентусиазъм на Барт за утрешния бал. Погледнах към прозореца и забелязах, че продължава да вали. Вече беше натрупало почти два фута.

— Барт, утре пътищата ще са хлъзгави, а може и да са затворени. Вероятно много от гостите ти няма да могат да дойдат за традиционния бал на семейство Фоксуърт.

— Глупости! Ако се наложи, ще ги докарам с хеликоптер. Ще се приземи на поляната.

Въздъхнах. Чувствах се неловко, заради зловещия поглед на Джоел, който в този момент напусна стаята.

— Барт, майка ти е права — намеси се Крис. — Не искам да се разочароваш, ако се появят само някои. Преди няколко часа едва се добрах до тук, а сега вали по-силно.

Все едно, че Крис не бе казал нищо. Барт ми пожела „лека нощ“ и се отправи към стълбите.

Крис отиде да поговори с Джори, а аз чаках Синди да приключи с банята си. Още един душ (поне два на ден). Тя излезе освежена и щастлива от банята, като носеше къса нощница.

— Мамо, моля те, не ми се карай отново. Не издържам вече. Когато дойдох за пръв път в тази къща, реших, че е като приказен палат. Сега я считам за крепост, в която сме затворени. Тръгвам си веднага след като свърши балът. Барт да върви по дяволите! Обичам теб, татко и Джори, но Мелъди е станала много досадна, а Барт просто няма да се промени. Винаги ще ме мрази, така че няма защо да се опитвам да се държа мило с него.

Тя се вмъкна под чаршафа, дръпна завивките си и ми обърна гръб.

— Лека нощ, мамо. Моля те, загаси лампата, когато си тръгнеш. Няма смисъл да ме молиш да се държа прилично, защото възнамерявам да бъда образец за поведението на една дама. Събудете ме три часа преди началото на бала.

— С други думи дори не искаш да прекараш коледната сутрин с нас.

— О — отвърна безразлично тя, — надявам се, че ще се събудя достатъчно рано, за да отворя подаръците си… и да изчакам вие да отворите своите. После отново ще си легна, за да мога да съм красавицата на бала.

— Обичам те, Синди — казах, изгасих лампата й и клекнах, за да вдигна косата й и да я целуна по врата.

Тя се завъртя, а младите й ръце обгърнаха шията ми, докато тя проплака:

— О, мамо, ти си толкова добра! Обещавам вече да се държа добре. Ще позволявам на момчетата само да държат ръката ми. Но, моля те, нека да избягам от къщата и да отида на тържеството за Нова година, което най-добрата ми приятелка ще направи в един хотел в Ню Йорк.

Кимнах мълчаливо.

— Добре. Забавлявай се в дома на най-добрата си приятелка, но се постарай да не ядосваш Барт утре. Знаеш проблемите му, а той доста се потруди, за да превъзмогне идеите, които му бяха втълпени като дете. Помогни му, Синди. Накарай го да разбере, че семейството му го подкрепя.

— Ще се опитам, мамо. Обещавам ти.

Затворих вратата и отидох да пожелая „лека нощ“ на Джори. Той беше необичайно тих.

— Всичко ще се оправи. Щом се появи бебето, Мелъди отново ще идва при теб.

— Нима? — попита тъжно той. — Съмнявам се. Тогава ще се занимава изцяло с бебето. Ще съм й необходим още по-малко.

След половин час Крис разтвори ръце и аз нетърпеливо се предадох на единствената любов в живота ми, която продължи достатъчно дълго, за да ме направи щастлива, независимо от всичко, което можеше да разруши създаденото от нас.

 

 

Утринните лъчи проникнаха в стаята и ме събудиха, преди да звънне часовникът. Изправих се и погледнах през прозореца. Беше спряло да вали. Слава Богу, Барт щеше да е доволен. Върнах се в леглото, за да събудя Крис.

— Весела Коледа, скъпи доктор Кристофър Шефийлд — прошепнах в ухото му.

— Предпочитам да ме наричаш просто скъпи — промърмори той, след като се събуди и объркано се огледа.

Убедена, че денят ще премине без проблеми, го измъкнах от леглото и не след дълго двамата се отправихме към стаята за закуска.

От два дни къщата беше изпълнена с мъже и жени, които превърнаха целия долен етаж в коледна фантазия.

С безразличие наблюдавах как наетите от Барт работници превръщат дома ни в приказна страна. Синди стоеше до мен и гледаше как те придават празничен вид на стаите, украсяват ги с гирлянди, свещи и нова елха, която надвишаваше нашата с десет фута.

Това, което видя, я убеди, че не иска да прекара деня в леглото си. Забрави за Ланс и за самотата си, защото коледният дом беше по-прекрасен от Бъдни вечер.

— Мамо, погледни този кекс! Толкова е голям! Извини ме, че се държа така. Мисля, че довечера ще дойдат младежи и богати млади мъже. О, вероятно в този дом може да съществува и радост, а не само тъга.

— Разбира се, че може — каза Барт и застана между нас. Очите му блестяха, докато изучаваше направеното. Изглежда, очакванията му се оправдаха. — Гледай да облечеш нещо изискано и почтено, и се дръж прилично. — После тръгна след работниците. Даваше нареждания и често се смееше заедно с мен, Джори, Синди и Мелъди. Сякаш ни беше простил всичко, защото беше Коледа.

Ден след ден Джоел се мъкнеше след Барт като тъмна сянка и често цитираше Библията. Така направи и тази сутрин в шест и трийсет.

— По-лесно е камилата да мине през ухото на игла, отколкото богатият човек да влезе в Царството Господно.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, човече? — извика Барт.

— Хвърляш хиляди долари, за да впечатлиш някого. Но няма да го постигнеш, защото и те имат пари. Някои живеят в по-хубави къщи. Някога Фоксуърт Хол беше най-хубавата къща, но времето му изтече.

Барт се нахвърли върху него:

— МЛЪКВАЙ! Опитваш се да развалиш цялото ми щастие. Каквото и да направя, съм съгрешил! Ти си възрастен човек, изживял си живата си, а сега се опитваш да развалиш моя. Сега е времето да се насладя на живота. Запази религиозните си цитати за себе си!

— Гордостта предшества падението.

— Гордостта предшества разрухата — поправи го Барт и го изгледа така, че изпитах огромно задоволство.

Най-накрая Барт прие Джоел като заплаха, а не като уважаван баща, когото търсеше цял живот.

— Гордостта е неугасващ порок на глупаците — измънка Джоел и сърдито разгледа всичко, което беше направено.

— Изхарчил си пари, които можеха да се използват за благотворителност.

— Изчезвай! Иди в стаята си и смири гордостта си! Защото в сърцето ти явно се крие само завист!

Джоел излезе от стаята, мърморейки:

— Ще се научи той. Тук нищо не се забравя и не се прощава. Зная. Нима друг може да знае повече от мен? Животът на Фоксуърт е горчив, независимо от богатството им.

Пристъпих напред и прегърнах Барт.

— Не го слушай, Барт. Тържеството ще е прекрасно. Всички ще дойдат, след като грее слънце и разтопява снега. Днес Господ е на твоя страна, така че се отпусни и се забавлявай.

Той ме погледна с благодарност. Искаше да каже нещо, но не намираше думи. Най-накрая ме прегърна леко и бързо се отдръпна притеснен. Помислих си, че е жалко толкова красив мъж като Барт да не може да открие мястото си в живота.

Отворихме стаите, които бяха затворени от началото на зимата, махнахме калъфите на мебелите, така че никой не можеше да помисли, че се опитваме да спестим пари или гориво. Специално внимание беше обърнато, на баните и стаите за гримиране. Бяха безупречно подредени и привлекателни. Сложихме скъпи сапуни и луксозни кърпи. Бяха предвидени всякакви тоалетни принадлежности, които можеха да потрябват на някого. Специалните коледни порцеланови и кристални съдове бяха извадени от бюфетите.

Около единайсет часа се събрахме около елхата. Барт се беше избръснал, Джори — също. Само Мелъди изглеждаше зле в износената си всекидневна рокля. Както винаги се опитах да разсея напрежението. Вдигнах куклата, изобразяваща бебето Христос, и я прегърнах.

— Барт, ти ли я купи? Не съм я виждала досега. Никога не съм виждала по-добре изработени библейски фигури.

— Вчера пристигнаха, но едва днес ги разопаковах. През миналата зима ги купих в Италия и ги помолих да ми ги доставят.

Продължих, защото се радвах, че е толкова доволен.

— Тази кукла изглежда като истинско бебе. Дева Мария е прекрасна, а Йосиф изглежда мил и изпълнен с разбиране.

— Той трябва да е точно такъв, нали? — попита Джори и се наведе да остави нови подаръци под елхата. — В крайна сметка сигурно му се е струвало малко невероятно как една девственица забременява от невидимия абстрактен Бог.

— Този въпрос не се обсъжда — отвърна Барт, а погледът му обхождаше с любов фигурите с почти човешки ръст, които беше купил, — а просто се приема.

— Тогава защо се противопостави на Джоел?

— Джори… не ме предизвиквай. Джоел ми помогна да открия себе си. Той е възрастен човек. В младостта си е вършил грехове, а сега се мъчи да ги изкупи. Аз съм млад човек, който иска да греши, защото смятам, че детството ми е изкупило греховете ми.

— Предполагам, че няколко оргии в големия град щяха да те върнат отново тук и да се държиш като стария лицемер вуйчо Джоел — отвърна безстрашно Джори. — Не го харесвам. И по-добре не се привързвай към него, Барт. Дай му няколко стотици хиляди и го пусни да си отиде.

В очите на Барт се четеше копнеж, сякаш искаше да направи точно това. Той се наведе и се вгледа в Джори.

— Защо не го харесваш?

— Не мога точно да кажа, Барт — отвърна Джори, който винаги лесно прощаваше. — Оглежда се из дома ти, сякаш е негов. Улавял съм го да те гледа, когато не подозираш. Не смятам, че ти е приятел. По-скоро ти е враг.

Барт напусна стаята много объркан и притеснен.

— Нима някога съм имал друго, освен врагове? — попита цинично той.

След няколко минути се върна със своите подаръци. Три пъти се връща до кабинета си, за да ги нареди под елхата.

Дойде ред на Крис. Той внимателно подреди подаръците, което му отне известно време. Подаръците се издигаха четири фута и почти запълваха целия ъгъл.

Мелъди седеше в приятната стая като тъмна сянка, разположена до огъня. Беше достатъчно близо, за да усеща топлината от огъня, и гледаше пламъците му, сякаш те я успокояваха. Изглеждаше ядосана, отнесена, сякаш решена, че само физически ще присъства тук. Коремът й беше станал огромен, а до термина оставаха още няколко седмици. Имаше сенки под очите.

Всички полагахме усилия да бъдем едно задружно семейство, докато Синди се правеше на Дядо Коледа. Много отдавна бях разбрала, че Дядо Коледа раздава свои собствени подаръци. Кавгите се забравяха, враговете получаваха опрощение, когато всички, дори и Джоел, се скупчихме под дървото и разтръскахме подаръците си. Изказахме предположенията си и бързо разкъсахме опаковките на фона на коледните песни. Скоро панделките и лъскавите хартии се посипаха по пода…

Най-накрая Синди подаде подаръка на Джоел. Той го пое скептично, както прие и останалите подаръци, сякаш всички ние бяхме глупаци и не знаехме истинското предназначение на коледния ден. После очите му се приковаха в бялата нощница и триъгълната нощна шапчица — явно Синди беше положила доста усилия, докато ги открие. Той определено щеше да прилича на чичо Скрудж с тези дрехи. Като допълнение Синди беше сложила и бастун от слонова кост, който той хвърли на пода, заедно с нощницата и шапката.

— Момиче, ти подиграваш ли ми се?

— Исках само да имаш топли дрехи за сън, вуйчо — отвърна тя, загледана в пода. — А бастунът ще ти помага да се движиш по-бързо.

— За да се отдалеча от теб. Това ли имаш предвид? — Той се наведе с усилие, вдигна бастуна и го размаха из въздуха.

— Може би в крайна сметка ще го задържа. Ще го използвам като оръжие за самозащита, ако някой ме нападне, докато се движа из градината или из коридора.

За момент настъпи мълчание. После Синди се засмя.

— Вуйчо, помислих и за това. Знаех си, че някой ден ще се почувстваш застрашен.

В този момент Джоел напусна стаята.

Веднага след като всички подаръци бяха разопаковани, Джори притеснено огледа пода, а после и стаята.

— Барт, не съм те забравил — загрижено каза той. — Синди и татко ми помогнаха да опаковам подаръка ти, но аз го разопаковах, след което го опаковах сам отново и Сидни ми помогна да го вдигна. — Той продължаваше да оглежда хартиите и панделките по пода. — Рано тази сутрин дойдох тук и го оставих под елхата. Чудя се къде ли е отишъл? Огромна кутия, опакована в червено фолио, със сребърни панделки. Това беше определено най-голямата кутия под елхата.

Барт не каза нищо, сякаш беше свикнал с разочарованията и липсата на подарък от Джори не го вълнуваше.

Знаех, че Джори се беше трудил месеци наред, за да приключи платнохода. Беше дълъг и висок около три фута. Той дори беше поръчал специални медни фитинги и здрав месингов рул. Джори се оглеждаше притеснено наоколо.

— Някой да е виждал голяма кутия, опакована в червено фолио, с името на Барт? — попита той.

Аз моментално се изправих и започнах да прехвърлям кутиите, хартиите и панделките. Крис скоро се присъедини към мен. Синди започна да претърсва другата част на стаята.

— Тук е, зад дивана — извика тя.

Вдигна я и я отнесе при Барт. Сложи я в краката му и се наведе подигравателно.

— За нашия господар — каза мило тя и отстъпи назад. — Не смятам, че след целия труд, който положи, Джори трябва да ти го подари, но вероятно този път ще оцениш жеста му.

Изведнъж забелязах, че Джоел се е вмъкнал в стаята и наблюдава Барт. Колко странно беше изражението му.

Барт забрави надутите си обноски и нетърпеливо започна да отваря подаръка си. Разкъса опаковката, за която Джори беше положил толкова усилия. Погледна към Джори, усмихна се широко, а тъмните му очи се изпълниха с момчешка радост.

— Обзалагам се, че вътре е платноходът, който направи. Наистина трябваше да го запазиш за себе си, но много ти благодаря, благодаря за…

Той замълча и си пое дълбоко въздух.

Погледни в кутията и пребледня. Радостта му се стопи. Очите му се изпълниха с разочарование.

— Счупен е — каза той глухо. — Натрошен е на малки парчета. В кутията няма друго, освен счупени пръчки и смачкани халки.

Гласът му заглъхна, той се изправи и пусна кутията на пода. Ядосано изрита опаковките и погледна Мелъди, която не беше продумала, докато разопаковаше подаръците си. Благодари ни само с кимване и слаба усмивка.

— Трябваше да се досетя, че ще намериш прекрасен начин да ми отмъстиш, че спах със съпругата ти.

Настъпи неловко мълчание. Мелъди седеше пребледняла и приличаше на празна мида, докато мърмореше колко мрази тази къща. Джори пребледня.

— Не ти вярвам, Барт. Ти имаш омразния навик да удряш там, където най-силно боли.

— Не лъжа — извика Барт, без да обръща внимание на болката, която причиняваше на Джори, на мен и на Крис.

— Докато лежеше в болницата, двамата със съпругата ти споделяхме едно легло и тя с удоволствие ме допусна до себе си.

Крис скочи. Не го бях виждала толкова ядосан.

— Барт, как смееш да говориш така на брат си? Моментално се извини на Джори и Мелъди. Не е ли страдал достатъчно, за да го нараняваш още? Чуваш ли! Кажи му, че думите ти са лъжа! Проклета лъжа!

— Не са лъжа — заяви Барт. — Дори никога вече да не ми повярвате, вярвайте, че Мелъди бе много отзивчива в леглото.

Синди извика, скочи и удари шамар на Мелъди.

— Как можа да постъпиш така? — извика тя. — Знаеш колко силно те обича Джори!

Барт започна да се смее истерично.

— ПРЕСТАНИ! — извика Крис. — Барт, загубата на платнохода не е причина да се опитваш да разрушиш брака на брат си. Къде останаха честта и достойнството ти?

Смехът на Барт моментално замлъкна.

С леден поглед огледа Крис от главата до петите.

— Ти ли ще ми говориш за чест и достойнство? Къде бе твоята чест в отношенията със сестра ти? Къде е сега, след като продължаваш да спиш с нея? Не разбираш ли, че единственото, от което се интересувам, е как да ви разделя? Искам майка ми да завърши живота си като уважавана, почтена жена, а ти и пречиш! Ти, Кристофър, ти!

Барт се завъртя и напусна стаята без съжаление.

Остави ни в отломките на коледните изненади!

Мелъди побърза да го последва. Изправи се разтреперана и сведе глава.

— Спала ли си с Барт? — извика Синди. — Спала ли си? Не е честно да се измъкваш така, когато сърцето на Джори се разкъсва на парчета.

Очите на Мелъди сякаш потънаха още по-дълбоко, а зениците й се разшириха от страх.

— Защо не ме оставите на спокойствие? — проплака жално тя. — Не съм от стомана, като вас! Не мога да понасям беда след беда. Джори беше в болницата, а Барт беше тук. Имах нужда от някого. Той ми помагаше, успокояваше ме. Затварях очи и си представях, че е Джори.

Джори падна напред в количката си. Спуснах се да му помогна и установих, че диша много тежко и не може да контролира треперенето на ръцете си. Прегърнах го, докато Крис се опитваше да спре Мелъди да не тича по стълбите.

— Внимавай! — извика той. — Ще паднеш й ще загубиш бебето!

— Не ме интересува — изстена тя, преди да се скрие от погледа ни.

Джори възвърна самообладанието си, избърса сълзите си и леко се усмихна.

— Е, вече поне знам — заяви той. — От дълго време се съмнявах, че става нещо между нея и Барт, но се надявах, че е плод на въображението ми. Трябваше да се досетя. Мел не може да живее без мъж, особено в леглото… а и аз не бих могъл да я виня, нали?

Започнах да събирам опаковките, за които бяха хвърлени толкова усилия, а бяха така небрежно разкъсани. Подобно на живота — често се опитваме да поддържаме илюзии, но нещата рядко се оказваха такива, каквито очаквахме да бъдат.

Джори скоро се извини и каза, че иска да стане сам.

— Кой би могъл да счупи прекрасния платноход? — прошепнах аз. — Синди помогна на Джори да го опаковат, след като беше приключил с боядисването. Аз ги наблюдавах. Поставиха платнохода в специална пластмасова опаковка. Нямаше начин да се счупи.

— Откъде да знам какво става в този дом? — отвърна Крис. В гласа му се долавяше болката, която изпитваше. Той вдигна поглед и видя, че Барт е застанал до вратата, с широко разтворени крака и стиснати юмруци. Крис повиши глас. — Станалото — станало. Сигурен съм, че Джори не го е счупил. Той искаше да те зарадва. През цялото време повтаряше, че платноходът ще краси полицата в кабинета ти.

— Убеден съм, че Джори не го е направил — заяви Барт. Беше възвърнал самообладанието си. — Но осиновената ми сестра ме мрази и без съмнение искаше да ме накаже за това, че приятелят й си получи заслуженото. Следващия път ще накажа самата нея.

— Може Джори да е изпуснал кутията — каза Джоел.

Погледнах възрастния мъж и блестящите му очи. Изчаквах момента да му кажа какво мисля, когато наоколо няма никой друг.

— Не — противопостави се Барт. — Синди е виновна. Трябва да призная, че брат ми винаги се е държал добре с мен, дори и когато не съм заслужавал.

Докато Барт говореше, наблюдавах блесналите очи на Джоел. Те бяха изпълнени с удовлетворение.

Точно преди да се оттеглим, успях да му кажа какво мисля. Бяхме в коридора на втория етаж.

— Джоел, Синди не би унищожила труда на Джори, като развали подаръка на Барт. Но ти искаш да забиеш клинове между членовете на семейството ни. Смятам, че ти си натрошил платнохода, след което си го опаковал отново.

Той мълчеше, но погледът му се изпълни с омраза.

— Защо се върна, Джоел? — извиках. — Твърдиш, че си мразил баща си и си бил щастлив в италианския си манастир. Защо не си остана там? Вероятно си се сприятелил с някого през тези години. Би трябвало да се досетиш, че тук няма да откриеш приятел. Майка ми каза, че винаги си мразел тази къща. Сега се разхождаш из нея, сякаш е твоя собственост.

Той продължаваше да мълчи.

Последвах го в стаята му и за първи път я разгледах. По стените висяха библейски илюстрации. Цитати от Библията, сложени в евтини рамки.

Той застана зад мен. Усетих топлия дъх по шията си. Долових движението на ръцете му, сякаш искаше да ме задуши. Обърнах се и установих, че се е отдръпнал от мен.

Колко бързо и безшумно можеше да се движи.

— Майката на баща ми се е казвала Корин — заяви той с мил глас, който ме накара да се усъмня в обвиненията си.

— Сестра ми бе кръстена на нея, за да напомня на баща ми за невярната му майка. Да му доказва непрекъснато, че не може да се вярва на красивите жени. Той се оказа съвсем прав.

Джоел беше на около осемдесет години, но възрастта му не ми попречи да го ударя. Ударих го силно. Той загуби равновесие и падна на пода.

— Катрин, ще съжаляваш за този шамар — извика ядосано той. — Както Корин съжаляваше за греховете си. И ти ще доживееш момента, в който ще съжаляваш за своите грехове!

Бързо напуснах стаята, страхувайки се, че думите му ще се окажат верни.