В. С. Ендрюс
Семена на злото (15)

Празнични изненади

Настъпи Денят на благодарността и Крис се прибра рано сутринта. Рехабилитаторът на Джори вечеря с нас, като не откъсваше поглед от Синди, сякаш тя го беше омагьосала. Тя се държа като истинска дама и ме накара да се гордея с нея. На следващия ден с нетърпение прие поканата ни да ни придружи из магазините на Ричмънд. Мелъди поклати глава:

— Не съм в настроение.

Крис, Синди и аз заминахме с чиста съвест. Барт беше отлетял за Ню Йорк и знаехме, че няма да е при Мелъди, а рехабилитаторът обеща да остане при Джори, докато се върнем.

През тридневния ни престой в Ричмънд си починахме, установихме, че все още сме влюбени един в друг, а Синди прекара превъзходно, като непрекъснато пазаруваше.

— Виждате ли — заяви гордо тя, — не изхарчвам цялата си издръжка. Спестявам, за да купя хубави подаръци за семейството си. Само почакайте да разберете какво съм ви купила. Надявам се и Джори да хареса подаръка ми. А колкото до Барт, не ме интересува дали ще го хареса или не.

— А помислила ли си за вуйчо си Джоел? — попитах любопитно аз.

Тя се засмя и ме прегърна:

— Само почакай!

След няколко часа Крис зави по частния път, водещ към имението. В една от кутиите на задната седалка беше скъпата рокля, която бях купила за коледния бал, организиран от Барт. Синди също си беше избрала страхотна рокля, впечатляваща, но в същото време много изискана.

— Мамо, благодаря ти, че ми позволи да я купя — прошепна тя и ме целуна.

По време на отсъствието ни не се беше случило нищо особено. Единствено Джори беше завършил платнохода. Той стоеше величествено, а платната му бяха издути от невидим вятър.

— Посипах ги със захар — обясни Джори весело. — Имаше ефект. Взех платната, увих ги около една бутилка, според упътването, така че сега сме готови за път. — Той беше горд от постигнатото и се усмихна, докато Крис се приближи, за да разгледа платнохода отблизо. После му помогнахме да го разположи в специална кутия от стиропор, която щеше да го предпазва, докато премине в ръцете на новия си собственик.

Джори ме погледна с красивите си очи.

— Мамо, благодаря ти, че ми намери занимание за дългите дни. Когато го видях за първи път, се изплаших, че няма да съм в състояние да изработя нещо толкова трудно. Но стъпка по стъпка се справих с тези неясни и трудни инструкции.

— Така се печелят всички битки в живота, Джори — каза Крис, а аз прегърнах Джори още по-силно. — Не постигаш всичко наведнъж. Правиш една крачка, после втора, трета… докато достигнеш целта си. Трябва да кажа, че си се справил превъзходно с платнохода. По-професионална изработка не съм виждал. Ако Барт не оцени положените усилия, наистина ще ме разочарова. — Крис се изправи и се усмихна на Джори.

— Изглеждаш по-силен, по-здрав. Не се отказвай от акварелните бои. Трудно е да свикнеш, но смятам, че ще ти харесат повече от маслените. Мисля, че някой ден ще станеш художник.

Долу Барт разговаряше по телефона с банковите чиновници и ги инструктираше да закупят някакъв замиращ бизнес. След това се обади на някой друг за коледното тържество, което планираше като компенсация за трагедията, сполетяла ни на рождения му ден. Слушах го и си мислех, че е добре, че разходите по поръчките му не се покрива от личната му сметка, а от тръста „Корин Фоксуърт Уинслоу“. Това му позволяваше да използва само за себе си годишните си петстотин хиляди долара. Но Барт побесняваше, че трябва да се консултира с Крис за всеки разход над десет хиляди долара.

Барт затвори слушалката и ме погледна:

— Майко, трябва ли да стоиш на вратата и да подслушваш, не ти ли казах да не ме безпокоиш, когато съм зает!

— А как да те видя?

— За какво съм ти?

— За какво може една майка да иска да види сина си?

Тъмните му очи омекнаха.

— Нали имаш Джори… той винаги ти е бил предостатъчен.

— Не, тук грешиш. Ако тебе те нямаше, Джори щеше да ми е достатъчен. Но имам и теб и ти си важна част от живота ми.

Той ме погледна неуверено, след което се отправи към прозореца и ми обърна гръб. Гласът му прозвуча тъжно, меланхолично.

— Помниш ли, когато криех дневника на Малкълм в ризата си? Малкълм беше писал толкова много неща за майка си и колко я е обичал, докато тя не избягала с любовника си и не го оставила при омразния му баща. Някаква част от омразата на Малкълм се е предала и на мен. Всеки път, когато те видя да се качваш с Крис по стълбите, изпитвам нужда да се пречистя от срама, който аз изпитвам, а вие — не. Затова не ми чети лекции за Мелъди, защото нашият грях е много по-малък от вашия.

Нямаше съмнение, че е прав, и това ме нараняваше най-силно.

 

 

Скоро свикнах да виждам Крис само през уикендите, въпреки че сърцето ми страдаше, а леглото ми се струваше огромно без него. Сутрин се ослушвах да доловя подсвиркването му, докато се бръсне и къпе, но не след дълго свикнах и с това. Колко бързо се приспособяваха хората и как бяха готови да изтърпят всеки ужас, всяка несправедливост, всяка неправда в замяна на моментната радост.

Докато наблюдавах как Крис се прибира, се изпълвах с младежко опиянение, сякаш чаках бащата на Барт да се измъкне от Фоксуърт Хол и да дойде при мен във вилата. Явно не приемах присъствието му по същия начин, както когато го виждах всяка сутрин, всяка нощ. Уикендите се превърнаха в мечта, в нещо ценно. Крис стана повече мой любовник, отколкото съпруг. Липсваше ми брат ми, който беше моята половинка. Обичах новия си съпруг — любовник, който се различаваше от онзи, с когото бях свикнала.

Нямаше думи или средства, които да могат да ни разделят, след като го бях приела за свой съпруг, загърбвайки всички морални правила на обществото.

Но съвестта ми използваше различни трикове за свое успокоение. Съзнателно разделях мъжа Крис от онова момче, което ми беше брат, и двамата следвахме тази несъзнателна игра е изключителен финес. Не я обсъждахме, когато нямаше смисъл. Той вече не ме наричаше „моята лейди Катрин“. Не се закачаше с думите: „Не позволявай буболечките да те хапят!“ Забравихме всички поздрави от времето, когато бяхме затворени на тавана, и се наслаждавахме на зрялата си възраст.

Една декемврийска петъчна вечер се прибра по-късно, изтупа краката си във фоайето, докато аз се криех в сянката на ротондата и го наблюдавах как сваля палтото си и го закача в гардероба за гости. Забърза по стълбите, като викаше името ми. Излязох от сянката и се хвърлих в прегръдката му.

— Пак закъсня! — приплаках аз. — С кого се срещаш в лабораторията?

„С никого“ — уверяваха ме целувките му.

Уикендите бяха толкова кратки!

Обяснявах му всичко, което ме безпокоеше — Джоел, който се разхождаше загадъчно из къщата и се мръщеше неодобрително на всяко мое действие. Разказах му за Мелъди и Барт и за Джори, който непрекъснато копнееше за съпругата си. Не понасяше безразличието й, но я обичаше и непрекъснатите ми опити да й напомня за съпружеските й задължения го разстройваха още повече.

Крис лежеше до мен и слушаше нетърпеливо тирадите ми, а най-накрая каза сънено:

— Катрин, понякога убиваш желанието ми да се прибирам вкъщи. С непрекъснатите си подозрения и разкази разваляш всичко хубаво между нас. А всички това е плод на въображението ти. Не е ли крайно време да престанеш? Искам да пораснеш, Катрин! Объркваш и Джори с подозренията си. Може би ако се научиш да очакваш добро от хората, наистина ще го получиш.

— И преди съм слушала философията ти, Кристофър! — Гласът ми режеше като нож и го накарах да си спомни вярата в майка си и доброто, което очаквахме от нея. Крис, ще се вразумиш ли някога? Не посмях да изрека тези думи, просто не посмях. Въпреки възрастта си той все още бе съхранил момчешкия си оптимизъм. Присмивах му се, но вътрешно изгарях от желание да притежавам неговата вяра, защото в нея той намираше покой, докато аз живеех ден за ден и сякаш се движех по жарава.

 

 

Барт седеше пред огъня и се опитваше да се съсредоточи върху „Уолстрийт Джърнъл“, докато Джори и аз опаковахме коледните подаръци върху една голяма маса, специално разчистена за случая. Докато завързвах красивите панделки и подрязвах опаковъчната хартия, се сетих, че от момента на пристигането си Синди се носеше замечтано из къщата, потънала в собствените си мисли, и сякаш изобщо не беше при нас. Почти забравих за съществуването й, тъй като тя изобщо не ме безпокоеше, и се грижех за Джори. Не се изненадах, когато пожела да замине в Шарлотсвил с Крис, за да довърши покупките си и да отиде на кино. Щяха да се върнат в петък. Крис живееше в гарсониера и смяташе да я настани да спи на канапето.

— Мамо, изненадата ми за Коледа наистина ще те зарадва!

Едва след като замина, се замислих на какво ли се дължи щастливата усмивка по лицето й.

Докато двамата с Джори опаковахме подаръците му със сатенени панделки и им слагахме етикети, чух спирачките на кола, забързани стъпки пред входа и гласа на Крис. Беше само два часът следобед, когато влезе в любимия си салон. Синди вървеше до него, а за мое най-голямо учудване един красив младеж на около осемнайсет години ги придружаваше. Вече знаех, че Синди смята младежите, които не бяха с поне две години по-възрастни от, нея, за много неопитни. Обичаше да ме дразни с думите, че колкото по-възрастни и опитни са, толкова по-добре за нея.

— Мамо — каза радостно Синди, а очите й блестяха от щастие, — това е изненадата, за която ти казах.

Усмихнах се, наистина изненадана. Синди нито веднъж не бе споменавала, че „изненадата й“ е гост, когото е поканила, без да поиска разрешение. Изправих се и Крис ми представи приятеля на Синди, с когото се беше запознала в Южна Каролина. Казваше се Ланс Спалдинг. Младежът се извисяваше внушително, докато се здрависваше с мене, с Джори и с ядосания Барт.

Крис ме целуна по бузата, прегърна Джори и забърза към вратата.

— Кати, извинявай, че тръгвам веднага, но ще се върна утре сутринта. Синди не искаше да чака до утре, за да доведе приятеля си. Трябва да свърша още няколко неща в университета, а не съм приключил и с покупките. — Той ми отправи чаровна усмивка. — Скъпа, не се сърди, имам две седмици почивка. Приятно прекарване, Ланс — обърна се той към младежа.

Вярна на себе си, Синди придърпа приятеля си към най-негостоприемно настроения човек.

— Барт, знаех си, че няма да имаш нищо против гостуването на Ланс. Баща му е президент на верига банки във Вирджиния.

Магически думи. Усмихнах се на съобразителността на Синди. Изведнъж грубото поведение на Барт се промени. Притесних се от начина, по който се опитваше да изсмуче всякаква информация от младежа, който явно беше много привързан към Синди.

Синди беше станала още по-красива. Приличаше на зимна роза в тесния си бял пуловер с розови ленти, в тон с клина й. Имаше прекрасно тяло, което непрекъснато подчертаваше.

Засмя се щастливо, хвана ръката на Ланс и го дръпна от Барт.

— Ланс, нека ти покажа къщата. Имаме автентични рицарски доспехи, но за мене са много малки. Мама вероятно може да ги облече, но не и аз. Музикалният салон е по-голям от тази стая, а моята стая е най-красива. Помещенията на родителите ми са невероятни. Барт не ми е показвал стаите си, но съм сигурна, че и те са страхотни.

Тя замълча, обърна се и отправи подигравателна усмивка към Барт. Той се намръщи.

— Да не си посмяла да влизаш в стаите ми! — нареди грубо той. — Ланс, докато си тук, не забравяй, че си мой гост и очаквам да се отнасяш почтено със Синди.

Лицето на младежа почервеня, преди да отвърне:

— Да, разбира се.

След секунда изчезнаха от погледа ни, но все още чувахме похвалите, които Синди сипеше за Фоксуърт Хол. Барт ми каза мнението си за приятеля на Синди:

— Не ми харесва. Много е голям за нея и е много мазен. Трябваше да ме предупредите. Знаеш, че не обичам неочаквани гости.

— Барт, напълно съм съгласна с теб, че Синди трябваше да ни предупреди, но тя явно се е страхувала да не й откажем. А той ми изглежда приятен младеж. Не забравяй колко мило се държа Синди в Деня на благодарността. Не ни създаде никакви неприятности. Вече е голяма.

— Да се надяваме, че ще продължи да се държи добре — промърмори той и леко се усмихна. — Видя ли как я гледаше. Омагьосала е горкото момче.

Успокоих се и се усмихнах първо на Барт, а после и на Джори, който си играеше с коледните лампички, след което мълчаливо нареди подаръците си под елхата.

— По традиция семейство Фоксуърт организират коледен бал — каза мило Барт. — Вуйчо Джоел собственоръчно изпрати поканите ми преди две седмици. Ако времето не се развали, очаквам поне двеста души. А в противен случай предполагам, че поне половината ще успеят да дойдат. В края на краищата не могат да си позволят да ме пренебрегват, при положение че им осигурявам толкова работа. Банкери, адвокати, брокери, доктори, бизнесмени и съпругите им, приятелките им, както и каймакът на местното общество. Така че поне веднъж, майко, няма да се оплакваш, че водим изолиран живот.

Джори отново се вглъби в книгата си, твърдо решен да не позволи на Барт да го разстрои. Профилът му изглеждаше съвършен на фона на отблясъците от огъня. Къдравата му коса се спускаше по лицето му и се повдигаше от яката на спортната му риза. Барт беше облечен в официален костюм, сякаш всеки момент щеше да се отправи към някаква важна делова среща. В този момент се появи Мелъди. Носеше някаква безформена сива дреха, която висеше на раменете й и се издуваше отпред, сякаш беше глътнала диня. Веднага потърси с поглед Барт, който скочи, извърна си и излезе от стаята. Настъпи неловко мълчание.

— Горе видях Синди — каза Мелъди, избягвайки очите на Джори. Седна до огъня и протегна ръцете си, за да ги стопли. — Приятелят й изглежда възпитан и много красив. — Тя продължаваше да наблюдава огъня, независимо че Джори се опитваше да я накара да го погледне. Душата му се четеше в очите му, когато той се отказа и натъжен отново зачете. — Синди явно харесва тъмнокоси мъже като братята си — продължи Мелъди отнесено, сякаш нищо не я интересуваше.

Джори ядосано я погледна.

— Мел, не можеш ли да ми кажеш поне едно „здравей“. Аз съм жив и се опитвам да оцелея. Не можеш ли да кажеш или да направиш нещо, което да ми напомни, че съм ти съпруг?

Мелъди с нежелание извърна глава към него и му се усмихна. По очите й се разбираше, че той вече не е същият съпруг, когото страстно е обичала. Сега за нея беше само инвалид, който я потискаше и притесняваше.

— Здравей, Джори — каза послушно тя.

Защо не искаше да го целуне? Защо не искаше да се опита, дори и да не го обича вече?

Лицето на Джори бавно почервеня, той сведе глава и се загледа в подаръците, които толкова красиво беше опаковал.

Точно се готвех да нагрубя Мелъди, когато Синди и Ланс се върнаха с блеснали очи и зачервени лица. Не след дълго се появи и Барт. Той обходи с поглед стаята, забеляза, че Мелъди все още е тук, и се приготви отново да излезе. Мелъди изведнъж се изправи и изчезна. Тогава Барт се върна, седна и кръстоса крака, успокоен, че Мелъди я няма.

Ланс заговори, усмихвайки се на Барт.

— Разбрах, че всичко това ви принадлежи, господин Фоксуърт.

Барт се намръщи.

— Барт… — започна колебливо Ланс, — къщата наистина е забележителна. Благодаря ви за поканата. — Погледнах Синди, която отстояваше позициите си, докато Барт я гледаше ядосано, дори когато Ланс невинно продължи: — Синди не ми показа вашите стаи и кабинета ви, но се надявам вие да го направите. Надявам се някой ден да притежавам подобна къща. Голям привърженик съм и на електронните уреди, за които Синди ми разказа.

Барт внезапно се изправи, сякаш се гордееше с електронното си оборудване.

— Разбира се, с радост ще ти покажа стаите и кабинета си. Но предпочитам Синди да не ни придружава.

След вечерята, приготвена от Тревър, се оттеглихме в музикалния салон. Мелъди вече си беше легнала. Барт заяви, че ще става рано и също отива да си ляга. Разговорите изведнъж замлъкнаха и всички се отправихме към стълбите. Показах на Ланс стаята, предназначена за него. Намираше се в източното крило, недалеч от стаята на Барт, докато стаята на Синди беше близко до моята. Синди се усмихна и целуна по бузата Ланс Спалдинг.

— Лека нощ, скъпи принце — каза тя и прошепна:

— Раздялата е толкова сладка тъга.

Барт беше скръстил ръце на гърдите си, както правеше Джоел, и наблюдаваше сцената намръщено.

— Дано да е истинска раздяла — заяви многозначително той, като изгледа първо Ланс, а после Синди, и се отправи към стаята си.

Първо изпратих Синди до нейната стая, разменихме няколко думи и се целунахме за „лека нощ“. Спрях пред вратата на Мелъди. Чудех се дали да не почукам и да се опитам да я вразумя. Въздъхнах, защото знаех, че няма да успея, както не успях да го направя досега. После се отправих към стаята на Джори.

Той лежеше и гледаше тавана. Тъмните му очи, пълни със сълзи, се обърнаха към мен.

— Мелъди от много време не е идвала да ме целуне за „лека нощ“. Ти и Синди винаги намирате време за това, но съпругата ми ме пренебрегва, сякаш не съществувам за нея. Вече няма причина да не спим в едно легло, но тя не би го направила, дори и ако я помоля. Завърших платнохода и не зная как да запълвам времето си. Не искам да започвам нов за детето ни. Чувствам се толкова непълноценен, толкова отдалечен от живота, от себе си и най-вече от съпругата си. Мамо, не зная как бих живял без теб, без татко и Синди.

Прегърнах го и прокарах пръсти по косата му, както когато беше малко момче. Казвах му онези неща, които трябваше да чуе от Мелъди. Съжалявах я, че не е силна, ненавиждах я, че не го обича достатъчно и не полага никакви усилия да облекчи страданията му.

— Лека нощ, любими мой принце — казах му от вратата. — Не се отказвай от мечтите си, Джори, защото животът предлага много възможности за щастие. Твоето време още не е изтекло.

Той се усмихна, пожела ми „лека нощ“ и аз се отправих към апартамента ни.

Изведнъж Джоел изскочи пред мен и ми препречи пътя. Носеше някакъв избелял халат. Посивялата му коса беше щръкнала като рога, а краищата на дрехата му се влачеха като опашка зад него.

— Катрин — заяви грубо той, — осъзнаваш ли какво прави онова момиче в този момент?

— Онова момиче? Кое момиче? — попитах също толкова грубо аз.

— Знаеш за кого говоря, за дъщеря ти. В този момент забавлява младия мъж, когото доведе.

— Забавлява? Какво искаш да кажеш?

Той се усмихна зловещо.

— Е, ти би трябвало да знаеш. Това момче е в леглото й!

— Не ти вярвам!

— Ами тогава провери — бързо отвърна той. — Ти никога не ми вярваш. Бях в задния салон и го видях как се промъква по коридора. Проследих го. Тя го посрещна и го покани да влезе.

— Не ти вярвам — повторих по-неуверено аз.

— Страх те е да не откриеш, че казвам истината? Тогава ще се убедиш ли, че не съм ви враг?

Не знаех какво да кажа. Синди беше обещала да се държи прилично. Знаех, че е невинна. Държеше се идеално, помагаше на Джори и се опитваше да не се заяжда с Барт. Джоел вероятно лъжеше. Завъртях се и се отправих към стаята й. Джоел се влачеше след мен.

— Възнамерявам да ти покажа, че лъжеш, Джоел — казах аз.

Спрях пред вратата на Синди, ослушах се и не чух нищо. Вдигнах ръка и почуках.

— Не! — изсъска Джоел. — Ако искаш да научиш цялата истина, не ги предупреждавай. Просто отвори вратата и влез в стаята.

Спрях и дори за миг не помислих, че може да е прав. Не исках Джоел да ми казва какво да правя. Погледнах го, почуках веднъж, изчаках няколко секунди, отворих вратата на стаята на Синди и пристъпих вътре. Стаята бе осветена от лунните лъчи.

А на леглото на Синди бяха преплетени две голи тела.

Стоях вцепенена. Усещах, че в гърлото ми се надига вик, но се овладях. Пред очите ми Ланс Спалдинг лежеше върху шестнайсетгодишната ми дъщеря и се движеше ритмично. Синди беше хванала бедрата му, а дългите й червени нокти се впиваха в кожата му. Главата й се въртеше наляво и надясно, а тя стенеше от удоволствие, което ми показа, че не й е за първи път.

Какво трябваше да направя? Да затворя вратата и да изляза? Да се разбеснея и да изгоня Ланс? Стоях безпомощно и не можех да реша какво да направя, когато чух някакъв шум зад гърба си.

Някой въздъхна. Завъртях се и видях Барт, който гледаше как Синди се обърна и възседна Ланс. Клатеше се върху него, стенеше и изричаше вулгарности, като се интересуваше само какво дава и какво получава.

Барт не се поколеба.

Приближи се до леглото и хвана Синди през кръста. Със силно движение я откъсна от момчето, което изглеждаше съвсем безпомощно. Барт безцеремонно пусна Синди на пода. Тя извика и падна по лице върху килима.

Барт не я чу.

Беше прекалено зает с младежа. Юмруците му се стоварваха по красивото лице на Ланс. Чух как му счупи носа и наоколо рукна кръв.

— НЕ ПОД МОЯ ПОКРИВ! — извика той, докато удряше лицето на момчето. — НЯМА ДА ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАТЕ ПОД ПОКРИВА МИ!

Точно преди секунда исках да направя същото нещо. Сега се спуснах да спася момчето.

— Барт, СПРИ! ЩЕ ГО УБИЕШ!

Синди крещеше истерично и се опитваше да прикрие голотата си с дрехите, разпилени по пода. Джоел беше влязъл в стаята и гледаше Синди укорително, после се обърна и ми се усмихна със задоволство, което сякаш ми казваше: „Нали ти казах. Каквато майката, такава и дъщерята.“

— Видя ли какво разглезено същество си, отгледала? — каза Джоел като обвинител.

— Глупак! — извиках аз. — Какво право имаш да обвиняваш, когото и да било?

— Ти си глупава, Катрин. Също като майка си. Тя пожелаваше всички мъже, дори и получичо си. Приличаше на това голо момиче на пода… беше готова да легне с всеки, който носи панталони.

Неочаквано Барт пусна Ланс и се нахвърли върху Джоел.

— Млъкни! Как смееш да казваш на майка ми, че прилича на майка си! Това не е вярно!

— Погледни нещата от моята гледна точка, Барт — каза мило Джоел. — Корин си получи заслуженото. Също както майка ти ще си получи заслуженото някой ден. А ако съществува справедливост в този свят и ако има Бог на небето, това голо момиче на пода накрая ще гори в огъня, който заслужава.

— Да не си посмял да говориш така — извика Барт. Толкова беше ядосан на Джоел, че забрави за съществуването на Синди и Ланс, които трескаво навличаха дрехите си. Барт се поколеба, сякаш се учуди, че защитава момичето, което не признаваше за своя сестра.

— Вуйчо, това е моят живот! — заяви той. — А това семейство е мое, а не твое. Аз ще раздавам справедливост, а не ти.

Джоел тръгна по коридора, объркан и потресен, треперещ като възрастен човек, превит почти наполовина.

Щом Джоел се скри от погледа ни, Барт се нахвърли върху мен:

— ВИЖДАШ ЛИ! — извика той. — Синди доказа, че е точно такава, каквато подозирах! Не е възпитана, мамо! НЕ Е! През цялото време се е преструвала и си е мислела как ще се забавлява с Ланс. Искам да напусне дома и живота ми завинаги!

— Барт, Синди ми е дъщеря, не можеш да я изгониш! Ако все още искаш да накажеш някого, изгони Ланс. Прав си, че Синди не трябваше да прави това, а Ланс не трябваше да се възползва от гостоприемството.

Той сякаш малко се поуспокои.

— Добре, Синди може да остане, след като я обичаш, каквото и да се случи. Но това момче си отива още тази вечер! — Той се обърна към Ланс: — Бързо събери нещата си, защото след пет минути ще те закарам на летището. И ако отново докоснеш Синди, ще ти строша и останалите кокали! И не си мисли, че няма да разбера. Аз също имам приятели в Южна Каролина.

Ланс Спалдинг беше пребледнял, докато бързо събираше дрехите си в куфара, който беше разопаковал. Дори не ме погледна, когато прошепна притеснено.

— Извинете, госпожо Шефийлд — каза той и изчезна, а Барт го следваше по петите.

Обърнах се към Синди, която беше облякла нощницата си и ме гледаше изплашено.

— Доволна ли си, Синди? — попитах студено. — Наистина ме разочарова. Очаквах повече от теб. Ти ми обеща. Обещанията нищо ли не означават за теб?

— Моля те, мамо — проплака тя, — обичам го. Желаех го и смятам, че чаках достатъчно дълго. Това беше коледният ми подарък за него… и за мен.

— Синтия, не ме лъжи! Не ти беше за първи път. Не съм чак толкова глупава, колкото предполагаш. Двамата с Ланс сте се любили и преди.

— Мамо, няма ли да ме обичаш вече? — проплака тя. — Моля те, не ме изоставяй, защото в противен случай ще умра! Вие с татко сте ми единствените родители. Заклевам се, че това няма да се повтори! Моля те, прости ми! Моля те!

— Ще си помисля — отвърнах хладно аз и затворих вратата й.

 

 

На следващата сутрин Синди нахлу в стаята ми, докато се обличах. Хълцаше истерично.

— Мамо, моля те, не позволявай на Барт да ме изгони! Той винаги разваля празниците ми, когато е наблизо! Мразя го! Наистина го мразя! Той унищожи лицето на Ланс, съсипа го!

Тя беше права. Трябваше да науча Барт да се владее. Колко жалък изглеждаше красивият младеж — носът му беше счупен, очите му — насинени, а цялото му лице беше покрито с драскотини.

След заминаването на Ланс Барт изпадна в особено настроение. По лицето му се появиха дълбоки бръчки, които не бях забелязвала досега. Отказваше да разговаря със Синди. Държеше се с мен, сякаш не съществувах. Седеше умълчан и ме наблюдаваше, след което се загледа в разплаканата Синди. Не си спомнях друг път, в който да беше позволила на някой от нас да я види как плаче.

Не чакахме ли вече достатъчно дълго?

По-късно поговорих със Синди.

— Синди, шокирана съм от поведението ти. Барт има основание да е ядосан, дори и да не одобрявам действията му срещу момчето. Него мога да разбера, но не и теб. Всеки мъж би влязъл в стаята ти, след като си отворила вратата си и си го поканила вътре. Трябва да ми обещаеш повече да не постъпваш така. Когато навършиш осемнайсет години, сама ще отговаряш за постъпките си, но дотогава, докато живееш в тази къща, няма да се любиш с никого! Разбираш ли?

Сините й очи се разшириха и пробляснаха под напиращите сълзи.

— Мамо, не живеем в осемнайсети век. Всички момичета го правят! Аз и без друго изчаках доста повече от останалите, а доколкото зная, и ти не си била по-различна от мен.

— Синди! — прекъснах я грубо. — Да не си посмяла да се занимаваш с миналото ми! Нямаш представа какво трябваше да понеса, докато твоето детство беше изпълнено с щастие и с нещата, които ми бяха отказани.

— Щастливо детство ли? — попита тъжно тя. — Забрави ли всички гадни неща, които ми причиняваше Барт? Вярно е, че не съм била затворена и бита, но и аз си имах проблеми. Барт ме караше да се чувствам несигурна в себе си, затова изпробвам всички момчета, с които се срещам. Просто не мога да се въздържа.

Бяхме в спалнята й, а Барт беше долу. Приближих се и я прегърнах.

— Не плачи, скъпа. Разбирам как си се чувствала. Но се опитай да разбереш какво изпитват родителите към дъщерите си. Аз и баща ти ти желаем само най-доброто. Не искаме никой да те нарани. Нека случилото се с Ланс да ти бъде за урок, и се опитай да се въздържаш, докато навършиш осемнайсет години и узрееш. Ако можеш, се въздържай и след това.

Когато започнеш да водиш полов живот отрано, обикновено бързо се разочароваш. Така стана с мен, а съм те чувала хиляди пъти да повтаряш, че искаш да имаш блестяща филмова кариера, а мъжете и бебетата могат да почакат. Много момичета са забременявали от необузданите си страсти. Внимавай, преди да се обвържеш с някого. Не се влюбвай бързо, защото можеш да понесеш много изненади. Опитай се да поддържаш връзка без секс, Синди, и така ще се предпазиш от разочарованието, че си дала прекалено много от себе си.

Ръцете й се обвиха около мен, погледът й омекна и разбрах, че отново сме майка и дъщеря.

По-късно двете със Синди слязохме долу и установихме, че всичко е побеляло от сняг, спуснала се е мъгла, която ни е изолирала от останалия свят.

— Сега всички пътища от Шарлотсвил ще са затворени — заявих тъжно на Синди. — А Мелъди се държи странно и се притеснявам за здравето на бебето. Джори се е затворил в стаята си, сякаш не иска да се среща с нея или с някой от нас. Барт се разпорежда, сякаш заедно с къщата притежава и всички нас. Ох, как бих искала Крис да е при нас. Разстройвам се, когато го няма.

Обърнах се и забелязах, че Синди ме гледа учудено. Когато я попитах защо ме наблюдава така, тя промърмори:

— Просто понякога се учудвам как двамата все още държите един на друг, а аз толкова често се влюбвам, мамо, някой ден трябва да ми обясниш как да накарам мъжете да обичат мен, а не тялото ми. Да можеше момчетата да ме гледат първо в очите, както татко гледа в твоите. Да можеше поне от време на време да обръщат внимание на лицето ми, защото то не е грозно. Но те виждат само гърдите ми. Бих желала да ме проследяват с поглед, така както Джори не откъсва очи от Мелъди.

Синди ме прегърна и облегна лицето си върху рамото ми.

— Толкова съжалявам за неприятностите, които ви причиних снощи. Благодаря ти, че не ми се кара повече. Помислих върху нещата, които ми каза, и разбрах, че си права. Ланс си изпати, а аз трябваше да се досетя. — Тя ме погледна умолително. — Мамо, говорех съвсем сериозно, когато ти казах, че всички момичета в училище опитаха още на единайсет, дванайсет или тринайсет години. Аз наистина обичам Ланс. И освен това се въздържах, въпреки че момчетата ме преследваха повече, отколкото преследваха други. Момичетата смятаха, че го правя, но не беше така. Преструвах се, но един ден чух момчетата да се хвалят и да говорят, че не са успели да ме свалят. Говореха за мен като за някакъв идиот или лесбийка. Тогава реших да позволя на Ланс да спи с мен. Това беше специалният подарък, който пазех за него.

Гледах я и се чудех дали ми казва цялата истина, а тя продължи и ми разказа как била единственото момиче от групата й, което се е въздържало до шестнайсетгодишна възраст, а това в днешно време се смятало за доста голяма възраст.

— Моля те, не се срамувай от мен. От дванайсет години искам да го направя, но се въздържах заради твоите думи. Трябва да разбереш, че не спах просто така с Ланс. Обичам го. А преди вие да влезете, се чувствах толкова добре.

Какво трябваше да кажа сега? Собствената ми младост, изпълнена със страст, бе готова да изскочи от спомените ми. Представих си Пол… и как мечтаех да ме посвети в различните начини на любене, особено след като първият ми опит в секса ме изпълваше с такава вина, че дори и сега бях готова да се разплача, когато погледнех луната — свидетел на греха ни.

Крис се обади около шест часа и каза, че цял ден се опитва да се свърже с мен, но връзката е била прекъсната.

— Ще се върна за Бъдни вечер — каза мило той. — Наех един снегорин, който ще разчисти пътя, а аз ще го следвам. Как вървят нещата?

— Добре — казах и излъгах, че бащата на Ланс е паднал по стълбите и момчето е трябвало да се прибере веднага. После продължих да му обяснявам, че всичко за коледната вечер е готово, подаръците са опаковани, елхата е подредена, но Мелъди както обикновено се е затворила в стаите си, сякаш единствено те й осигуряват спокойствие на този свят.

— Кати — започна Крис, — колко хубаво би било, ако не се опитваше да ме лъжеш. Ланс не си отиде. Всички полети бяха отменени. В този момент той е на около десет фута от будката. Дойде при мен и си призна всичко. Погрижих се за носа и за раните му, като проклинах Барт през цялото време.

Рано на следващата сутрин научихме от радиото, че всички пътища до селото и града са затрупани. Цял ден слушахме синоптиците, които сякаш контролираха живота ни.

— Досега не е съществувала по-драматична зима — напевно каза говорителят и съобщи синоптичната обстановка.

— Всички рекорди са счупени…

Двете със Синди часове наред седяхме пред прозореца, Джори често се присъединяваше към нас. Наблюдавахме как снегът се трупа и ни откъсва от света.

В мислите ми изплуваха спомените, когато четиримата бяхме затворени в таванската стая, шепнехме си за Дядо Коледа и обяснявахме на близнаците, че той със сигурност ще ни открие.

Кашлянето на Джори ме върна към действителността. Джори имаше пристъпи на кашлица на всеки няколко минути. Погледнах го разтревожено.

Той скоро се отправи към стаята си и каза, че ще си ляга. Исках да отида с него, но знаех, че желае да се справи сам.

— Започвам да намразвам това място — промърмори Синди. — Сега Джори настина. Затова доведох Ланс с мен. Знаех си, че ще се чувствам така. Надявах се всяка вечер да си организираме малко тържество и да се напиваме, за да можем да понесем съжителството с Барт и стария Джоел. Надявах се за известно време да се чувствам щастлива с Ланс. Сега не остана друг, освен тебе, мамо. Джори страни от мен и смята, че съм много млада, за да разбера проблемите му. Мелъди не разговаря нито с мен, нито с някой друг. Барт се разхожда намръщено наоколо, а от този възрастен мъж ме побиват тръпки. Нямаме никакви приятели. Не очакваме изненадващи телефонни позвънявания. Само си лазим по нервите. А е Коледа. С нетърпение очаквам бала, организиран от Барт. Това поне ще ми даде възможност да се запозная с много хора.

Внезапно се появи Барт и се нахвърли върху Синди.

— Никой не те задължава да оставаш. Ти си просто никаквицата, която майка ми трябваше да осинови.

Синди почервеня.

— Отново ли се опитваш да ме нараниш, глупако? Вече не можеш да ме нараниш. Мислих, че сме приключили с това.

— Да не си посмяла да ме наричаш глупак.

— Глупак! ГЛУПАК! — Тя отстъпи назад, като буташе столовете и се опитваше да накара Барт да я преследва, за малко развлечение.

— Синди! — навесих се възмутено. — Как смееш да разговаряш така с Барт. Сега му се извини.

— Няма, защото в действителност не съжалявам — извика тя пред Барт. — Той е негодник, маниак, луд и се опитва да ни подлуди.

— ПРЕСТАНИ! — изкрещях, като видях, че лицето на Барт пребледня.

Той се хвърли напред и я хвана за косата. Тя се опита да избяга, но той я улови по-здраво. Спуснах се и хванах свободната му ръка, за да я предпазя от удара му. Той се надвеси над нея.

— Момиченце, ако още веднъж посмееш да ми говориш така, ще проклинаш дните си. Много се гордееш с лицето, тялото и косата си. Само да чуя още една обида, и ще те принудя да се криеш в тоалетните и да чупиш всички огледала.

Мъртвешкият му глас показваше, че е съвсем сериозен. Преместих се, за да помогна на Синди да се изправи.

— Барт, не говори така. През целия си живот си тормозил Синди. Не можеш да я обвиняваш, че иска да си отмъсти.

— Значи въпреки обидите, които тя ми нанесе, взимаш нейната страна?

— Синди, извини се — помолих аз, обръщайки се към нея. След това се извърнах и към Барт. — Моля те, Барт, извини се и ти.

Съзрях колебание в погледа на Барт, защото той виждаше колко съм разстроена. Но колебанието му изчезна в момента, в който Синди изкрещя:

— Не! Не съжалявам! И не се страхувам от него. Ти си толкова луд, колкото онзи ненормален старец, който се влачи из коридорите и си мърмори под носа. Братко, ти май си падаш по старците!

— Синди! — изкрещях шокирано аз. — Веднага се извини на Барт!

— Никога, НИКОГА! Не и след всичко, което причини на Ланс.

Гневът, изписан върху лицето на Барт, ме изплаши.

В този миг Джоел влезе в стаята. Стоеше със скръстени ръце и се взираше в разгневените очи на Барт.

— Сине… успокой се. Господ вижда и чува всичко и след време раздава правосъдие. Тя е като малко птиче в гората. Следва инстинктите си, без да спазва никакъв морал. Действа, говори и се движи, без да се замисля. Не представлява нищо в сравнение с теб, Барт. Нищо друго, освен купчина кости, кожа и коса. А ти си роден за вожд.

Барт се успокои, сякаш беше хипнотизиран. Последва Джоел, без изобщо да се обърне към нас. Потръпнах от страх, като видях как Барт последва възрастния мъж доброволно и без всякакви въпроси. Интересно как Джоел беше постигнал такава власт над него?

Синди се отпусна в ръцете ми и се разплака.

— Мамо, какво не е наред с мен и с Барт? Защо му говоря такива неща и искам да го нараня? Защо и той постъпва така с мен? Искам да го обиждам. Искам да му отмъстя за всичко, което направи, за да ме нарани.

Тя хълцаше и изливаше мъката си в прегръдката ми, докато се успокои.

В много отношения Синди ми напомняше за самата мен. Толкова мечтаеше да обича и да бъде обичана, да води пълноценен, вълнуващ живот, преди да узрее достатъчно, за да поеме отговорностите си.

Въздъхнах и я прегърнах. Някой ден, по някакъв начин семейните ми проблеми щяха да бъдат разрешени. Вярвах в това и се надявах Крис да се върне по-скоро.