В. С. Ендрюс
Лабиринт от тайни (26)

Гневът на праведните

Дъждът се сипеше като гняв Божи. Плющеше по лицата на мраморните статуи в градината. Наказваше ги за голотата и греховността им. Чаках Джори да ме потърси.

Мама се върна грейнала от пазара. Смееше се, отърсваше дрехите си и питаше Ема какво е свършила през деня. Струпа пакетите на един стол и съблече палтото си.

— Май хващам настинка, Ема. Никак не обичам да вали. Здравей, Барт. Чак сега те забелязах. Как си? Липсвах ли ти?

Няма да й отговоря. От къде на къде трябва да бъда любезен и мил с нея! Ще правя каквото си искам. Като тях. Божиите заповеди не струват пукната пара за грешниците.

— Тази Коледа ще бъде чудесна, Барт — каза мама, загледана в Синди. Сигурно си мислеше, че трябва да й купи още нови дрехи. — Първата ни Коледа със Синди. Много е хубаво, когато в едно семейство има деца от различен пол. Така момиченцата научават от рано за момченцата и обратното. — Тя притисна сестра ми към себе си. — Мила Синди, не знаеш какъв късмет си извадила с двамата си братя. Ще видиш как ще те обичат, когато станеш голяма. Каква красавица ще бъдеш само!

Малкълм е казал, че хубавите жени са глупави. Погледнах към Ема. Тя никога не е била красавица. Дали това я прави по-мъдра? Възможно ли е да отгатва мислите ми?

Ема срещна погледа ми. Потръпнах. Да, грозните са по-умни. Те знаят, че светът е неприятно място, защото не са се насладили на красотата му.

— Барт, не ми каза какво очакваш от дядо Коледа.

— Пони! — отвърнах аз. Извадих ножчето, което Джори ми бе подарил, и започнах да кълцам ноктите си. Мама ме изгледа учудено, а после погали Синди по косата.

— Моля те, прибери този нож. Чувствам се много неспокойна, когато го видя в ръцете ти. Страх ме е, че ще се нараниш — каза тя и кихна на три пъти. Извади кърпичка и си издуха носа. Само замърсява въздуха. Разпространява зараза.

Джори се върна чак по здрач. Влезе измокрен до кости и се затвори в стаята си. Мама посърна, а аз се изсмях. Май някогашният й любимец вече не й обръщаше внимание. Ето до какво води прегрешението.

Дъждът се лееше безспирно. Мама седеше срещу мен. Косата й се виеше около бялото лице. Големите й очи бяха вперени в мен замечтано. Сигурно някои мъже биха я взели за красавица. Отскубнах един косъм от главата си и стиснах единия му край между зъбите си, за да го изпъна. После го срязах на две с ножчето си.

— Хубав нож — отбелязах аз. — Остър като бръснач. Реже и коса, и ръце, и крака… — Ухилих се и погледнах надменно около себе си. Почувствах се силен и могъщ. Джон Амос е прав. Жените са едни несъвършени, боязливи копия на мъжете.

Дъждът заплющя с все сила. Вятърът разпръскваше тежките му струи, а навън се спусна тъмнина. Валя цялата нощ. Не спря и на сутринта. Ема отиде на гости при своя приятелка. Четвъртък бе свободният й ден.

— Не се преуморявайте, госпожо — каза тя на майка ми, преди да се качи на колата си. — Не изглеждате много добре. Макар и да нямате температура, трябва да се погрижите за себе си. Барт, да се държиш добре и да не ядосваш майка си!

Отидох в кухнята. Заиграх се на самолет и без да искам съборих чиниите за закуска с лявото крило. Овесената ми каша се пльосна на пода заедно със стафидите.

— Направи го нарочно, нали, Барт?

— Да, мамо. Според теб аз правя всичко нарочно. Затова исках да ти го докажа този път. — Вдигнах чашата за мляко и я запратих в лицето й. Не уцелих, защото майка ми успя да си снижи тъкмо навреме.

— Как не те е срам, Барт! Ще кажа на баща ти. Нека те накаже, когато се върне от работа.

Вече знаех какво ме очаква. Ще ме напляска по дупето, а после ще изнесе едно конско за послушанието и уважението към майката. Само че изобщо няма да усетя болка. Няма да се повлияя и от думите му. Когато ми заговори, аз спирам да го слушам и се превъплъщавам в Малкълм.

— Че ти защо не ме набиеш? Хайде де, давай! Искам да видя как ще ми причиниш болка — размахах аз ножа заплашително.

— Барт, знаеш, че не ми е добре — рече мама отпаднала. — Нали обеща на баща си да слушаш? Какво съм сторила, че толкова ме мразиш?

Ухилих се многозначително.

— Откъде ти попадна този нож? Това не е подаръкът на Джори.

— Даде ми го съседката от имението. Тя ме отрупва с подаръци. Би ми купила дори топ, ако поискам, защото е като тебе — слаба и безпомощна. Опитва се да ми угоди, а не знае, че на този свят няма жена, която да е способна на това.

Очите на мама се разшириха от ужас. Премести се по-близо до Синди, която беше оплескала всичко около себе си с мляко и парчета от бисквити. На нея никой не й правеше забележки.

— Иди в стаята си, Барт. Искам да се заключиш вътре. Не желая да се мяркаш пред очите ми, докато не се върне баща ти. А тъй като не обърна никакво внимание на закуската, днес не ти се полага обяд.

— Ти ли ще ми кажеш какво да правя! Само посмей да ми се бъркаш. Ще разглася на целия свят какво правиш със „съпруга си“. Как не те е срам да живееш в грях с брат си? Да развратничиш ден и нощ!

Мама се вцепени. Избърса носа си и вдигна Синди на ръце.

— Какво правиш, мръснице? Готвиш се да използваш Синди като щит? Няма да стане. И двете ви ще намушкам… Нищо не могат да ми направят, защото съм само на десет години, на десет, на десет… — Не можех да спра да повтарям последната фраза. Имах чувството, че съм се превърнал в развален грамофон.

Гласът на Джон Амос прокънтя в съзнанието ми.

— Преди много години в Лондон живеел един човек известен като Джак Изкормвача. Той изтребвал проститутките и развалените жени, които не можели да отличат порока от добродетелта. Аз ще ти покажа какво е Божието наказание, задето живееш в грях.

Мама се разтрепери като уплашен заек. Не посмя да помръдне дори. Седеше замръзнала със Синди в ръце, а аз бавно се приближавах към нея… все по-близо и по-близо.

— Барт — овладя се мама, — не знам кой ти разправя тези истории, но ако причиниш зло на мен или на Синди, Божието отмъщение ще се излее връз теб, дори и законът да не те изолира в лудницата или затвора.

Заплахи. Глупави заплахи. Джон Амос ми е казал, че момче на моята възраст може да постъпи както си иска. Полицаите и с пръст няма да го докоснат.

— Мъжът, с който живееш, е твоят брат, нали? — изкрещях аз. — Излъжеш ли ме, и двете ще умрете.

— Успокой се, Барт. Не знаеш ли, че наближава Коледа? Нима искаш да те приберат в лудницата и да пропуснеш всички подаръци на дядо Коледа?

— Няма никакъв дядо Коледа! — изревах аз още по-разгневен. Да не мисли, че вярвам в такива щуротии!

— Някога ме обичаше, Барт. Не го казваше, но аз го усещах по погледа ти. Какво се случи? Защо се промени толкова? Кажи ми как да стана по-добра, та да спечеля отново обичта ти.

Виж я как се опитва да ме залъже, за да спечели време. И изкупление. На Господ ще му дожалее за нея, когато я заколя.

Примижах и вдигнах ножа, който ми бе подарък не от баба, а от Джон Амос. Даде ми го при пристигането на мадам Мариша.

— Аз съм ангелът — отмъстител — рекох аз заканително. — Дошъл съм, за да възстановя справедливостта, защото човечеството още не е узнало за греха ти.

Мама побърза да премести Синди, за да не я улуча, ако хвърля ножа към тях. Изведнъж ритна китката ми с всичка сила и ножът отхвръкна. Спуснах се, за да го взема обратно, но тя ме изпревари и го запрати под шкафа. Тръшнах се на пода, за да се добера до него. Мама се нахвърли отгоре ми и изви ръцете на гърба ми. Сграбчи ме за косата и ме застави да се изправя на крака.

— Сега ще видим кой командва в тази къща — рече тя и ме заблъска пред себе си. Набута ме в стаята ми, захвърли ме на земята и ме заключи, преди да съм успял да изпълзя до вратата.

— Да ме пуснеш веднага, мръснице! Ще ти подпаля къщата, тъй да знаеш. И всички ще изгорим.

Чух я да диша учестено зад заключената врата. Затършувах из стаята си, за да намеря кибрита и свещите. Някой ги беше прибрал. Всички клечки, всички цигари. Дори и запалката, която бях откраднал от Джон Амос.

— Крадла! — изревах аз. — В тази къща живеят само крадли, измамници, курви и лъжци! Искате да ми вземете парите! Мислите, че всеки момент ще пукна, ама аз ще ви надживея. Тъй да знаете! Ще надживея дори последната мишка на тавана! И ще танцувам върху гроба ти!

Мама припряно се отдалечи от стаята. Изведнъж се изплаших. Какво да правя сега? Нали Джон Амос ми каза да изчакам коледната нощ, така че всичко да се изпълни по подобие на пожара във Фоксуърт Хол?

— Мамо — прошепнах аз разплакан и коленичих, — не обръщай внимание на думите ми. Моля те, не си отивай. Не ме оставяй сам. Самотата ме плаши. Започвам да се ужасявам от себе си, мамо. Защо се събра с брат си? Необходимо ли бе да ни лъжеш, че е твой съпруг? Можехме просто да живеем поя един покрив.

Чудя се за какво й бе да заключва вратата. Може би и тя се страхуваше от себе си. Родила се е грешна и хубава. Само смъртта ще изкупи вината й. Въздъхнах и реших да я спася от бъркотията на душата й.

— Мамо! — извиках аз. — Веднага отключи вратата! Иначе ще се самоубия! Сега знам всичко за теб и за брат ти. Съседите ми разказаха за детството ти, а от книгата научих подробностите. Отвори вратата, ако не искаш да ме намериш покойник.

Мама отключи. Подсмръкна и прокара ръка по косите си. Не сваляше поглед от мен.

— Какво искаш да кажеш с това, че си научил всичко от съседите? Кои са те?

— Сама ще разбереш — отвърнах аз надменно. Отново ме обзе ярост към нея. — Има една старица. Прислужникът й знае всичко за теб и за дните ти на тавана. Иди да поговориш с тях и ще се позамислиш дали да се радваш толкова на дъщеря си.

Мама зяпна, а очите й потъмняха от страх.

— Барт, престани да ме лъжеш.

— За разлика от теб аз не лъжа.

Тя така се разтрепери, че щеше да изпусне Синди. Жалко, че не го направи, макар че мекият килим щеше да поеме удара.

— Стой тук и ме изчакай да се върна — рече мама. — Поне веднъж ме послушай. Седни в хола, гледай телевизия, яж сладкиши — прави каквото искаш. Само не излизай от къщи.

Тръгна към закачалката. Очевидно бе решила да иде до имението. Обзе ме паника. За първи път си помислих, че става въпрос за нещо по-сериозно от игра. Уплаших се, че няма да я видя повече. Нямах сили да проговоря. Бог бе на страната на Джон Амос. Все пак Джон бе единственият несъгрешил.

Мама си сложи белите ботуши и бялото, пухкаво палто. Вдигна Синди и каза:

— Бъде послушен, Барт. Запомни добре, че те обичам. Ще се върна след десет минути, макар че един Господ знае на какво ще се натъкна.

Погледнах крадешком към пребледнялото й лице. Мама няма да издържи срещата със собствената си майка. Ще й надянат усмирителна риза и повече не ще я видя.

Защо не се радвах, че Бог я наказва? Изкуплението й започваше, а главата ми щеше да се пръсне от болка. Догади ми се. Не можех да помръдна.

Мамо, проплакваше душата ми, моля те не си отивай. Не ме оставяй сам. Самотата ме плаши. Ти ме обичаш най-много от всички, мамичко. Не отивай там. Не се показвай пред Джон Амос. Не трябваше да ти казвам нищо. Как не се досетих, че веднага ще тръгнеш към имението!

Облякох якето си и застанах до прозореца. Видях я да крачи през снега със Синди на ръце. Сякаш тя, обикновената смъртна, можеше да се изправи срещу Божия гняв.

Веднага щом я изпуснах от поглед, се измъкнах от къщи. Дали ми купи новото яке, защото ме обича? Не, отвърна мъдрецът в мен. Лесно е да се подаряват играчки и дрехи. Това го правят всички, дори да са готови да поръсят храната на децата си с арсеник. Родителите не ти дават най-важното — чувството за сигурност.

Въздъхнах тежко. Надявах се, че някога някъде ще попадна на майката, която ще остане при мен завинаги. На съвършената майка. Само тя ще ме разбере.

Вятърът навън заблъска тялото ми. Дъждът зашиба лицето ми. На около три метра пред мен мама се опитваше да се справи със Синди, която се въртеше в ръцете й и пищеше:

— Мразя дъжда! ИСКАМ ВКЪЩИ! ВКЪЩИ!

Мама се отказа от усилията да придържа качулката си, докато помага на Синди. Косата й скоро се намокри и прилепна към главата й. Видях я как се подхлъзна в калта, но успя да се задържи. Синди отново изпищя и я заблъска с юмручета:

— Заведи ме вкъщи! Искам вкъщи!

Изтичах бързо зад тях. Мама не се обръщаше. Вниманието й бе изцяло съсредоточено върху пътеката пред нея.

— Престани да ме удряш, Синди!

Високи стени. Стоманени колове. Тежки порти. Магически кутии, пред които казваш името си. Вятърът свиреше в ушите ми.

— Аз съм Катрин Шефийлд — извика мама с все сила, за да заглуши вятъра. — Живея в съседната къща, а Барт е мой син. Искам да говоря със собственичката на имението.

Не получи отговор. Чу се само воят на вятъра.

— Искам да се срещна с нея — извика мама отново. — И ще го направя, дори ако трябва да се покатеря по оградата. Отворете!

Изчаквах запъхтян да видя какво ще се случи. Вратите бавно се отвориха.

Прииска ми се да я спра. Да извикам, че това е клопка и тя не бива да влиза, но всъщност не бях сигурен в думите си. Изпълваше ме единствено уплахата, че от съюза между Джон Амос и Малкълм няма да излезе нищо добро. Проврях се точно преди вратите да се затворят отново.

Синди хленчеше, а мама крачеше уверена напред. Докато стигнат входната врата, и двете се измокриха до кости.

Мама залитна по стълбите и хвана Синди по-здраво. Вдигна месинговото чукало с форма на лъвска глава и удари силно по вратата.

Джон Амос веднага й отвори. Поклони се доземи. Сякаш че посрещаше кралица. Спуснах се към къщата, за да не изпусна нищо. Минах като вихър по коридора и се плъзнах до масичката зад паравана. Свалих якето си и открехнах леко вратата на стаята. Мама сигурно още си сваляше ботушите в коридора. Баба седеше както винаги на люлеещия се стол.

Джон Амос отвори вратата, последван от майка ми. Баба бавно се изправи на крака и скри треперещите си ръце зад гърба си. Воалът бе спуснат плътно над лицето й.

Доплака ми се, когато видях мама да влиза. Цялата беше мокра. Косата й висеше на дълги, слепнали кичури. Лицето й бе почервеняло от студа. Още държеше Синди. Бе успяла да я запази съвсем суха. О, Боже, какво ще стане, ако мама умре в този миг? Нима Господ наистина искаше да я накаже?

— Съжалявам, че Ви се натрапвам без предупреждение, но трябва да получа отговор на някои въпроси. Коя сте вие? Какво разправяте на сина ми? Каза ми, че е научил от вас ужасяващи неща. Не Ви познавам, Вие също ме виждате за първи път. Откъде измислихте всички тези лъжи?

Баба не промълви нито дума. Гледаше ту мама, ту Синди. Посочи един от фотьойлите и наведе глава. Защо не искаше да говори?

— Чудесна стая — огледа се мама угрижено. Постави Синди на земята и се опита да я хване за ръка, но сестра ми се втурна да изследва новата обстановка.

— Няма да се задържам — рече мама, без да сваля поглед от Синди. — И без друго съм настинала. Преди да си тръгна обаче трябва да разбера какво разправяте на сина ми. Той се държи много лошо с мен. Загуби всякакво уважение. Обяснете ми на какво се дължи това и веднага ще си тръгнем.

Баба кимна със сведен поглед. Приличаше на екзотична чужденка, която не може да говори езика ни.

Мама седна, без да чака покана, а Синди се сгуши в краката й.

— Нямаме други съседи, така че когато Барт спомена историите, които е научил от имението, си помислих веднага за Вас. Коя сте Вие? Защо настройвате сина ми срещу мен? Какво съм Ви сторила? — Въпросите й нямаха край, но старицата не пророни нито дума. Мама се наведе напред, за да я разгледа по-добре.

Дали подозираше самоличността на жената срещу нея? Беше ли достатъчно проницателна, за да отгатне коя е дамата в черно?

— Аз Ви казах името си. Ваш ред е да говорите.

Старицата кимна, но запази мълчание.

— О, мисля, че разбирам — рече мама смутена. — Сигурно не говорите английски.

Баба пак поклати глава. Мама се смръщи.

— Не ми отговаряте, а разбирате какво казвам. Убедена съм, че не сте няма, защото иначе не бихте могла да разкажете на сина ми безчетните си лъжи.

Часовникът шумно отмерваше времето. Никога не бях забелязвал тиктакането му преди. Баба невъзмутимо продължаваше да се люлее на стола си.

Усещах, че мама започва да се дразни. Изведнъж Синди скочи и грабна порцелановото котенце.

— Остави фигурката на мястото й, Синди — рече мама.

Сестра ми се подчини неохотно. Постави внимателно котето върху мраморната маса и се огледа за нещо по-подходящо. Забеляза входа към съседната стая и хукна към него. Мама се спусна подире й. Сестра ми обичаше да разглежда предметите в една къща. Приличахме си в това отношение. Единствената разлика бе, че аз изпусках всичко, до което се докосна.

— Върни се веднага! — изкрещя баба и се изправи.

Мама се обърна слисана и съвсем забрави за Синди.

Очите й се разшириха от почуда. Не отместваше поглед от дамата в черно, която нервно заопипва огърлицата си.

— Вашият глас ми е познат.

Баба не отговори нищо.

— Виждала съм някъде и пръстените по ръцете Ви. Откъде ги имате?

Старицата сви рамене безпомощно и пусна перления наниз под деколтето на роклята си.

— От една заложна къща — рече тя с дрезгав, променен глас.

Мама продължи да наблюдава господарката с присвити очи. Седях затаил дъх. Сигурен бях, че мама ще разбере с кого разговаря. Тя не се лъже лесно.

Седна на най-близкия стол, сякаш й се бяха подкосили краката. Забрави и за Синди, и за мокрите си дрехи.

— Виждам, че разбирате английски — каза тихо мама. — Още щом влязох в тази стая, ми се стори, че времето се е върнало назад и изведнъж съм се озовала в детството си. Майка ми имаше същия вкус като вашия. Огледах броката, кадифето и часовника на камината. Помислих си колко би се харесала такава стая на майка ми. Дори пръстените по ръцете Ви са същите като нейните. Наистина ли ги намерихте в заложна къща?

— Много жени обичат подобни бижута — каза дамата в черно с чуждестранен акцент.

— Имате странен глас… госпожо…?

Баба пак сви рамене, без да отговори.

Мама отиде в съседната стая, за да прибере Синди. Дъхът ми секна. Знаех, че портретът на баба е закачен там. Така или иначе, мама се върна след секунда. Очевидно не бе огледала стаята. Застана до камината, хванала здраво дъщеря си за ръка.

— Домът Ви е забележителен. Затворя ли очи, ми се струва, че съм попаднала във Фоксуърт Хол. Перли ли носите? Стори ми се, че ги видях на шията ви. Тези пръстени са много красиви. Защо не ми покажете и огърлицата си?

Баба пак кимна безучастно.

Мама се приближи към жената, която вече не исках да ми бъде баба.

— Не мога да удържа спомените — рече мама. — Спомням си нощта, когато Фоксуърт Хол изгоря до основи. Пламъците стигаха до небето въпреки снега и студа. Тогава захвърлих всичките си бижута. Мислех, че никой не ще ги открие сред снега, но Вие носите сапфирения ми пръстен. Помня, че по-късно Крис събра бижутата ми, защото били притежание на майка му. Драгоценната му майка!

— Омръзна ми да ви слушам. Махайте се — изсъска старицата, застанала посред стаята. Вече се бе хванала в капана.

— Ти ли си, стара вещице! — извика мама. — Как не се сетих по-рано! Трябваше да обърна внимание на диамантената закопчалка с форма на пеперуда. Никой няма такава огърлица, освен теб. Знам те много добре коя си. Как се осмели да се намесиш отново в живота ми! Не ти ли стига злото, което ни причини! Мразя те! Никога не успях да си отмъстя. Не бе достатъчно да ти отнема Барт. Сега имам сгоден случай да си го върна тъпкано.

Спусна се към баба и я сграбчи. Двете се нахвърлиха една срещу друга.

Баба се опита да се защити. Не знаеше какво да прави. Синди не издържа и нададе жален писък.

— Хайде да си ходим, мамо.

Джон Амос влезе в стаята и постави кокалестата си ръка на рамото на баба. Никога не го бях виждал да я докосва.

— Госпожо Шефийлд — изхриптя той, — проявихме любезността да ви допуснем при нас, но Вие се отнасяте твърде зле със съпругата ми, която боледува от няколко години насам. Аз съм Джон Амос Джаксън, а това е госпожа Джаксън.

Мама се втренчи неразбиращо.

— Джон Амос Джаксън — повтори тя бавно. — Името ми е познато. Ами да, вчера препрочитах ръкописа си и се чудех как да променя именно вашето име. Та Вие сте икономът на Фоксуърт Хол! Спомням си плешивото Ви теме, лъснало под светлината на полилеите. — Извъртя се и вместо да хване ръката на Синди, ловко смъкна воала на баба ми.

— Мамо! — изпищя тя. — Трябваше да предположа, че си ти. Усетих присъствието ти още от първия момент. Същият парфюм. Същият вкус за обзавеждане. Същите цветове. Сетила си се да покриеш лицето си, но пръстените те издадоха. Винаги си била глупава! Нима очакваше да съм забравила бижутата и уханията ти? — Мама се изсмя истерично и се завъртя около Джон Амос, който тромаво се опитваше да я хване, преди отново да посегне на баба.

Гледай ти! Мама се разтанцува. Въртеше се в кръг и крещеше:

— Трябваше да се досетя, че си ти. Барт взе да се държи странно откакто се нанесе тук. Не можа да ни оставиш на мира, нали? Реши да дойдеш и да съсипеш всичко, което успяхме да изградим с Крис. Почувствахме се щастливи за първи път в живота си, но ти отново се намеси. Успя да подлудиш Барт, за да го затворят в приют като тебе. Как те мразя заради това! И за още колко неща! Кори, Кари, а сега и Барт — не се ли свърши тази твоя злоба? — Протегна елегантно крак към баба и я накара да загуби равновесие. Старицата се свлече като купчина непотребни дрехи. Мама се наведе над нея и разкъса огърлицата на шията й. Перлите безшумно се изтърколиха по дебелия килим.

Джон Амос се втурна към мама и я издърпа да стане. Раздруса я тъй силно, че главата й се залюля:

— Веднага съберете перлите, госпожо Шефийлд — рече той със заповеднически тон, не търпящ никакво възражение. Учудих се, че се отнася толкова жестоко към мама. Знаех, че на мое място Джори би се притекъл на помощ, но не бях сигурен дали трябва да го сторя. Господ иска да накаже мама заради греховете й. Какво ще стане, ако я спася? Освен това Джори е по-едър от мен. Пък и татко винаги е казвал „Всяко зло за добро“.

Оказа се, че мама няма нужда от помощ. Тя отметна глава и заби чело право в изкуственото чене на Джон. Чух зъбите му да изпращяват. В този миг се изскубна от него, а той се спусна след нея решен да я стигне на всяка цена. Имах чувството, че ще я убие. Ще постъпи като самия Божи наместник.

Преди да се усетя, мама вече беше забила коляно в слабините му. Той се преви с писъци на пода и забълва ругатни.

— Проклет да си, Джон Амос Джаксън! — изкрещя мама. — Да не си ме докоснал повече или ще ти избода очите!

Баба вече се бе изправила на крака. Залюля се в центъра на стаята и се опита да намести воала връз лицето си. В този миг мама й зашлеви плесница. Старицата се строполи на люлеещия се стол.

— Проклинам и теб, Корин Фоксуърт! Надявах се, че няма никога да се срещнем. Очаквах да пукнеш в онзи „почивен дом“ и да ми спестиш кошмара отново да чуя гласа ти. Не съм късметлийка. Трябваше да предположа, че няма да проявиш достатъчно такт, за да умреш и ни оставиш на мира с Крис. Приличаш на баща си. Вкопчила си се отчаяно в живота, макар и да не си струва да го живееш.

За първи път виждах мама обхваната от ярост. Разбрах, че си приличаме по характер. Наблюдавах уплашено как се хвърли върху баба и я събори на земята. Двете се запремятаха по килима, а Джон Амос стенеше безпомощно. Мама успя да седне върху старицата. Изтръгна всичките й пръстени от ръцете. Баба се опита да се противопостави, но бе твърде немощна, за да надделее.

— Моля те, Кати, не постъпвай така с мен — проплака тя жаловито.

— С тебе ли! Не знаеш откога чакам да те видя просната на пода! Днес е щастливият ми ден. Ще си отмъстя за всичко, което ни причини. Виж какво ще направя с драгоценните ти пръстени. — Мама напълни шепа и с един жест запрати бижутата в пращящия огън. — Ето! Видя ли! Трябваше да го направя още в нощта, когато загина Барт.

Изтича към Синди и я грабна с доволно изражение. Двете хукнаха към коридора.

Джон Амос се изправи, мърморейки как мама е трябвало да умре, когато е била беззащитна и заключена на тавана.

— Да я бяхме заколили тая никаквица, преди да е създала дяволското си поколение!

Не знам дали мама му обърна внимание, но аз чух ясно думите му.

Изпълзях иззад масичката за сервиране. Баба не ме видя, защото се разтърсваше от ридания, седнала на пода.

Мама вече бе сложила ботушите и палтото си. Върна се разтреперана и попита:

— Какво каза, Джон Амос Джаксън? Никаквица ли ме нарече? Я пак го повтори! Хайде де! Кажи го в лицето ми! Вече съм голяма и няма да ме уплашиш! Сега аз съм силната, а ти си слабият. Не можеш да ме победиш. Не съм нито стара, нито безпомощна, нито уплашена.

Той се запъти към нея с ръжена от камината. Мама се изсмя. Очевидно го взе за глупак, който всеки момент ще се строполи отново. Снижи се и замахна към него със здравия си крак. Джон падна върху лицето си и гневно изрева. Аз също извиках! Това не беше честно! Бог не е замислял подобно отмъщение. Джон не биваше да се опитва да я удари.

В този миг мама ме забеляза. Пребледня цялата и сякаш се смали.

— Барт?

— Джон Амос ме подтикваше към деянията ми — измрънках аз.

Тя се нахвърли върху баба.

— Виж докъде ни докара. Защо отнемаш сина ми от мен? Всичко ти се разминава безнаказано. Ти уби Кори, а после доведе Кари до самоубийство. Барт Уинслоу загина също заради теб. Ти го застави да се върне в пламналата къща, за да спаси онази ужасна жена. Сега тровиш съзнанието на сина ми. Избегна наказанието, като се престори на малоумна. Но ти подпали Фоксуърт Хол напълно съзнателно. Това бе твоят единствен хитро замислен ход. Сега е мой ред да си отмъстя.

Мама грабна лопатата за пепел от камината и заизсипва горящите въглени на пода.

Когато започна да се надига дим, се провикна към мен:

— Обличай се, Барт. Отиваме си у дома. Ще се преместим толкова надалеч, че тя никога няма да ни открие. Никога!

Изпищях неистово. Баба също изкрещя, но мама закопчаваше палтото на Синди и не успя да види как Джон Амос се спуска към нея е ръжен в ръка. Стовари го върху главата й и тя се свлече безшумно на пода. Като парцалена кукла.

— Глупак такъв! — писна баба. — Можеше да я убиеш!

Събитията се развиха прекалено бързо. Всичко се обърка. Мама не трябваше да умира. Исках да кажа това на Джон, но той ръмжеше изкривен от ярост.

— Кати, мила Кати — проплакваше баба на колене, взела главата на мама в ръцете си. — Моля те, не умирай. Аз те обичам. Винаги съм те обичала. Не исках да загинеш… Никога…

Джон Амос я цапна толкова силно, че тя се стовари върху тялото на мама.

Синди пищеше пронизително, а аз бях заслепен от гняв.

— Джон Амос! Бог не искаше мама да умре!

Той се обърна със самодоволна усмивка.

— Искаше, Барт. Вчера си говорихме с него и той ми даде указания как да постъпя. Не чу ли майка си да казва, че ще се преместите? Тя не би взела със себе си едно такова непослушно дете като тебе. Първо щеше да те прати в лудницата. А после щеше да замине завинаги. Да те изостави тъй, както е бил изоставен прадядо ти. Ето така се отнася съдбата към най-достойните. Само аз се грижа за тебе и правя всичко възможно да те отърва от приюта по-лош и от затвор.

Затвор, затвор… звучи като отрова.

— Слушаш ли ме, Барт? Чу ли ме? Разбираш ли какви усилия полагам, за да те спася и от двете?

Гледах го вцепенено.

— Да, Барт. Ще ти подаря не един, а два сувенира.

Не знаех на кого да вярвам. Погледнах към жените на пода. Изведнъж осъзнах, че обичам и двете. Обичам ги много повече, отколкото съм предполагал. Не бих могъл да понеса раздялата с нито една от тях. Нима бяха толкова порочни, колкото ги изкарва Джон Амос? Ще ме накаже ли Бог, ако не позволя да „изкупят греховете си“ чрез огнено кръщение?

Пред мен стои Джон Амос. Единственият човек, който бе напълно откровен с мен от самото начало. Единственият, който ми каза кой е истинският ми баща и колко могъщ човек е бил Малкълм.

Взрях се в свитите му зеници, за да получа наставленията си. Бог трябва да направлява делата му. Иначе защо ще е стигнал до такива старини!

Джон се усмихна и ме погъделичка под брадичката, а аз се разтреперих. Не обичах да ме докосват.

— Слушай ме внимателно, Барт. Заведи Синди у вас и я накарай да се закълне да не казва на никого какво се е случило или ще й отрежеш езика. Обещай да го направиш.

Кимнах мълчаливо.

— Нали няма да причиниш нищо лошо на мама и баба?

— Разбира се, че не, Барт. Ще ги отведа на едно сигурно място, където ще можеш да ги виждаш, когато си пожелаеш. Да не си споменал и думица пред тъй наречения си баща. Ясно ли е? Не забравяй, че той също иска да те прати в лудницата. Затова те мъкне по психиатри.

Преглътнах. Гърлото ми бе пресъхнало. Не знаех какво да правя.

Джон Амос ме инструктира:

— Иди у вас заедно със Синди. Кажи й да си държи езика зад зъбите и се заключи в стаята си. Прави се на ни чул, ни видял. Не забравяй така да уплашиш сестра си, че да не посмее да проговори.

— Тя не ми е сестра — промълвих аз.

— Какво значение има? — тросна се той. — Прави каквото ти казвам. Следвай указанията ми. Бог иска хората да вярват в него безрезервно. Гледай да не се изпуснеш пред брат си или баща си. Прави се, че нищо не знаеш. Сигурен съм, че те бива затова.

Какво иска да каже? Подиграва ли ми се?

Свъсих вежди и го изгледах с най-кръвнишкия поглед на Малкълм.

— Виж какво Джон Амос, да ми цъфнат налъмите, ако някой ден успееш да ме надхитриш. Не ми се подигравай. Аз не съм малоумен… не забравяй, че победата е винаги на моя страна.

Почувствах се изпълнен с могъщество. Погледнах към жените, които обичах. Бог е искал да стане така… Дарил ме е не с една, а с две майки. Вече никога няма да се почувствам самотен.

— Затваряй си устата. Няма да казваш на татко или на Джори какво си видяла — инструктирах аз Синди, щом се върнахме у дома. — Иначе ще ти отрежа езика.

Малкото й личице бе мокро от дъжда и сълзите. По бузите й се стичаше кал. Остави се да й сложа пижамата и да я пренеса до леглото. През цялото време държах очите си затворени, за да не я намразя още повече, когато видя голотиите й.