В. С. Ендрюс
Лабиринт от тайни (37)

Барт

Отново никой не ме разбира. Джори ме гледа с някакво съжаление, сякаш се различавам от цялата човешка раса. Изпитва снизхождение към мен задето музиката и цветовете не ме вълнуват. Мисли си, че не бих могъл да се насладя на каквото и да било. Сигурен съм, че греши. Ще избера най-правилния път в живота. Бог не ми прати баба, Джон Амос и Малкълм напразно. Те ще ми покажат как да спася родителите си от геената огнена.

Наблюдавам безспирно мама и татко. Нощем се вмъквам в спалнята им, за да се уверя, че не извършват грях. Досега само заспиват в прегръдките си. Слава Богу, мама вече няма кошмари, а погледът на татко е по-син и лъчист от всякога. Имам чувството, че се е освободил от странното влечение към сестра си.

Успях да ги спася.

А Джори нека ме съжалява. Един ден, когато и двамата сме достатъчно помъдрели, за да успея да намеря точните думи, ще му кажа какво е записал Малкълм в дневника си — без мрака няма светлина.