В. С. Ендрюс
Лабиринт от тайни (32)

Тайната вечеря

Извиках Джон Амос и слязохме в мазето.

— Корин — рече тихо Джон и се наведе тромаво, за да погледне през вратичката, — искам да ти кажа, че това ще е последното ви ястие. Постарах се да го приготвя вкусно.

Повдигна капака на сребърния чайник, изплю се вътре и отля от течността в малки, порцеланови чашки. Подаде ги вътре една по една, след което вдигна таблата със сандвичите. Изпусна я сякаш нарочно върху мръсния под. Събра на бърза ръка филиите и ги обърса в панталона си. Натъпка обратно салама и натика таблата през малкия отвор.

— Заповядай, Корин Фоксуърт — изсъска той. — Надявам се, че сандвичите ще задоволят изискания ти вкус, кучко! Когато се омъжи за мен, повярвах, че ще ми бъдеш истинска съпруга за цял живот. Вярно е, че никога не ти се насладих като на собствена жена, но затова пък сега ще наследя всичко, което ми се полага по право. Най-сетне успях да се наложа над теб и над дяволските ти изчадия.

Наистина ли мразеше баба толкова много? Може би е несправедлив към нея. Аз също върша лоши неща понякога, но то е в природата ми. Не мога да се променя. Какво става около мен? Хората си причиняват страдания един на друг и използват като извинение думата „наследство“.

— Помня как ме съблазняваше на младини! — разкрещя се старецът. — Беше още дете, но знаеше как да ме измъчваш. Мислеше си, че можеш да се забавляваш с мен както си поискаш, защото няма да посмея да ти навредя. После се омъжи за чичо си и се върна в имението, за да ме лишиш от наследство. С какво пренебрежение ме гледаше само! Е, как се чувстваш сега, Корин Фоксуърт? Къде е гордостта ти? Добре ли ти е на мръсния, каменен под с издъхващата ти дъщеря, легнала на парцаливия ти скут? Май успях да те пречупя веднъж завинаги. С твоите, камъни по твоята глава. Всъщност беше много лесно. Трябваше само да привлека Барт на моя страна и да го заредя с омраза и недоверие към тебе. Женската ти лукавост не струва вече пукната пара. Твърде късно е да прибегнеш до любимите си хитрини. Мразя те, Корин Фоксуърт. Не е имало миг, в който да пожелая дружа жена, без да помисля за теб. Слава Богу, че това време свърши. Вече съм седемдесет и три годишен. Ще прекарам последните дни от живота си в разкош и благоденствие. Това ще изличи спомена за страданията, които си ми причинила.

Баба се разхлипа. Аз също се разстроих. Трудно ми бе да проумея кой от тях двамата е правият.

Джон Амос наговори ужасяващи неща. Чух го да споменава мръсните думи, изписани по вратите на училищните тоалетни. Големите не бива да ги използват. Особено пред жени.

— Джон! — провикна се баба. — Измъчи ни достатъчно! Ако ни пуснеш, ще ме имаш в брачното си ложе. Ще бъда твоя до гроб. Само не закачай дъщеря ми. Много е болна. Трябва да я пратим в болница. Оставиш ли ни да умрем, полицията ще те обвини в убийство.

Джон Амос се изсмя и тръгна нагоре по стълбите.

Останах на мястото си. Нямах сили да се изправя. Объркването ми нарастваше все повече.

— Барт! — извика баба. — Тичай бързо при баща си и му кажи къде сме. Хайде! Не губи време!

Не знаех как да постъпя.

— Моля те, Барт! Иди при баща си и му разкажи за нас!

Малкълм? Нима забелязах призрачното му лице да се мярка в ъгъла? Изтрих сълзите си. Усетих, че ме поглъща тъмнината. Престорих се, че тръгвам, но се промъкнах обратно, за да чуя цялата истина.

— О, да, разбрах какво каза — разнесе се немощният глас на мама. — Когато ни заведе във Фоксуърт Хол и ни заключи на тавана, ние трябваше да умрем, нали? Е, сега ни очаква същата смърт. И то защо? Защото откаченият иконом не получил мечтаното си наследство. Нима вярваш на тези щуротии?

— Кати, опитай се да ми повярваш, макар и да ме мразиш. Не виждаш ли как се е променил Барт? Това е пак дело на Джон. Замислил е съвършеното отмъщение — да използва сина на мъжа, когото ненавижда. Сина на мъжа, който е заел неговото място. Знаел е много добре, че ако баща ми ме бе заставил, щях да се омъжа за него. Помня как ме придумваше Малкълм. Казваше, че дължа благодарност на Джон. Трябвало да го приема за свой съпруг и да разделя с него наследството си. Само че той не подозираше, че Джон иска за себе си не половината, а цялото му имане. Когато двете с теб загинем, ще обвинят не Джон, а Барт. Сигурна съм, че и Клоувър, и Епъл бяха убити от иконома. Бях забелязала манията му да стане могъщ като Малкълм. Богат като Малкълм.

— Като Барт — прошепна изневиделица мама. — Барт все се преструва на изнемощял старец, който всъщност е приказно богат тиранин. Горкичкото ми момченце. Ами Джори? Дали е успял да повлияе на Джори? Къде е той?

Пак й стана жал за брат ми, а не за мен. Станах и си тръгнах.

Дали и аз имам душата на убиец? Разбрах, че не се познавам. Мисълта ми се губеше. Погледът ми бе замъглен от сълзите. Сам не знам как изкачих стълбите.