В. С. Ендрюс
Лабиринт от тайни (36)

Джори

Всички съмнения, помрачавали дните ми, всички въпроси и притеснения, за които не бях набрал смелост да говоря, се стопиха изведнъж.

На връщане от погребението на баба си мислех, че животът ни ще се върне към обичайния си порядък, но се оказа, че бяха настъпили известни изменения. Барт като че ли бе смъкнал товара от плещите си. Превърна се отново в мълчаливото, кротко момченце, което много не се харесваше. Психиатърът каза, че несигурността на брат ми ще намалее с годините, ако се почувства желан и обичан. Препоръча да го насърчаваме да си търси приятелчета сред връстниците.

Докато пиша тези редове Барт си играе с понито, което родителите ни му подариха за Коледа. Най-сетне се сбъдна неговото „съкровено желание“.

Наблюдавам го как общува с понито и със санбернара, който татко му подари в добавка. Виждам го да извръща глава и да се втренчва в развалините на имението. Барт никога не споменава баба си. Ние също избягваме да говорим за Джон Амос, Епъл и Клоувър. Не бихме рискували да помрачим щастието и чувството за сигурност на едно объркано дете, което се опитва да намери мястото си в света, различен от приказките.

Вчера на улицата минахме край забулена жена от арабските страни. Барт се извърна след нея с печално изражение на лицето. Знам колко обичаше баба си. Едва ли е била много лоша, след като брат ми се бе привързал към нея тъй силно въпреки усилията на Джон Амос да го отдели от нея.

Икономът получи заслуженото си. Той също е вече покойник. Гробът му е чак във Вирджиния — родното място на предците му, създали тъй наречената „Изгубена колония“. Сложните му кроежи не го доведоха до успешен край. Чудя се как ли би се почувствал, ако знаеше за завещанието на баба. Дали му е минавало през ум, че тя ще остави цялото си богатство на Джори Маркю, Бартоломю Скот Уинслоу и — колкото и да е странно — Синтия Джейн Никълс? Като си помисли само човек, че нито един от нас не е свързан с нея родствено според закона! Парите са завещани под попечителство докато навършим двайсет и пет години. Мама и татко отговарят за тях.

Стига да поискаме, можем да живеем в разкош, но все още не сме напуснали старата къща с мраморните статуи на двора. С всяка изминала година тревата в градината избуява все повече.

Барт поддържа безупречна хигиена на тялото си. Не си ляга, докато не разтреби стаята си. Обича да намира всяка вещ на мястото й. Родителите ми се споглеждат учудени от промяната. Понякога в погледа им се чете страх. Дали пък Малкълм Нийл Фоксуърт не е бил пословичен чистофайник?

Една сутрин брат ми произнесе тежката си дума:

— Ако задържите Синди в семейството, няма да имате право да живеете заедно като мъж и жена, та да ме вкарвате в грях. Татко, ти ще спиш в моята стая, а мама ще прекарва нощите си сама до последния си час.

Родителите ми запазиха мълчание и се втренчиха в него. Барт се изчерви, извърна поглед и промърмори смутено:

— Извинявайте… Аз не съм Малкълм в края на краищата. Аз не съм… нищо особено.

Барт е Фоксуърт до мозъка на костите си. Мечтае да въведе ред веднага, щом завърши реставрацията на Фоксуърт Хол.

— Пък ти си танцувай колкото си щеш — тросна се той, защото си бях позволил да погаля понито му. — Ама аз ще стана по-богат от тебе! На четирийсет години ще мога да те купя и продам сто пъти. Щото балетистите се скапват на тая възраст. Краката ти няма да струват пукната пара, а моят ум ще владее света. Ще стана прочут актьор. Когато ми омръзне сцената, ще насоча усилията и таланта си към света на бизнеса. Тогава всеки, който не е оценил актьорските ми заложби, ще аплодира гения ми за правене на пари.

Не спираше да се вживява в измислените си роли. Понякога се замислях дали поведението му не е свързано с миналото на семейството ни. Може ли да се очаква от развалините да поникнат рози? Отсега се притеснявам за жените в живота на Барт. Той би ги погубил, само и само да постигне своето. Дали ще стане безскрупулен като прадядо ни? Колко ли хора ще пострадат от него заради лятото, есента и зимата на годината, когато съм бил на четиринайсет?

Утре ще го изведа в градината. Ще го хвана за ръка и ще спрем пред копието на Роденовата „Целувка“. Може би ще успее да разбере, че Бог няма нищо против телесната любов между мъжа и жената. Време е да си избие от главата маниите за грехопадението.

Моля се един ден Барт да погледне на света през моите очи. Да проумее, че любовта винаги заслужава цената си, колкото и да е висока тя.

Ако трябва да избирам между любовта и парите, бих се спрял на любовта. Само балетът е по-важен от нея. Нека Барт брои милиардите си на старини. Аз ще се радвам на семейството си, сгрян от спомените за сценичния триумф на младини.

Аз, Джори Янус Маркю, обещавам да продължа семейната традиция.